Р Е Ш Е Н И Е №
50
гр. Сливница, 23.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети април през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Г. Владимирова като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 21 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба Н.Д., гражданин на Р Т. чрез адв. Н. ***№ 42 - 0000676 от 02.05.2018 г. и.д. Началник ОО „АА” – гр. София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 93, ал. 4 от ЗАвПр и на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за това, че на 02.05.2018 г. около 09.20 часа на Главен път Е-80 при разклона за с. Пролеша с посока на движение към гр. София, като водач на влекач марка „ДАФ“ рег. № . и прикачено към него полуремарке с рег. № …, извършва международен превоз на товари през територията на Република България по маршрут от Република Австрия до Република Турция, водачът осуетява проверка като не спира при ясно подаден сигнал със „стоп“ палка и не предоставя документите, свързани с извършвания превоз, като водачът е настигнат и отбит след около 3-4 км.
В жалбата се сочи, че се иска отмяна на обжалваното постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.
Административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ю.С.Б..
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е изцяло основателна.
Съображенията за това са следните:
Наказателното постановление е издадено от материално компетентен орган. Актът за установяване на административно нарушение е съставен изцяло съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В наказателното постановление не се установяват пороци от външна страна, описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.
В АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – коректно са отразени мястото, времето, начина на извършване на нарушението, начина на констатирането на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено, не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си.
И АУАН, и НП обаче са изготвени на български език, като няма данни същите да са преведени на жалбоподателя, който е гръцки гражданин.
Нормата на чл. 84 от ЗАНН препраща към правилата на НПК за неуредените случаи по този процесуален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от НПК езикът, на който се води наказателното производство, е българският. Този законов текст представлява процесуална гаранция за защита на правата на обвиняемия, респ. нарушителя в административно-наказателния процес, когато той е лице, чийто роден език е различен, или нивото, на което владее този език не е достатъчно, за да разбере същността на нарушението и съответните правни норми. От друга страна, втората алинея на чл. 21 от НПК постановява, че лицата, които не владеят български език, да могат да ползват родния си език, в които случаи се назначава преводач.
По делото няма категорични данни относно степента на владеене на турски език на актосъставителя, а няма и как да бъдат събрани служебно от съда. Дори и да се приеме, че степента на владеене на чуждия език от актосъставителя, е било на достатъчно за разбиране в ежедневния живот ниво и дори по-високо, в случая се касае за необходимост от пълно и адекватно запознаване на нарушителя със същността на нарушението, доколкото разширително тълкуване на наказателноправните/ административноправните норми е недопустимо и не би могло да се предполага адекватно разбиране на изложеното от актосъставителя.
Освен това следва да се има предвид, че е процесуално недопустимо е съвместяването на процесуалното качество на преводач на актосъставителя с това на водещ производството по установяване на административно нарушение и повдигане на административно-наказателно обвинение чрез предявяване на АУАН. Настоящият състав приема за недопустимо преводът да се извърши от случайно лице с непроверена компетентност, което участва в производството в друго качество, включително и актосъставител. Назначаването на преводач следва да се извърши с нарочен акт на а органа по установяване на административното нарушение, което е свързано и с предупреждение на преводача, който следва да е незаинтересовано от изхода на административнонаказателния процес лице с наказателната отговорност за неверен превод по чл. 290, ал. 2 от НК.
Надлежното реализиране принципа за обективност в административно-наказателния процес и осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденци, невладеещи български език, към момента на връчване на АУАН налага да се назначи със съответен акт заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН. В акта лицето следва да запише, че е бил осъществен превод и че е разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да положи подписа си. Посочените две абсолютно необходими процедури в настоящото административно наказателно производство не са спазени.
Доколкото разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН предписва субсидиарно приложение на НПК по отношение процесуалния ред при издаване на АУАН, респективно НП, нарушаване императивната норма на чл. 142, ал. 1 от НПК представлява съществено ограничение правата на обвиняемия в наказателния процес, респ. на нарушителя в административно-наказателния процес.
Обстоятелството дали дадено лице владее български език следва да се установи по категоричен начин. Доколкото обратното е напълно изяснено от актосъставителя и от съда, в тежест на първия е било да осигури извършването на надлежен превод от специално назначено за целта лице. Още повече, че се касае за административно нарушение със значителна тежест, за което се предвижда съществена административна санкция, което според съда налага, дори когато нарушителят е чужденец, но заявява, че разбира в извършването на какво нарушение е обвинен, за правна сигурност да се назначи преводач. Още повече следва да се има предвид и обстоятелството, че връчването на препис от АУАН на български език на изначално невладеещи такъв език лица не санира нарушените им по-горе права. Предвид това и съдът намира да са нарушени разпоредбите и на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 43, ал. 5 от ЗАНН.
Изложеното мотивира извода, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Воден от
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 42 -
0000676 от 02.05.2018 г. и.д. Началник ОО „АА” – гр. София, с което на Н.Д.,
представляван от адв. Н. *** със съдебен адрес ***, офис
.., за нарушение на разпоредбата
чл.93, ал.4 от ЗАвПр, на основание чл. 53 ЗАНН е
наложена глоба в размер на 2 000 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: