Р Е
Ш Е Н
И Е
№
197
Гр.Дулово,28.10.2016
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Дуловският районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на единадесети май две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
При участието на съдебният
секретар Н.С., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №
213/2015 година по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано с искова
молба по реда на чл.124 от ГПК с правно основание чл.108 от ЗС и чл. 26 , ал.2,
пр.2 и 3 от ЗЗД и в условията на евентуалност иск по чл. 27 от ЗЗД.
С Определение №
357/16.06.2015г., съдът на основание чл.213 от ГПК е съединил за разглеждане в
едно общо производство гр.дело № 213/2015г. и гр.дело № 222/2015г., което се
води под № 213/2015г. по описа на РС-Дулово, със страни:
Ищци А.Я. – родена на ***г.,
С.К. – родена на ***г. и А.Я. – роден на ***г., всички живущи в Р.Т.; и
Ответници – Б.Х.Е. с ЕГН
**********,***, Ю.Б.Х. с ЕГН **********,***, Р.Х.Ю. с ЕГН **********,*** и
Н.И.Ю. с ЕГН **********,***.
Ищците А.Я. – родена на ***г., С.К. –
родена на ***г. и А.Я. – роден на ***г., всички живущи в Р.Т., молят съда да
постанови решение с което:
1.На основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.108 от ЗС да признае за установено по отношение на
ответниците Б.Х.Е. и Ю.Б.Х., че ищците са собственици на Нива с площ от
35.000дка /тридесет и пет декара/, трета категория, находяща се в местността
„***” в землището на ***, съставляваща имот № ***, при граници и съседи: имот
№№ ***, и да осъди ответника Ю.Х. да им предаде владението върху този имот.
2.
На основание чл. 26, ал. 2, пр.2 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен поради
липса на съгласие/правно валидна воля/, сключеният на ***г. договор за
покупко-продажба на имот № ***, обективирана в Нотариален акт № ***г. на
нотариус К.К. с рег. № 315 и с район на действие РС-Дулово.
3. При условията на
евентуалност да бъде унищожен на основание чл. 27, пр.1 от ЗЗД договора за
покупко-продажба на процесния имот, поради липса на представителна власт у
упълномощения Б.Х.Е..
4.На
основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 108 от ЗС да признае за
установено по отношение на ответниците
Б.Х.Е., Р.Х.Ю. и Н.И.Ю., че ищците са собственици на Дървопроизводителна горска
площ от 49.998дка, съставляваща имот № ***, находяща се в местността „***”, в
землището на ***, при граници и съседи: имот №№ ***, и да осъди ответника
Б. Х.Е. да им предаде владението върху
процесния имот.
Претендират
разноски. Представят писмени доказателства, правят доказателствени искания.
Препис
от исковата молба е връчена на ответниците по реда на чл. 131 от ГПК.
По
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците Б.Е. и Ю.Х.,
с която оспорват предявените искове като неоснователни и молят съда да ги
отхвърли.Заявяват, че оригинала на пълномощното издадено от нотариус в Р.Т. е
при тях и ще го представят в съдебно
заседание, като считат че упълномощаването е надлежно. Правят възражение за
изтекла в тяхна полза придобивна давност от 15 години и считат че са придобили
процесните имоти на това основание. Възразяват срещу направените от ищците
доказателствени искания за прилагане на
нотариалната преписка, тъй като съдържащите се в нея документи нямали значение
за спора, както и снабдяване на ищците със заверен препис от процесното
пълномощно, тъй като оригинала се съхранявал при тях. Първият ответник Б.Е.
твърди в отговора, че е имал уговорка с вуйчо си М. Я. във връзка с упълномощаването да закупи
процесните имоти, като плати продажната цена на части и да започне да владее
имотите след заплащането на първата вноска. След възстановяването на имотите,
той посетил вуйчо си и в присъствието на сина му Мюмюн му заплатил в долари и
марки сума равностойна на около 4000лв.
Останалата част от сумата около 3000лв. в долари и марки Б. заплатил на
Х. – по-малкия син на вуйчо му, тъй като последния и сина му М.
били починали. Допълнително бил платил на Х. още 200евро през 2007г. за направени
от него разходи за документи. Последната сума била предадена на лице от
гр.Тервел който трябвало да я предаде на Х. в ***.
Правят
доказателствено искане по реда на чл.176 от ГПК за личното явяване на ищците в
съдебно заседание и отговор на посочени в отговора на исковата молба въпроси.
Писмени
доказателства не са представени към отговора.
По
делото е постъпил писмен отговор от ответниците Р.Ю. и Н.Ю. с който оспорват
предявените от ищците искове и молят да бъдат отхвърлени. Изложени са същите
съображения, твърдения и възражения като тези в отговора на ответниците Б.Е. и Ю.Х.. Възразяват срещу направените от
ищците доказателствени искания за
прилагане на гр.дело № *****г. и гр.дело № ****г. и двете по описа на РС –Дулово, тъй като не
съдържали доказателства които да са от значение за настоящото дело. Ответниците претендират разноски.
По делото е предявен насрещен
иск от Ю.Б.Х. срещу А.Я., С.К.
и А.Я. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който иска от съда да
признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на основание
давностно владение на следният недвижим имот: Нива с площ от 35.000дка, трета категория, съставляваща имот №***,
находяща се в местността „***” в землището на *****, при граници и съседи: имоти с
№№ ****.Претендира
разноски. Прави доказателствени искания по реда на чл.176 от ГПК за личното
явяване на ответниците, което да отговорят на посочените в насрещната искова
молба въпроси. Прави искане за
допускане до разпит на трима свидетели, с разпита на които ще се
установяват обстоятелствата посочени в
насрещната искова молба.
Ответниците по насрещният иск
- А.Я., С.К. и А.Я. депозират отговор на
насрещната искова молба, в който заявяват, че го оспорват и молят да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Искат да бъде оставена без уважение и претенцията за присъждане на направените
от ищците разноски. Излагат твърдения, че продажбата между Б.Х.Е. и Ю.Б.Х. е извършена без представителна власт за
упълномощения Б.Е., и че сключеният договор не пораждал права и нямал вещно
действие. Правят искане ищците по този
иск и ответници по първоначалният иск
Б.Х.Е. и Ю.Б.Х. да бъдат задължени да представят
убедителни доказателства подкрепа на твърденията си, че сумите от 4000лв. и от
3000лв. в долари и марки са платени съответно първата на М. Я., а втората на Х.
Я..
По делото е назначена съдебно-лингвистична
експертиза, вещото ице по която извърши превод на представеното по делото в
оригинал нотариално пълномощно, с упълномощител М. Я. и упълномощен Б.Х.Е..
Съдът след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства по отделно и в съвкупност, прие за
установено следното:
На ***година лицето М. Я./М. М.Х./
упълномощава с нотариално пълномощно № *** ответника по първоначалните
искове Б.Х.Е. с редица права да го представлява пред Българските институции по
повод възстановяване само и единствено пао отношение на имотите му в землището
на *** и
да се разпорежда с тях в полза и в интерес на упълномощителя, като ги отдава
под наем и продава продукцията от тях, без да има право да ги продава.
С Решение № *** по
преписка №***
и въз основа на влязло в сила съдебно решение № **г. и протокол на ПК № ***г., на
М. М.Х./М. Я./ е предоставено правото на собственост върху Нива с площ от
35.000дка, трета категория, съставляваща имот №***, находяща се в местността
„***” в землището на ****,
***,
при граници и съседи: имоти с №№ ****, образуван от имот № ****.
С Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен
на ***г., оформен с
Нотариален акт № *****г. на нотариус К.К., рег. № *** по регистъра на
Нотариалната камара, с който Б.Х.Е. с ЕГН ********** в качеството си на пълномощник
на М. М.Х./М. Я./ е продал на Ю.Б.Х. с ЕГН **********, Нива с площ от
35.000дка, трета категория, съставляваща имот №***, находяща се в местността
„***” в землището на ****.
С Решение №***година
на Общинска служба по земеделие и гори по преписка №**** със заявител Б.Х.Е. са
възстановени на наследниците на М. М.Х./М. Я./ дървопроизводителна горска площ
в размер на 49.998 дка съставляваща имот №*** в землището на с****.
С Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот - констативен № ******г. по описа на нотариус К.К
рег. № **, с район на действие – РС-****,
Б.Х.Е. е признат за собственик на основание съдебна спогодба на
1/2ид.част от имот №***.
С Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот - констативен № ***г. по описа на нотариус К.К. рег. № ***,
с район на действие – РС-Дулово, Б.Х.Е. е закупил от Р.Х.Ю. и Н.Ю.И. ½
ид.част от от имот №***, на която идеална част последната е станала собственик
на основание съдебна спогодба.
В писменният си отговор Ю.Б.Х.
оспорва предявеният срещу него иск и твърди, че е придобил имот № *** по
давност продължила 15 години, като владението му било добросъвестно от момента
на прехвърлянето на имота през ***година. Заявява, че до настоящият момент
владее имота непрекъснато, явно и необезпокоявано, и че не е знаел, че превода
на пълномощното извършен в турска
нотариална кантора не бил точен и че предписаната от закона форма била
опорочена, но знаел, че баща му Б.Е. е платил на собственика М. Я. цялата
продажна цена през ****г., след възстановяването на имотите. Тези свои
твърдения поддържа и в съдебно заседание на 11.05.2016г. чрез процесуалният си
представител.
В писменният си отговор Б.Х.Е.
оспорва предявеният срещу него иск и твърди,че е имал устна договорка с
упълномощителя М. Я. да изкупи тази гора за сумата от 7000лева. Твърди също
така,че е заплатил 4000лева от тази сума на собственика, а след неговата смърт
платил на неговия голям син 3000лева, а 200евро заплатил на малкия му син през
****година за направени от последния разходи за документи. Твърдението, че е
заплатил цената на имот № ***, Б. Х. поддържа и в съдебно заседание на ***г.
От свидетелските показания на
Б.А., А.О. и Е.А. дадени в съдебно заседание на ***г. става ясно, че ответника
Б.Е. се е разпореждал с тази гора още от 2000 година. От него са били чували,
че е купил процесната гора от някакви роднини от Турция и че преди 7-8 месеца
идвали някакви хора в ***** да се интересуват за имота.
От представените по делото: Заверено копие на Превод от
турски на български език на Мотивирано решение по дело за наследство № ***,
разгледано на ***г. на Миров съд гр.****, Р.Т., извършен от ****, заверено
копие на Мотивирано решение по дело за наследство № ***, разгледано на ****г.
на Миров съд гр.*****, Р.Т., изготвено на турски език, става ясно, че ищците са
единствени наследници на М. Я./М. М.Х./. С оглед на това за същите е налице
правен интерес да водят настоящото производство.
По делото е представено в оригинал нотариално
пълномощно № ***г., изготвено на турски език. Във връзка със съдържанието на
същото, бе назначена съдебно-лингвистична експертиза. От заключението на
съдебно-лингвистичната експертиза се установява следното: Пълномощното е за
земя. Съставено е, подписано е и е заверено пред нотариус в Р.Т. на ****г. Към
него е приложен ръкописен превод заверен на ***г. от същия нотариус. С
пълномощното от ***г. М. Я. е упълномощил Б.Х.Е., като му е делигирал редица
права във връзка с притежаваното от него недвижимо имущество в **** – да
съставя нотариални документи, да управлява и ползва в рамките на закона
горепосочените земи, да ги отдава под наем на цена и условия каквито намери за добре на частни или
юридически лица, да изготвя договори за наем, да ги подновява, да ги анулира,
да ги удължава, да прави промени в условията на договора, да получава сегашни и
бъдещи наеми, да извършва земеделска дейност, да сее , да жъне, да продава
продукцията и др. С това пълномощно упълномощителя не е делегирал на
упълномощения право да продава имотите които той притежава в ***. и в ***.
В съдебно заседание на ***г. бе
изслушано вещото лице във връзка с изготвеното от него заключение. Експерта
заяви, че се е запознал и с превода на пълномощното извършен в Турция, който
нямал почти нищо общо с оригинала. Заяви още, че в оригинала на пълномощното
няма записано, че има право да продава.
Заключението бе прието като писмено доказателство по делото.
От представеното по делото и
прието като доказателство по него заверено копие на превод от турски на
български език на Писмен отговор от
турските официални власти в ****, Дирекция „Гражданско състояние”,Р.Т. с изх. №
***г., става ясно че М. М.Х. и М. Я. са имена на едно и също лице, включително
и на лицето по нотариалното пълномощно от ***г.
От представените по делото и
приети като писмени доказателства по него:
-Пълна история на имот № ***,
находящ се в землището на с.***** с ЕКАТТЕ *****, общ.**** става ясно, че
собственик на този имот до ****г. е бил М. М.Х./М. Я./.
- Пълна история на имот № ***, находящ
се в землището на *****/приложена към гр.дело № *****г. – л.10, присъединено
към настоящото/ е видно, че този имот се е водил до ***г. на името на М.
М.Х./М. Я./, тоест той е бил собственик на имота.
Свидетеля О.А. заяви, че с Б.
са ходили в *** да носят пари на някакъв
човек, но не уточни, че парите са били за гората.
От разпитаните в съдебно
заседание на ***г. свидетели Ю.Й., Е.И. стана ясно, че внуците на М. Я. и ищци
в настоящото производство са знаели, че дядо им има имоти в България, но не
знаели, че са продадени. Знаели, че Б. е ходил в Турция и е искал да обработва
земята. Свид. Ю.Й. заяви, че знае за пълномощното, виждал го е и то било дадено
за да се дават имотите под аренда, да се обработват и да се продава
продукцията. Никой не е давал пари за гора и земя,а и ако такива са били дадени
на дядо М. синовете му са щели да знаят.
В съдебно заседание на ****г. бяха разпитани:
- свид.Б.Х., който заяви, че
познава Б. и Ю.. Знаел, че имат роднини в Турция. Б. му казал, че ще ходи в
Турция да плаща някаква гора и земя, но не посочва кога става това и на какво
основание щял да плаща. От Б. чувал, че е платено, но не му е показвана
разписка. Твърди, че от месец февруари до месец октомври е в ***.
- свид. А.О. заяви, че познава
Б. и Ю.. Б. идвал в гр.**** и казал, че
носи пари за гора, но не уточнява за колко декара, къде се намира, за какво са
парите, колко са и през коя година става това.Б. пратил парите по човек от *** в Турция. Не взели разписка
за парите от човека защото му се доверили.
-свид.Е.А. заяви, че Б. имал
гора. Знаел за покупко-продажба на нещо, но не уточнява на какво. В селото
знаели, че гората е негова и че я има от доста години. От него чувал, че купил
гората от роднини които са в Турция. Заяви, че отв. Ю.Х. ***, а свидетеля
работи от ****г. в кметството. Семействата на Ю. и Б. живеели в
еднодомакинство. Не знаел някой да е
идвал да предявява претенции към имотите. Идвали някакви хора при него в
кметството, но питали за имоти на друг човек.
В съдебно заседание на ***г.
бяха разпитани:
-свид. Ю.Й., който заяви, че
познава ищците. Познава М. Я. и синовете му. Съпругата на А.Я. е негова сестра.
Обясни, че първоначално всички близки на М. Я. живеели в едно къща. Знае, че
земята е общо 85 дка. Не знае Б. да е броил пари за имотите. Знае за
пълномощното и го е виждал. То било дадено за да се обработват имотите, да се
дават под аренда и да се продава продукцията. Пълномощото било направено на Б.
защото е ходил при М. Я. и синовете му и казал, че иска да обработва земята.
Ищците знаели, че имат имот и искали да го продават.
-свид. Е.И. заяви, че през ***г.
отишъл в ***** по молба на А. за да провери дали земята и гората стоят. Отишъл
в кметството и установил, че имотите са прехвърлени на друго име. Знаел, че
ищците притежават земя и гора. Виждал е пълномощното. Търсил е имот на името на
на дядото на А.. След направена справка в кметството първо му казали, че нямало
такава зеля, а след това му казали, че има 50дка гора.
- свид. Б.Е. заяви, че познава
Ю. и Б.. Работел при тях от ***г. насам. Б. ходил два пъти в Турция да носи
пари на вуйчо си. Веднъж дал 4000лв. във валута за нивите и горите, на вуйчо
си. Дал още 3000лв. на три пъти на малкия син на вуйчо му. Това било ***г., но
не си спомнял месеца. Не уточнява за какво били дадени парите.
В съдебно заседание на ****година,
бяха изслушани по реда на чл. 176 от ГПК:
-ищеца А.Я., който заяви
следното: чичо му ***** през цялто време
е живял с дядо му М. в гр. ***. Виждал е Б. веднъж. Когато дошъл всички били
живи – дядо му, баща му, чичо му и леля му. Заяви, че това е станало през ****г.
Знае, че Б. е дошъл да плати рентатаза земята която наел от баща му и която е
наел с пълномощното. След това не е идвал да плаща пари на баща му. Не е чувал
и не е видял такова нещо. Не знаел, че нивата е продадена. От роднини които
идвали в България разбрал за гората. Знае, че два пъти са дадени по 200марки.
Разбрал за гората няколко години преди делото. Парите са давани на баща му, а
той ги давал на дядо му. Били за наем, а не за покупка на земята. Знаел, че
става въпрос за наем защото такова било споразумението. Знаел защото тогава
живеели заедно и баща му завел дядо му с двама свидетели за пълномощното при
нотариус.
- ответника Б.Е., който заяви
следното: Не познавал А.. Пратили му пълномощното с писмо. Искали пари. ***г.
отишъл и тримата били живи. В къщата на М. отишъл. При даването на първата
вноска присъствали вуйчо му М. и синовете му.През ****г. дал останалите пари на
Х., а третия път изпратил парите от ****. Не е искал разписка за парите защото
имал доверие на вуйчо си М.. А. не се е объждал да иска пари за наем, за дървен
материал или да си иска имотите.
От така представените доказателства
съда стигна до следните изводи:
От процесуално правна страна
предявените два иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК съединени с искове
по чл.108 от ЗС за имотис № *** и № *** са допустими, тъй като ищците са
наследници на собственика М. Я., откъдето произтича и правния им интерес и
активната им легитимация. Що се касае до пасивната легитимация на ответниците
Б.Е., Ю.Х., Р.Х.Ю. и Н.И.Ю. то тя беше преценена въз основа на пределите на
търсената защита с настоящите искове, поради което съда прие, че и те
разполагат с пасивна легитимация по делото.
По отношение на иска по чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 108 от ЗС за имот № ***:
Установителен
иск е този, с който се иска само да се установи съществуването или
несъществуването на дадено право, както е в
случая да се установи, че ищецът е собственик на даден имот, ако ответникът
оспорва това /положителен установителен иск/. Години наред съдебната практика
приемаше, че правен интерес от предявяване на установителен иск съществува само в
случай, че накърненото материално право не може да бъде защитено чрез
осъдителен или конститутивен иск считайки, че ако ответникът
владее имота на ишеца, установителен иск за собственост е недопустим - налице е
интерес от предявяване на осъдителен иск по чл.108 ЗС, с който се поиска
собствеността на ищеца да бъде призната, като се осъди ответникът да предаде
имота. Актуалната
съдебна практика приема обратното.
Собственикът не може да бъде задължен
да владее постоянно имота си и при накърняване на владението му за него винаги
стои възможността да избере дали да поиска отстъпване на собствеността и
предаване на владението или да поиска само установяване на неговата
собственост, което е претенция, включена в иска по чл.108 от ЗС най-малкото с
цел прекъсване на давността на ответника.
В конкретният случай без съмнение се касае
за съсобствен между ищците наследствен имот, който е придобит от ответника Ю.Х.
на основание покупко-продажба от лице което не е притежавало представителна
власт да го продаде от името на собственика му и наследодател на ищците.
От материално правна страна: Ищците разполагат с писмен документ
установяващ правото им на собственост -
Решение № ***г. на ОСЗ-Дулово. От представената по делото пълна история на имот
№ ***, находящ се в землището на *** става ясно, че собственик на този имот до
28.03.2003г. е бил М. М.Х./М. Я./ - дядо на двама от ищците и свекър на третия
ищец.
С Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен
на ***г., оформен с
Нотариален акт № ****г. на нотариус К.К., рег. № ****по регистъра на
Нотариалната камара, ответника Б.Х.Е. в качеството си на пълномощник на М. Я. /
М. М.Х. / е продал на ответника Ю.Б.Х.,
Нива с площ от 35.000дка, трета категория, съставляваща имот №***, находяща се
в местността „***” в землището на ****, при граници и съседи: имоти с №№ ****.
В нотариалният акт е отразено, че при изповядването на сделката а е представено
пълномощно № ****г. Същото е представено като доказателство по делото, и от
съдържанието на същото се разбира, че това е превод от турски на български език
на пълномощно № ***г.
Със съдебна спогодба, одобрена
от ОС-Силистра в съдебно заседание на ****г. Б.Х.Е. и Р. Х.Ю. са станали
собственици на по 1/2ид.част от имот № ***, находящ се в землището на ****.
С Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот - констативен № ***г. от ***г. по описа на нотариус К.К.
рег. № ***, с район на действие – РС-Дулово, Б.Х.Е. е признат за собственик на
основание съдебна спогодба на 1/2ид.част от имот №***.
С Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот - констативен № по
описа на нотариус К.Костов рег. № ***, с район на действие – РС-Дулово, Б.Х.Е.
е закупил от Р.Х.Ю. и Н.Ю.И. ½ ид.част от от имот №***, на която идеална
част последната е станала собственик на основание съдебна спогодба.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-лингвидстична екпертиза от турски на български език на
пълномощно № ***г. става ясно, че същото е съставено, подписано и заверено пред
нотариус в Р.Т. на ***г. и се касае само и единствено за недвижимо имущество в
****, собственост на М. Я./М. М.Х./. С него действителния собственик е упълномощил Б.Х.Е. да извършва действия по
управлението и разпореждането с имотите в *****, но не и да се разпорежда с
имотите му в *** където се намира имот с № *** включително и с правото да го
продава на самия себе си или на трето лице.
С оглед на това, съдът намира,
че ответника Б.Х.Е. не е
имал съгласието от страна на собственика - продавач и валидна
представителна власт да продаде имот № ***.
По делото не бяха събрани
безспорни доказателства, че ищците не са собственици на имота, а че такъв е
ответника Ю.Х., поради което установителният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен.
Относно иска с
правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, предявен от ищците против първия
ответник Ю.Б.Х.:
Нищожността на
сделките настъпва по право и всеки може да се позове на нея. Нищожността може
да се установи и с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в такова
производство може да бъде както лице, което е страна по договора, така и трето
лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат с действието на
сделката, за която се твърди, че е нищожна. Искът е установителен по своя
характер.
Допустим е иск за
обявяване на нищожност на една правна сделка за прехвърляне на право на собственост
върху недвижим имот, щом като страната има правен интерес от това (в същия
смисъл - Решение № 96/01.02.2002г. на ВКС по
гр.д.№ 381/2001г. IV г.о., докладчик съдията Жанета Найденова).
В настоящото
производство договорът за покупко-продажба от ***г., чиято нищожност се
претендира, безспорно засяга правата и интересите на ищците, тъй като им
оспорва правото на собственост върху имот № 0***. Поради това искът за
прогласяване на нищожността му е допустим, защото е налице правен
интерес за ищеците от установяване на нищожността на договора.
От представените по
делото: Решение №
***г. на ОСЗ-Дулово, Мотивирано решение по
дело за наследство № ***, разгледано на ***г. на Миров съд *****, Р.Т.,
Мотивирано решение по дело за наследство № ***, разгледано на ***г. на Миров
съд *****, Р.Т. и Мотивирано решение по дело за наследство № ***, разгледано на
***г. на Миров съд *****, Р.Т. се установява, че
ищците са собственици по наследство на процесните недвижими имоти.
Относно
основателността на иска по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД основните спорни въпроси,
които са от същество значение за основателността на иска, са: дали М. Я./М.
М.Х./ е упълномощил Б.Х.Е. да го представлява при продажбата на имот № *** и
дали въобще собственикът-продавач от чието име е действал упълномощеният при
нотариалната сделка е изразил съгласие за продажба на имота.
Безспорно е
установено по делото, че М. Я./М. М.Х./ НЕ Е УПЪЛНОМОЩАВАЛ Б.Х.Е. за
сключването на сделка за продажба на имот № ***. Доказа се от превода на
съдържанието на представеното пълномощно №
****г./изготвен от вещото лице по възложената му експертиза/ продавача и собственика на имота, не е делегирал права на
упълномощеният и ответник по делото Б.Е.
да продава имот № ***. Ответника Б.Е. не представи никакви
доказателства, с които да докаже, че наследодателят на ищците М. Я. е изразил
съгласие за продажбата на имот № ***. Съобразно доказателствената тежест именно
той следваше да докаже, че продавача вече покойник като собственик е изразил
съгласие за продажбата - било чрез упълномощаването на друго лице, било чрез
подписване лично на нотариалния акт. Това налага ПРАВНИЯ ИЗВОД, ЧЕ продавача М.
Я. като СОБСТВЕНИК на процесния имот , находящ се в ***, НЕ Е ДАВАЛ СЪГЛАСИЕ и
НЕ Е ИЗРАЗЯВАЛ ВОЛЯ за продажбата на процесния имот на ответника Ю.Б.Х., който
е син на Б.Х.Е.. Още повече че посоченото по-горе пълномощно касае имоти
находящи се в землището на ***.
Съдебната практика
е категорична,че основанието за нищожност на договора по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД поради „липса на съгласие" е налице, когато страната
по сделката формално не е изразила воля за сключването й. В този смисъл е: Решение
№ 483/15.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 991/2009 г., I г.о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева.
Следва да се
посочи, че цитираното решение е постановено по реда на чл.290 от ГПК и се явява
задължително за съдилищата.
Липсата на съгласие
е налице и при договорите, сключени от лице без представителна власт,като е без
значение за нищожността дали другата страна по договора е знаела или не за
липсата на представителна власт към сключването на сделката. В този смисъл
- Определение № 287/14.03.2009 г. на ВКС по гр.д.№
4410/2008 г., ІІІ г.о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова.
След като
упълномощителната сделка е нищожна поради липса на съгласие - тъй като
собственикът не е подписал пълномощно, изповяданата сделка без представителна
власт също е нищожна.
При констатираната
липса на знание у собственика (наследодател на ищците) за продажбата на
процесния имот и безспорно установените факти, че собственикът не е подписал
нито пълномощно, нито процесния нотариален акт от ***г., се налага правния
извод,че СОБСТВЕНИКЪТ М. Я./М. М.Х./ НЕ Е ДАЛ СЪГЛАСИЕ и НЕ Е ИЗРАЗИЛ ВОЛЯ за
продажбата на процесния имот на ответника Ю.Б.Х..
Договорът за
покупко-продажба от ***г., по силата на който Б.Х.Е. е „продал" от
името на ищеца, без негово съгласие, имот № *** на ответника Ю.Б.Х., оформен
с Нотариален акт № ****г. на
нотариус К.К., рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара на РБ, Е
НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, изр. 2, предл.2 от ЗЗД поради „липса на
съгласие" .
По изложените
съображения предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД е
основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен. Следва, на основание чл.26,
ал.2, пр.2 от ЗЗД съдът да ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко-продажба
от ***г. на имот № ***, оформен с Нотариален
акт № ****г. на нотариус К.К., рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара
на РБ, поради „липса на съгласие" и представителна власт у упълномощения.
По отношение на предявеният
насрещен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1
от ЗС предявен от Ю.Б.Х., с който претендира придобиване на имот № *** по
давностно владение продължило повече от 15години, започнала от момента на
покупко-продажбата и продължила до настоящият момент:
За да започне да тече срока за
придобивна давност върху процесния имот, ищецът по насрещният иск следваше да докаже,
че владее имотът за себе си. Имотът е възстановен на наследниците на М. М.Х./М.
Я./ на **** година, от което следва, че към този момент той е бил жив и живеел
трайно в Р.Т..Собственика не е
упълномощавал Б.Х. да продава имота му в с.***** и ищеца е нямало как да се
договори с упълномощеният за покупко - продажбата в своя полза. Ищеца твърди,
че баща му Б.Х. е платил н собственика цялата продажна цена на имота, но не се
представиха и събраха доказателства, за датата на плащането. Липсват каквито и
да било доказателства, които да бъдат противопоставени и да отблъснат
претенциите на ответниците по насрещният иск и на трети лица, включая на
държавата относно непотърсени в срок земи от чуждестранни граждани.
От всички разпитани по делото
свидетели, само един заяви, че Ю.Х. има нива в с.*****, но не уточни, че става
въпрос за имот № ***, нито посочи с каква площ е.
За да придобие по
давност правото на собственост върху чужд имот лицето което претендира, че е собственик
на това основание следва да превърне с едностранни действия държането му във
владение, като тези действията трябва да са явни и недвусмислени, да показват
отричане владението на другия собственик и промяната на намерението – че е
започнал да го държи за себе си с намерение да ги свои. Не на последно място е
необходимо тези действия да са доведени до знанието на собственика или на
неговите сънаследници. В настоящият случай те са живеели и живеят трайно в Р.Т.,
поради което действията и намерението на ищеца Ю.Х. няма как да са достигнали
до тях и да са доведи до тяхното знаие. Доказателства в тази насока не бяха
представени и събрани по делото.
Така поради невъзможността да
се докаже, че ищеца владее за себе си, явно
и необезпокоявано процесната
земеделска земя с площ от 35.000дка, находяща се в землището на *** повече от
десет години, то претенцията му за придобиване по давностно владение се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на предявеният иск
с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК съединен с иск по чл. 108 от ЗС за имот
№ ***:
Установителен
иск е този, с който се иска само да се установи съществуването или
несъществуването на дадено право, както е в
случая да се установи, че ищецът е собственик на даден имот, ако ответникът
оспорва това /положителен установителен иск/. Години наред съдебната практика
приемаше, че правен интерес от предявяване на установителен иск съществува само в
случай, че накърненото материално право не може да бъде защитено чрез
осъдителен или конститутивен иск считайки, че ако ответникът
владее имота на ишеца, установителен иск за собственост е недопустим - налице е
интерес от предявяване на осъдителен иск по чл.108 ЗС, с който се поиска
собствеността на ищеца да бъде призната, като се осъди ответникът да предаде
имота. Актуалната
съдебна практика приема обратното.
Собственикът не може да бъде задължен
да владее постоянно имота си и при накърняване на владението му за него винаги
стои възможността да избере дали да поиска отстъпване на собствеността и
предаване на владението или да поиска само установяване на неговата
собственост, което е претенция, включена в иска по чл.108 от ЗС най-малкото с
цел прекъсване на давността на ответника.
В конкретният случай без съмнение се
касае за съсобствен между ищците наследствен имот, който е придобит от
ответника Б.Х.Е. на основание давностно владение за ½ ид.част и
покупко-продажба за ½ ид.част от лице което не е наследник на починалият
вече собственика М. Я., който е
наследодател на ищците. Имота е възстановен на М. М.Х., който към ***г. е бил
починал, оставил е живи наследници - ищците, срещу които иск за давностно
владение не е предявяван, поради което Б.Х.Е. и Р.Х.Ю. е нямало как да
придобият в съсобственост имот №*** по давностно владение.
От представените по
делото: Решение №
****г.
на ОСЗ-Дулово, Мотивирано решение по дело за наследство № ***,
разгледано на ***г. на Миров съд *****, Р.Т., Мотивирано решение по дело за
наследство № *****, разгледано на ***г. на Миров съд *****, Р.Т. и Мотивирано
решение по дело за наследство № **, разгледано на ****г. на Миров съд *****, Р.Т. се установява, че ищците са собственици по наследство на
процесния недвижим имот.
От представената по делото и
приета като писмено доказателства пълна история на имот № ***, находящ се в
землището на с*****, общ.Дулово/приложена към гр.дело № ****г. – л.10,
присъединено към настоящото/ е видно, че този имот се е водил до ****г. на
името на М. М.Х./М. Я./, тоест той е бил собственик на имота.
Със съдебна спогодба, одобрена
от ОС-Силистра в съдебна заседание на ****г. Б.Х.Е. и Ресмия Х.Ю. са станали
собственици на по 1/2ид.част от имот № ***, находящ се в землището на с****.
С Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот - констативен № *****г. по описа на нотариус К.К. рег. № ****,
с район на действие – РС-Дулово, Б.Х.Е. е признат за собственик на основание
съдебна спогодба на 1/2ид.част от имот №***.
С Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот - констативен № ****г. от ****г. по описа на нотариус К.К.
рег. № ****, с район на действие – РС-Дулово, Б.Х.Е. е закупил от Р.Х.Ю. и
Н.Ю.И. ½ ид.част от от имот №***, на която идеална част последната е
станала собственик на основание съдебна спогодба.
От приложеното по настоящото
гражданско дело – гр.дело № ****г. по описа на ДРС става ясно, че е образувано
по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС, с
ищец Б.Х.Е. против Р.Х.Е., да бъде признато за установено, че ищеца е
собственик по давностно владение на имот № ***. Искът е отхвърлен, като
решението на ДРС е обезсилено от ОС-Силистра поради постигната спогодба.
В настоящият случай ищците са
оспорили собствеността върху имота, като са предявили установителен иск по чл.
124, ал.1 от ГПК съединен с ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС срещу ответниците Б.Х.Е., Р.Х. М. и Н.И.Ю. и са
поискали ответника Б.Х.Е. да им предаде владението върху имота.
От събраните по делото гласни
доказателства стана ясно, че без съмнение сред
неговите съселяни ответника Б.Е. е заявил,че е закупил този имот от негови
близки, изселници в РТурция. Но кога става това не е ясно. Имотът е възстановен
на наследниците на М. М.Х. на *****г.
Ответника Б.Е. твърди, че е
заплатил сумата от 7000лева за покупката на имот № *** на вуйчо си М. Я., които
твърдения останаха голословни.
Не се представиха доказателства, за датата на
плащането на посочената сума от 7000лв. за покупко продажбата, за да се прецени
от кога ответника е започнал да владее ½ ид.част от имота като собствена
на основанието вписано в съдебната спогодба, одобрена от Окръжен съд - Силистра.
Липсват каквито и да са доказателства, които да бъдат противопоставени и да
отблъснат претенциите на ищците като наследници на М. Я. и на трети лица,
включая на държавата относно непотърсени в срок земи от чуждестранни граждани.
Ответникът Б.Х. се
е снабдил през *****г. с констативен нотариален акт за ½ ид.част от имот
№ ***, което означава, че правото
на ищцата е било смутено, така че за тях е налице правен интерес от предявяване
на иск за собственост. Константната практика на съдилищата
приема, че когато охранителният
акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско
право, се разрешава по исков ред срещу срещу лицата, които се позовават на
акт, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
Отменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода
на делото по иска, с който е разрешен спорът за удостоверено с него материално
право. В подобна насока е Тълкувателно решение № 178
от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, което е
издадено като такова въз основа на чл.431,ал.2 от ГПК /отм./, но не е загубило
правната си стойност и до днес. В тази връзка независимо от факта дали е
предявен или не иск по чл.537,ал.2 от ГПК съдът при уважаване на главния иск и
при наличие на акт, с който се засягат правата на третите лица – ищци в процеса
следва да се произнесе и по чл.537,ал.2 от ГПК, като отмени акта.
Поначало доказателствената сила на констативния нотариален акт,
удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но
тя не е необорима, а важи само до доказване на противното. В качеството си на
охранителен акт, нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо.
Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на
нотариалния акт за собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт
не е собственик. Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане
инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да
стане и чрез иск по чл.537,ал.2 от ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт,
удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е собственик. Трайната съдебна
практика на ВКС се придържа към становището, че искът по чл.537,ал.2 ГПК може
да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за
собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема,
че би липсвал правен интерес от предявяването му.
В случай
ответниците Б.Х.Е., Р.Х.Ю.
и Н.И.Ю./последните двама съпрузи/ са придобили процесният имот/с № ***/ без
правно основание, тъй като собственика М. Я./вече покойник/ има живи наследници, които са ищци в
настоящото производство и без тяхно съгласие, и без срещу тях да е воден
надлежен иск.
Заведеното гр.дело № 597/2011г.
по описа на РС-Дулово е водено по недопустим иск за давностно владение, тъй
като същото не е водено от и срещу надлежни страни – наследниците на М. Я., а
от Б.Х.Е. срещу Р.Х.Ю., които не са призовани да наследят по закон починалият
през 2005г. М. Я., който е бил собственик на имота до смъртта си.
В настоящият случай безспорно
се доказана, че ищците в качеството на наследници на М. Я. са невладеещи
собственици, а ответника Б.Х.Е. е владеещ несобственик на имот № *** и го
владее без правно основание.
С оглед изложеното, съдът счита,
че предявеният установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК съединен с иск по чл.
108 от ЗС за имот № ***, се явява
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед на това, на основание
чл. 537, ал.2 от ГПК следва да бъде
отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот - констативен, № *****г., издаден на ****година от нотариус К.К. с рег. № **** на
Нотариалната камара на РБ, с район на действие - Районен съд гр.Дулово, с който ответника Б.Х.Е. с ЕГН **********,***, е признат за собственик по силата на
съдебна спогодба, на ½ ид.част от следния недвижим имот: Дървопроизводителна горска площ
от 49.998дка, съставляваща имот № ***, находяща се в местността „***”, в
землището на ***** с ЕКАТТЕ *****, *****, при граници и съседи: имот №№ ***.
Поради уважаването
на основните предявени от ищците искове, останалите предявени от тях в
условията на евентуалност искове не следва да бъдат разглеждани.
И ищците и ответниците са направили искане за
присъждане на разноски и са представили списъци за такива по чл. 80 от ГПК.
При този изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищците сумата за която има представени
доказателства от 470.00лева – представляваща направени разноски по делото, а именно: по
присъединеното гр.дело № 222/2015г. в
размер на 110.00лв. и по гр.дело №
213/2015г. в размер на 360лв.
Ищците не са представили доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 1200лева, поради което
съдът счита, че не следва да им присъжда такива.
Тези разноски, разпределени съобразно
уважената част от исковете и участието на страните, е както следва:
Ответника Б.Х.Е. дължи на ищците
разноски в общ размер от 216.66лв., тъй като е страна и по двете граждански
дела съединени за разглеждане в едно общо производство.
Ответника Ю.Б.Х. дължи на ищците
разноски в размер на 180.00лв., тъй като е страна само по първоначално
образуваното гр.дело № 231/2015г. по описа на РС-Дулово респективно само по
единият иск с правно основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 108 от ЗС.
Ответника Р.Х.Ю. дължи на ищците разноски в общ размер
от 36.67лв., тъй като е страна само по първоначално образуваното гр.дело №
222/2015г. по описа на РС-Дулово, респективно само по единият иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.
Ответника Р.Х.Ю. дължи на ищците разноски в общ размер
от 36.67лв., тъй като е страна само по първоначално образуваното гр.дело №
222/2015г. по описа на РС-Дулово, респективно само по единият иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.
Ответника Н.И.Ю. дължи на ищците разноски в общ размер
от 36.67лв., тъй като е страна само по първоначално образуваното гр.дело №
222/2015г. по описа на РС-Дулово, респективно само по единият иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК Дуловския районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по
отношение на Б.Х.Е. с ЕГН **********,*** и на Ю.Б.Х. с ЕГН **********,***, че
А.Я. – родена на ***г., с ЛИН: *****, живуща в *****, Р.Т., С.К. – родена на
***г., с ЛИН: *****, живуща в гр.*****, Р.Т. и А.Я. – роден на ***г., с ЛИН: *****,
живущ в гр.*****, Р.Т., в качеството на наследници на М. Я./М. М.Х./- починал
на ******г., са собственици по наследство на следният недвижим
имот: Нива с площ от 35.000дка, трета категория, съставляваща имот №***,
находяща се в местността „***” в землището на ***** с ЕКАТТЕ *****, общ.Дулово,
при граници и съседи: имоти с №№ *****.
ОСЪЖДА
Ю.Б.Х. с ЕГН
**********,***, да предаде на А.Я. – родена на ***г., с
ЛИН: *****, живуща в *****, Р.Т., С.К. – родена на ***г., с ЛИН: *****, живуща
в гр.*****, Р.Т. и А.Я. – роден на ***г., с ЛИН: *****, живущ в гр.*****, Р.Т.,
владението върху Нива с площ от
35.000дка, трета категория, съставляваща имот №***, находяща се в местността
„***” в землището на ***** с ЕКАТТЕ *****, общ.Дулово, при граници и съседи:
имоти с №№ *****.
На основание чл.
26, ал.2, пр.2 от ЗЗД прогласява нищожността на Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на ***г., оформен с
Нотариален акт № *****г. на нотариус К.К., рег. № **** по регистъра на
Нотариалната камара на РБ, с който
Б.Х.Е. с
ЕГН ********** в качеството
си на пълномощник на М. Я. / М. М.Х. / е продал на Ю.Б.Х. с ЕГН
**********, Нива с площ от 35.000дка, трета категория, съставляваща имот №***,
находяща се в местността „***” в землището на ***** с ЕКАТТЕ *****, общ.Дулово,
при граници и съседи: имоти с №№ *****, поради липса на съгласие от страна на продавача и валидна
представителна власт от страна на упълномощения.
ПРИЗНАВА
за установено
по отношение на Б.Х.Е. с ЕГН **********,***, Р.Х.Ю. с ЕГН **********,*** и на
Н.И.Ю. с ЕГН **********,***, че А.Я. – родена на ***г., с ЛИН: *****, живуща в *****,
Р.Т., С.К. – родена на ***г., с ЛИН: *****, живуща в гр.*****, Р.Т. и А.Я. –
роден на ***г., с ЛИН: *****, живущ в гр.*****, Р.Т., в качеството на
наследници на М. Я./М. М.Х./- починал на ****г., са собственици по наследство
на следният недвижим имот: Дървопроизводителна горска площ от 49.998дка,
съставляваща имот № ***, находяща се в местността „***”, в землището на ***** с
ЕКАТТЕ ****, общ.***, при граници и съседи: имот №№ ***.
ОСЪЖДА
Б.Х.Е. с ЕГН
**********,***, да предаде на А.Я. – родена на ***г., с
ЛИН: *****, живуща в *****, Р.Т., С.К. – родена на ***г., с ЛИН: *****, живуща
в гр.*****, Р.Т. и А.Я. – роден на ***г., с ЛИН: *****, живущ в гр.*****, Р.Т.,
владението върху Дървопроизводителна горска площ
от 49.998дка, съставляваща имот № ***, находяща се в местността „***”, в
землището на ***** с ЕКАТТЕ ***, общ.Д***, при граници и съседи: имот №№ ***.
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 от ГПК Нотариален
акт за собственост на недвижим
имот - констативен, № ***г., издаден на
23.08.2012година от нотариус К.К. с
рег. № **** на Нотариалната камара на РБ, с район на действие - Районен съд гр.Дулово, с който ответника Б.Х.Е.
с ЕГН **********,***,
е признат за
собственик по силата на съдебна спогодба, на
½ ид.част от следния недвижим имот: Дървопроизводителна
горска площ от 49.998дка, съставляваща имот № ***, находяща се в местността
„***”, в землището на ***** с ЕКАТТЕ ****, общ.***, при граници и съседи: имот
№№ ***.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
Ю.Б.Х. с ЕГН **********,***, иск срещу А.Я. – родена на ***г., с ЛИН: *****,
живуща в *****, Р.Т., С.К. – родена на ***г., с ЛИН: *****, живуща в гр.*****, Р.Т.
и А.Я. – роден на ***г., с ЛИН: *****, живущ в гр.*****, Р.Т., да бъде признато
за установено, че е собственик по давностно владение на следния недвижим имот:
Нива с площ от 35.000дка, трета категория, съставляваща имот №***, находяща се
в местността „***” в землището на ***** с ЕКАТТЕ *****, общ.***, при граници и
съседи: имоти с №№ *****, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.Х.Е. с ЕГН**********,***, да заплати на А.Я. – родена на ***г., с ЛИН: *****,
живуща в *****, Р.Т., С.К. – родена на ***г., с ЛИН: *****, живуща в гр.*****, Р.Т.
и А.Я. – роден на ***г., с ЛИН: *****, живущ в гр.*****, Р.Т., сумата от 216.67лв./двеста и
шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю.Б.Х. с ЕГН **********,***, да заплати на А.Я. – родена на ***г., с ЛИН: *****,
живуща в *****, Р.Т., С.К. – родена на ***г., с ЛИН: *****, живуща в гр.*****, Р.Т.
и А.Я. – роден на ***г., с ЛИН: *****, живущ в гр.*****, Р.Т., сумата от 180.00лв./сто и осемдесет
лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.Х.Ю. с ЕГН **********,***, да заплати на А.Я. – родена на ***г., с ЛИН: *****,
живуща в *****, Р.Т., С.К. – родена на ***г., с ЛИН: *****, живуща в гр.*****, Р.Т.
и А.Я. – роден на ***г., с ЛИН: *****, живущ в гр.*****, Р.Т., сумата от 36.67лв./тридесет и шест
лева и шестдесет и шест стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.И.Ю. с ЕГН **********,***, да заплати на А.Я. – родена на ***г., с ЛИН: *****,
живуща в *****, Р.Т., С.К. – родена на ***г., с ЛИН: *****, живуща в гр.*****, Р.Т.
и А.Я. – роден на ***г., с ЛИН: *****, живущ в гр.*****, Р.Т., сумата от 36.67лв./тридесет и шест
лева и шестдесет и шест стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен
съд.
РЙОНЕН СЪДИЯ: