Решение по дело №8554/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 176
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Владимир Вълков
Дело: 20211100508554
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. София , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова

Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20211100508554 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от П. Й. ИЛ. и Е.М.И. срещу отказ да бъде
прекратено производството по изп.д. № 201686304000687/2016 г. по описа на ЧСИ С.Х.,
обективиран в постановление от 19.05.2021 г. В жалбата се твърди, че последното
изпълнително действие е извършено на 18.03.2019 г. и към датата на поисканото
прекратяване – 22.03.2021 г. е изтекъл предвиденият от закона срок. Навежда довод, че
предоставените на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ не освобождават
взискателя от задължението да поддържа висящността чрез посочване на конкретно
имущество, към което да бъде насочено изпълнението и внасяне на необходимите такси.
Иска се отказът да бъде отменен, а частният съдебен изпълнител да бъде задължен да
прекрати изпълнителното производство. Претендират се и разноски.
По жалбата е постъпил отговор от взискателя – „Т.С.“ ЕАД, в който се твърди с
молба от 24.02.2020 г. да е поискано предприемане на изпълнителни действия. Смята, че
това води до прекъсване на перемпционния срок.
В мотивите си частен съдебен изпълнител С.Х. сочи, че на 16.03.2018 г. и на
24.02.2020 г. взискателят е искал извършване на изпълнителни действия.
Жалбата изхожда от лице с признат интерес да повдигне спор за законосъобразността
на подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител. Жалбата е депозирана в предписания
1
от закона срок и дължимата такса е внесена, поради което налице са предпоставките за
разглеждането й по същество.
Съдът като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед писмените доказателства
за извършените в изпълнителното производство действия, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по искане на „Т.С.“ ЕАД срещу
жалбоподателите с молба, постъпила при ЧСИ Х. на 29.03.2016 г. Взискателят е възложил
на ЧСИ да определи начина на изпълнението.
По делото не се спори, че през месец май 2016 г. е наложена възбрана върху
недвижим имот.
С молба от 18.03.2018 г. е поискано налагане на запор върху банковите сметки и
върху трудово възнаграждение на длъжниците и не се спори, че на същата дата е
постановено налагане на запор, съобщено на работодателя на 27.03.2019 г., а на Е. АД – на
26.03.2019 г.
По сметка на съдебния изпълнител са постъпвали плащания от работодателя на
жалбоподателката И. на 23.04.2019 г., на 19.08.2019 г., 22.10.2019 г., 25.11.2019 г. и
20.12.2019 г.
На 24.02.2020 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за банкови сметки,
за действащи трудови договори на длъжниците за налагане на запори, а при отсъствие на
такова имущество – да бъде пристъпено към опис и оценка на собствените на длъжниците
движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК цели да охрани интересите на длъжника като
неоказаното от взискателя необходимо съдействие за развитие на изпълнителното
производство в предписания от закона 2-годишен срок е основание за прекратяването му.
Тъй като принудителното изпълнение предпоставя възможност за въздействие върху
правната сфера на длъжника поддържането на това състояние е оправдано, доколкото се
явява средство за реализация на изпълняемото право. Висящността на изпълнителното
производство оправдава и обезпечителните мерки. От тази гледна точка нормата на чл. 433
ал. 1 т. 8 ГПК придава самостойно значение на изтеклия двугодишен срок – погасява
правото на взискателя да изисква от съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни
действия в рамките на инициираното изпълнително производство, както и възможността
съдебният изпълнител да предприеме действия, ангажиращи правната сфера на длъжника.
Това определя срока като процесуален, а причината за прекратяване на производството е
неоказано необходимо съдействие за неговото развитие с оглед удовлетворяване на
изпълняемото право. Бездействие в посочения смисъл обаче в случая не се установява.
2
Изпълнителнението върху парично вземане се осъществява чрез превеждане на
сумите от третото лице по сметката на съдебния изпълнител. Запорът върху периодични
вземания, каквото се явява трудовото възнаграждение, се изпълнява чрез периодични
преводи от страна на третото задължено лице по сметката на съдебния изпълнител. Ето
защо и при постъпване на суми посоченият от взискателя способ е прилаган до 20.12.2019 г.
Прилаганият изпълнителен способ изключва необходимост от приложение на друго
изпълнително действие. Взискателят е в правото си да прецени доколко резултатът от
прилагания способ го удовлетворява, но не дължи да проявява допълнителна активност, за
да се ползва от прилагания изпълнителен способ до 20.12.2019 г. Преустановените
постъпления налагат установяване на причината и съответно пристъпване към друг
изпълнителен способ.
Установява се от делото, че на 24.02.2020 г. взискателят е поискал установяване на
актуални трудови договори, при все, че с оглед овластяването по чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ това
може да стане и по инициатива на ЧСИ. По делото не се установява да са предприети нови
действия – да е търсен актуален работодател и нови вземания в банкови институции, нито да
е иницииран друг начин предвид изричното възлагане, но изминалият понастоящем времеви
период не превишава възприетото допустимо бездействие от 2 години.
По изложените съображения съдът приема жалбата за неоснователна.
По разноските
С оглед изхода от спора направените разноски от жалбоподателите не подлежат на
възстановяване.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. Й. ИЛ. и Е.М.И. срещу отказ да бъде
прекратено производството по изп.д. № 201686304000687/2016 г. по описа на ЧСИ С.Х.
ВЪЗЛАГА направените от П. Й. ИЛ. и Е.М.И. разноски в тяхна тежест.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да бъде изпратен на ЧСИ С.Х. за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4