Решение по дело №14284/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 298
Дата: 19 януари 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110214284
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110214284 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 360709/2019 издадено на
28.06.2019г. от Заместник - кмет на Столична община, с което на В. В. К., с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на
50 /петдесет/ лева за извършено административно нарушение по чл. 18, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление не е
било връчено, поради което и след узнаването е била депозирана жалбата.
Също така се навеждат възражения относно неговата материална и
процесуална законосъобразност. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като се
претендират и разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици.
Претендира присъждане на разноски.
Административно наказващият орган -редовно призован, се представлява
от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Излага съображения в тази насока. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
1
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 05.06.2019 г., в 16:42 часа в гр. София, в А 102 /инвент. № 1171/ било
констатирано от длъжностно лице в ,,Център за градска мобилност“, че след
спирка ПК Диана посока Студентски град, жалбоподателят В. К. пътувал с
нередовен превозен документ и отказал да закупи карта за електронно
пътуване, продавана от контрольор по нередовността на пътниците, което
деяние било квалифицирано като административно нарушение на чл. 18, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и връчен срещу
подпис без депозирани обяснения и възражения. Въз основа на съставения
АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от
жалбоподателя и неговия защитник, поради което и съдът я прие за безспорно
установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
Безспорно по делото се установява от обективна страна, че
жалбоподателят е пътувал с нередовен превозен документ (посочен в
наказателното постановление), изразяващ се в невалидна карта (отразено в
АУАН), като от субективна страна деянието е извършено при форма на вина
пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е
целял.
Съдът намира, че в хода на проведеното административно производство
са били допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя.
В НП е посочено, че нарушението се състои в пътуване "без редовен
превозен документ", без да е прецизирано в какво конкретно се състои
нарушението – какво реално е извършил или не е извършил нарушителя. В
АУАН е отразено, че деецът е притежавал невалидна карта, без това
обстоятелство да е било поместено във фактическата обстановка на
обжалвания акт. За съда не става ясно какво съдържание е вложено в термина
"без редовен превозен документ" – дали, че В. К. изобщо не е имал билет
(карта); дали е имал, но не го е таксувал /т. е. не го е направил редовен/; дали е
имал превозен документ, който не важи за Столична община /и за това е
нередовен/; дали е имал билет, който вече е бил ползван при предходно
2
пътуване /което има значение също за редовността на документа/ или нещо
друго. Посочването на конкретните факти е важно, за да се прецени дали тези
обстоятелства попадат под фактическия състав на нарушението по чл. 18, ал.
1, т. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО и
доколкото в случая такива факти липсват в АУАН и в НП, съдът приема, че
липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, а само е възпроизведен текстът от Наредбата. Поради това следва
да се приеме, че в случая е нарушен чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН.
Съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН и по-специално на изискванията на чл. 42, т.
5 за посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени.
Процесният акт е съставен чрез попълване на предварително изготвена
бланка от кочан с пореден № 0360709, при което конкретните правни норми,
които се твърди, че са нарушение е следвало да бъдат посочени чрез
подчертаване на една или няколко измежду предварително отпечатаните в
образеца възможности. При съставяне на АУАН, актосъставителят подчертал
текста "нарушил чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47,
ал. 1 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община; " от което не става ясно,
нарушение на кое от трите правила за поведение, регламентирани в чл. 18, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата, е
вменено на жалбоподателката с процесния АУАН. При това нарушенията по
чл. 18 точка 1 и точка 2 логически могат да съществуват само в
алтернативност, като пътникът или не разполага с редовен превозен
документ, или не предоставя същия на контрольора, но не и двете
едновременно. Отразяването на нарушените законови разпоредби е
извършено по начин, който не дава възможност да се разбере какво точно е
вмененото с АУАН нарушение.
Недостатъците в съдържанието на акта, поставил началото на
административнонаказателното производство, не само не са били отстранени
в издаденото от заместник- кмета на Столична община, Наказателно
постановление, но и са били преповторени дословно, с което е нарушен чл.
57, т. 6 от ЗАНН, като административнонаказващия орган също не
конкретизира, кое от трите задължения по чл. 18, ал. 1, т. 1 Наредбата не е
изпълнил жалбоподателят.
Допуснатите при съставянето на двата основни процесуални документа
нарушения водят до тяхното опорочаване до степен да обуславят пълна
отмяна на наказателното постановление. Чрез недостатъчното
конкретизиране на вмененото нарушение, жалбоподателят е бил лишен от
правото си на ефективна защита, тъй като при неясна правна рамка на
административнонаказателното обвинение, същият е бил изправен пред
ситуация, да не знае срещу какво точно нарушение да се защитава.
3
На следващо място съдебната практика приема, че когато в акта за
установяване на административното нарушение и в НП са посочени и трите
букви на съответния член от Наредбата (отм.) (текстът на които напълно
съответства на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от новата наредба), е налице
препятстване правото на защита на наказаното лице да разбере вмененото му
за осъществено нарушение - Решение № 3314 от 16.05.2019г. на АдмС -
София по адм. д. № 2819/2019 г.
Вследствие на тези недостатъци във формата нито при образуване на
административно наказателното производство с АУАН, нито при
завършването му с НП основанието за привличане към административно
наказателна отговорност не е надлежно определено от фактическа страна в
нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за погасяване на
административната отговорност по давност. Това е така, тъй като в случая
следва да бъде преценявана не относителната, а абсолютната погасителна
давност по чл.80, ал.1 т.5 от НК, която е четири години и шест месеца. При
наличие на установен извършител на деянието и предприети действия по
неговото санкциониране, не би могла да бъде приложена по – кратката
давност. Цитираната в жалбата правна норма на чл.82, ал.1 от ЗАНН касае
изпълнителната давност по отношение на наложено наказание по влязло в
сила наказателно постановление. С акта на неговото обжалване и допускане
до разглеждане на жалбата, административното наказание глоба очевидно не
следва да бъде окончателно възприето като действащо до влизане в сила на
настоящото съдебно решение.
Ето защо, с оглед констатираните нарушения на процесуалните правила и
материалния закон, жалбата се явява основателна и процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото административно наказващият орган следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя договорено адвокатско
възнаграждение за упълномощен защитник. Съдът обаче намира, че делото не
съставлява фактическа и правна сложност. Размерът на наложеното
административно наказание е нисък (50.00 лева), съдебното производство е
приключило в едно заседание, като по искане на страните не са били
разпитвани свидетели. Ето защо адвокатското възнаграждение от 600 лева,
отразено в пълномощното на защитника на жалбоподателя, следва да бъде
редуцирано съобразно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2 т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
действаща към момента на направеното искане в съдебно заседание, в размер
на 400 лева. Също така следва да бъде присъдено и заплащане на сумата от
05.00 лева, представляваща изискуема от закона държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 360709/2019 издадено на
28.06.2019г. от Заместник - кмет на Столична община, с което на В. В. К., с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на
50 /петдесет/ лева за извършено административно нарушение по чл. 18, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА Столична община да
заплати на В. В. К., с ЕГН: ********** сумата в размер на 400.00 лева
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай
на издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Обжалвано е Наказателно постановление № 360709/2019 издадено на
28.06.2019г. от Заместник - кмет на Столична община, с което на В. В. К., с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на
50 /петдесет/ лева за извършено административно нарушение по чл. 18, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателното постановление не е
било връчено, поради което и след узнаването е била депозирана жалбата.
Също така се навеждат възражения относно неговата материална и
процесуална законосъобразност. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като се
претендират и разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици.
Претендира присъждане на разноски.
Административно наказващият орган -редовно призован, се представлява
от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Излага съображения в тази насока. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 05.06.2019 г., в 16:42 часа в гр. София, в А 102 /инвент. № 1171/ било
констатирано от длъжностно лице в ,,Център за градска мобилност“, че след
спирка ПК Диана посока Студентски град, жалбоподателят В. К. пътувал с
нередовен превозен документ и отказал да закупи карта за електронно
пътуване, продавана от контрольор по нередовността на пътниците, което
деяние било квалифицирано като административно нарушение на чл. 18, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и връчен срещу
подпис без депозирани обяснения и възражения. Въз основа на съставения
АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от
жалбоподателя и неговия защитник, поради което и съдът я прие за безспорно
установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
1
доказателства.
Безспорно по делото се установява от обективна страна, че
жалбоподателят е пътувал с нередовен превозен документ (посочен в
наказателното постановление), изразяващ се в невалидна карта (отразено в
АУАН), като от субективна страна деянието е извършено при форма на вина
пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и ги е
целял.
Съдът намира, че в хода на проведеното административно производство
са били допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя.
В НП е посочено, че нарушението се състои в пътуване "без редовен
превозен документ", без да е прецизирано в какво конкретно се състои
нарушението – какво реално е извършил или не е извършил нарушителя. В
АУАН е отразено, че деецът е притежавал невалидна карта, без това
обстоятелство да е било поместено във фактическата обстановка на
обжалвания акт. За съда не става ясно какво съдържание е вложено в термина
"без редовен превозен документ" – дали, че В. К. изобщо не е имал билет
(карта); дали е имал, но не го е таксувал /т. е. не го е направил редовен/; дали е
имал превозен документ, който не важи за Столична община /и за това е
нередовен/; дали е имал билет, който вече е бил ползван при предходно
пътуване /което има значение също за редовността на документа/ или нещо
друго. Посочването на конкретните факти е важно, за да се прецени дали тези
обстоятелства попадат под фактическия състав на нарушението по чл. 18, ал.
1, т. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО и
доколкото в случая такива факти липсват в АУАН и в НП, съдът приема, че
липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, а само е възпроизведен текстът от Наредбата. Поради това следва
да се приеме, че в случая е нарушен чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН.
Съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН и по-специално на изискванията на чл. 42, т.
5 за посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени.
Процесният акт е съставен чрез попълване на предварително изготвена
бланка от кочан с пореден № 0360709, при което конкретните правни норми,
които се твърди, че са нарушение е следвало да бъдат посочени чрез
подчертаване на една или няколко измежду предварително отпечатаните в
образеца възможности. При съставяне на АУАН, актосъставителят подчертал
текста "нарушил чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47,
ал. 1 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община; " от което не става ясно,
нарушение на кое от трите правила за поведение, регламентирани в чл. 18, ал.
2
1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата, е
вменено на жалбоподателката с процесния АУАН. При това нарушенията по
чл. 18 точка 1 и точка 2 логически могат да съществуват само в
алтернативност, като пътникът или не разполага с редовен превозен
документ, или не предоставя същия на контрольора, но не и двете
едновременно. Отразяването на нарушените законови разпоредби е
извършено по начин, който не дава възможност да се разбере какво точно е
вмененото с АУАН нарушение.
Недостатъците в съдържанието на акта, поставил началото на
административнонаказателното производство, не само не са били отстранени
в издаденото от заместник- кмета на Столична община, Наказателно
постановление, но и са били преповторени дословно, с което е нарушен чл.
57, т. 6 от ЗАНН, като административнонаказващия орган също не
конкретизира, кое от трите задължения по чл. 18, ал. 1, т. 1 Наредбата не е
изпълнил жалбоподателят.
Допуснатите при съставянето на двата основни процесуални документа
нарушения водят до тяхното опорочаване до степен да обуславят пълна
отмяна на наказателното постановление. Чрез недостатъчното
конкретизиране на вмененото нарушение, жалбоподателят е бил лишен от
правото си на ефективна защита, тъй като при неясна правна рамка на
административнонаказателното обвинение, същият е бил изправен пред
ситуация, да не знае срещу какво точно нарушение да се защитава.
На следващо място съдебната практика приема, че когато в акта за
установяване на административното нарушение и в НП са посочени и трите
букви на съответния член от Наредбата (отм.) (текстът на които напълно
съответства на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от новата наредба), е налице
препятстване правото на защита на наказаното лице да разбере вмененото му
за осъществено нарушение - Решение № 3314 от 16.05.2019г. на АдмС -
София по адм. д. № 2819/2019 г.
Вследствие на тези недостатъци във формата нито при образуване на
административно наказателното производство с АУАН, нито при
завършването му с НП основанието за привличане към административно
наказателна отговорност не е надлежно определено от фактическа страна в
нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за погасяване на
административната отговорност по давност. Това е така, тъй като в случая
следва да бъде преценявана не относителната, а абсолютната погасителна
давност по чл.80, ал.1 т.5 от НК, която е четири години и шест месеца. При
наличие на установен извършител на деянието и предприети действия по
неговото санкциониране, не би могла да бъде приложена по – кратката
давност. Цитираната в жалбата правна норма на чл.82, ал.1 от ЗАНН касае
изпълнителната давност по отношение на наложено наказание по влязло в
3
сила наказателно постановление. С акта на неговото обжалване и допускане
до разглеждане на жалбата, административното наказание глоба очевидно не
следва да бъде окончателно възприето като действащо до влизане в сила на
настоящото съдебно решение.
Ето защо, с оглед констатираните нарушения на процесуалните правила и
материалния закон, жалбата се явява основателна и процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото административно наказващият орган следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя договорено адвокатско
възнаграждение за упълномощен защитник. Съдът обаче намира, че делото не
съставлява фактическа и правна сложност. Размерът на наложеното
административно наказание е нисък (50.00 лева), съдебното производство е
приключило в едно заседание, като по искане на страните не са били
разпитвани свидетели. Ето защо адвокатското възнаграждение от 600 лева,
отразено в пълномощното на защитника на жалбоподателя, следва да бъде
редуцирано съобразно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2 т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
действаща към момента на направеното искане в съдебно заседание, в размер
на 400 лева. Също така следва да бъде присъдено и заплащане на сумата от
05.00 лева, представляваща изискуема от закона държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
4