Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1669
22.12.2017г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІ състав,
в открито съдебно заседание на осми
декември две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2660/2017г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на Г.
К. Щ. ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Г. М., против Решение №2758 от 10.08.2017г., постановено по
гр.д. №75/2016г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ХХІ гр.с., с което е бил
отхвърлен предявения от Г.К.Щ., ЕГН **********, против К.А.У., ЕГН **********,
и И.К.К., ЕГН **********, иск за обявяване на
относителна недействителност спрямо Г.К.Щ. на договор за покупко-продажба,
обявен за окончателен с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. №
20836/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., по силата на който К.А.У.,
ЕГН ********** и съпругата му С. Ж. М. продават на И.К.К.,
ЕГН **********, следния недвижим имот, придобит в режим на СИО: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.506.254.2.39 по КККР на гр.****, с адрес:
гр.*****, представляващ: гараж 11, с предназначение на самостоятелния обект –
гараж в сграда, с площ от 15 кв.м., ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, който обект се намира в сграда № 2, разположена в ПИ
с идентификатор 56784.506.254, при съседи на СОС: на същия етаж:
56784.506.254.2.40, под обекта – няма, над обекта: 56784.506.254.2.26, до размера от 1/2 идеална
част. В
жалбата са изложени
доводи за неправилност
на решението, като
се иска отмяната
му и постановяване
на ново решение, с
което предявеният иск да
бъде уважен. Ответната страна
по жалбата- И. К. ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника си по
делото адв.
В. В.,
иска обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Ответната страна
по жалбата- К. А. У. ***,
ЕГН **********, чрез
пълномощника си по
делото адв.И. Д.,
иска обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
по изложените във възззивната
жалба доводи и
при служебна проверка за
допуснати при постановяването му
нарушения на императивни правни
норми, като въззивната инстанция,
като съд по същество,
се произнесе по
правния спор между страните.
Предмет
на делото е
иск с правно основание
чл.135, ал.1 от ЗЗД, по
който ищецът Г. К. Щ. иска постановяване
на решение, с
което да бъде
обявен за относително
недействителен по отношение
на него договор за покупко-продажба, обявен за
окончателен с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 20836/2010 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., по силата на който К.А.У., ЕГН **********
и съпругата му С. Ж. М. продават на И.К.К., ЕГН **********,
следния недвижим имот, придобит в режим на СИО: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.506.254.2.39 по КККР на гр.*****, представляващ: гараж 11,
с предназначение на самостоятелния обект – гараж в сграда, с площ от 15 кв.м.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, който обект се
намира в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор 56784.506.254, при съседи
на СОС: на същия етаж: 56784.506.254.2.40, под обекта – няма, над обекта:
56784.506.254.2.26, до размера от 1/2 идеална част.
От фактическа
страна по делото
не е било
спорно, а и се установява
от събраните доказателства, че с влязло
в законна сила на 04.08.2011г.
Решение №2078/01.06.2011 г., постановено по гр.д. № 20836/2010 г. на
ПРС, XII гр.с. е бил
обявен за окончателен на
основание чл.19, ал.3 от
ЗЗД сключен на
03.12.2007г. между ответника
К. У. и
съпругата му С. М., като
продавачи, и ответника
И. К., като
купувач, предварителен договор
за покупко-
продажба на гараж
№11 с площ от 15
кв.м., намиращ се
на адрес- гр.****, за
сумата от 12000
лв., от които
10650 лв.- платена
от купувача, при условие,
че купувачът И. К. заплати
в двуседмичен срок от
влизането му в сила
на продавачите К. У.
и С.
М. сумата от
1350 лв. Безспорно
е, а и
се установява от
писмените доказателства, че ищецът
Г. К. Щ. е единствен наследник по закон
на К. Г. Щ., ЕГН **********, както
и че с влязла
в сила на 27.01.2011г.
Присъда № 17/28.01.2010 г., постановена по НОХД № 1830/2009 г. на ОС-
Пловдив, ответникът К.У. е бил
осъден да заплати
на К. Щ.
сумата от 50000
лв.- обезщетение за
неимуществени вреди и сумата
от 2000 лв.- обезщетение за
имуществени вреди, причинени
в резултат на престъпление, извършено
на 22.02.2008г.
Съгласно разпоредбата
на чл.135, ал.1 от ЗЗД
кредиторът може да
иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него
действията, с които
длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им
е знаел за
увреждането, като в случай,
че действието е
възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял,
трябва също да е знаело за увреждането.
В настоящия случай е безспорно,
че наследодателят на
ищеца е имал качеството на
кредитор на ответника К. У. към момента на
сключване на атакуваната
сделка, който съвпада
с датата на влизане
в сила на
съдебното решение за
обявяване на предварителния договор
за окончателен. Доколкото
вземането му за
обезщетение за вреди е
възникнало от датата
на деликта-
22.02.2008г., то считано
от тази дата същият
е имал такова
качество. Без значение в
случая е обстоятелството, че
в предварителния договор
е посочена дата
на сключване 03.12.2007г., тъй
като същият е
частен документ и
съгласно разпоредбата на
чл.181, ал.1 от ГПК
има достоверна дата по
отношение на наследодателя на ищеца,
като трето лице,
от 15.11.2010г., когато съдържанието
му е възпроизведено в
официален документ-
констативен протокол на нотариус
С. Й. Безспорно
е и че сделката
е увредила интересите
на наследодателя на
ищеца, тъй като
ответникът У. не установява да разполага с достатъчно друго имущество,
което би могло
да послужи за
удовлетворяване на вземанията
на ищеца спрямо него.
Налице е и
знание у длъжника
за увреждането, тъй
като извършеното разпореждане
с недвижим имот
е намалило имуществото
му и възможността
за удовлетворяване на кредитора. Доколкото сключеният
договор за покупко-
продажба е възмездна сделка,
то, за да
бъде уважен предявения
иск, следва да
се докаже, че и
третото лице- купувач
по сделката е
знаело за увреждането.
Тъй като увреждането на
кредитора настъпва с
излизане на правото от патримониума на
неговия длъжник, което в
хипотезата на предварителен
договор, обявен за окончателен,
става с влизане
в сила на
съдебното решение по чл.19, ал.3 от
ЗЗД, то знанието на
третото лице за увреждането
следва да е
налице именно към този момент. Без
значение в случая е
дали такова знание
е било налице
към датата на
сключване на предварителния договор,
тъй като същият
няма вещно- прехвърлителен ефект
и със сключването
му не се
уврежда пряко кредитора,
доколкото няма пречка
той да насочи
принудителното изпълнение върху
имота- предмет на
предварителния договор. От
показанията на разпитания по делото свидетел К. К.- баща
на ответника- купувач
по сделката И. К., се
установява, че през
пролетта на 2011г.,
в хода на делото за
обявяване на предварителния договор за
окончателен те са разбрали, че продавачът
К. У. има
задължения и че върху
имотите му са
наложени възбрани. В случая
съдебното решение, с
което е бил
уважен искът по чл.19, ал.3 от
ЗЗД за обявяване
на предварителния договор
за окончателен е
влязло в сила на 04.08.2011г., като
със същото предварителният договор
е бил обявен за окончателен
при условие, че в
двуседмичен срок купувачът заплати
на продавачите сумата
от 1350 лв., която сума
е била заплатена в
посочения срок, видно
от приложените по делото
писмени доказателства. Ето
защо се налага
изводът, че към
датата на сключване на
атакуваната сделка третото лице- купувач на
имота е знаело
за увреждащия й
характер по отношение на
кредиторите на продавача. Предвид горното
предявеният иск е
основателен и следва да се
уважи, като атакуваната сделка
се обяви за
относително недействителна по
отношение на ищеца. Неоснователни
са доводите на ответниците, че доколкото
в случая предварителният договор
е бил обявен за
окончателен със съдебно
решение, то по
отношение на него
не била приложима
разпоредбата на чл.135
от ЗЗД. Съгласно
посочената разпоредба кредиторът
има право да иска
прогласяване на
относителната недействителност на
всякакви действия, с
които длъжникът го
уврежда, като няма
основание от същите
да бъдат изключени договори,
обявени за окончателни по
реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД със
съдебно решение, доколкото
и те могат да имат увреждащ
характер. С прогласяването на
относителната недействителност на сделката
спрямо трето лице и
по негово искане не се
засяга по никакъв
начин задължителната сила
на съдебното решение
между страните по делото.
Неоснователни са
и доводите за погасяване по
давност на предявения иск.
Искът по чл.135
от ЗЗД се
погасява с изтичане
на общата петгодишна
погасителна давност по
чл.110 от ЗЗД,
която започва да тече от
датата на извършване на
увреждащото действие, която съвпада
с датата на
влизане в сила
на съдебното решение за
обявяване на предварителния договор
за окончателен- 04.08.2011г.
Исковата молба е подадена
в съда на
06.01.2016г., т.е. преди
изтичане на давностния срок.
По
така изложените съображения обжалваното
решение, с което
предявеният иск е бил
отхвърлен, следва да
бъде отменено, като
вместо него се
постанови ново решение
за уважаване на иска.
Жалбоподателят не
е претендирал разноски, поради което
такива не
следва да бъдат
присъдени.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2758
от 10.08.2017г., постановено по гр.д. №75/2016г. по описа на Районен съд- Пловдив,
ХХІ гр.с., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание
чл.135 от ЗЗД по
отношение на Г.К.Щ., ЕГН **********,
в качеството му
на кредитор на К.А.У.,
ЕГН **********, договор за
покупко-продажба, обявен за окончателен с влязло в законна сила съдебно решение
по гр.д. № 20836/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., по
силата на който К.А.У., ЕГН **********, и С. Ж. М., ЕГН **********,
продават на И.К.К., ЕГН **********, следния недвижим
имот, придобит в режим на съпружеска
имуществена общност:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.254.2.39 по КККР на гр.****,
представляващ: гараж 11, с предназначение на самостоятелния обект – гараж в
сграда, с площ от 15 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата, който обект се намира в сграда № 2, разположена в ПИ с
идентификатор 56784.506.254, при съседи на СОС: на същия етаж:
56784.506.254.2.40, под обекта – няма, над обекта: 56784.506.254.2.26, до размера от 1/2 идеална
част от
имота, собственост на
длъжника К.А.У., ЕГН **********.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.