Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, 05.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 17081 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от К. Д. Ж. срещу „Национална
полиция“ - МВР, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 1254.59 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 138 часа за периода от
21.10.2016г. до 20.08.2018г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 244.52 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния
тримесечен период до 21.10.2019г. (съобразно допуснатото в о.с.з. на
10.02.2020г. изменение на исковете).
Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 21.10.2016г. до
20.08.2019г. е полагал труд на длъжността „полицейски инспектор“ в Зонално
жандармерийско управление – Варна към дирекция “Жандармерия” при Главна дирекция
“Национална полиция”. Ищецът е със статут на държавен служител. За посочения
период е положил общо 960 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
1.143 възлиза на 1097.28 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води
до извънреден труд, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от
ответника като дължимата сума е в размер на 1254.59 лева. С оглед това и сезира
съда с искане за присъждане на посочената по-горе суми, ведно със сторените в
производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна Главна дирекция
„Национална полиция“ - МВР депозирало писмен отговор, с който оспорва исковата
претенция по основание и размер, в който изразява становище за неоснователност
на исковете. Твърди, че законодателят
изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд
в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на
КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед горното
моли за отхвърляне на исковата претенции и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, че ищецът за периода 21.10.2016г. –
20.08.2018г. е заемал длъжността „полицейски инспектор“ в
Зонално жандармерийско управление – Варна към дирекция “Жандармерия” при Главна
дирекция “Национална полиция” и като такъв е държавен служител,
съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът
е полагал труд на 24-часови смени, включващи и нощен труд.
Спорния по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен
труд в дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното
време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.
В процесния период от 21.10.2016г. –
20.08.2018г. е действала издадената от министъра на вътрешните работи в
изпълнение на законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата
липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на такава норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да
се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения /макар и по повод въпроса освободени ли са държавните служители
в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и мотивите към т. 23 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС/.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
От заключението на вещото лице и приложените към него служебни бележки се
установява, че ищецът за периода от 21.10.2016г. – 20.08.2018г. е положил 948ч. нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1084ч. При
това положение и положеният от ищеца извънреден труд след преобразуване на
часовете нощен труд в дневен е 138ч., като дължимото възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице възлиза в резмер на 1254.59 лева, а обезщетението
за забава – 244.52 лева. Следователно предявените искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД са основателни и като такива следва да бъдат уважени в рамките на
предявения резмер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на възнаграждението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на
ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ВРС сумата от 250.18 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството в размер на 100.18 лева и 150 лева възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“-МВР, с адрес: гр. София, бул. „Александър
Малинов“, № 1, да заплати на К. Д. Ж., ЕГН **********,***, сумата от 1254.59 лева /хиляда
двеста петдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 138 часа за периода от 21.10.2016г. до 20.08.2018г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР; сумата от 244.52
лева /двеста четиридесет и четири лева и педсете и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на
месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 21.10.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“-МВР, с адрес: гр. София, бул.
„Александър Малинов“, № 1, да заплати на К. Д. Ж., ЕГН **********,***, сумата
от 350.00 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могад да бъдат заплатени от отевтника на
посочената в исковата молба банкова сметка *** „Райфайзен Банк (България)“ ЕАД:
IBAN
***, BIC: ***.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“,
№ 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
– Варна сумата от 250.18 лева /двеста и петдесет
лева и осемнадесет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: