М О Т И В И
към Присъда
от 27.02.2020 г. по НОХД № 693/2020 г., ПРС, XXII н.с.
Районна прокуратура Пловдив е внесла
обвинителен акт срещу М.В.М., ЕГН **********, за това, че за
периода от 05.06.2019 г. до 13.06.2019 г. в гр.Пловдив в условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва:
На 05.06.2019 г. в
гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 бр. ел. бормашина марка „Блек енд
декер“ на стойност 50 лв., 1 бр. винтоверт марка „Рейдър“ на стойност 35 лв., 1
бр. ъглошлайф на стойност 15 лв., комплект инструменти „Гедоре“ на стойност 65
лв., преносим компютър, марка „НР“ на
стойност 150 лв., комплект куфар с инструменти, на стойност 40 лв., 1
бр. въдица на стойност 30 лв. и комплект куфар с рибарски способи, от владението
на И.М.А. ЕГН **********.*** е отнел чужди движими вещи - 1 бр. велосипед на
стойност 220 лв. и 1 бр. заключващ механизъм на стойност 10 лв. от владението
на П.Г.Ш. ЕГН **********.*** е отнел чужди движими вещи – 10 бр. ританки, на
стойност 2 лв., всички на обща стойност 20 лв., 20 бр. бодита и блузки на
стойност 3 лв. всяко, на обща стойност 60 лв., 8 чифта детски чорапи, на
стойност 0,50 лв. всеки, на обща стойност 4 лв., 6 бр. детски якета, на
стойност 10 лв. всяко, на обща стойност 60 лв. и 1 бр. чанта за детска количка
марка „Джордан“ на стойност 40 лв., от владението на М.С.И. ЕГН *********.
На 09.06.2019 г. в
гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 чифт маратонки марка „Найк“ на стойност 70 лв. от владението
на Н.С.Д. ЕГН **********.*** е отнел чужди движими вещи – 1 чифт маратонки
марка „Найк“ на стойност 50 лв., от владението на Е.Т.К. ЕГН **********.*** е
отнел чужди движими вещи – 1 бр. детски велосипед, на стойност 100 лв., от
владението на Ж.К.Д. ЕГН **********, всички вещи на обща стойност 1049 лв., без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, считайки го за доказано. Досежно наказанието пледира размерът
му да бъде определен около средния, установен в закона, такъв с оглед наличието
на отегчаващи вината обстоятелства – изключително обремененото му съдебно
минало, характеризиращи го като личност с висока степен на обществена опасност,
като предлага същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и да
се приложи разпоредбата на чл.59, ал.2 от НК и да му се възложат направените по
делото разноски. Счита, че следва изцяло да бъде уважен приетия за съвместно
разглеждане граждански иск.
В съдебно заседание по нейна молба е конституирана в
качеството на граждански ищец М.С.И., като е приет за съвместно разглеждане с
наказателния процес предявения от нея граждански иск в размер на 184.00 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.196,
ал.1, т.2,
вр. с чл.195, ал.1,
т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. Същата, лично и чрез повереника си – адв.А., поддържа така предявения
граждански иск и моли съда да го уважи изцяло, ведно със законната лихва и
сторените от пострадалата разноски за адвокатско възнаграждение.
Адв.Н.,
сл.защитник на подсъдимия М.М., моли за постановяване на осъдителна присъда, при която наказанието да се
определи към минималния, установен в закона, размер, съобразено с разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, с аргумент за наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият
М.М. поддържа казаното от своя защитник и изразява
съжаление за извършеното от него деяние. В предоставената му последна дума моли
за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.В.М. е роден на *** ***, б.,
български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Към датата на извършване на инкриминираното деяние, по
отношение на подс.М. са били налице 16 осъдителни
съдебни акта, като от значение за квалификацията на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, са следните осъждания:
-
с
присъда по НОХД № 8187/2015 г., влязла в законна сила на 01.02.2016 г., за
извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ от НК, подс.М. е бил осъден на 8 м. лишаване от
свобода, при първоначален „строг“ режим, наказанието е било изтърпяно на
19.08.2016 г.;
-
с
присъда по НОХД № 1072/2017 г., влязла в законна сила на 17.02.2017 г., за
извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ вр. с чл.18 ал.1 от НК, подс.М.
е бил осъден на 8 м. лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим,
наказанието е било изтърпяно на 05.09.2017 г.;
-
с
присъда по НОХД № 1602/2018 г., влязла в законна сила на 17.05.2018 г., за
извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с
чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр. с чл.26 ал.1 от НК, подс.М. е бил осъден на 1 г. и 6 м. лишаване от свобода, при
първоначален „строг“;
-
с
присъда по НОХД № 2351/2018 г., влязла в законна сила на 14.12.2018 г., за
извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ от НК, подс.М. е бил осъден на 1 г. и 4 м.
лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим. Със същият съдебен акт са
били групирани наложените наказания по НОХД № 1602/2018 г. на Районен съд -
гр.Пловдив, ХІ н.с. и по НОХД № 2351/2018 г. на Районен съд - гр.Пловдив ХХІІ
н.с., като е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година
и 6 месеца, при първоначален „строг“ режим, което е било изтърпяно на
03.05.2019 г.
Описаните осъждания определят квалификацията на процесното деяние, като извършено в условията на „опасен рецидив“ по
смисъла на чл.29, ал.1,
б.“а“ и б.“б“ от НК.
Подсъдимият
М.М. бил наркотично зависим, като средствата за осигуряване на
наркотичните вещества той си набавял посредством извършване на престъпления
срещу собствеността на гражданите. Подсъдимият
М. водил скитнически начин на живот и нямал постоянно
местоживеене, тъй като се намирал в обтегнато отношение със своите родители.
През м. май 2019 г. подс.М. ***, след изтърпяване на своята
последна присъда и на 05.06.2019 г. решил да си набави парични средства, отново
по престъпен начин. За целта се насочил към жилищен комплекс „Оазис“, който бил
ситуиран в ж.к“Тракия“, зад бирария „Йегерхоф“. В същият комплекс, на бул**, живеел и пострадалия свидетел И.А., който разполагал и с
избено помещение. В своята изба той съхранявал различни вещи, между които и
бормашина марка „Блек енд декер“, 1 бр. винтоверт марка „Рейдър“, 1 бр.
ъглошлайф, комплект инструменти „Гедоре“, преносим компютър, марка „НР“,
комплект куфар с инструменти, 1 бр. въдица и комплект куфар с рибарски способи.
Именно към тези вещи насочил вниманието си подс.М.,
който си осигурил достъп до избеното помещение на св.А. през вентилационен
отвор над вратата на избата, като за целта подсъдимият
изкъртил два от квадратните профили, служещи като решетка за обезопасяване на
обекта. След като внимателно огледал наличните вещи в избеното помещение,
измежду тях подс.М. избрал да отнеме горепосочените
и по този начин прекъснал владението на св.А. върху тях и установил свое
такова. Необезпокояван от никого, подс.М.
напуснал жилищният комплекс, а отнетите
вещи отчуждил в полза на трети лица, неустановени в хода на разследването, в
кв.“Изгрев“. За извършеното, подс.М. признал впоследствие пред св.Г.К.–
ор в сектор „КП“ при V РУ на
МВР-Пловдив, като пред него подс.М. признал и за кражбата на
велосипеда на св.Ш..
В комплекс „Оазис“, на **** живеел и пострадалият свидетел П.Ш., като същият притежавал
велосипед, неустановена марка и модел, който съхранявал, като го заключвал за
парапета във входа, където живеел, посредством специална връзка, представлява
гумирано стоманено въже със заключващо устройство. Вечерта на 05.06.2019 г.,
св.Ш. „заключил“ своя велосипед за парапета на стълбищната площадка и се
прибрал в дома си. За последен път той видял велосипеда си на 06.06.2019 г.
около 18.15 ч., когато се прибрал от работа. След него този ден, но по-късно
вечерта, във входа се оказал и подс.М., който се промъкнал там и „отскубнал“
велосипеда на св.Ш., качил се на него и през Ботаническата градина се насочил
към кв.Изгрев, където го продал на неустановено лице от ромски произход. По
този начин подс.М. прекъснал владението на св.Ш.
върху собствената му вещ – велосипед – и след като установил свое такова върху
нея, се разпоредил със същата,
отчуждавайки я в полза на трето лице. Работа по случая с отнетата вещ на св.Ш.
започнал св.Б.А. – ор в сектор „КП“ при V РУ на
МВР-Пловдив, който провел ОИМ в района на местопроизшествието. Иззети били
записи от охранителните камери, разположени в жилищния комплекс, по отношение
на които св.А. извършил оглед и успял да възприеме действията на подс.М.М., свързани с противозаконното отнемане на вещта на св.Ш..
Свидетелят А. разпознал подс.М., тъй като последният бил
криминално проявен и регистриран за множество извършени кражби на територията
на V РУ на МВР-Пловдив.
Пострадалата свидетелка М.И. живеела
със семейството си в *** На 09.06.2019 г. св.И. решила да
прибере бебешките дрешки на детето си, които му били станали малки и за целта
събрала същите в хартиена бяла торба с надпис „H&M“ и ги изнесла на
стълбищната площадка пред входа на апартамента, където живеела. После излязла
на разходка с детето с лятната количка, а зимната му количка останала също на
стълбищната площадка, заедно с прилежащата й чанта – висяща за дръжката на
количката – в която се намирали различни принадлежности. Този ден,
необезпокояван от никого, подс.М. си осигурил достъп до входа на
св.И. и решил да извърши кражба на чужди движими вещи, като вниманието му било
ангажирано от вещите на св.И. - 10 бр. ританки, 20 бр. бодита и блузки, 8 чифта
детски чорапи, 6 бр. детски якета поставени в хартиената торба с надпис
„H&M“ и 1 бр. чанта за детска
количка марка „Джордан“, които той успял да отнеме, прекъсвайки владението на
св.И. върху тях и установявайки своето.
След извършената кражба, на вещите на
св.И., подс.М. продължил със своята деятелност,
като се насочил два етажа по-нагоре в същия вход, а именно на ет.*, ап.*, който бил обитаван от пострадалите
свидетели Е.К. и Н.Д.. На площадката, пред входната врата на апартамента,
където двамата живеели имало поставени на стената обособени шкафчета, в които
свидетелите Д. и К. съхранявали своите обувки, носени през съответния сезон.
Към тях подс.М. насочил своето внимание и
прекъснал владението на св.Д. и св.К. върху собствените им вещи – два чифта
маратонки марка „Найк“, мъжки и дамски, които отнел, установявайки свое
владение върху тях.
Свидетелят Ж.
Д. притежавал апартамент в жилищен комплекс „Оазис“ 5, находящ се на ***,
като през 2018 г. той закупил детски велосипед, който възнамерявал да подари на
своето малолетно дете. Велосипедът
бил ползван от детето за последен път на 11.06.2019 г., след което останал
поставен пред входната врата на жилището на св.Д.. На 12.06.2019 г. св.Д. и
дъщеря му се прибрали късно вечерта, като забелязали, че колелото все още се
намирало на своето място, но на 13.06.2019 г. около 08.00 ч. св.Д. установил
неговата липса. За случилото се той споделил с домоуправителя на входа /Н.Д./ и тъй като в комплекса било изградено видеонаблюдение,
помолил да прегледа запасите от охранителните камери. Записите от охранителните
камери са били приобщени към делото по надлежен ред – протокол за доброволно
предаване /л.20-21/. Извършен е бил оглед на представения магнитен носител,
като са били снети записите, съдържащи кадри с подс.М.
/л.23-78/. По този начин било установено, че на 13.06.2019 г. около 04.00 ч.
сутринта подс.М. направил опит да проникне във
вход „А“ на комплекса и тъй като не успял,
се насочил към вход „Д“. Поради ограничения достъп заради поставен чип на
входната врата подс.М. проникнал във вътрешността на
входа през един от прозорците, разположен между 1 и 2 етаж, а около 10 минути
по-късно, след като успял да прекъсне
владението на св.Д. върху велосипеда на детето му и да установи свое върху
същия, необезпокояван от никого излязъл
през входната врата на вход „Д“.
По отношение на инкриминираните вещи
са били изготвени СОЕ и допълнителна
СОЕ /л.11, 15-16 от ДП/, като от експертните заключения на същите е било установено, че те възлизат на обща стойност от 1049 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така
изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз
основа на следните доказателства, инкорпорирани в процеса посредством
направените от подсъдимия М. самопризнания
по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и чрез подкрепящите го доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство чрез показания на свидетелите П.Г.Ш., Ж.К.Д.,
И.М.А., М.С.И., Е.Т.К., Н.С.Д., С.Д.Ч., Л.К.Х., Б.С. А. и Г.К.Х., и приобщените по надлежния
ред писмени доказателства – протокол
за оглед на местопроизшествието, протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства, заключения на СОЕ и допълнителна стоковооценъчна експертиза, справка
съдимост и характеристична справка за подсъдимия, както и от приобщените
по делото веществени доказателства.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели по делото, тъй като същите са безпротиворечиви, относими към предмета
на делото и взаимно се допълват. Дава вяра и на
обясненията на обвиняемия, които макар и лаконични установяват авторството на
вмененото на подсъдимия деяния. Приобщените експертизи –стоковооценъчна и
допълнителна такава, са компетентно изготвени, с необходимите знания и умения,
поради което също следва да бъдат кредитирани. Доказателствената съвкупност се
подкрепя и от приобщените по надлежния ред писмени и веществени доказателства,
които в цялост установяват по безспорен начин описаната по-горе фактическа
обстановка.
На
основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия М.
се подкрепят от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
С
оглед безпротиворечивостта на доказателствения материал по-подробното му
обсъждане се явява ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2
от НПК , в която връзка е и разпоредбата на чл.373,
ал.3 от НПК, съгласно която съдът в мотивите на присъдата се позовава на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В хода на наказателното производство се установи по безсъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият М.В.М. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.196,
ал.1, т.2,
вр. с чл.195, ал.1,
т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, за това, че за
периода от 05.06.2019 г. до 13.06.2019 г. в гр.Пловдив в условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва:
На
05.06.2019 г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 бр. ел. бормашина
марка „Блек енд декер“ на стойност 50 лв., 1 бр. винтоверт марка „Рейдър“ на
стойност 35 лв., 1 бр. ъглошлайф на стойност 15 лв., комплект инструменти
„Гедоре“ на стойност 65 лв., преносим компютър, марка „НР“ на стойност 150 лв., комплект куфар с
инструменти, на стойност 40 лв., 1 бр. въдица на стойност 30 лв. и комплект
куфар с рибарски способи, от владението на И.М.А. ЕГН **********.*** е отнел
чужди движими вещи - 1 бр. велосипед на стойност 220 лв. и 1 бр. заключващ
механизъм на стойност 10 лв. от владението на П.Г.Ш. ЕГН **********.*** е отнел
чужди движими вещи – 10 бр. ританки, на стойност 2 лв., всички на обща стойност
20 лв., 20 бр. бодита и блузки на стойност 3 лв. всяко, на обща стойност 60
лв., 8 чифта детски чорапи, на стойност 0,50 лв. всеки, на обща стойност 4 лв.,
6 бр. детски якета, на стойност 10 лв. всяко, на обща стойност 60 лв. и 1 бр.
чанта за детска количка марка „Джордан“ на стойност 40 лв., от владението на М.С.И.
ЕГН *********.
На
09.06.2019 г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 чифт маратонки марка „Найк“ на стойност 70 лв. от владението
на Н.С.Д. ЕГН **********.*** е отнел чужди движими вещи – 1 чифт маратонки
марка „Найк“ на стойност 50 лв., от владението на Е.Т.К. ЕГН **********.*** е
отнел чужди движими вещи – 1 бр. детски велосипед, на стойност 100 лв., от
владението на Ж.К.Д. ЕГН **********, всички вещи на обща стойност 1049 лв., без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни
признаци на вмененото му престъпление като на инкриминираните дати в гр.Пловдив
е отнел чужди движими вещи, установена по вид и стойност от доказателствата по
делото. Това е било сторено без съгласието на
владелците им, като подсъдимият е прекъснал с действията
си упражняваното от тях фактическо
господство върху отнетото имущество и е
установил свое владение върху него.
Освен изложеното, налице са по-тежко квалифициращи признаци на
престъплението кражба, тъй като, от една страна, отнемането е реализирано от
подсъдимия чрез разрушаване и
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, тоест налице е хипотезата на
чл.195, ал.1, т.3 от НК, а от друга страна, деянието е извършено и в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, като същото е
осъществено преди изтичане на срока по чл.30, ал.1
от НК.
Видно
материалите по делото, подсъдимият М. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 ал.1 НК, и след като е
бил осъждан два или повече пъти на наказание „лишаване от свобода” за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, както следва:
-
с
присъда по НОХД № 8187/2015 г., влязла в законна сила на 01.02.2016 г., за
извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ от НК, подс.М. е бил осъден на 8 м. лишаване от
свобода, при първоначален „строг“ режим, наказанието е било изтърпяно на
19.08.2016 г.;
-
с
присъда по НОХД № 1072/2017 г., влязла в законна сила на 17.02.2017 г., за
извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ вр. с чл.18 ал.1 от НК, подс.М.
е бил осъден на 8 м. лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим,
наказанието е било изтърпяно на 05.09.2017 г.;
-
с
присъда по НОХД № 1602/2018 г., влязла в законна сила на 17.05.2018 г., за
извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с
чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр. с чл.26 ал.1 от НК, подс.М. е бил осъден на 1 г. и 6 м. лишаване от свобода, при
първоначален „строг“;
-
с
присъда по НОХД № 2351/2018 г., влязла в законна сила на 14.12.2018 г., за
извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ от НК, подс.М. е бил осъден на 1 г. и 4 м.
лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим. Със същият съдебен акт са
били групирани наложените наказания по НОХД № 1602/2018 г. на Районен съд -
гр.Пловдив, ХІ н.с. и по НОХД № 2351/2018 г. на Районен съд - гр.Пловдив ХХІІ
н.с., като е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година
и 6 месеца, при първоначален „строг“ режим, което е било изтърпяно на
03.05.2019 г.
Описаната деятелност на подс.М. допълнително носи и признаците на продължавана
престъпна дейност по чл.26 ал.1 от НК, тъй като извършените от него деяния
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление – кражба, същите са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина
пряк умисъл като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е
съзнавал противоправността на деянието си, въпреки което го е осъществил, като
умисълът му се обективира от действията му, описани по-горе, очертан и от
кредитираните показания на свидетелите и приобщените писмени и веществени доказателства,
като същевременно в субективен план подсъдимият е действал със съзнанието за
наличието на всеки един от обективните елементи от фактическия състав на
изследваното престъпление.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно
нормата на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от
свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай производството пред
първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372, ал.4, във вр. с
чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият М. призна изцяло
фактите, посочени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като,
доколкото същите се подкрепят еднозначно от останалите доказателства по делото,
съдът с нарочно определение постанови, че няма да събира други доказателства, а
ще се ползва от събраните в рамките на досъдебното производство. В такъв случай
съдът е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК. На следващо място обаче нормата на чл.58а, ал.4 от НК изисква
в случаите, когато едновременно са налице условията по
ал.1
и условията на чл.55 от НК, съдът да прилага само чл.55 от НК, ако е
по-благоприятен за дееца. Решаващият съд, намира
в настоящия случай, че не са налични многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства спрямо подсъдимия М., поради което определи наказанието
му при условията на чл.58а, ал.1, вр. с
чл.54, ал.1 от НК.
Нормата
на чл.196,
ал.1, т.2,
вр. с чл.195, ал.1,
т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК
предвижда наказание “Лишаване от свобода” от три до петнадесет
години. При определяне на справедливо наказание досежно извършеното от
подсъдимия М., съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства
сравнително младата му възраст, относително
невисоката
стойност на отнетите вещи, оказаното съдействие на органите на досъдебното
производство, изразеното искрено съжаление и критичност към постъпката,
изразеното самопризнание, което не е еднократен акт, а е елемент на цялостно,
обективно проявено в хода на досъдебното разследване, процесуално поведение
/т.7 от Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. по тълкувателно дело № 1/2008 г.
на ОСНК на ВКС/. При определяне на наказанието, съдът прие като отегчаващо
отговорността обстоятелството изключително обремененото
съдебното минало на подсъдимия М., като взе предвид единствено осъжданията,
извън тези, попадащи в утежнената правната квалификация на вмененото му деяние
и обуславящи квалифициращото обстоятелство – опасен рецидив, в който смисъл и прие, че се касае за личност с особено висока обществена
опасност, още повече, че по делото се установява наличието и на други недобри
характеристични данни с оглед обстоятелството, че подсъдимият води скитнически
начин на живот. Не на последно място, като отегчаващо вината обстоятелство се отчита
факта, че противоправната деятелност на подс.М. обхваща период, който е твърде
близък след изтърпяването на предходно наложено му наказание „лишаване от
свобода”, а и същата покрива признаците на усложнена престъпна дейност по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Като
анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид
относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност съдът прие, че наказанието
на този подсъдим следва да бъде определено ориентирано към
законоустановения минимум, а именно „лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, като по-нисък размер от
посочения би бил необосновано занижен и несъответен на степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Намаляването на така определеното наказание с изискуемата 1/3,
съобразно ал.1 на чл.58а от НК, дава като краен
резултат налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
На
основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС, доколкото не са изтекли повече от пет
години от изтърпяване на предходно наказание „лишаване от свобода“, което не е
било отложено по чл. 66 ал.1 НК, така определеното наказание съдът постанови да
бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
Така
определеното на подсъдимия М. наказание ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността му, но и
върху другите членове на обществото, в каквато насока е и основния смисъл на
генералната и специална превенция по чл.36 от НК.
Предвид
обстоятелството, че подсъдимият
е
бил задържан под стража, то на основание чл.59, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НК Съдът
ПРИСПАДНА от наложеното му наказание „лишаване от
свобода” времето, през което същият е бил задържан, а именно от 15.06.2019г. до влизане на присъдата в сила, като
ЗАЧЕТЕ един ден задържане за един ден лишаване от свобода.
Предявеният от М.С.И. граждански иск за причинените й от
престъплението вреди в размер 184.00 лв. е доказан по основание и размер.
Налице е причинно-следствена връзка между виновното поведение на подсъдимия и
настъпилия вредоносен резултат. Ето защо Съдът уважи гражданския иск за горната
сума изцяло, ведно със законна лихва върху нея от датата на деянието –
09.06.2019г. до окончателното й изплащане. Основанието на предявения граждански
иск е виновно извършено деяние от подсъдимия и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия
престъпление пострадалата И. е претърпяла имуществени вреди – в размер на стойността
на инкриминираните вещи, отнети от владението й, а именно 184.00 лв.
Причините за извършване на
престъплението са незачитане на личната собственост и установените правила и норми за нейното
опазване, както и стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин,
трайни престъпни навици и ниска правна култура на подсъдимия.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Приобщените веществени доказателства
- 4 бр. компакт диска, както и 1 бр.
фото снимка, находящи се по делото, поради отпадане от необходимостта от същите
следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият М. следва да
заплати направените в хода на досъдебното разноски в размер на 134.40
лева в полза на Държавата по сметка на ОДМВР Пловдив.
С оглед изхода на
делото и уважения граждански иск Съдът присъди заплащането на разноски по водене
на делото от страна на гражданския ищец, като осъди подс. М.В.М. да заплати на
гражданския ищец М.С.И. сумата от 500
лева, направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение на повереник,
съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие и
адвокатско пълномощно.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
М.К.