О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 08.06.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито
заседание, на осми юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ –
мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия
К. Василев в. ч. гр. д. №208 по описа за 2020г. на КнОС и, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна
частна жалба с вх. №6255/11.03.2020г. „***“ ЕАД, ЕИК:*********, чрез
пълномощника адв. В. Г., съдебен адрес:***, против разпореждане №614 от
10.02.2020г., постановено по ч.гр.д. №282/2020г. по описа на Районен съд –
Кюстендил.
С атакувания съдебен акт е оставено без
уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „***“
ЕАД, ЕИК:*********, против Д.Д.С., ЕГН:**********.
Жалбоподателят намира атакуваното
разпореждане за неправилно, незаконосъобразно и преграждащо по-нататъшното
развитие на производството. Иска се неговата отмяна и постановяване на акт, с
който да бъде уважена претенцията на „***“ ЕАД. На първо място се сочи, че не е
верен изводът на районния съд, че неустойката се равнява на стойността на
всички абонаментни такси, дължими до края на срока на договора. Вярно било, че
неустойката е в размер три месечни абонаментни такси за всеки прекратен
договор. Освен това се дължало възстановяване на част от стойността на
ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора, както и
възстановяване на разликата между стандартната цена на мобилното устройство (в
брой без абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставяне, съответстваща на
оставащия срок по договора. Коментира се, че неправилно било прието в
атакувания акт, че операторът би получил имуществена облага от насрещната
страна в размер, колкото и ако не е бил прекратен договора и при това без да се
предоставя ползването на услугата по сключените договори. Размерът на
неустойката бил уговорен с Комисията за защита на потребителите и въз основа на
което е подписана спогодба с регулиращия орган от 12.01.2018г. Неустойката по
договорите била в унисон със спогодбата на КЗП и следователно, според
жалбоподателя, неустоечната клауза не била неравноправна поради противоречие с
разпоредби на ЗЗП (а от там и нищожна и с необоснован размер). Не бил верен
изводът на КРС, че претенцията за неустойка противоречи на добрите нрави. Неправилна била констатацията на
първоинстанционния съд, че съществувала неяснота по отношение начина на
формиране на претенциите. Това било разяснено в т.12 от заявлението, където
било посочено, че основанията са: сключен договор за договор за мобилни услуги
от 21.08.2013г., споразумение към него от 18.05.2016г., сертификат за мобилни
услуги от 21.03.2013г. за мобилни номера **********, **********,********** и
подписани към него допълнителни споразумения от 25.04.2018г. и от 10.08.2017г.;
по договор за мобилни услуги от 14.06.2014г. и по последно подписано към него
допълнително споразумение от 12.08.2017г. и по договори за лизинг от
25.04.2018г.; от 10.08.2017г. и от 12.08.2017г. и допълнително споразумение от
25.04.2018г. с мобилни номера **********, **********,**********. Посочени били
още и издаваните на длъжника фактури с начислени месечни абонаменти, които
съдържали и периодите, за които се дължат претендираните суми. Отбелязва се, че
според жалбоподателя, след като съдът е констатирал неяснота по отношение
начина на формиране на абонаментните такси, то е следвало да даде указания за
отстраняване на нередовности. Неправилно било решението на съда да отхвърли
изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а доколкото е
констатирало неравноправни клаузи е следвало отхвърлянето да е само частично –
за частта, обхваната от неравноправната клауза. На тази база се претендира,
постановяване на акт, с който да бъде отменено атакуваното разпореждане и
постановяване на акт, с който да бъде уважена претенцията на заявителя в размер
на 911,32 лв.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната
жалба не се връчва на длъжника.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира
следното:
Частната жалба е допустима, като
подадена в срок, от страна, която има право на жалба, срещу подлежащ на атакуване
съдебен акт и след заплащане на дължимата държавна такса, в хипотезата на чл.
413, ал. 2 от ГПК.
Налице е валидна облигационна връзка между
жалбоподателя – „***“ ЕАД и сочената за длъжник Д.Д.С., възникнала със
сключването на договор за мобилни услуги от 21.08.2013г. и подписано към
него споразумение от 18.05.2016г., по
сертификат за мобилни услуги от 21.03.2013г. за мобилни номера **********,
**********,********** и подписани още споразумение от 25.04.2018г., от
10.08.2017г., по договор за мобилни услуги от 14.06.2014г. и споразумение от
12.08.2017г. и по договори за лизинг от 25.04.2018г., от 10.08.2017г. и от
12.08.2017г.
Претендираните в заявлението суми са 155,70 лв.
дължими за абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 394,94 лв. – незаплатени лизингови вноски; 360,68 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти. Всичките общо в
размер на 911,32 лв.
От правна страна съдът установи следното:
Настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество въззивната частна жалба е
основателна по следните съображения:
Между молителя и длъжника са
възникнали облигационни отношения по силата на валидно сключени между тях
договори, индивидуализирани по-горе.
За абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги:
Подаденото заявление по чл. 410 ГПК отговаря на изискванията по чл. 127,
ал. 1 и 3 ГПК и чл. 128 1 и 2 ГПК. От изложението на обстоятелствата в т. 12 от
заявлението, с посочване на датите на сключване на договорите, и издадени във
връзка с тях фактури, става ясно, че сумата 155.
70 лева, представлява дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договорите за ползване на
мобилни номера **********,
**********,********** и **********, от която сума 87,11 лв. по фактура №********** за
отчетния период 25.12.2018г. - 24.01.2019г.; 27,29 лв. по фактура
№**********/25.02.2019г. за отчетния период 25.01.2019г. -24.02.2019г.; 17,53
лв. по фактура с №**********/25.03.2019г. за отчетния период 25.02.2019г. –
24.03.2019г. Искането не противоречи закона и добрите нрави, касае
се вземане основано на клауза обхващаща основния предмет на договора, изразена
по ясен и разбираем начин, като съдът не констатира обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че същата е неравноправна. Отсъстват обстоятелства по чл. 410, т. 4 и т. 5 от ГПК.
За неустойката:
Заявената претенция за плащане на неустойка е в общ размер
на 360,68 лв. Сумата е отразена в крайна фактура №**********/25.03.2019г., като
87,57 лв. са за предсрочно прекратяване на договор по абонаментен номер
0899/148250; 167,95 лв. за предсрочно прекратяване на договор по абонаментен
номер ********** и 105,16 лв. за предсрочно прекратяване на договор по абонаментен
номер **********. Заявителят е посочил
датите на сключване на договорите, съдържаща се във всеки от договорите клауза
за заплащане на неустойка при разваляне на договора, поради неизпълнени
задължения на потребителя, посочено е кои задължения потребителят не е
изпълнил. С оглед позоваването му на фактура, удостоверяваща вземането за
неустойка, следва, извод за упражнено към този момент правото на разваляне на
договора. Размерът на търсената неустойка не надхвърля уговорения размер с
оглед договорените стандартни месечни вноски. Наред с това, размерът на
неустойката е сума от три месечни абонаментни такси за всеки един от
абонаментните планове, съгласно споразумението с Комисията за защита на
потребителите, а не е сбор от всички абонаментни такси до края на срока, за
който са сключени. Това поражда извода, че операторът не би се облагодетелствал
с цялата сума по договорите без да престира насрещно, а е налице компенсаторна
неустойка в уговорен размер, съгласуван с КЗП и клаузата е приложена, поради неизпълнение
на договорните отношения от страна на абоната.
По въпроса за дължимостта
на неустойка по договор с потребител, при предсрочно прекратяване на договора,
поради неизпълнение на негови задължения, настоящата инстанция намира, с оглед
предвиденото в чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, че клауза за неустойка е допустима,
освен ако размерът й е необосновано висок. Възможност за уговаряне на неустойки
по договори от вида на процесните следва от разпоредбата на чл. 228, ал. 1 б.
"в" от ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл. 229а изр. последно от
същия закон. В тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013
г., ОСГТК, е прието, че кредиторът по двустранен договор с продължително или
периодично изпълнение, каквито са договорите на които молителят основава
правата си ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради
настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), ако такава
неустойка реално е била уговорена.
Договорената неустойка се явява компенсаторна.
Прекратената правна връзка поради причина, за която длъжникът отговаря обуславя
зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от
неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ от ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при
предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в
рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на
договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и
вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за
неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която
договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок,
клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите
стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна или
вероятно неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с
размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява
като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие
на насрещна такава, което да го постави в неравноправно положение. Така
определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред
определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се
трактува като израз на несъответствие с присъщите й функции. Ето защо,
настоящият състав на КОС ще удовлетвори претенцията за неустойка.
За лизинговите вноски:
Претенцията за лизинговите вноски е в общ
размер на 394, 94 лв. Тя се базира на лизингови договори, имащи
характеристиката на потребителски договори, съответно приложими са нормите на
Закона за потребителския договор. 74, 54
лв. от тази сума се дължи, доколкото по силата на сключен договор за лизинг от
10.08.2017г. между страните по спора потребителят е взел мобилно устройство
марка „Samsung Galaxy j3 2016”. По този договор
отсъства плащането на 5 лизингови вноски в общ размер на 62,95 лв., както и
допълнителната сума в размер 12, 59 лв., определена съгласно чл.1, ал. 2 от
договора за лизинг. 81, 54 лв. пък е формирана вследствие договор за лизинг от
12.08.2017г., по силата на който абонатът е получил мобилно устройство „LG K10 2017”. Отново се сочи от молителя неплащане на
5 лизингови вноски на обща стойност 67, 95 лв.
и допълнителната сума от 13, 59 лв., съгласно ал. 2 от договора,
формираща крайната сума за този телефон от 81, 54 лв. 237, 86 лв. са начислени като неплатени лизингови вноски
касаещи мобилно устройство „Sony Xperia XA1
Gold”, във
връзка с договор за лизинг от 25.04.2018г. според твърденията не са платени 13
вноски на обща стойност 220, 87 лв., както и допълнителната такса от 16, 99
лв., съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, оформяща крайната стойност от 237, 86
лв. Клаузите, с които са уговорени
лизинговите вноски, не съдържат елемент на неравноправност, а се дължат
доколкото са предоставени мобилни устройства и е уговорено между страните
периодичното им изплащане до пълното издължаване на сумите. Наред с това в сключените договори за лизинг
фигурира разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от същите, съгласно която при разваляне
на договора по вина на лизингополучателя последният дъли на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени
месечни лизингови вноски до размера на общата цена , посочена в писмения
договор. Тази норма би породила действие между страните по договора, ако беше
спазен текста на чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, която е била
в действие по време на сключването на договора и съответно съдържанието му
следва да отговаря на стандарта за едрина на шрифта не по-малко от 12. В случая
това очевидно не е спазено, поради което искането в частта за заплащане на
лизинговите вноски ще бъде отхвърлено.
Законна лихва:
В т.14 от заявлението е направено искане за
присъждане на законна лихва върху претендираните суми, считано от датата на
предявяване на заявлението в съда -06.02.2020г., до окончателното изплащане на
сумите. С оглед уважаването на останалите претенции, основателно се явява и
искането за законна лихва, поради което ще бъде удовлетворено.
По
разноските:
С оглед направеното изявление в заявлението
по чл. 410 от ГПК за заплащане на разноски – адвокатско пълномощно в размер на
180 лв. и държавна такса в размер на 25 лв., то настоящата инстанция ще присъди
разноските в размер съответен на
уважената част от общата претенция или общо 116, 16 лв.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт, на основание чл.
274, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване.
Водим от изложеното, съставът на
Кюстендилския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
№614 от 10.02.2020г., постановено по ч.гр.д. №282/2020г. по описа на Районен
съд-Кюстендил в частта, с която е оставено без уважение искането на „***“ ЕАД, ЕИК:*********,
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д.Д.С.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, за 155,70 лв. – месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 21.08.2013г. и подписано
към него споразумение от 18.05.2016г.,
по сертификат за мобилни услуги от 21.03.2013г. за мобилни номера **********,
**********,********** и подписани още споразумение от 25.04.2018г., от
10.08.2017г., по договор за мобилни услуги от 14.06.2014г. и споразумение от
12.08.2017г. и по договори за лизинг от 25.04.2018г., от 10.08.2017г. и от
12.08.2017г.; общо 360,68 лв. неустойки за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти за номерата: **********; **********;**********; ведно
със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на
заявлението – 06.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и сторените в
хода на производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
общ размер на 116, 16 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „***“
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Д. К. К. и М.С., срещу длъжника Д.Д.С.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, за следните суми 155,70 лв. – месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
по договор за
мобилни услуги от 21.08.2013г. и подписано към него споразумение от 18.05.2016г., по сертификат
за мобилни услуги от 21.03.2013г. за мобилни номера **********,
**********,********** и подписани още споразумение от 25.04.2018г., от
10.08.2017г., по договор за мобилни услуги от 14.06.2014г. и споразумение от
12.08.2017г. и по договори за лизинг от 25.04.2018г., от 10.08.2017г. и от
12.08.2017г.; общо 360,68 лв. неустойки за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти за номерата: **********; **********;**********; ведно
със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на
заявлението – 06.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и сторените в
хода на производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
общ размер на 116, 16 лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №614 от 10.02.2020г., постановено по
ч.гр.д. №282/2020г. по описа на Районен съд-Кюстендил в останалите обжалвани
части.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно дадените
указания
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.