Р Е Ш Е
Н И Е
№ 27
град Велико Търново, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
446/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл.122,
ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, вр. с чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от *** Б. Щ. от САК като пълномощник на Н.М.Г.-П., ЕГН **********, с пост.
адрес ***, срещу Община Свищов. В ИМ се твърди, че ищцата е работила по
служебно правоотношение на длъжност "Старши експерт Регистрация и ЕСГРАОН"
в Община Свищов. Със заповед № 164-АД-08-01/27.02.2018 г. на кмета на Община
Свищов на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното ѝ
правоотношение. Заповедта е обжалвана пред съда и е отменена като
незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт на 05.02.2021 г. В срока по чл.
122, ал. 1 от ЗДСл на 15.02.2021 г. ищцата се явила в Община Свищов и подала
заявление, с което изразила желание да бъде възстановена на заеманата от нея
длъжност преди уволнението. Твърди се, че въпреки това заявление от страна на
ответника не са предприети никакви действия във връзка с изпълнение на влязлото
в сила съдебно решение. Вместо това служебното правоотношение на ищцата отново
е прекратено на основание чл.106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № 186-АД-08-01/15.02.2021
г. на кмета на Община Свищов. Ищцата е обжалвала и тази заповед, като с влязло
в сила съдебно решение на 17.05.2022 г. заповедта е отменена. На 27.05.2022 г.
ищцата отново подала заявление до кмета на Община Свищов, с което е поискала да
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, като със заповед от
същата дата е г-жа П. е възстановена на работа.
Предвид изложеното с ИМ е предявен иск с правно
основание чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за сумата от
9765,04 лв., представляваща обезщетение за недопускането на ищцата да изпълнява
служебните си задължения за периода от 15.02.2021 г. до 27.05.2022 г.
Претендират се също така сумата от 70,53 лв., представляваща законна лихва за
периода от 27.05.2022 г. до датата на образуване на делото, както и законната
лихва от датата на образуване на делото до окончателното плащане на главницата. При условията на евентуалност е предявен иск с
правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за сумата от
3780 лв. – обезщетение за незаконно уволнение, за периода 15.02.2021 г. –
15.08.2021 г., с акцесорни искове за сумата 326,55 лв. – законна лихва за
периода от 15.08.2021 г. до датата на образуване на делото, както и за
законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното плащане на
главницата.
С протоколни определения от 26.10.2022
г. и 14.12.2022 г. съдът е допуснал на основание чл. 214 от ГПК изменение на
исковете, като размерът на обезщетението по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл е определен
от ищцата на 14 464 лв., върху която сума се претендират законни лихви по чл.
86 от ЗЗД в размер на 108,48 лв. за периода от 27.05.2022 г. до датата на
образуване на настоящото дело, както и на основание чл. 86 от ЗЗД законната
лихва върху главницата в размер на 14 464 лв. от датата на образуване на делото
до окончателното й изплащане. Размерът на евентуалния иск по чл. 121, ал. 1, т.
3 вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е определен от ищцата в размер на 5630 лв., както и е предявен иск за сумата 487,93 лв, представляваща законни
лихви по чл. 86 от ЗЗД върху главницата за периода от 15.08.2021 г. до датата
на образуване на делото по исковата молба, както и за законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата от 5630 лв. от датата на образуване на делото до
окончателното й плащане.
Претендира се присъждане
на направените разноски.
Ответникът
по жалбата, Община Свищов, чрез своя пълномощник оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. По отношение на иска по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл излага доводи, че е
допуснал ищцата до работа, но е издал заповед за прекратяване на служебното
ѝ правоотношение. По отношение на иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл твърди, че не е
доказано ищцата да е останала без работа през процесния период. Претендира
направените по делото разноски.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение, че искът е
основателен и доказан в размера след допуснатото изменение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че със заповед
№ 164-АД-08-01/27.02.2018г. на кмета на Община Свищов, на основание чл. 107,
ал. 2 от ЗДСл, считано от 01.03.2018 г. е прекратено служебното правоотношение
между Община Свищов и Н.М.Г.-П. с ЕГН **********,
към него момент заемаща длъжността Старши експерт „Регистрация и
ЕСГРАОН“, с ранг III младши,
код по НКПД - 2422 6046, код по НКИД – 8411. След оспорването й по съдебен ред,
заповед № 164-АД-08-01/27.02.2018 г. на кмета на Община Свищов е отменена с
Решение № 162/15.07.2020 г. по адм. дело № 279/2020 г. на АСВТ, оставено в сила
с Решение № 1556/05.02.2021 г. по адм. дело № 11459/2020 г. на ВАС.
На 15.02.2021 г. Н.М.Г.-П. *** и е подала заявление вх. №
94-з-359/15.02.2021 г., с което е уведомила кмета на общината, че се явява в
администрацията на Община Свищов за възстановяването ѝ на работа на
длъжността Старши експерт „Регистрация и ЕСГРАОН“. На същата дата кметът на
общината е издал заповед №
186-АД-08-01/15.02.2021 г., с която е прекратил служебното правоотношение на
ищцата на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл – поради съкращаване на
длъжността. Заповедта е връчена на 15.02.2021 г. в 10,00 ч. при условията на
отказ, съобразно отразеното в нея. След оспорването ѝ по съдебен ред,
заповед № 186-АД-08-01/15.02.2021 г. на кмета на Община Свищов е отменена с
Решение № 281/24.09.2021 г. по адм. дело № 96/2021 г. на АСВТ, оставено в сила
с Решение № 4660/17.05.2022 г. по адм. дело № 11715/2021 г. на ВАС.
Не е спорно също така, че след
приключване на съдебното производство на 27.05.2022 г. ищцата е подала
заявление вх. № 94-з-938/27.05.2022 г. за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, като със заповед № 910-АД-08-01/27.05.2022 г. на кмета на
Община Свищов Н.М.Г.-П. е възстановена
на длъжност Старши експерт „Регистрация и ЕСГРАОН“ в Община Свищов.
По делото са събрани писмени доказателства,
в т.ч. са присъединени материалите по адм. дело № № 279/2020 г., адм. дело № 96/2021 г. и адм. дело № 159/2021 г. по
описа на АСВТ. Прието е заключение на съдебно-икономическа експертиза. Изслушани
са показанията на свидетеля В.З.Д. – ***
Въз основа на събраните доказателства
съдът прави следните правни изводи:
По отношение на искът по чл. 122, ал.
3 от ЗДСл:
Съгласно чл. 122, ал. 3 от ЗДСл,
държавен служител, който е възстановен по реда на ал. 1, не бъде допуснат да
изпълнява съответната длъжност, има право на обезщетение в размер на основната
му заплата от деня на явяването му на работа до действителното допускане да
изпълнява служебните си задължения. Ищецът има право на обезщетение при наличие
на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл: отменена заповед за прекратяване
на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, явяване на
държавния служител в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в
сила на административния акт или съдебното решение и недопускане от
работодателя да изпълнява съответната длъжност.
В настоящия случай се установяват и
трите елемента за присъждане на обезщетение на това основание. От събраните
доказателства се установява, че след влизане в сила на решението за отмяна на
заповедта за уволнение на 05.02.2021 г., ищцата се е явила пред органа по
назначаването и е подала заявление с вх.
№ 94-з-359/15.02.2021 г., с което е изразила воля да бъде възстановена
на заеманата от нея преди уволнението длъжност. След подаденото заявление на същата дата е издадена и
връчена в 10,00 ч. заповед № 186-АД-08-01/15.02.2021 г., с която е прекратено служебното
правоотношение на ищцата на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Тази заповед
е обжалвана и отменена със съдебно решение, влязло в сила на 17.05.2022 г.
На 27.05.2022 г. ищцата е подала отново заявление
до кмета на Община Свищов, с което е демонстрирала явно и по категоричен начин
желанието си да изпълнява служебните си задължения и да бъде възстановена на
длъжност. На същата дата кметът на Община Свищов е издал заповед, с която ищцата
е възстановена на заеманата от нея длъжност.
Отмяната на първата заповед за
уволнение има за последица възстановяването на служителя на заеманата преди
уволнението длъжност, като за органа по назначаване възниква задължение да
осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си
функции. Служителят се е явил в администрацията на общината, което е доказано в
производството по обжалване на втората заповед за уволнение, като е направил
това в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, считано от влизане в сила на решението
и е подал молба за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Въпреки че са изпълнени предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение
на закона служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено
във вида, в който е съществувало преди отмяната на първата заповед за уволнение.
След отмяната и на втората
заповед за уволнение по съдебен ред и влизане в сила на решението на ВАС -17.05.2022
г., от страна на кмета Община Свищов са предприети действия по възстановяване
на заеманата от ищцата длъжност. За периода от 15.02.2021 г., когато е подадено
заявление за възстановяване след първото влязло в сила съдебно решение до
издаването на нарочен акт за възстановяването му на работа, връчен на 27.05.2022
г. е налице недопускане на служителя да изпълнява съответната длъжност по смисъла
на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, за което се дължи обезщетение пропорционално на
дните, в които не е бил допуснат в размер на основната месечна заплата.
Неоснователно е възражението на
ответника, че не било доказано недопускането до работа. Следва да се отбележи,
че в негова тежест е да докаже положителния факт – допускането до работа, което
не бе сторено по делото, въпреки дадените от съда указания. С подаването на
молбата от 15.02.2021 г. Н.П. ясно е изразила готовността си да заеме
предишната си длъжност. При наличието на искане, основано на закона,
работодателят е следвало да направи необходимото, за да може служителят да
започне да изпълнява служебните си задължения. В случаите на възстановяване на
служител, чието незаконно уволнение е отменено от съда, не е налице нормативно
предписано поведение на органа по назначаване, свързано с издаването на нарочен
административен акт или с извършването на конкретни действия от негова страна,
но волята му да изпълни съдебното решение следва да се демонстрира по подходящ
начин. Действия, с които се осъществява фактическото допускане на работа, са
посочването на работно място, определянето на основно и допълнително
възнаграждение, поставянето на служебни задачи. Никакви доказателства в тази
насока не бяха ангажирани от страна на ответника, напротив – от показанията на
св. Т.Д. в съд. заседание на 13.09.2021 г. по адм. дело № 96/2021 г. по описа
на АСВТ, както и от показанията на св. В. Д. по настоящото дело става ясно, че
ищцата не е била допусната до работа съобразно изложеното по-горе. От
показанията на св. Д. е видно, че ищцата е била оставена да чака в Центъра за
обслужване на клиенти /където по принцип е работното ѝ място/ докато се е
изготвяла новата /незаконна/ заповед за уволнение. Свидетелят ясно заяви, че
ищцата просто е „стояла“ и че не му е известно да са ѝ възлагани трудови
функции на 15.02.2021 г., като за яснота на ответника следва да се посочи, че
единствено физическото присъствие на ищцата в сградата на общината очевидно не
може да се квалифицира като „допускане до работа“. В подкрепа на това е и
фактът, че още на 15.09.2021 г. в 10,00 ч. вече е била изготвена и връчена нова
заповед за уволнение на ищцата. Възраженията на ответника, освен че
представляват недопустим опит да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, са и нон сенс – очевидно няма как да бъде възстановена ищцата на
длъжност, която не съществува в щата според основанието в горепосочената втора
заповед за уволнение.
В конкретния случай е налице
фактическия състав на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл и на ищцата се дължи обезщетение
за недопускането ѝ до работа за периода от 15.02.2021 г. до 27.05.2022 г.,
като в този смисъл е и константната съдебна практика по идентични казуси –
напр. Решение № 12326 от 1.12.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 7433/2021 г., V о., Решение № 17315 от 17.12.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 7933/2018 г., V о. и др. Хипотезата на чл. 122, ал. 3 от
ЗДСл не съдържа изискване служителят да не е работил по друго правоотношение за
периода на недопускането му до работа, за да се дължи обезщетение, т.е. касае
се за обезщетение със санкционен характер. Искът е доказан по основание.
Относно
размера на дължимото обезщетение – разпоредбата на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл
повелява това да е основната заплата от деня на явяването на служителя на
работа до действителното допускане да изпълнява служебните си задължения. В
случая с влязло в сила Решение № 80/27.06.2022 г. по адм. дело № 159/2021 г. по
описа на АСВТ, постановено по повод заведен иск от Н. П. *** за обезщетение по
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 01.03.2018 г. до 01.09.2018 г., е прието,
че основното месечно възнаграждение на ищцата към 05.02.2021 г. /датата на
влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за първото уволнение/
е в размер на 941 лв. и същият не е променян в периода между посочената дата и
крайния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл – 19.02.2021 г. Настоящият състав изцяло
споделя изложените в това решение мотиви и счита за ненужно да ги преповтаря,
още повече, че същото не е било обжалвано от никоя от страните. Съгласно
заключението на СИЕ размерът на дължимото обезщетение за периода 15.02.2021
г.-27.05.2022 г. на база основно месечно възнаграждение от 941 лв. възлиза на 14
464 лв. В този размер искът по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Основателността
на главния иск обуславя и основателността на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторни лихви. Основателно е искането на ищцата за присъждане на лихви
за забава от 27.05.2022 г. до датата на образуване на настоящото дело върху
така определеното обезщетение, като според допълнителното заключение на вещото
лице същите възлизат на 108,48 лв., както върху така определеното обезщетение
следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 22.06.2022 г. - датата на предявяване на иска до окончателното му
изплащане.
С оглед основателността на иска по чл.
122, ал. 3 от ЗДСл съдът не следва да се произнася по евентуално предявения иск
по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и свързаните с него акцесорни искове за лихви.
При този изход на делото на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищцата следва да се присъдят разноски, представляващо
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и депозит за експертиза
в размер на 200 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид фактическата и правна
сложност на делото, размера на предявения иск, проведените четири съдебни
заседания и ангажираните от страна на ищцата доказателства, още повече, че
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение всъщност надвишава платеното
от ищцата.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА Община Свищов с ЕИК *********, адрес гр.
Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2 да заплати на Н.М.Г.-П. с ЕГН **********, адрес ***
сумата от 14 464 лв. /четиринадесет
хиляди четиристотин и шестдесет и четири лева/, представляваща обезщетение по
чл. 122, ал. 3 от ЗДСл за недопускането ѝ до работа за периода от 15.02.2021
г. до 27.05.2022 г., лихва за забава в размер на 108,48 лв. /сто и осем лева
и четиридесет и осем стотинки/ за периода от 27.05.2022 г. до датата на
образуване на делото, както и законната лихва върху сумата 14 464 лв.,
считано от 22.06.2022 г. до окончателното й изплащане ОСЪЖДА Община Свищов с
ЕИК *********, адрес гр. Свищов, ул. „Цанко Церковски“ № 2 да заплати
на Н.М.Г.-П. с ЕГН **********, адрес
***, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски
по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: