Решение по дело №11250/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262108
Дата: 31 декември 2020 г. (в сила от 31 декември 2020 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20201100511250
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 31.12.2020 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“ състав в откритото съдебно заседание на 03.12.2020 г. в състав:

                                                           Председател: Елена Иванова

Членове: Димитър Ковачев

Мл. с-я Евелина Маринова                                                                                 

При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 11250/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Т.С.“ЕАД срещу Решение № 160655 от 27.07.2020г., постановено по гр. д. № 10588/2019г. по описа на Софийски районен съд, с коeто са отхвърлени, предявените от жалбоподателя установителни искове по чл. 415 от ГПК за цената на потребена, но неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2017г.,  лихви за забава и такса за дялово разпределение и лихва за забава.

С жалбата моли решението да се отмени като неправилно и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за липса на облигационно отношение между ищеца и ответниците. СРС не преценил задълбочено писмени доказателства по делото-настанителна заповед. Излага аргументи за наличие на облигационно отношение с ползвател на имота на облигационно основание – договор за наем със собственика на имота-община.

Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

 Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС намира решението за валидно и допустимо, а по същество за правилно по следните съображения:

В исковата молба претенцията, уточнена с молба от 22.01.2019г.  е обоснована с качеството на ответниците на ползватели на имота на облигационно основание по договор за наем със собственика-Столична община.

Спорът по делото е свързан с обстоятелството дали има облигационно отношение между ищеца и ответниците на основание облигационно отношение между последните и собственика на имота.

За доказване на твърдението си, че ответниците се намират в облигационна връзка с него за доставка на ТЕ ищецът е ангажирал настанителна заповед за настаняване в жилището на М.С.Н. (трето за делото лице), в която заповед са посочени и ответниците по делото, както и договор за наем между М.Н. *** община, че М.Н.  е ползвала имота за процесния период. Позовал се е на практика на ВКС.

За да отхвърли исковете СРС е приел, че тези доказателства не установяват наличие на съгласие (договор) между ищеца и ответниците за доставка на ТЕ и отделно, че не е доказано облигационно отношение и между лицето М.Н. (титуляр на правото на настаняване по заповедта) и ищецът, като е констатирал и липса на твърдения и доказване М.Н. да е починала и ответниците да са нейни универсални правоприемници.

СГС напълно споделя тези изводи на СРС.

Настанителната заповед действително съдържа и имената на ответниците (като членове на домакинството на титуляра на заповедта) и съгласно НАРЕДБА за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община се отнася за всички посочени в нея лица, но наемно правоотношение възниква само с титуляра на правото на настаняване, но не и с членовете на неговото семейство, което е ясно разписано в чл. 20, ал. 3 връзка с чл. 22, ал. 1 от наредбата.

Освен това със самото сключване на договор за наем на топлоснабден имот не възниква облигационно отношение за продажба на ТЕ между наемателя и доставчика на ТЕ. За да възникне такова е необходимо отделно постигане на съгласие. Това е разяснено и в посоченото и от СРС ТР на ОСГК на ВКС.

Установяването, че дадено лице фактически ползва един имот по договор за наем не води до презумпция, че е сключен и договор за продажба на ТЕ между него и съответното топлопреносно предприятие. Доказване на такъв договор е изцяло в негова тежест. В случая правилно е приел СРС, че такова пълно и главно доказване не е проведено.

Представените писмени доказателства не носят подписи на ответниците, а на трети лица за делото.

Част от доказателствата (писмото на СО) изхождат от собственика на имота, който е презюмиран като отговорно за задълженията за ТЕ лице и с писмото на практика установява изгодни за самия него факти, които да го освободят от отговорност спрямо ищеца-собственика е заинтересован в случая от изхода на делото и изходящи от него изявления затова кой и на какво основание ползва имота не могат да се ценят като надлежно установяващи отговорността на ответниците доказателства- още повече, че дори в това писмо ответниците не се посочват като ползващи имота лица. Няма твърдения и доказателства за откриване на партиди на тяхно име и по тяхно искане.

Следователно решението е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото на въззивника не се дължат разноски.

Да се изплати на Адвокат Х. възнаграждение в размер на 300, 00 лева от внесения депозит.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160655 от 27.07.2020г., постановено по гр. д. № 10588/2019г. по описа на Софийски районен съд

Да се изплати на адвокат С.Х. от САК възнаграждение в размер на 300, 00 лева от внесения депозит.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател :                                 Членове  :  1.                                   2.