№ 213
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Васил Ст. Гатов
Катя Ст. Пенчева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Иван Георгиев Даскалов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600502 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:43 часа се явиха:
Обвиняемият АТ. Л. К. се явява лично, осигурен от служителите в
Ареста -Х., като участието му в днешното съдебно производство ще бъде
осъществено чрез видеоконферентна връзка с използване на програмата
Skype, на основание заповед на председателя на АС Пловдив и приетите от
ВСС правила.
В залата присъства адв. П. – редовно упълномощен защитник на
обвиняемия А.К..
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Д..
За подпомагане осъществяване на видеоконферентната връзка в
съдебната зала се намира системният администратор на Апелативен съд –
Пловдив В.Н..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият К.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
Прокурорът: Жалбата е неоснователна.
Адв. П.: Поддържам подадената жалба.
Обв. К.: Поддържам жалбата.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания за отводи. Няма да соча нови
доказателства.
Адв. П.: Нямам искания за отводи. Няма да сочим нови доказателства.
Обвиняемият К.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото.
Нямам искания.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии! Изложил съм подробни
аргументи пред Хасковския окръжен съд, които няма да преповтарям.
Накратко маркирам. Допуснати са съществени нарушения при водене на ДП
до момента. Основните свидетели, които подкрепят обвинителната теза, са
двама служители на ГД БОП в Х.. Същите нямат място в разследването и в
това производство. Чл. 194 ал. 3 НПК указва категорично, че разследването
при тези престъпления трябва да бъде извършено само от митнически
разследващи инспектори. Твърди се, че са получавани пари от превод от моя
подзащитен. Това не е доказано категорично. Оспорваме и разписките,
2
представени от И.. В периода, в който са получавани парите от другия
обвиняем по делото, същият се намира в Следствения арест в гр. Х..
Ако приемем прокурорските тези, имаме самопризнанието на прекия
извършител и, уважаеми съдии, ако сметнем периода, в който той признава,
че е извършил наркотрафик, ако изчислим броя на излизанията през
държавната граница и количествата, с които е заловен, ще установим, че до
момента този човек е пренесъл през границата повече от четвърт тон
марихуана. Къде е реакцията на държавата? Къде е съразмерността на всичко
към двамата извършители? Първият, който е извършил, според нас
категорично, в момента е основен свидетел на прокуратурата и е пуснат с
най-леката мярка за неотклонение ПОДПИСКА. Вторият, за който
обосноваността на обвинението все още е кантар, е в Следствения арест.
Показанията на Е. са приемат за чистосърдечни, представете си. Твърдя, че
няма опасност от извършване на ново престъпление. Чистото съдебно минало,
характеристичните данни са потвърждение на моята теза. Освен това, според
мен, са извършени всички действия, разпитани са основни свидетели,
включително и пред съдия, така че А. няма как да повлияе в хода на ДП. Няма
опасност да се укрива. Навеждам на вашето внимание и факта, че при
претърсването и изземването - нито в автомобила, нито в жилището му в гр.
П., са открити наркотични вещества. Доказахме, че произходът на голямата
сума пари, която е открита у него, е собственост на семейството и не е от
наркотрафик. Намираме нашата жалба за основателна и молим в този смисъл
за вашия съдебен акт.
Обвиняемият АТ. Л. К. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
моя защитник.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Жалбата е неоснователна и
моля да я оставите без уважение и потвърдите определението на ХОС, като
правилно и законосъобразно. Накратко мотивите ми в тази насока са
следните: към настоящия момент разследването продължава около 3 месеца.
Считам, че в рамките на тези 3 месеца доказателствата, касаещи обосновано
предположение за това, че обвиняемият е извършил престъплението, са
станали не по-малко, а повече. В рамките на разследването са събрани нови
доказателства, различни от наличните към първоначалното вземане на
3
мярката за неотклонение и са били достатъчни за вземане на тази най-тежка
мярка за неотклонение. Категорично не съм съгласен с прочита, който
колегата направи тук, по отношение на това как и кои доказателства следва
да бъдат ценени. Не чух разумни доводи и аргументи в посока на искането за
това да не бъдат ценени и да бъдат отхвърлени обясненията, дадени от другия
обвиняем. Някъде в жалбата му прочетох, че, може би, ставало въпрос за
уговор. Категорично това не е така, доколкото обв. Г. не твърди, че
престъплението е извършено от обв. К., а не е извършено от него. Напротив,
той и сам себе се уличава, като дава тези обяснения, така че няма отговор на
въпроса защо би следвало да кредитираме неговите обяснения, касаещи
извършеното от него, а да не кредитираме неговите обяснения в частта,
касаещи извършеното от обв. К..
По отношение на обоснованото предположение, не съм съгласен с
начина, по който се интерпретират свидетелските показания на служителите
на БОП и объркването на техните функции. Те не са разследващ орган, но
няма пречка да бъдат свидетели. Всички действия по разследването са
извършени от лице, което може да извършва тези действия, съгласно НПК. В
подкрепа на това становище са и получаването на парите, и начина, по който
са получени тези пари. Така че още веднъж мога да заявя, че в рамките на
проведеното разследване са събрани доказателства, които допълват
обоснованото предположение, а не такива, които го разклащат.
По отношение на основателната опасност при изменение на мярката за
неотклонение в такава, различна от задържане под стража, обвиняемият да се
укрие или извърши престъпление, следва да бъде посочено нещо, което е
посочено от ХОС в мотивите, а именно, че в случая следва да бъде отчетена
презумпцията по смисъла на чл. 63 ал. 1 т. 2 НПК, с оглед на изключително
високия размер на наказанието, което се предвижда за престъплението, за
което е повдигнато обвинение на обв. К.. Правилни са изводите за това, че по
делото не са налични доказателства, които да оборят тази презумпция и
следва да се съобразим с нея. Нещо повече, налице са доказателства, които са
в подкрепа на наличието на такъв извод, а именно, както Хасковският
окръжен съд е отбелязал в определението си, високата степен на
конспиративност, с която обв. К. е действал; факта, че се е представял под
друго име, че е изпратил друг човек да изпрати исканите 300 лева със запис и
4
т.н. Всичко това, плюс наличието на цитираната презумпция, водят до
категоричния извод, че е налице опасност, ако мярката за неотклонение е
друга, той да се укрие или извърши престъпление. Благодаря ви!
Адв. П. (реплика): В подкрепа на моето становище за недопустимост на
показанията на служителите на сектор ГД БОП е ал. 2 на чл. 118 – лица, които
са извършили действия по разследване, не могат да бъдат ползвани като
свидетели.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият К.: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира следното:
Производството е по чл. 65, ал.8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е
оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража”, взета спрямо обвиняемия по досъдебно
производство № 45/21г. по описа на ТД“ МРР Ю.м." Б. АТ. Л. К..
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемия, с
искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани
доводи за незаконосъобразност на Определението.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и
законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че от наличните данни
по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъплението, като излага подробни съображения в тази насока.
Намира извода за наличието на опасност същият да продължи с престъпната
си деятелност за правилен.
5
Защитата на обвиняемия пледира подадената жалба да бъде уважена, а
атакуваното определение отменено, като незаконосъобразно. Акцентира се за
липса на данни, обосноваващи опасност обвиняемият да се укрие или
извърши престъпление. Спори по извода за наличие на обосновано
предположение за авторството, като в тази връзка сочи, че обясненията на
другия обвиняем по съществото си съставляват „оговор“.
Обвиняемият моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че на
обвиняемият К. е повдигнато и предявено обвинение по чл.242, ал.2, вр. чл.18,
ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 НК, за което законът предвижда наказание
лишаване от свобода.
Обясненията на другия обвиняем /Е. Г./, направеното разпознаване по
снимки и оперативната комбинация на полицейските служители са дали
основание на първата инстанция да достигне до извод за наличие на
обосновано предположение за авторството на престъпното деяние, за което е
обвинен К..
Настоящата инстанция намира сторения от първата такава извод за
правилен, независимо, че част от изложените в тази връзка съображения не
могат да бъдат споделени. Вярно е, че доколко обясненията на другия
обвиняем Г. съставляват „оговор“ е въпрос по същество на делото и следва да
бъде коментиран при постановяване на присъдата. На този етап на
предварителното разследване и при характера на настоящото производство,
свързан с разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение на обвиняемия
К. е достатъчно по делото да са налични само „данни”, от които да може да
бъде изградено обосновано предположение за съпричастността му към
деянието, за което е обвинен, като закона не е поставил условие тези данни да
са от характера или идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на
осъдителна присъда. Независимо от това обясненията на другия обвиняем
следва внимателно да бъдат анализирани. Настоящият състав намира, че
6
същите не следва да бъдат приемани безкритично, така както е сторила
първата инстанция. Това е така, защото направените от обвиняемия Г.
самопризнания не са чистосърдечни и искрени. От показанията на свидетеля
П.С. става ясно, че обвиняемият Г. се е опитал да излъже митническите
служители и да прикрие собствената си престъпна деятелност, като е бил
покрил с якето си интервенцията върху газовата бутилка, обявил е, че няма
нищо за деклариране и е заявил, че в бутилката има газ, въпреки, че добре е
съзнавал какво е съдържанието й, а именно укритото в нея наркотично
вещество. Разбирайки, че митническите служители ще открият наркотика, той
е казал, че превозва марихуана. Всичко това не позволява да се приеме, че
направените от него самопризнания са искренни и чистосърдечни и, че с тях
той е спомогнал да бъде разкрита обективната истина.
На сериозна критика следва да бъде поставено и извършеното на
02.07.2021г. разпознаване по снимки /л.147 –л.148 от том 1 ДП/. На първо
место разследващият орган не е изпълнил задълженията, произтичащи от
императива на чл.170 НПК и не е извършил разпит непосредствено преди да
се извърши разпознаването на обвиняемият. На следващо место, без отговор
остава въпросът за причината разпознаването да бъде извършено по снимки,
при положение, че този подход се използва, само когато не е възможно да се
покаже разпознаваното лице, а такава пречка не е съществувала в настоящия
казус. Тук следва да се има предвид, че въпросните разпоредби не са
създадени самоцелно. В хипотезисите им подробно са разписани условията,
реда и действията, които следва да бъдат съобразени и извършени от
разследващите органи и това е една процесуална гаранция за охраняване на
правата на обвиняемите. Неспазването им във всички случаи рефлектира
негативно върху тези права и опорочава извършеното процесуално
следствено действие.
В атакуваното определение първоинстанционният съд е стигнал до
извод, че не е отпаднала и другата предпоставка за вземане на най – тежката
мярка за неотклонение, а именно опасността обвиняемият К. да се укрие или
да продължи да върши престъпления, като се е позовал на презумпцията по
чл.63, ал.2, т.3 НПК. Съдът не е съобразил обаче, че тази презумпция е
оборима, когато доказателствата по делото установяват обратното.
Съображения в тази насока по делото липсват.
7
По делото е установено, а и не се спори от страните, че К. има постоянен
адрес и местоживеене, живее във фактическо съжителство с приятелката си и
полага грижи за дъщеря си. Това са все обстоятелства минимизиращи
опасността от укриване на обвиняемия до степен на почти пълното й
изключване.
Дискусионен остава въпросът, е ли налице опасност К. да продължи с
престъпната си деятелност, доколко същата е реална и продължава ли тя да
съществува? В тази връзка опасността обвиняемият да извърши престъпление
е изведена от количеството на наркотичното вещество, от конспиративния
начин на укриване на предмета на престъплението и от осъществената
комуникация с другия обвиняем.
Всичко това е довело първият съд до извод, че единствената адекватна
на обществената опасност на обвиняемия К. и на осъществените от него
деяния е само „Задържане под стража”.
Така стореният от Окръжният съд извод е неправилен, а изложените в
тази връзка съображения не могат да бъдат споделени.
Данни за реална опасност обвиняемият К. да продължи да върши
престъпления липсват. Приетата от първата инстанция деятелност, свързана с
висока степен на организираност между него и другия обвиняем, начина на
укриване на предмета на престъплението и проявяваната от тях
конспиративност и предпазливост в действията им не е с нищо по-различна и
не се отличава с някаква изключителна специфика от типичните действия при
извършване на този вид престъпления, като сама по себе си не може да
обоснове извод, че е налице опасност обвиняемият К. да върши
престъпления. Такава опасност не може да се извлече и от количеството на
наркотичното вещество, което не може да бъде определено като особено
голямо, съобразно приетите в съдебната практика критерии за размерите на
такъв вид забранени субстанции.
Вън от вниманието на първата инстанция са останали
характеристичните данни за обвиняемия. Чистото му съдебно минало,
липсата на криминални прояви, семейната и трудовата му ангажираност са
все обстоятелства, които не само не обосновават, а изключват извода, че при
8
него опасността да върши престъпни деяния продължава да съществува в
реален вид.
Без необходимата оценка е останало и добросъвестното процесуално
поведение на К., което попада в обхвата на регламентираното му от НПК и
ЕКЗПЧОС право на защита. С първоначалните обяснения които е дал, той е
спомогнал за разкриване на обективната истина до степен, да не изобличи
себе си в извършване на част от вменените му престъпления и това му
поведение не може да се тълкува в негова вреда. Това е така, защото
ефективното упражняване на гарантираните от закона права на обвиняемите
не може да представлява основание за ограничаването им в случай, че не
препятстват възможността за нормално протичане на наказателното
производство, още повече да обоснове опасност да извършат престъпления.
Не подложено на преценка и процесуалното развитие на досъдебното
производство. Съдът е следвало да съобрази, че голяма част от
доказателствената съвкупност, имаща значение за предмета на доказване е
установена и това допълнително минимизира опасността подсъдимия да
манипулира или укрие доказателства или да повлияе на свидетелите.
Всичко това преценено поединично и в съвкупност очертава като
несъстоятелен извода, че е налична опасността обвиняемият К. да се укрие
или да извърши престъпления.
В тази връзка, следва да се отбележи, че за да бъде едно лице задържано
под стража, законодателят е предвидил наред с наличието на обосновано
предположение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, кумулативно да са налице данни, от които да се направи извод, че
съществува основателна опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление. Когато тази опасност е престанала да съществува, както е в
настоящия случай, основанията за задържане на лицето под стража са
отпаднали.
Поради това продължаването на задържането на обвиняемия К. влиза в
противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно
законодателство, в частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението
на Хасковския окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.
9
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което мярката
за неотклонение „Задържане под стража“, взета спрямо обвиняемия К. да бъде
изменена в по – лека такава „Гаранция”, с която биха били покрити изцяло
критериите, заложени в чл.57 НПК.
При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като
съобрази материално състояние на обвиняемия и семейното му положение от
една страна, а от друга като отчете обществената опасност на
престъплението, в което е обвинен намира, че сумата от 10 000 лв. е
достатъчна за да бъде постигнат преследвания от закона процесуален ефект.
На основание чл.68, ал.7 НПК на обвиняемия следва да бъде наложена
забрана за напускане на пределите на Р.Б..
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 250/01.10.2021г. по чнд № 550/21г. на
Хасковския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за
изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета спрямо
обвиняемия по досъдебно производство № 45/21г. по описа на ТД“ МРР
Ю.м." Б. АТ. Л. К. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ взетата спрямо обвиняемия по досъдебно производство №
45/21г. по описа на ТД“ МРР Ю.м." Б. АТ. Л. К. мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по – лека такава „ГАРАНЦИЯ”, в размер
на 10 000 /десет хиляди/ лева.
На основание чл.65, ал.10 НПК обвиняемият А.К. да бъде освободен
след внасяне на гаранцията, ако не се задържа на друго основание.
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемия АТ. Л. К. с ЕГН
********** ЗАБРАНА за напускане на пределите на Р.Б..
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Б.д.с.“ при ОД
на МВР Б. и Началника на ДНСП С. за уведомяване на граничните
контролно-пропускателни пунктове на страната, във връзка с наложената
10
забрана за напускане на пределите на страната.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:10 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11