Решение по дело №62360/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 май 2025 г.
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20241110162360
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8363
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110162360 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу В. В. К..
Ищецът твърди, че между „К.“ ЕАД и В. В. К. в качеството на
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № ****** г., по
силата на който „К.“ ЕАД е предоставило на В. В. К. потребителски кредит в
размер на сумата от 800 лв. срещу задължение на кредитополучателя да върне
сумата на една вноска с падеж 31.07.2019 г., при лихвен процент от 41,24 % и
ГПР по кредита от 50%.
Между В. В. К. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство от 21.06.2018 г., по силата на който
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по
силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия
съгласно Приложение № 1, а именно – 54, 99 лв. месечно за периода на
действие на договора за кредит /т.II.1/, което възнаграждение е дължимо на
датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния
план по т.I.4.
По силата на договор за поръчителство от 21.06.2018 г., сключен между
„К.“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, поръчителят се задължава да отговаря пред
„К.“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
1
договора за потребителски кредит.
Ищецът твърди, че ответникът има непогасени задължения по
сключения с „К.“ АД договор за потребителски кредит за следните суми:
сумата 349, 77 лв., представляваща главница;
сумата 36, 93 лв., представляваща договорна лихва за периода
21.06.2018 г. – 31.07.2019 г.,
сумата 186, 51 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2024 г.
Твърди, че тези задължения са били погасени на 23.02.2021 г. от страна
на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като в полза на поръчителя е възникнало вземане към
длъжника за платените суми.
С договор за цесия от 02.03.2021 г. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е прехвърлило в
полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД свои вземания, в т.ч. към ответника
В. В. К..
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 06.06.2024 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 31242/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. В. К. чрез назначения му особен представител, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва съществуването на облигационно
правоотношение между В. В. К. и „К.“ ЕАД. Оспорва предоставянето на
твърдяната сума на ответника. Оспорва „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да е погасило
задълженията по твърдяния договор за потребителски кредит. Прави
възражение за давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва по
съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 22.05.2024 г. заявителят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е отправил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГП
срещу длъжника В. В. К. за:
сумата 349, 77 лв., представляваща главница;
сумата 36, 93 лв., представляваща договорна лихва за периода
21.06.2018 г. – 31.07.2019 г.,
сумата 186, 51 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2024 г.
С разпореждане от 06.06.2024 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и разноски в размер на 14,
71 лв. държавна такса и 29, 41 лв. юрисконсултско възнаграждение.
2
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е представен договор за потребителски кредит № **********
от 21.06.2018 г., сключен между „К.“ ЕАД и В. В. К., по силата на който „К.“
ЕАД се задължава да предостави на В. В. К. кредит в размер на сумата от 800
лв. за срок от 13 месеца, платим на 13 месечни вноски, при лихвен процент по
кредита – 41, 24% и ГПР – 50%.
Представена е разписка за извършено плащане чрез Epay, от която се
установява, че на 21.06.2018 г. от страна на „К.“ ЕАД в полза на В. В. К. е
предоставена сумата 578, 09 лв.
От страна на ищеца се твърди, че с остатъка от 221, 91 лв. са погасени
задължения на ответника по предходен кредит.
Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще
предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности:
да представи в 10-дневен срок банкова гаранция в полза на „К.“ ЕАД или да
сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице –
поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до 48
часа от подаване на заявлението. В случай, че е заявил гарантиране на кредита
по този начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не поражда
действие между страните.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни
от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението,
договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в
последния е предвидено връщане на кредита на 13 месечни вноски. Посочено
е, че общият размер на предоставеният кредит е 800 лв. за срок от 13 месеца,
при 13 погасителни вноски, всяка от които – с падеж, посочен в Приложение
№ 1.
Не се спори, а се установява и от представения договор за предоставяне
на поръчителство от 21.06.2018 г., ведно с Приложение № 1 към него, че
между В. В. К. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на
поръчителство от 21.06.2018 г., по силата на който поръчителят се задължава
да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да
отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в
размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 54, 99 лв.
месечно за периода на действие на договора за кредит /т.II.1/, което
3
възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план по т.I.4.
Представен е и договор за поръчителство от 21.06.2018 г., сключен
между „К.“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по силата на който поръчителят се
задължава да отговаря пред „К.“ ЕАД солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит.
По делото е представена справка-извлечение от системата на „К.“ ЕАД
(лист 145 от делото), в която се съдържат данни за плащания по кредита в общ
размер на сумата от 634, 51 лв., както и за непогасена към 18.03.2021 г.
главница в размер на 349, 77 лв., договорна лихва в размер на 36, 93 лв. и
мораторна лихва в размер на 66, 23 лв.
С договор за цесия от 02.03.2021 г. „К.“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са
прехвърлили на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД свои парични вземания,
първият – произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на
физически лица, сключени между „К.“ ЕАД като кредитодател и физическите
лица като кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора, а вторият – произтичащи от встъпване на поръчителя „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени
договори за кредит на физически лица, сключени между първоначалния
кредитор като кредитодател и физическите лица като кредитополучатели,
както и вземания на цедента по договорите за предоставяне на поръчителство
по потребителски кредити на К., ведно с техните привилегии, обезпечения и
другите им принадлежности, включително и с начислените лихви, вземанията
– посочени в Приложение № 1 към договора. Видно от представеното
извлечение от Приложение № 1, сред цедираните вземания са и тези към В. В.
К. по договор за потребителски кредит № ********** от 21.06.2018 г.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По делото е представен договор за потребителски кредит №
********** от 21.06.2018 г. между „К.“ ЕАД и В. В. К., по отношение на който
приложение намира ЗПК в редакцията преди изм. ДВ, бр. 20 от 06.03.2018 г., в
сила от 01.07.2018 г., приложима към момента на сключване на договора.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на
процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в
4
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК,
при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че
процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията,
съдържащи се в глава ІІІ /„Договор за потребителски кредит. Форма и
съдържание“/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 50%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва
част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай тръст“ ЕООД,
което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета
на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като
двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл.
5
8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, „К.“ ЕАД е овластено
да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е
заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „К.“
юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24
часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на
лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар.
„бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в
кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за
кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице – поръчител, което
освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Анализът на клаузите
относно обезпечението на кредита обуславя извод, че потребителят, за да
ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се
нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с
посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и
до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки че всеки един от представените договори – този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал.
5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на „К.“ ЕАД по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
6
включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 и
т.11 ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на
кредита. Тази сума се намалява с извършените плащания по договора в
случай, че такива се установят.
В случая обаче съдът е сезиран не с иск на кредитодателя за
неизплатените задължения по договора за потребителски кредит, а с иск на
ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който твърди в негова полза да са
цедирани регресните вземания към ответника на платилия задълженията
поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. От представените по делото доказателства не
се установява в условията на пълно доказване такова плащане да е направено
от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Такъв извод не може да се направи от представената
от ищеца счетоводна справка към 21.10.2024 г. (лист 57 от делото). С оглед
изложеното не може да се приеме и че в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е
възникнало регресно вземане към ответника.
С оглед изложеното предявените от ищеца исковете следва да се
отхвърлят изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски.
Ответникът има право на разноски, но доколкото не претендира
присъждането на такива, нито ангажира доказателства за извършването им,
разноски не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* срещу В. В. К., ЕГН ********** искове за признаване на
установено, че В. В. К. дължи на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД,
сумата 349, 77 лв., представляваща регресно вземане на поръчителя „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД към В. В. К. за платена главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 21.06.2018 г., сключен между „К.“ ЕАД и В. В. К.,
прехвърлено в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с договор за цесия от
02.03.2021 г.;
сумата 36, 93 лв., представляваща договорна лихва за периода
21.06.2018 г. – 31.07.2019 г.,
сумата 186, 51 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 06.06.2024 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 31242/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8