№ 333
гр. Русе, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500468 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.
София чрез ОПУ-Русе против решение №728/30.05.2022 г., постановено по
гр.д.№570/2021 г. на Русенския районен съд, с което е осъдена да заплати на
ЗД „Бул инс“ АД сумата в размер на 1088.33 лв. главница, представляваща
суброгационна претенция, произтичаща от изплатено застрахователно
обезщетение за щети на лек автомобил с вкл. 25 лв. ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва, считано от 20.08.2020 г. до окончателното
плащане, сумата в размер на 590 лв. разноски. Твърди се, че решението е
неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон по съображенията,
изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на
ново, с което искът се отхвърли. Иска присъждане на направените разноски
за производството.
Ответникът по жалбата ЗК „Бул инс“ АД- гр.София не е подал отговор по
реда на чл.263 от ГПК. В писмено становище заявява, че оспорва въззивната
жалба. Счита решението за правилно и иска същото да бъде потвърдено.
1
Претендира направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата и трето лице помагач „ Пътинжинеринг“ АД-
гр.Русе счита жалбата за основателна по съображенията, изложени в
отговора.
Ответникът по жалбата и трето лице- помагач „“Хидрострой“ АД-
гр.София не взема становище по жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявеният от ЗК „Бул инс“
АД- София против жалбоподателя суброгационен иск с правно основание
чл.213 от КЗ /отм./ в размер на 1088 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди и ликвидационни
разноски.
Застрахователното дружество е навело твърдения, че вземането му,
представлява регресно притезание за изплатено застрахователно обезщетение
за причинени имуществени вреди на МПС от проявеното бездействие от
страна на жалбоподателя.
Изложените от ищецът фактически твърдения сочат, че същият основава
вземането си на разпоредбата на чл.213 от КЗ / отм./.
Съгласно цитираната правна норма с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Разпоредбата на закона сочи, че за да възникне в полза на застрахователя
по имуществена застраховка суброгационно право срещу причинителя на
вредите, следва да са налице следните елементи от фактическия състав на
правната норма: наличие на валиден договор за имуществено застраховане,
2
сключен с увреденото лице с период на покритие към момента на настъпване
на застрахователното събитие, възникнало право на застрахования срещу
причинителя на вредата и извършено валидно плащане от застрахователя.
По делото в доказателствена тежест на застрахователя е да установи
осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и с приетата в
първоинстанционното производство експертиза е установено, че за лек
автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ 500“ с рег.№ ТХ1441 ХВ, собственост на
„Пътно строителство“ АД- гр.Добрич и управлявано от В. В. З. е била
сключена имуществена застраховка „Каско“ със застрахователна полица №
******* г. със срок на валидност от 06.01.2015 г.- 05.01.2016 г.
Въз основа на уведомление от водача на МПС- В. З. е била образувана
застрахователна преписка по щета № 150300027647/16.09.2015 г. В
уведомлението водачът е посочил датата на настъпилото събитие- 15.09.2015
г около 11.30 ч., място на настъпване - вход гр.Бяла в посока от
гр.Търговище, а в описанието е посочил: ударени в дупка двете десни гуми на
автомобила при влизане в гр.Бяла, идвайки от гр.Попово. По
застрахователната преписка е бил извършен опис и оценка на щетите, били са
представени фактури за направените разходи за отстраняването им и въз
основа на същите е изготвен доклад по щетата, в който е определено
обезщетение в размер на 1063 лв. и 25 лв. ликвидационни разноски. На
10.11.2015 г. с платежно нареждане е платено застрахователно обезщетение в
размер на 1063 лв. на застрахования.
За възникналото ПТП в РУ-Бяла бил получен сигнал от лицето В. З.,
произшествието било заведено под № 12110/15.09.2015 г., било посетено на
място, но нямало съставен констативен протокол за ПТП. РУ-Бяла е
удостоверило, че водачът на лекия автомобил е съобщил, че по време на
движение по ВП-51/Бяла- Попово/ при км 2+300 влязъл в дупка на пътното
платно, в резултат на което били нанесени щети по 2 бр. гуми на МПС.
В доклад и споразумение от 08.08.2014 г. е посочено, че ВП-51, км 2+300
попада в урбанизираната територия на гр.Бяла, която е поела задължение за
поддържане на тази част от републиканския път.
3
С регресна покана, получена от АПИ-София застрахователното
дружество е претендирало от ответника сумата от 1088.33 лв., изплатено
застрахователно обезщетение , заедно с ликвидационните разноски на
основание чл. 213 от КЗ /отм/., което жалбоподателят чрез ОПУ-Русе е счел
за неоснователна по съображенията, посочени в писмен отговор.
За установяване на механизма на ПТП, настъпилите вреди и тяхната
пазарна стойност в производството са събрани писмени доказателства и е
назначена САТЕ.
С приетата по делото експертиза е установено, че технически е възможно
посочените увреждания на автомобила да са получени по начина, описан в
материалите по делото и съобщен от водача, установен е и причинно-
следствената връзка между посочения механизъм на ПТП и щетите по
автомобила, посочена е тяхната стойност.
Жалбоподателят и Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014“ , състоящ
се от третите лица- помагачи са сключили договор за възлагане на
обществена поръчка- изх.№ РД-37-45/26.11.2014 г. с предмет: извършване на
дейностите по поддържане / превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища
на територията на ОПУ-Русе.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявеният иск по съображения, че жалбоподателят на основание чл.19, ал.1,
т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП бил задължен да осъществява дейността по
поддържането и ремонта на посочения участък от републиканската пътна
мрежа и като не е изпълнил вменените от закона задължения е осъществил
състава на чл.49 от ЗЗД, поради което следва да бъде ангажирана неговата
отговорност. Прието е причината за настъпването на вредите е преминаването
на МПС през неравност / дупка/ на пътното платно и е счел възражението за
съпричиняване за неоснователно.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон.
За да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, в процеса следва
да се установи, че същият е пасивно материално легитимиран по иска.
4
Доказателства, които да установяват пасивната материално правна
легитимация не са релевирани.
По делото няма категорични доказателства, които да установяват
мястото на настъпване на ПТП, в който смисъл възраженията на
жалбоподателя са основателни.
Налице е несъответствие между данните, посочени от водачът на МПС в
уведомлението, въз основа на което е била образувана щетата в
застрахователното дружество и изявлението му , удостовереното от РУ-Бяла.
В уведомлението като място на настъпване на ПТП е посочено входа на
гр.Бяла от гр.Търговище, а в описанието на събитието е заявено, че мястото
на настъпване на ПТП е входа на гр.Бяла, идвайки от Попово. Съобщеното от
водача място на настъпване на пътния инцидент е описан от РУ-Бяла като
ВП-51, км 2+300 /Бяла- Попово/.
Посочените несъответствия се явяват пречка да се установи точното
място на настъпване на ПТП, поради което не може да се изведе извод, че е
налице основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
Дори да се приеме, че мястото на настъпване на ПТП е посоченото в
писменото уведомление от РУ-Бяла, то същото попада в урбанизираната
територия на гр.Бяла, за което жалбоподателят е представил доказателства/
л.81/.
Съгласно разпоредбата на чл.48 от ППЗП организиране на дейностите по
поддържане на пътищата е задължение на съответната община за
републиканските пътища в границите на градовете.
Цитираната правна норма сочи, че макар ВП-51 да има характер на път от
републиканската пътна мрежа, задължението за неговото поддържане по
силата на закона и на сключено споразумение от 08.08.2014 г. е на Община
Бяла, тъй като тази част от пътя попада в урбанизираната територия на града.
Жалбоподателят не е задължено лице за поддържането и стопанисването
на пътя, в участъка, попадащ в урбанизираната територия на гр.Бяла, поради
което за него не е възникнало задължение за обезщететяване на причинените
в резултат на ПТП имуществени вреди.
По делото не е доказана пасивната материално правна легитимация,
поради което неправилно първоинстанционният съд е уважил предявения
5
субрагационен иск.
Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени като вместо
него се постанови ново, с което искът се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството в тежест на
ответника по жалбата. Жалбоподателят е направил разноски в размер на 25
лв.- платена държавна такса за въззивното производство, които следва да му
се присъдят .По делото жалбоподателя е представляван от юрисконсулт, на
който на основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да му се определи
възнаграждение в размер на 150 лв. за първоинстанционното производство и
възнаграждение в размер на 50 лв- за въззивното производство.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №728/30.05.2022 г., постановено по гр.д.
№570/2021 г. на Русенския районен съд и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявениет от ЗД „Бул инс“ АД- гр.София, ЕИК
********* против Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София иск за сумата
в размер на 1088.33 лв. главница, представляваща суброгационна претенция,
произтичаща от изплатено застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди на лек автомобил с вкл. 25 лв. ликвидационни разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД- гр.София да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“- гр.София сумата в размер на 225лв.- разноски за
производството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7