Решение по дело №394/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 37
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20211800500394
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. И.а
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500394 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ИР. П. СТ. срещу Решение №
260037/28.04.2021г., постановено по гр.д. № 80/2021г. на РС- Своге, с което е
отхвърлена молбата на жалбоподателката по ЗЗДН срещу ЦВ. КР. Л. във
връзка с претендиран от нея акт на домашно насилие от 03.02.2021г. В
жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано и противоречащо на материалния закон, както и че е
постановено в нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателката
оспорва извода на първоинстанционния съд за недоказаност на акта на
домашно насилие, тъй като не била обсъдена представената декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, на която законът придава самостоятелна доказателствена
стойност. Позовава се на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Подчертава, че в молбата за
защита бил описан подробно и конкретно процесният акт на домашно
насилие от 03.02.2021г., като били посочени неговият вид, времето, мястото и
начинът на извършването му. Счита същия за доказан от доказателствената
съвкупност по делото. Оспорва ограничаването на насилието единствено до
хипотези по НК, като счита, че по смисъла на ЗЗДН понятието за насилие е
много по- широко – вкл. говоренето на висок глас. Намира, че
първоинстанционният съд не бил положил никакви усилия и не бил проявил
процесуална активност да установи фактическата обстановка по делото, като
не бил изискал обяснения от страните за случилото се. Моли съда да отмени
обжалвания съдебен акт и да уважи молбата по ЗЗДН. Представя декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН не са подадени възражения срещу
въззивната жалба.
1
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не
се явява. Представлява се от адв. З., която поддържа жалбата и моли съда да я
уважи, като отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с
което уважи молбата по ЗЗДН и наложи мерки по този закон по отношение на
Ц.Л.. Претендира разноски във въззивното производство. Представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият
Ц.Л. не се явява. Представлява се от адв. К., който оспорва жалбата и моли
съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и
законосъобразно, както и постановено въз основа на събраните по делото
доказателства. Като косвено доказателство, цитира и приетата по делото
прокурорска преписка, приключила с постановление за отказ да се образува
досъдебно производство.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред СвРС доказателства, е вярно и изчерпателно
описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство не са събирани доказателства, като с
определение в открито съдебно заседание на 30.06.2021г. съдът е отказал да
приеме нова декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подадена с въззивната жалба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбите на чл. 3, т. 2 и 3 от ЗЗДН, защита по този закон
може да се търси от лице, пострадало от домашно насилие, извършено от
лице, с което е било във фактическо съжителство, или от лице, от което има
дете. Поради това и с оглед неоспореното твърдение по делото, че страните са
живели на съпружески начала и имат общо дете, съдът намира, че
молителката е надлежно легитимирана да търси защита срещу ответника в
настоящото съдебно производство. Молбата за защита е подадена от лице по
чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН,
считан от момента на осъществяване на твърдения акт на домашно насилие,
поради което е процесуално допустима.
Основателността на молбата предполага кумулативно установяване на
извършени действия/бездействия по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от страна на
конкретния ответник по отношение на пострадалото лице/лица, както и
времето и мястото на извършването им.
За доказване на тези обстоятелства са допустими доказателствените
средства по ГПК (арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН). Поради особения характер на
производството, както и поради обстоятелството, че проявите на домашно
насилие протичат обикновено в домашна обстановка, а възможностите за
доказването им са ограничени, законодателят разширява кръга на годните
доказателствени средства по тези дела (чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗЗДН), като
придава такова качество и на документи, създадени в хода на
административни процедури, инициирани по повод твърдяното насилие,
както и на едностранни писмени изявления на молителя, обективирани в
декларация. Материалната доказателствена сила на последната, обаче, не е
2
абсолютна. Тя е задължителна за съда, само ако няма други доказателства,
които я оборват (арг. от Решение № 22 от 31.03.2009 г. на ОС - Разград по гр.
д. № 53/2009 г.). Освен това, за да изпълни доказателствената си функция,
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да съдържа ясно, точно и
изчерпателно описание на твърдените актове на домашно насилие – „дата,
час, място, начин на извършване, последици и т. н.” (арг. от Решение № 4480
от 19.06.2012 г. на СГС по в. гр. д. № 1069/2012 г., Решение № 4396 от
14.07.2011 г. на СГС по гр. д. № 6175/2011 г., ГО, 2-ри възз. бр. с-в).
В конкретния случай е представена декларация, която не отговаря на
горните изисквания, тъй като С. единствено декларира, че срещу нея бил
извършен акт на домашно насилие от ЦВ. КР. Л., но без да посочва вида на
акта и неговата интензивност, нито времето, мястото и начина на
извършването му. Поради това съдът намира, че тази декларация е негодна да
докаже твърденията на молителката – дори в хипотезата на чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН.
От друга страна, описанието на акта на насилие в молбата за защита по
ЗЗДН не съставлява доказателство по този закон, поради което – независимо
от неговата подробност и изчерпателност – не може да бъде ценено като
такова, нито да бъде основание за уважаване на молбата.
Останалите събрани по делото доказателства не подкрепят твърденията
на молителката. Противно на изложеното във въззивната й жалба,
разпитаните свидетели не установяват действия на Л., които биха могли да се
квалифицират като акт на домашно насилие от негова страна. Св. И. (въпреки
съмненията в достоверността на показанията му с оглед посочване на
несъответстващ на събитието час и непосочване на конкретна дата) дори
сочи, че Л. е бил обект на насилие от страна на молителката, която му е
ударила шамар. А доведените от молителката свидетелки В. и П. не са
очевидци на случая и не свидетелстват за претендираните от нея действия на
Л. – обиждане, удряне, ритане, увреждане на лекия й автомобил и на
мобилния й телефон. Първата от тях е възприела страните по делото след
конфликта между тях, поради което показанията й не могат да бъдат
доказателство за него, а втората също заявява, е не е видяла „самото
скарване“, като в нейно присъствие ответникът не е докосвал молителката и
не е блъскал вратата на автомобила й.
Неоснователно жалбоподателката претендира, че съдът е следвало да
прояви процесуална активност и да събере служебно доказателства, вкл. като
изиска обяснения от страните. Такова задължение съдът има само в изрично
предвидени от закона случаи (напр. чл. 7, ал. 3 от ГПК). Във всички останали
случаи, съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ГПК, съдът само следи
служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, но без да е
длъжен да ги извършва по своя инициатива. Конкретно в производствата по
домашно насилие, специфични служебни ангажименти на съда са
регламентирани в разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и 4, чл. 18, ал. 2 и чл. 22 от
ЗЗДН, но те не включват негово задължение за служебно събиране на
доказателства. Поради това настоящият съдебен състав намира, че не е
налице претендираното от жалбоподателката процесуално нарушение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че претендираният от
молителката акт на домашно насилие е останал недоказан. Обжалваното
3
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски във въззивното производство не са претендирани от страната,
която, с оглед изхода на делото, има право на такива, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, разпоредбата на
чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, и т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, жалбоподателката следва да заплати държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 12,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260037/28.04.2021г., постановено по
гр.д. № 80/2021г. на РС- Своге.
ОСЪЖДА ИР. П. СТ. с ЕГН ********** да заплати на Софийския
окръжен съд с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 12,50 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4