№ 4246
гр. Варна, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело №
20253110106462 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от ,
„Електроразпределение север"АД, за признава за установено, че С. Г. Г., му
дължи заплащане на сумата от 2750,51 лв. представляваща обезщетение за
забавено плащане, ведно направените съдебни разноски по настоящото дело.
В исковата молба ищеца излага следните твърдения:
С. Г. Г. в качеството на титуляр на партидата, завежда отрицателно
установителен иск за недължимост на сумата 10364,54лв. по фактура
**/18,10.2022г. Производството се е развило на 3 инстанции, като с
определение на ВКС от 22,10,2024г. не е допуснато касационно производство
и решението на ВОС по в.г.д. **/2023г., с което е отхвърлен предявения от
ищеца иск за недължимост на процесната сума влиза в сила.
След влизане в сила на решението по ВГД **/2023г. ВОС главницата в
размер на 10364,54лв. е заплатена на 21.11.2024г.
Неплатено и дължимо остана обезщетение за забава в размер на 2750,51
лв., за забава за период 2.11.2022г. – 21.11.2024г. Поради което на основание
чл. 410 от ГПК в Районен Съд - Варна е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу С. Г. Г. и в резултат е образувано ч.г.д.
№**/2025г.
Правото на „Електроразпределение Север“ АД да претендира
процесната сума е обусловено от влязлото в сила решение по в.г.д. **/2023г.
ВОС, с което със сила на присъдено нещо е установено, че С. Г. Г. дължи
сумата от 10364,54лв лв. Съдебното стабилизиране на главното задължение
предопределя и дължимостта на акцесорното такова.
С. Г. Г. е направил възражение в срока по чл.414 ГПК в резултат на което
1
и в срока по чл. 415 ГПК предявява настоящия иск.
След настъпване на изискуемостта на задължението до момент на
подаване на исковата молба дължимата лихва не е заплатена.
В постъпилия извън срока отговор, е посочено, че задължението е
платено след получаване писмен отговор на подадена молба до ищеца, за
уточняване претенцията по основание и размер, след като е издадена Заповед
по чл.410 ГПК.
В съдебно за не се явява законен представител и упълномощен такъв.
Ответникът не се явява, не се представлява/
От представените писмени доказателства, от становището на
представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка,
след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за
установена следната фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е постъпила молба от ищеца, с която са предоставени
доказателсва, че е ответникът е платил процесното си задължение на
20.06.2025г.
С подадената молба от ответника същият признава задължението си. Не
е спорно, че е заплатил задължението си след образуване на заповедното
производство и след образуване на настоящото производство.
За да бъде уважен предявения иск, процесното задължение не следва да
е погасено. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът следва да вземе
предвид, че процесното задължение е платено в хода на процеса, и да
отхвърли предявени иск.
По разноските
Когато предявеният иск е отхвърлен поради плащане в хода на процеса,
ответникът дължи разноски, поради това, че е дал повод за завеждане делото -
Определение № 380 от 6.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3186/2014 г., III г. о.,
ГК.
Поради изложеното на ищеца следва да се присъдят сторените в
настоящото производство разноски, съобразно представените списък на
разноските – 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 50 лева държавна
такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД., за признава за установено, че С. Г. Г., ЕГН ********** адрес: гр. Варна,
ул. „**“№ 76, ап. 6 дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, адрес: гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. "Вл. Варненчик“ 258 сума в
2
размер на 2750,51 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода
от 02.11.2022 г. до 21.11.2024 г. по фактура №**, върху главница,
представляваща потребена и неплатена стойност на електроенергия за периода
от 09.07.2022 г. до 06.10.2022 г., начислена с фактура №**/18.10.2022 г. на
партида за обект, находящ се в с. Приселци, общ. Аврен, ул. „**“ №7, с
абонатен №** и клиентски №**, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН ********** адрес: гр. Варна, ул. „**“№ 76, ап.
6, да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, адрес:
гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. "Вл. Варненчик“, сумата от 150 (сто и
петдесет) лева за сторените пред първата инстанция разноски в гр. д №
6462/2025 по описа на Районен съд – гр. Варна, от които 100 лева
юрисконсултско възнаграждение и 50 лева държавна такса, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3