Р
Е Ш Е Н И Е № 260017
16.
10. 2020 год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
12. 10. 2020 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното
от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 834 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата, чрез процесуалния си представител, изнася в
ИМ, че на
21.02.2019г., около 16,10 часа, по пътя между селата Марково и Медово, общ. Братя
Даскалови, обл. Стара Загора, при управление на МПС -
микробус марка „Фиат", модел „Дукато" с per.
№ *******Д.П.И. нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал
пътнотранспортно произшествие с движещият се попътно пред него лек автомобил
ВАЗ 21213 с per. № *******, собственост на ТП
„Държавно горско стопанство" - Чирпан и управляван от И.Б.Б., при което пътника в микробуса С.Г.В. получила наранявания.
За събитието първоначално бил съставен Констативен
протокол за ПТП № 1693148/ 21.02.2019 г. с per. № 2019-1043-139 по описа на РУ - Чирпан, а впоследствие бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, УРИ № 375р-2293/25.03.2019 г. по
описа на РУ - гр. Чирпан.
По случая било образувано досъдебно производство №
67/2019г. по описа на РУ на МВР - Чирпан, което с постановление от 19.09.2019
г. по пр.вх.№ 291/2019г. на Г. Видев - прокурор при Районна прокуратура град
Чирпан, било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК, тъй като пострадалата
С.Г.В. заявила, че желае наказателното
производство да бъде прекратено на осн. чл. 343, ал.2
от НК. Постановлението не било обжалвано и влязло в законна сила.
В рамките на наказателното производство по
категоричен начин била доказана причинно-следствената връзка между деянието и
причинените вреди /вредоносен резултат/ на ищеца С.Г.В., като бил установен
следния механизъм на ПТП: на 21.02.2019г., около 16,10 часа, водачът Д.П.И.
управлявал моторно превозно средство -микробус марка „Фиат", модел модел „Дукато" с per. № *******по пътя между селата Марково и Медово, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора. В микробуса пътували ищцата С.Г.В. и
други лица. Същите били наети като работници, извършващи дейност по залесяване
и в този момент се прибирали от работа. Непосредствено пред лекия автомобил,
управляван от И., по пътя се движел лек автомобил ВАЗ 21213 с per. № *******, собственост на ТП „Държавно горско стопанство" -
Чирпан и управляван от И.Б.Б.. В близост до пътя
имало пожар и И. отклонил вниманието си, поради което не забелязал своевременно
обстоятелството, че лекия автомобил ВАЗ 21213, движещ се пред него, е намалил
скоростта си на движение и е спрял встрани на пътя, поради което управлявания
от него микробус ударил отзад лекия автомобил. Непосредствено преди сблъсъка
водачът на микробуса натиснал рязко спирачката и вследствие на това
пострадалата С.Г.В., която седяла на пейка в микробуса, паднала на земята,
ударила се и получила травматични увреждания.
Движението се
осъществявало в светлата част на денонощието, при сухо и ясно време, при прав
участък от пътя с налична маркировка и пътни знаци.
На виновния водач Д.П.И.
бил съставен АУАН № 0205602/21.02.2019г. за допуснати нарушения по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП.
От техническа
гледна точка поредицата от действия на водача на микробус марка „Фиат",
модел модел „Дукато" с per. № *******-Д.П.И.: отклоняване на погледа и вниманието му от пътя,
неспазване на необходимата за безопасно спиране дистанция спрямо предния
автомобил, рязко настискане на спирачната система
били последователно в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и
получените от пострадалата увреждания.
Въз основа на изложеното и
при анализ на описаната фактическа обстановка единственият възможен правен
извод, който може да се направи е, че водачът на микробуса с марка „Фиат"
- И., е нарушил чл. 23, ал. 1 ЗДвП, като не се е движил на разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко, и чл.20. ал. 1 и 2 от ЗДвП,
като не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил
с пътната обстановка.
Тези нарушения на правилата за движение се намирали
в пряка и непосредствена причинна връзка с последвалия удар между двете МПС и с
причиненото, вследствие на удара, телесно увреждане на возещата се в микробуса
с марка „Фиат" пътничка - С.Г.В..
I.
Относно телесното увреждане на С.Г.В.:
В следствие на
претърпяното ПТП ищцата С.Г.В. е получила нараняване, изразяващо се в счупване
на лявата ключица, масивно кръвонасядане по предната
повърхност на гръдния кош, отоци по окосмената част на главата, масивно кръвонасядане и оток по лявата подбедрица,
болки в дясна тазобедрена става, които са в резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, отговарящи да бъдат получени в указаните време и начин.
Счупването на ключицата е обусловило трайно затруднение на
движенията на лявата ръка за период от 2-3 месеца, което се явява средна
телесна повреда по смисъла на НК. В своята съвкупност
останалите описани травматични увреждания обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Поставена била мека имобилизация
на пострадалия крайник.
Изнася още, че в същия дух била и СМУ № 64/2019 г., издадено от д-р Пасев - съдебен лекар в
лекарски кабинет по съдебна медицина в гр. Стара Загора, на 28.02.2019г. и
изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ № 218/2019 г. отново от д-р Пасев.
Непосредствено след инцидента ищцата била откарана за преглед от
непознато за нея лице, минаващо случайно по този път.
Виновният водач не съобщил на полицията и бърза помощ. Водачът на другия
автомобил се обадил на телефон 112 и когато отишли служителите на РУ Чирпан,
всички пътници вече били извозени от местопроизшествието, поради което съставили
Протокол за ПТП. Впоследствие пострадалата С.В. подала жалба в полицията и така
се установило, че е възникнало ПТП с пострадали лица. Виновния водач убеждавал
пострадалата, че ще поеме лечението й и я молил да не казва на лекаря, че е
пострадала от ПТП и затова тя излъгала, че уврежданията й били от падане от
високо.
На 21.02.2019 г. пострадалата С.В. била прегледана от лекар в Спешно
отделение, като в анамнезата било отбелязано, че получила травма, вследствие на
падане от стълба, което не отговаря на истината. Поставена й била диагноза
„счупена лява ключица" и й била предписана терапия: поставяне на имобилизация за 30 дни и контролен преглед при ортопед. За
прегледа й бил издаден лист за преглед на пациент в СО на УМБАЛ гр. Стара
Загора № 246/21.02.2019 г. от д-р Ст. Сталев - специалист ортопед-травматолог.
Впоследствие виновният водач не изпълнил обещанията си за поемане на
лечението на пострадалата и тя посетила съдебен лекар на 28.02.2019 г., който й
издал цитираното горе СМУ.
Поради изброените
горе причини и липсата на парични средства пострадалата не била постъпвала за
лечение в болнични заведения и нямала издадени епикризи
за получените от ПТП на 21.02.2019г. травматични увреждания.
При прегледа на
28.02.2019 г. съдебният лекар отразил наличие на поставена мека имобилизационна превръзка върху раменния пояс на
пострадалата.
Полученото от С.Г.В.
нараняване причинило силни болки и страдания. Лечението включвало обездвижване
на засегнатия участък и същевременно ограничавало подвижността на лявата ръка
за продължителен период от време. Това дало основание да се приеме, че е налице
причинена средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Вследствие на
получените увреждания В. изпитвала болки и страдания както от физически, така и
от психологически характер.
Вследствие на получените от процесното ПТП
травми пострадалата имала затруднение в ежедневните си обслужвания. Тези
затруднения по-конкретно се изразявали в това, че през оздравителния период от
време не можела да се грижи сама за себе си и се налагало да ползва чужда помощ
-не можела да се облича, да се къпе сама и др., което причинявало съществени затруднения на нея
и на близките й. Грижата за болен човек отнемало няколко часа дневно от
ежедневието на този, който я полага, като последната се изразявала в пазарене на
хранителни и санитарни продукти, лекарства, готвене, чистене на жилището и
постелите, пране и простиране, смяна на превръзки и ред други.
Към датата на активния оздравителен период пострадалото лице било на 59
години. Счупването
на крайника изисквало поне един месец обездвижване с мека имобилизация. Болките в лявата подбедрица
и в дясната тазобедрена става затруднявали придвижването й. Вследствие на ПТП
ищцата се оказала със счупен горен крайник и натъртени и двата долни крайника. В.
чувствала, че е в тежест на близките си и че е безполезна, защото освен, че била
възрастна, била и болна и възприемала себе си като ангажимент на близките си,
което я потискало и формирало у нея усещането за тъга, самота, скука и други,
разгледани като изживявания от вътрешния психологически мир на човека. Тази
обща психологическа потиснатост довела до проблеми със съня. Физическите болки
от своя страна също нарушавали съня и това бил общоизвестен факт, който нямал
нужда от доказване. Още повече, че било изключително трудно да се докажат
състояния и усещания от психичния мир на човека, тъй като те били строго лични
и дори и при външна изява било възможно действието, явяващо се тяхно
проявление, да бъде възприето от околните по различен начин от този на
конкретното лице. По време на оздравителния период пострадалата изпитвала силно
главоболие и виене на свят, което било отразено и при прегледа й на 28.02.2019
г.
Пострадалата по време на ПТП била на работа като работник по
озеленяване и залесяване. Работата й била физическа, като тя нямала
квалификация за друг вид работа. Нараняванията вследствие на процесното ПТП я
лишили от възможността за продължителен период от време да извършва силова
дейност и да изкарва средства за прехраната си. Първоначалната имобилизация била за срок от 30 дни, но след това при
натоварване на горния ляв крайник, ищцата изпитвала болки и това възпрепятствало работния й процес, което се
отразило на доходите й за няколко месеца и силно затруднило финансово близките
й. В проведен разпит по досъдебното производство на 22.04.2019 г., два месеца
след инцидента, В. заявила, че все още изпитва болки и не можела да се
възстанови.
Липсата на доходи
породил силен стрес и притеснение в пострадалата и близките й. В. не знаела
кога ще може да започне работа отново. Твърди се в ИМ, че всеизвестен факт е и
че при възрастни пациенти възстановяването на костната структура отнема
по-продължителен период от време. Налагало се пълно обездвижване за срок от
поне един месец и след това още 2-2,5 месеца ненатоварване на ръката, което я
лишило от трудовото й възнаграждение.
Следва да се
отбележат и останалите травматични увреждания на ищцата, които в своята
съвкупност обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, което от правна гледна точка се квалифицира като лека телесна повреда
по смисъла на НК. Изпитвала болки и в двата си долни крайника и трудно
стъпвала, защото вече била и в напреднала възраст, като по този начин на
пострадалата били причинени болки и страдания, представляващи неимуществени
вреди, които ищцата търпяла и към настоящия момент, и които ще търпи и за в
бъдеще.
Към момента на настъпване на ПТП микробус марка „Фиат", модел „Дукато" с per. № ******,
управляван от Д.П.И., имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" със ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД
-застрахователна полица № BG/23/118002004618 със
срок на действие на застрахователния договор до 11.07.2019 г., поради което на
основание чл.432, ал.1 от КЗ пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗАД „ОЗК -
Застраховане" АД, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
обезщетение в един справедлив размер по повод гореописаните неимуществени вреди
получени от ПТП.
С молба-уведомление от 07.10.2019 г. ищецът С.Г.В. предявила
претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди пред ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД.
След разглеждане на предявената претенция и проведени преговори ЗАД
„ОЗК - Застраховане" АД предложило да изплати обезщетение на ищеца С.Г.В.
за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на претърпяното на
21.02.2019г. ПТП в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за което били уведомени с
писмо изх.№ 99-4702/24.10.2019г. Изнасят още в молбата си, че ответникът
предложил прекомерно нисък размер на обезщетение на пострадалата за причинените
й имуществени и неимуществени вреди, поради което и предявили пред съда
претенции в този смисъл.
Считат, че претърпените от ищеца С.Г.В.
неимуществени вреди от причинените й болки, страдания, негативни усещания и
неблагоприятни промени в личния живот в следствие на претърпяното на
21.02.2019г ПТП до настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от 20 000
/двадесет хиляди/ лева. Представят и Банковата сметка на пострадалата.
Молят съда, да постанови решение, с
което да осъди ответника ЗАД „ОЗК -Застраховане" АД, ЕИК: ********* да
заплати сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева - представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от С.Г.В. неимуществени вреди, в резултат на
претърпяното ПТП на 21.02.2019г., ведно със законната лихва, считано датата на
уведомяване на ответника 07.10.2019, до окончателното изплащане на задължението
както и всички направени по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответното дружество подава
отговор в законоустановения срок. В отговора си взема
становище, че оспорва предявените искове като неоснователни, като ги оспорва
както по основание, така и по размер.
Взема становище по същество. Алтернативно се
пледира за наличие на съпричиняване.Претендира за
направените по делото разноски, включително юристконсултско
възнаграждение.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, и от заключенията на вещите лица, както и от становището на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно установено по делото е, че че на 21.02.2019г., около 16,10 часа, по пътя между селата Марково и
Медово, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, при
управление на МПС - микробус марка „Фиат", модел „Дукато"
с per. № *******свидетелят Д.П.И. е нарушил правилата за
движение по пътищата и допуснал пътнотранспортно произшествие с движещият се
попътно пред него лек автомобил ВАЗ 21213 с per.
№ *******, собственост на ТП „Държавно горско стопанство" - Чирпан и
управляван от И.Б.Б., при което пътника в микробуса С.Г.В.
получила
наранявания.
Видно от приетата и неоспорена в хода на съдебното
производство САТЕ изготвена от инж.В.И.В. по категоричен начин се установява и
механизма на настъпването на това ПТП. Съгласно заключението на вещото лице се
установява, че на
21.02.2019г., около 16,10 часа, по пътя между селата Марково и Братя Даскалови
, обл. Ст.Загора, по пътно в посока на юг един след
друг са се движили:
-лек автомобил ВАЗ 21213 с рег. № СТ3536СА собственост
на ТП „Държавно горско стопанство „ гр. Чирпан с водач И.Б.Б.
и
- товарен автомобил марка Фиат, модел Дукато с рег. № ******с водач Д.П.И., като в товарния му отсек са пътували ищцата С.Г.В. и други работници. Поради
спиране на пътното платно на лекия автомобил, същият бел застигнат и ударен в
задните леви състави от товарния автомобил с неговите предни десни състави, при който удар ищцата
изпаднала на пода в товарния отсек на товарния
автомобил. В резултат на така описаното ПТП ищцата В. била получила телесни
повреди, а двете МПС – та материални щети. Вещото лице в заключението си
изрично посочва, че именно водачът на микробуса Фиат Дукато
е имал техническа възможност да предотврати настъпване на ПТП като е трябвало
да не си отклонява вниманието при движението на буса.
Трябвало е да спазва необходимата дистанция, съобразно скоростта на движение,
пътните и метеорологични условия и техническите възможности на управляваното от
него МПС, което би му позволило да спре при възникване на опасност за него.
От техническа гледна точка, заявява вещото лице, с
оглед малката интензивност на транспортния поток в процесния
участък от пътя, водачът на товарния автомобил при правилно подбрана дистанция
и незабавно въздействане, аварийно на спирачната система ведно с отклоняването
на буса на ляво би могъл да извърши маневрата
изпреварване или заобикаляне на лекия автомобил, който е бил в процес на
спиране.
От това, че водачът на Фиат Дукато
не е успял нито да спре преди мястото на удара, нито да извърши маневрата заобикаляне
/ изпреварване/ вещото лице прави извода, че той е реагирал на опасността със
закъснение, като към момента на реакцията отстоянието
му до задните състави на лекия автомобил е било по-малко от опасната му зона за
спиране при което ударът е бил непредотвратим. С тези си действия водачът на
товарния автомобил сам се е поставил в положение да не м оже
да спре или изпревари/заобиколи спиращия пред него
лек автомобил.
Видно то събраните по делото доказателства се
установява, че по случая е било образувано досъдебно производство № 67/2019г.
по описа на РУ на МВР - Чирпан, което с постановление от 19.09.2019 г. по
пр.вх.№ 291/2019г. на Г. Видев - прокурор при Районна прокуратура град Чирпан,
било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК, тъй като пострадалата С.Г.В.
заявила, че желае наказателното производство да бъде прекратено на осн. чл. 343, ал.2 от НК. Постановлението не било обжалвано
и влязло в законна сила.
Констатациите на вещото лице изготвило САТЕ изцяло
се подкрепят и от разпитаните в хода на настоящото производство свидетели И.Б.Б. и Д.П.И. – водачи на въпросните МПС-та. По разбиране на
настоящия съдебен състав по категоричен начин се доказва причинно-следствената
връзка между деянието и причинените вреди на ищеца С.Г.В.. За прецизност съдът
счита, че следва да посочи следното: Безспорно се установи, че на ПТП: на
21.02.2019г., около 16,10 часа, водачът Д.П.И. управлявал моторно превозно
средство -микробус марка „Фиат", модел модел „Дукато" с per. № *******по пътя
между селата Марково и Медово, общ. Братя Даскалови, обл.
Стара Загора, като в микробуса пътували ищцата С.Г.В. и други лица. Същите били
наети като работници, извършващи дейност по залесяване и в този момент се
прибирали от работа. Непосредствено пред лекия автомобил, управляван от И., по
пътя се движел лек автомобил ВАЗ 21213 с per. № *******,
собственост на ТП „Държавно горско стопанство" - Чирпан и управляван от И.Б.Б..По същество, двете МПС са се движили един вид като
група, защото по показанията на самите свидетели се установи, че в товарния
автомобил са били превозвани работниците по залесяване, а в лекия автомобил ВАЗ
– служители на ДГС, които един вид са осъществявали контролна дейност.
Работниците в товарния микробус били разположени на пейка, здраво хваната за
каросерията на буса, като следва да се има предвид,
че съгласно заключението на вещото лице въпросният автомобил Фиат Дукато е товарен автомобил и не е предназначен за превоз на
пътници и съответно не е оборудван фабрично със седалки и предпазни колани.
Видно от
представеното по делото заверено фотокопие от АУАН № 0205602/21.02.2019г се
установява, че на свидетеля Д.П.И. е бил съставен АУАН за допуснати нарушения
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Въз основа на така
приетата фактическа обстановка се налага следният правен извод, а именно че
водачът на микробуса с марка „Фиат" - И., е нарушил чл. 23, ал. 1 ЗДвП,
като не се е движил на разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко, и чл.20. ал. 1 и 2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на
движение на управлявания от него лек автомобил с пътната обстановка.
Тези нарушения на правилата за движение се намирали
в пряка и непосредствена причинна връзка с последвалия удар между двете МПС и с
причиненото, вследствие на удара, телесно увреждане на возещата се в микробуса
с марка „Фиат" пътничка С.Г.В..
Видно от приетото и
неоспорено заключение на СМЕ по писмени данни с вещо лице Д-р Т.Г.Т. се
установява, В следствие на претърпяното ПТП ищцата С.Г.В. е получила
нараняване, изразяващо се в счупване на лявата ключица, кръвонасядане
по предната повърхност на гръдния кош, травматични отоци по окосмената част на
главата, кръвонасядане и оток по лявата подбедрица, които са в резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, отговарящи да бъдат получени в указаните време и начин.
Счупването на ключицата е обусловило трайно затруднение на
движенията на лявата ръка за срок от около 3 месеца, което се явява средна
телесна повреда по смисъла на НК. Останалите описани
травматични увреждания, според вещото лице, били от медико- биологичния
квалифициращ признак разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК и са причинил
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като оздравителния
период от тях е в рамките на около две седмици. Видно от заключението на вещото
лице се установява, че в първите две – три седмици след травмата пострадалата е
изпитвала силни болки и страдания / по скалата слаби, умерени, силни, много
силни, изключителни/ . Действително, в заключението си вещото лице посочва, че
в случай, че ищцата е седяла на фабрично поставена седалка и е била с правилно
поставен колан, биха се предотвратили или значително ограничили посочените в
исковата молба телесни увреждания.обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Видно от
показанията на разпитаните по делото
свидетели П. Т.И. и М. Р. Х.безспорно се установява, че вследствие на
получените от процесното ПТП травми пострадалата
имала затруднение в ежедневните си обслужвания. Тези затруднения се изразявали
в това, че през оздравителния период от време не можела да се грижи сама за
себе си и се налагало да ползва чужда помощ -не можела да се облича, да се къпе
сама и др., което причинявало съществени затруднения на нея и на близките й.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели. Същите са
логични, непротиворечиви помежду си, кореспондират с останалия доказателствен материал по делото а и тези свидетели не са
заинтересовани от изхода на процеса .
Видно от
заверено фотокопие от застрахователна
полица № BG/23/118002004618
безспорно се установява, че към датата на ПТП - 21.02.2019г.,за т.а. с ДКН *******
има активна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗАД
„ ОЗК –Застраховане“ АД София.
В резултат
на разменена между страните кореспонденция в крайна сметка се стигнало до
изплащането на обезщетение на ищцата Мая Илиева в размер на 5000лв., която сума
била внесена посредством банков превод с основание „щета 041116500092018"
на 03.12.2019г.
С молба-уведомление от 07.10.2019 г. ищецът С.Г.В. предявила
претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди пред ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД.
След разглеждане на предявената претенция и проведени преговори ЗАД
„ОЗК - Застраховане" АД предложило да изплати обезщетение на ищеца С.Г.В.
за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на претърпяното на
21.02.2019г. ПТП в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за което били уведомени с
писмо изх.№ 99-4702/24.10.2019г. По делото няма данни и не се събраха
доказателства да е извършено плащане на посочената сума в размер на 5000,00 лв.
Съдът кредитира изцяло изготвените
експертизи като обективни, компетентно изготвени, подкрепени от доказателствения материал по делото.
Събрани са и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа страна.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на
водача на товарния автомобил, както и предпоставките на чл. 432 КЗ
за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от
водача вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредения при деликта, да
предяви иска си за причинените му вреди не срещу прекия извършител на
увреждането, а пряко срещу застрахователя. Правото на такъв иск се поражда от
съществуването на застрахователен договор между деликвента
и застрахователя, както и от съществуването на застрахователно правоотношение
между същия/респ. ищеца и застрахователя. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от
застрахователя, след реализиране на риска. То е право на увредения да иска
обезщетение от застрахователя, който по силата на договорната отговорност
следва да го обезщети за всички претърпени вреди. Доколкото прякото право на
увредения, установено с чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено
от него, то застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в
който отговаря и причинителя на вредата.
В случая е спазено и изискването на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като ищецът е отправил към застрахователната компания писмена
застрахователна претенция, по която е заведена щета.
За ангажиране отговорността на
застрахователя по сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност"
на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо
ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са
пряк резултат от противоправно поведение на
застрахованото лице. В случая е безспорно установено, че водачът на застрахования
при ответника товарен автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата,
тъй като, както беше изрично посочено по-горе при обсъждане на САТЕ, при избора
си на скорост на движение не се е съобразил с наличието на възможни препятствия
на пътя, като не е избрал и скоростта си на движение така, че да може при
необходимост да спре или да ги заобиколи , с което
пък е причинен вредоносен резултат за ищеца, вследствие настъпилото ПТП.
При доказан фактически състав на деликта съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди. При преценка по чл. 52 ЗЗД
съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици, настъпили в
резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство
е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел
формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение №
66/03.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при
определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства,
примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в
тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., на ВКС,
ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО
и др. /, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.
справедлив.
Като се съобразят описаните увреждания и
последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и
неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното
възстановяване на ищеца, като се вземат предвид икономическите условия в
страната и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно обезщетение
е такова в размер на 15 000. 00 лева. За да стигне до този извод, съдът
съобрази още и фактите, сочещи на преживян стрес, създадения му дискомфорт в рамките
на посочения от вещото лице период на възстановяване, както и обстоятелството,
че при този вид травматично увреждане се изпитват силни болки и страдания по
скалата / слаби, умерени, силни, много силни, изключителни/.
По
възражението за съпричиняване:
Своевременно в предвидения от закона срок,
а именно с отговора на исковата молба ответното дружество е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата. Съдът намира това възражение за основателно по следните
съображения.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о. и
решение № 92 ог 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на
ВКС, ТК, І т. о., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. В случая се събраха категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили изобщо, ако по време на
произшествието пострадалата не се возила в товарен отсек
на товарен автомобил, който не е снабден фабрично със седалки и не е оборудван
с предпазни колани.
Изрично в
заключението си вещото лице изготвило СМЕ по писмени данни посочва, че в
случай, че ищцата е седяла на фабрично поставена седалка и е била с правилно
поставен колан, биха се предотвратили или значително ограничили посочените в
исковата молба телесни увреждания.обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Позовавайки се на тази съдебна експертиза
и на експертизата, която изяснява механизма на настъпване на ПТП, приноса на
всеки един от участниците в него за настъпването му, съдът приема, че процента
на съпричиняване е 30% от страна на ищеца за
настъпване на вредоносния за него резултат.
Следва да бъде посочено, че ищецът като пътник
също има определи задължения и е длъжен
да спазва съответните правила, предвидени в ЗДвП. Със своето поведение тя е
нарушила от своя страна разпоредбата на чл. 134,ал.2 от ЗДвП, возейки се по необезопасен начин в каросерията на товарно МПС,
без поставен обезопасителен колан- в нарушение на
чл.137в, ал.1 от ЗДвП.
Като
не е спазила разпоредбите подробно посочени по- горе ищцата с поведението си е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно практиката на съдилищата, в т.ч. и на
ВКС се приема, че съпричиняване от пострадалия
пешеходец е в рамките от 1/5 до 1/3 в зависимост от конкретните обстоятелства
по делото. При преценка на всички писмени и гласни доказателства, в това число
и приетите експертизи съдът счита, че в конкретният случай е налице съпричиняване на вредоностния
резултат в размер на 30 %.
При
отчитане на възприетия от настоящия състав на съда процент съпричиняване,
определеният размер за репариране на неимуществени вреди, които са причинени на
ищеца ще бъде намален на сумата от 10 500 лв. до който размер и иска за
обезщетяване на понесените от ищцата неимуществени вреди се явява основателен,
а в останалата му част до претендираните 20000.00лв.
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до лихвата за забава при
действието на новия КЗ съдът намира следното:
Няма спор, че отговорността на
застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е
също, че по общите правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
делинквента се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба обаче дадена в чл. 429 от
новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за
"Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата
на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Т.е. не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е
нормата на чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия,
ограничаващи размера на претенцията за лихви - първото е тя да не надхвърля
рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие е
да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
Горните изводи не могат да се игнорират от
правилото на чл. 497
вр. чл. 496 от КЗ.
Тези норми установява отговорността на самият застраховател за плащане на
законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размера вече не е част от
застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ),
и не може да бъде ограничаван от размера на последната.
- При изложените изводи
законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице (ищцова страна) върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди е от дата 07.10.2019г. датата от която може да се приеме, че
е предявена застрахователната претенция от увреденото лице.
- По разноските:
Предвид гореизложеното и съдът следва да разпредели
направените по делото разноски и такси както следва.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищцата сумата в размер на 630,00
лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото производство
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 166,73 лв. – разноски
за експертизи и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК
във вр. с чл. 25, т. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100,00 лв..
Предвид гореизложеното и на осн.
чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. чл. 493 ал.1 т.1 КЗ, чл.
235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД -
гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Р България. област
София, общ. Столична, гр. София, 1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.
„Света София" № 7, ет. 5 представлявано заедно от -АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ ЛИЧЕВ
и РУМЕН КИРИЛОВ Д. да заплати на С.Г.В. ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***
на вниманието на адв. Р.М. следното обезщетение:
- 10 500,00 лева / десет хиляди и
петстотин/ лева,
представляващо обезщетение за претърпени С.Г.В. ЕГН ********** неимуществени
вреди, които са в резултат на ПТП настъпило на 21.02.2019г. , ведно със законната лихва върху сумата от 10 500,00
лева, считано от 07.10.2019г - датата, на която ответното дружество е уведомено
за настъпилия пътен инцидент с пострадали до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на неимуществени
щети в останалата му част до размер на 20 000,00 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: Р България. област София, общ. Столична, гр. София, 1301, район
Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София" № 7, ет. 5 представлявано
заедно от -АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ ЛИЧЕВ и РУМЕН КИРИЛОВ Д. да заплати С.Г.В. ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 630,00 лв., съгласно уважената част от исковата
претенция.
- ОСЪЖДА С.Г.В. ЕГН ********** *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - гр.София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: Р България. област София, общ. Столична,
гр. София, 1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София" № 7,
ет. 5 представлявано заедно от -АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ ЛИЧЕВ и РУМЕН КИРИЛОВ Д. направените по делото разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковата претенция в размер на 166,73 лв. – разноски за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК
във вр. с чл. 25, т. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:. . . . . .
. . . . . . . . . . . . .