Р Е Ш Е Н И Е
№ 320
гр. Плевен, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет
и първи май две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВО Р.
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 274/2021г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция по горите – Ловеч, чрез гл. юрисконсулт Станимира Тотева срещу Решение № 260065/11.02.2021 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 2113/2021 г. по описа на съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 714/14.10.2020 г. на Директора на РДГ – гр. Ловеч, с което на А.Е.Р.
*** на основание чл.270 от Закона за горите е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение по чл. 148, ал. 12 от Закона
за горите, във връзка с чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии, затова че на 30.09.2020 г., в 14.30 часа в
с. Подем, община Долна Митрополия, по ул. „Еделвайс“ № 8, географски координати
– четиридесет и три градуса, тридесет и две минути, десет секунди – северна
ширина и двадесет и четири градуса, тридесет и пет минути и дванадесет секунди
- източна дължина, в качеството си на водач на товарен автомобил УАЗ 452А с
рег. ***транспортира 3 пространствени кубически метра дърва за огрев –
гледичия, с превозен билет № 5406/00232 от 30.09.2020г., маркирани с контролна
горска марка А 4284, без превозното средство да е оборудвано с устройство за
позициониране и проследяване на движението му – GPS устройство.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Оспорва изводите, до които е достигнал
първоинстанционния съд, че Р. не е адресат на задължението по чл. 148, ал. 12
от ЗГ, тъй като за него не е възникнало задължение да снабди товарния автомобил
с изискуемото от цитираните норми устройство и същия не е натоварен с това
задължение, тъй като не осъществява транспортиране на дървесина от горските
територии и по горските пътища. Твърди, че изискването товарните превозни
средства, транспортиращи дървесина да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им, се отнася
единствено и само за транспортиране на дървесината от временен склад до
крайната дестинация на това транспортиране, тоест до местополучаването. В тази
връзка задължението дървесината да бъде маркирана с контролна горска марка и да
бъде придружена с превозен билет възниква едва след като същата бъде натоварена
на временния склад на товарното превозно средство и преди нейното
транспортиране. Временните складове се устройват на места, където извозената до
там дървесината може да бъде натоварена на товарните превозни средства,
осъществяващи транспорт по шосейната общинска и републиканска пътна мрежа до
крайния получател, като именно за това и от този момент нататък е необходимо маркирането
с контрола горска марка и издаване на превозен билет и от там започва дейността
транспорт на дървесина, като законодателят е поставил изискването товарните
превозни средства да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за
проследяване на движението им. Макар и поставено в глава седма „ДОСТЪП ДО
ГОРИТЕ” от Закона за горите, това изискване за наличие на GPS устройство не е обвързано по никакъв начин с
условията за достъп до горските територии. Посочва, че разпоредбите
на чл. 14б от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските
територии, касаещи изискванията - товарните превозни средства, транспортиращи
дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ,
да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и
проследяване на движението им (GPS устройства), основно съдържа редът и
условията за контрол по прилагането на закона, който обхваща всички дейности в
горските територии. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗГ, контрола по
прилагането на закона обхваща и всички дейности по - съхранението,
транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти,
които дейности се осъществяват извън горските територии. Посочва, че в разпоредбата
на чл. 14б, ал. 8 от наредбата законодателят е въвел изрична забрана за
транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни
средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4, като
тази разпоредба е императивна и се отнася за всички водачи на МПС /без значение
дали същите са собственици или ползватели/, които транспортират
дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не
са изпълнени изискванията на чл. 146, ал. 1 - 4. Посочва, че в чл. 14б от
Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии
законодателят е въвел изисквания спрямо два кръга лица - от една страна
собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.
206 ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството и
да предоставят в съответната РДГ съответните документи за това и от друга
страна - водачите да транспортират МПС, за които са изпълнени изискванията на
чл. 14б, ал. 1 - 4. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение,
а по същество – да се потвърди НП, алтернативно – да бъде върнато делото за
ново разглеждане от РС – Плевен.
Ответникът по касация – А.Е.Р. не изразява
становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че касационната
жалба е основателна, първоинстанционното решение е постановено при неизяснена
фактическа обстановка и не са събрани достатъчно доказателства, поради което
предлага да бъде отменено.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Обосновано на събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът е приел за безспорно доказано от фактическа страна,
че на посочената дата и място жалбоподателят е превозвал с посочения товарен
автомобил описаната дървесина, както и че автомобилът не е снабден с такова
устройство. Извършен е транспорт на дървесината до адреса, изрично посочен в
превозния билет.
Но, за да да отмени НП като
незаконосъобразно районният съд е приел, че жалбоподателят не е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение, тъй като не е адресат на
задължението по чл. 148 ал.12 ЗГ. След анализ на разпоредбата на чл. 148 ал.12
ЗГ и чл. 14б от Наредба №1830.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, е стигнал до извод, че задължението за снабдяване на товарния
автомобил с GPS устройство за позициониране и проследяване на
движението им е на собствениците и ползвателите на автомобила, какъвто
жалбоподателят не е, тъй като е санкциониран като водач на автомобила, такъв би
бил например наемателя на един автомобил. Отделно от това не е бил натоварен с
това задължение, тъй като не е осъществявал транспортиране на дървесина в
горските територии и по горските пътища.
Тези изводи не кореспондират с приложимите
законови разпоредби и със събраните по делото доказателства.
Предметът на Наредба №1/30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии е очертан в чл.1. С нея се
определят освен условията и редът за движението по горските пътища, образците
на документи за достъп до горските територии, така и условията и редът за
осъществяване на дейностите по контрол и опазване на горските територии.
Съгласно чл. 196 ал.1 ЗГ Изпълнителната агенция по горите и нейните структури
осъществяват контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в
горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и
преработването на дървесина и недървесни горски продукти. Или това обхваща и
транспортирането на добитата от горските територии дървесина извън временния
склад до крайното местоназначение т.е. изискванията за транспортиране и
контролът се разпростират и извън горските територии. Съгласно чл. 196 ал.4 ЗГ
условията и редът за осъществяване на дейностите по контрол на горските
територии се определят с наредбата по чл. 148 ал.11 ЗГ или това е Наредба №
1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
В чл. 148 ал.12 ЗГ е регламентирано, че
товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски
продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с
изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на
движението им /GPS/ . Редът за
предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се
определя в наредбата по ал.11. ЗГ съдържа и множество други препратки към
същата наредба.
Извозването на дървесината от сечището се
извършва въз основа на издаден превозен билет. Издадено е и позволително за
сеч. В случая процесната дървесина е транспортирана с издаден превозен билет и
маркирана с контролна горска марка. Видно от приложения към касационната жалба
превозен билет – дървесината е добита от държавна горска територия и превозвана
от временен склад, намиращ се в сечището съгласно приложения технологичен план
до местоназначение с. Подем с краен купувач и получател Х.В., като се превозва
от А.Р. с посочения автомобил ***. Позволителното за сеч е издадено в полза на В.А.,
представител на ТП ДГС Плевен и дърветата са маркирани от същото лице.
Чл. 14б ал.1 от Наредба № 1/2012г.
възпроизвежда дословно разпоредбата на чл. 148 ал.12 ЗГ. В следващите ал. 2, 3
и 4 е регламентирано, че GPS устройството по ал.1
следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и
маршрутите на товарните превозни средства и мобилните обекти, съответните дата
и час, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява
данните за последните 90 дни. Задължение на собствениците или ползвателите на
товарни превозни средства е да осигурят непрекъснато функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ копие
от регистрационните талони на съответните превозни средства, снабдени с GPS устройства; заверено копие на документ, удостоверяващ
монтирането и функционирането на устройството; удостоверение, издадено от
фирмата, монтирала устройствата и доставяща услугата, съдържащо потребителско
име и парола за достъп в реално време до информацията от устройствата –
последното изискване важи за
собственици/ползватели на товарни превозни средства, които транспортират
обла дървесина и дърва за огрев. Като тези лица /собственици или ползватели/ на
товарни превозни средства трябва да предоставят изброените документи в
съответната РДГ. Тези данни се предоставят преди товарното превозно средство да
се използва за транспортиране на дървесина. А в чл. 14б ал.8 от наредбата се
съдържа обща забрана за транспортирането на дървесина с товарни превозни
средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 14б ал.1 – 4.
В случая А.Р. е санкциониран в качеството
си на водач за нарушение на чл. 148 ал.12 ЗГ вр. чл. 14б ал.1 от Наредба №
1/2012г., а в издадения превозен билет е отразено, че дървесината се превозва
от него. Липсват доказателства за собствеността на автомобила, а съдът не е
изискал доказателства дали същият е собственик или ползвател на товарното
превозно средство и на какво правно основание е превозвал дървесината, за да се
изясни обективната истина по делото.
Субект на нарушението по чл. 148 ал.12 ЗГ е собственикът или ползвателят на товарното
превозно средство, чието е и задължението съгласно чл. 14б ал.1 от Наредба № 1/2012г. да
оборудва автомобила с устройство за позициониране и проследяване на движението
му от натоварването на дървесината от временен склад в горските територии,
където е добита до местоназначението й. Това обхваща и движението на превозното
средство извън горските територии с цел проследяване на движението и
установяване на произхода на добитата дървесина при упражняване на контрола за
опазване на горските територии, който се простира върху територията на цялата
страна, а не само в рамките на горските територии.
Фактът, че А.Р. е водач на автомобила не
изключва автоматично възможността същият да е едновременно и собственик или
ползвател на превозното средство. Последното не е било изследвано от съда, не
са изискани доказателства в тази връзка за установяване собствеността на
автомобила, респективно за ползвателя и правното основание за ползването му, с
което не е била изяснена обективната истина, а това не позволява решаването на
спора по същество от касационната инстанция. Поради това направените изводи от
съда за отмяна на НП са необосновани, а решението следва да се отмени и делото
да се върне за ново разглеждане за изясняване на тези обстоятелства по делото.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 и чл. 222 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 260065/11.02.2021
г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2113/2021 г. по описа на
съда.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането в закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.