Решение по дело №25/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 302
Дата: 12 март 2019 г.
Съдия: Виолета Константинова Шипоклиева
Дело: 20195300500025
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                          Р Е Ш Е Н И Е    302

 

       ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ  РАБЧЕВА

                                                   ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА

 

при участието на секретар ПЕНКА ГЕОРГИЕВА, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 25 по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема следното:

        

       Производство чл. 258 и сл. от ГПК.

       Образувано по въззивна жалба  от Б.Д.Б., ищец в първоинстанционното производство, като се обжалва изцяло решение № 3744/07.11.2018 г., постановено по гр. дело № 6443 от 2018 г., по описа на Районен съд Пловдив, VІІІ гр. с., с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, чл.79, ал.1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Б.Д.Б., против „Заложна къща Джи Импекс“ ЕООД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 3 561 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в продажбата от ответника на заложените при него движими вещи, собственост на ищеца – шест броя златни мъжки пръстени, телевизор Самсунг и мобилен телефон Нокия 5800, ведно с мораторна лихва върху тази сума, за периода от 03.08.2012 г. до 24.04.2018 г., в размер на 1 056, 83 лева; сумата 1 600 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца загуби и пропуснати ползи от продажбата на посочените вещи от ответника, ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 03.08.2012 г. до 24.04.2018 г. в размер на 474, 85 лева, като неоснователни и недоказани;  както и ищецът  Б. е осъден да заплати разноски от 600 лева, на ответника, поради отхвърляне на предявените искове.

Във въззивната жалба се сочи, че постановеното решение се обжалва изцяло, като неправилно, незаконосъобразно, неаргументирано, безпочвено, голословно и абсурдно.  Фактическите констатации на съда и правните изводи, според жалбоподателя,  са погрешни и не отразяват вярната обективна истина и действителната фактическа  обстановка, като  се сочи, че изводите и констатациите са отразени в  условията  на явна и очевидна необоснованост, тъй като били постановени в пълно противоречие и разминаване и не кореспондирали с приложените и приети от съда писмени документи, като безспорни доказателства, които оборвали, оспорвали и доказвали противното на отразеното в текстуалната част  на обжалваното решение. Изразява се довод, че в пълен синхрон с Прокуратурата съдията докладчик е потвърдил изводите и констатациите на наблюдаващия Прокурор  по ПП № *** г. и ДП №  *** г., по описа на  ІІІ РПУ – Пловдив, чрез които е постановен отказ да се образува наказателно преследване, а образуваното досъдебно  производство било прекратено, въпреки наличието на верни  и доказани данни за образуване на преследване за измама, набеждаване и съставяне  на официални съдебни документи с невярно съдържание и възпрепятстване на правосъдието. В тази насока, се моли да се приемат посочените в жалбата възражения и съображения, а именно: след като съдът се запознае с доказателствения материал по делото,  да прецени налице ли са основанията и процесуалните предпоставки да се отмени обжалваното решение, след което да бъде уважен предявеният иск. Моли се съдът да приложи чл. 268, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от ГПК или да насрочи открито заседание, с призоваване на страните, в което сочи жалбоподателят, ще приложи и неоспорими доказателства, в подкрепа на искането за отмяна на решението и уважение на предявения иск. 

Моли се съда, предвид изложените съображения в жалбата, да отмени  обжалваното решение, като постанови друго такова, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца процесната сума, така, както е посочена в исковата молба, като цена на предявения иск, за дължима сума в размер на 5361 лв.,  от която 3561 лв.  главница,  800 лв. обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи и по чл. 86 от ЗЗД обезщетение за неизпълнение на парично задължение.   Във въззивната жалба не са ангажирани нови доказателства. 

С писмен отговор от въззиваемата страна „Заложна къща Джи Импекс“ ЕООД,  ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Р., е взето становище за неоснователност  на въззивната жалба.  Моли се  да бъде оставено в сила обжалваното решение, както и се претендират разноски пред въззивната инстанция.  Прилагат  се към отговора договор за правна защита и съдействие и пълномощно за въззивната инстанция, и списък по чл. 80 от ГПК, за разноски на въззиваемата страна „Заложна къща Джи Импекс“ ЕООД. Не се сочат нови доказателства за събиране по въззивното дело.

В с.з. по въззивното дело от страна на жалбоподателя Б. се поддържа въззивната жалба, оспорва се писмения отговор на въззиваемата страна; заявява се, че няма доказателствени искания. От страна на адв. Р., пълномощник на въззиваемото дружество, се поддържа писмения отговор на въззивната жалба, оспорва се въззивната жалба; заявява се, че няма доказателствени искания.

Допълнително по въззивното дело е постъпила писмена защита от страна на жалбоподателя Б.Д.Б..

Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

Ищецът предявява обективно съединените искове срещу дружеството, на 24.04.2018г., като твърди, че на 02.08.2012г. е посетил заложната къща, когато с нея сключили неформален договор, изразяващ се в устни уговорки, по силата на който ищецът да предаде на ответната заложна къща шест броя златни мъжки пръстена, мобилен телефон и плазмен телевизор Samsung, за да ги продаде заложната къща след като намери съответните купувачи. Според ищец, се уточнили със заложната къща,че преди тяхната продажба, следвало да го запознаят с купувача, и ищецът лично да им предложи вещите за продажба и да уговорят тяхната цена, /съобразена с 1 грам, 14 карата злато/, сумите за изработка на всеки модел златен пръстен, плюс цената на скъпоценните камъни, които суми оформят крайните пазарни цени за всеки златен пръстен поотделно. За мобилния телефон и телевизора цената се определя съобразно фактурите за тяхното закупуване. Договорили се, че след като предложат купувач за всяка вещ, и ги продадат със съгласие на ищеца, заложната къща да получи 15 % върху продажната цена, която къща разполагала с витрина за продажба на стоки и вещи от различен вид. Описали пръстените по грамаж, карати и вид на камъните, които са в клас скъпоценни, както и мобилния телефон, както и плазмения телевизор, както следва: 1 брой, 7 грама, 14 карата; 2 броя, 11 грама, 14 карата; 1 брой, 4.2 грама, 14 карата; 1 брой, 6.7 грама, 14 карата; 1 брой, 9.4 грама,14 карата; посочени като златни мъжки пръстени; мобилен телефон GSM чarkia5800SN-umei ***;телевизор SamsungLE32R82 BSumei***.

След уговорките и описа на вещите, ищецът ги предал лично на служител на заложната къща Р. Р., който отговарял на GSM ***, като същият му гарантирал, че вещите ще продадат на реалната цена, и ще ги пазят и съхраняват до тяхната продажба.

     Ищецът поискал да му документира в писмен вид уговорената сделка и предаването на вещите, но му било заявено, че това било излишно, всичко ще бъде направено, както са се уговорили, още повече, че ги запознал общ приятел. След изтичане на уговорения едномесечен срок за продажбата на вещите, ищецът отново посетил офиса на заложната къща, на стария адрес:ул.***, където бил предал вещите, и бил изненадан, когато служителят, на когото ги предал Р. Р., му заявил, че вещите са продадени, в нарушение на техните уговорки, и на цени под пазарните, и на тези, които следвало да уточнят с купувачите. Били му връчили заложни билети, от които е видно, че вещите са продадени на цени, посочени в билетите, но не и че ищъцт ги е залагал, и това е така, защото в заложните билети не са положени, подписи на ищеца – срещу – „заемател“ и защото за да се приеме, че ищецът ги е залагал, е следвало да са попълнени и вторите части от заложните билети – Декларация, която удостоверява, че вещите са заложени, както и че декларациите не са попълнени с неговите данни и не ги е подписвал, което убедително означавало, че вещите не са залагани, а са оставени за продажба, с вече описаната по-горе уговорка.

    Ищецът след като установил, че вещите са продадени на нищожни цени, телефонът струващ 510 лв-продаден за 80 лв, телевизорът струващ 1199 лв-продаден за 270 лв, както и тези за златните пръстени, като продадени, отразени в заложните билети, поискал да му върнат вещите, които от 02.09.2012г. до 28.02.2008г., вече около 6 години, не е направено, въпреки , че ищецът многократно настоявал да му ги върнат.

    На основание гореизложеното ищецът предявява обективно-съединените искове; като прилага и документи, като годни доказателства, процесните седем броя заложни билети, приложени по делото, /лист 6-12/.

    От страна на ответника се оспорва основателността на предявените искове с писмения отговор на исковата молба. Изцяло се оспорват твърденията на ищеца, че е налице неформален договор за предаване на шест броя златни мъжки пръстена, плазмен телевизор Самсунг и мобилен телевизор, за да ги продаде дружеството на ответника; в т.н. е невярно и твърдението на ищеца, че същият е следвало да комуникира с купувача за уговаряне на тяхната цена. Не е вярно и твърдението, че заложната къща е следвало да съхранява вещите до тяхната продажба, като от продажната цена получи 15%. Признава се от ответника, че е вярно, че заложените вещи са продадени. Заявява се, че отношенията между страните са обичайните, спадащи в предмета на дейност на заложната къща – предоставяне на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи по занятие, и извършване на други търговски сделки, когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността, извършване на сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях. Твърди се,че ищецът в качеството му на заемател се  е явил в заложната къща за получаване на паричен заем обезпечен със залагане на движими вещи, а именно, описаните в исковата молба. Срещу залагането на същите вещи му е била дадена в заем сумата отразена във всеки един от заложните билети, приложени към исковата молба. След изтичане на седем дни след срока на заема заложените вещи се продали. За някои от заетите суми ищецът е заплащал лихви, така че е напълно наясно, че като заемател е заложил вещите си, а неги е оставил за продажба срещу комисионна. В т.н. възразява, че не е вярно, че ищецът не бил заложил процесните вещи. Заявява се, че приложените към исковата молба заложни билети са вторият екземпляр, подписани от представител на заложната къща и предадени на ищеца, като последният от своя страна не е положил подписа си, но е положил подписа си върху екземплярите от заложните билети, предназначени за заложната къща. Заложната къща не действа като комисионер, нито в магазина й се оставят вещи за продажба тип оказион. Заложната къща продава заложената вещ след настъпване на условията, отразени в заложния билет. Ищецът е подписал декларация, че желае да бъде уведомен за извършването на продажбата на място в офиса на заложната къща, която се прилага от ответника. Ищецът е подавал многократни жалби срещу Р. Р. и срещу заложната къща до РП-Пловдив, но безрезултатно поради липсата на престъпление. Ищецът не е върнал заетите суми и дължимите лихви и неустойки, за да си получи заложените вещи. Прилага като писмени доказателства: заложните билети от екземплярите за заложната къща, /лист 39-45/, както и декларация от 2.8.2012г., /лист 46 от делото/.

     Въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, приема за установено следното:

      Въззивният съд констатира, че при доказателствена тежест за ищеца, съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, по делото не са налице доказателства, от които съдът да направи несъмнен положителен извод, че между страните е бил сключен комисионен договор, съгласно който ответното дружество се е задължило срещу възнаграждение по поръчка на ищеца Б.Б. да извърши от свое име и за негова сметка продажба на процесните движими вещи, /описани и в заложните билети/. В тази насока, единствените доказателства, които ищецът прилага, и които са такива допустими в гражданското съдопроизводство са приложените в исковата молба заложни билети, съответно, приложени на листове 6-12 от първоинст.дело. Видимо, приложените от ищеца заложни билети не съдържат подписи на заемател, но не доказват и твърдяната от ищеца облигационна връзка с ответната заложна къща, по см. на чл. 348 и сл. от ТЗ. Съответно, не могат да се направят и изводи от съда, че от страна на ответната заложна къща е налице каквото и да е неизпълнение по твърдения от ищеца комисионен договор, за да може да се търси и отговорността й спрямо ищеца по предявените от него обективно съединени искове за обезщетение; при което и последните се явяват недоказани, при което и неоснователни.

В тази насока, следва да се подчертае, че доказателства, събирани в преписките, приложени към настоящето дело, съответно, съдържащи се в приложената Преписка № *** г. по описа на Районна прокуратура – гр. Пловдив,/ведно с досъдебно производство № *** г. по описа на ІІІ РУП – Пловдив/, включително, изготвените по тези преписки експертни заключения се явяват недопустими доказателствени средства в гражданския процес. Поради което и не следва гражданският съд да ги разглежда. В гражданското производство, е следвало от страна на ищеца да бъде направено изрично оспорване на подписите за „заемател“ в заложните билети, представени в първоинстанционното производство от ответното дружество, и съдържащи подписи за „заемател“-„Б.Д.Б.“, /приложени към писмения отговор на исковата молба, на лист 39-45 от първоинст.дело/. След като не е било направено изрично оспорване на положените за „заемател“ подписи в заложните билети, приложени от ответника към писмения отговор на исковата молба, а това е следвало да стане, още, в първото по делото съдебно заседание на 11.07.2018г., в което са били приети като доказателства по делото, /а, вместо това е налице и изрично изявление от ищеца, че няма да ангажира други доказателства; като такова е изявлението на ищеца и в следващото, последно с.з. в първоинстанционното производство – на 11.10.18г./, то и въззивният съд намира, че приложените от ответника заложни билети следва да бъдат кредитирани като надлежни писмени доказателства. Този извод на съда е въз основа на лежащата, в случая, върху ищеца доказателствена тежест относно оспорване истинността на частен документ, /в сл. заложни билети/, който носи, /макар и формално/, подписа на страната, която го оспорва, съгласно разпоредбата на чл. 193 ал. 3 изр. първо от ГПК. След като такова надлежно оспорване не е направено от страна на ищеца в първоинстанционното производство, съдът следва да приеме за истински документите, в случая, заложните билети, приложени от ответника, които съдържат подписи за „заемател“, тези на „Б.Д.Б.“.

Доколкото, от приложените, последно посочени  „заложни билети“ следва да се приемат за съществували между страните заемни правоотношения по см. на чл. 240 и сл. от ЗЗД, както и поради обстоятелството, че по делото не са налице и доказателства, че ищецът е върнал в уговорените срокове получените от ответника парични заеми и лихвите и таксите върху тях, не е налице и основание ищецът да се приеме от съда за изправна страна по тези правоотношения, която да има право да търси претендираните обезщетения от ответника. В т.н. не са налице по делото данни, както и доказателства от страна на ищеца да са понесени загуби и пропуснати ползи, които да следва да бъдат обезщетени от ответника.

Предвид изложените съображения въззивния съд намира, че обжалваното решение, с което предявените искове се отхвърлят, като неоснователни и недоказани, се явява обосновано, при което и правилно, и като такова следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд, съответно, с присъдените разноски като законна последица от изхода на спора.

Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на направени и претендирани разноски по въззивното дело,платими от жалбоподателя. Съгласно договор за правна защита и съдействие същите възлизат в размер на 600 лева, за платено адвокатско възнаграждение, като е налице и списък на разноски.

Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                                   Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 07.11.2018г. Решение № 3744 на Пловдивския районен съд, VІІІ граждански състав, по гражданско дело № 6443 по описа за 2018 година, с което  ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Д.Б., ЕГН **********,***, против „Заложна къща Джи Импекс“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Люле Бургас“ № 13, ет.3, ап.13, представлявано от Управителя Р. Б. Р., обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, чл.79, ал.1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 3 561 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в продажбата от ответника на заложените при него движими вещи, собственост на ищеца – шест броя златни мъжки пръстени, телевизор Самсунг и мобилен телефон Нокия 5800, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 03.08.2012 г. до 24.04.2018 г. в размер на 1 056, 83 лева; сумата 1 600 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца загуби и пропуснати ползи от продажбата на посочените вещи от ответника, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 03.08.2012 г. до 24.04.2018 г. в размер на 474, 85 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ; и с което се ОСЪЖДА Б.Д.Б., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Заложна къща Джи Импекс“, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 600 лева.

ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН **********,***7, ДА ЗАПЛАТИ на „Заложна къща Джи Импекс“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Люле Бургас“ № 13, ет.3, ап.13, представлявано от Управителя Р. Б. Р., сумата от 600 /шестстотин/ лева, направени по въззивното дело разноски за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                2/