Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1581 08.05.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7010 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против Т.Х.Б., ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на
краен снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката, продавал ел.
енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за
потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Потребителите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, следвало да заплащат на
крайния снабдител и мрежови услуги, каквато била цената за достъп, съгласно чл.
28 от Правилата за търговия с ел.енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013
г. В този смисъл била и разпоредбата на
чл. 42 от ОУ на ищеца. Съгласно чл. 29, мрежовите услуги се заплащали върху
използваната ел. енергия и/или предоставена мощност. Ответникът имала
качеството на небитов клиент по см. на пар.1, т.33а ДР на ЗЕ, предвид ползване
на ел.енергия за обект – сграда за обществено хранене, присъединен на ниско
напрежение, с ИТН: …., находящ се в гр. ., ул. „Щ.” № .., за кл. № …... За
ответника бил открит кл. номер …. в качеството й на собственик на обекта, но
при извършена сл. справка през м. май 2018 г. било установено, че придобила и обект
с ИТН: … от 24.04.2014 г., без да е предприела действия по уведомяване на
крайния снабдител.
Потребителят имал задължението да плаща
консумираната ел.енергия и мрежови услуги в сроковете по ОУ, като в изпълнение
на задълженията си ищецът доставил за периода
09.09.2014 г. – 08.09.2018 г. /от момента на придобиване на обект с ИТН:
…… до прехвърляне на ИТН на нов собственик/ ел. енергия и мрежови услуги на
обща стойност 260,98 лева. При
забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 ОУ, клиентът дължал и лихва от
деня на забавата, която възлизала на 16,69
лева за периода 13.06.2018 г. – 03.02.2019 г. За неплатените задължения
била издадена фактура.
Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 1354/11.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1899/2019 г. на
ПРС, II бр.с., срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, поради
което възникнал интерес да бъдат предявени настоящите искове. Моли се за
уважаването им, ведно със законната лихва върху
главницата от 04.02.2019 г. до погасяването. Претендират се разноските в двете
производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор. Признава, че е собственик на имот, находящ се на ул. „Щ.“ № ...
Оспорва – да е клиент на ищеца – никога не поискала услугите му, не подписала
заявление за започване на продажба на ел. енергия, нито за достъп до ел.
мрежата. Твърди, че сумите са неправилно начислени и фактурирани. За част от
задължението във фактурата било записано „отчетен период м. май 2018 г.”, а на
гърба била поместена детайлна информация, видно от която отчетният период бил
съвсем различен. Начисляването било неправилно и в противоречие със законовите
изисквания на чл. 17 ОУ. Главните и акцесорни вземания били погасени с изтичане
на тригодишна давност, предвид периодичността на платежите, а лихвите – и с
оглед акцесорния им характер. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 1899/2019 г. на ПРС, II
бр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта
за изпълнение /вкл. съобразно заявлението, в което изрично се претендира и цена
на мрежови услуги/. Възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГГПК, а исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По
същество:
Ищецът
има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/,
като притежаващ лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от
ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД-чл.2 ал.1,чл.3 и
следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008 г. Според
нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител
на потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35,
ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по
покупко- продажба на ел. енергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика
на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.
За
възникване на облигационна връзка и за пораждане на задължение за който и да е
субект, да плати стойността на потребени услуги за консумирана електроенергия и
мрежови услуги, е необходимо да се установи, че той има качеството на клиент -
потребител на тези услуги. Според чл. 1, т.4 от ОУ, „клиент”
на ел. енергия е потребител физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД,
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, респ. потребител на електрическа енергия за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или
общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или
обществени нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно
действащото законодателство.
Съгласно §1,
т.33а ДР на ЗЕ – „Небитов клиент“ е този,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
По делото са отделени за безспорни
обстоятелствата, че ответникът е собственик на обекта, находящ се в гр. П., ул.
„Щ” № .., с ИТН:… - сграда за обществено хранене, за който се твърди да е
доставена и начислена ел. енергия и цена за достъп до разпределителната мрежа
за процесния период /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 7813/12.07.2019 г. –
л.25-26/.
От заключението на СТЕ, което съдът
кредитира като ясно и компетентно изготвено, категорично се установява, че
обектът е бил присъединен към ел.
разпределителната мрежа през целия процесен период.
Следователно,
ответникът има качеството на „небитов клиент“ на ищцовото дружество, предвид
вида на процесния обект на потребление, с предназначение – сграда
за обществено хранене, а като такъв - дължи плащане на предоставените му услуги.
Ирелевантно в тази връзка е
обстоятелството, че по делото не е представено заявление за откриване на лична
партида, т.к. относимо е дали ответникът има качеството на клиент, което се
доказва от безспорните факти на притежаваната собственост за присъединения към
мрежата имот. Същевременно, няма твърдения и данни да е поискано спиране на
захранването на обекта /чл.33 и сл. ОУ ЕВН ЕС/, нито да са предприети действия
по прекратяване на договорните правоотношения между страните /чл.38, т.3 ОУ/,
респ. – за преустановяване достъпа до ел.разпр.мрежа. Ответницата е придобила
имота през м. април 2014 г. /справка л.4/, който е бил присъединен към мрежата,
а поставеният електромер е бил и дистанционно отчитан до 22.05.2019 г., когато
е бил изключен от електрозахранване /СТЕ/. Ето защо, съдът приема, че тя има
качеството на клиент на ЕВН и дължи плащане на начислените суми за собствения
си обект, присъединен към ел.разпределителната мрежа.
От заключението на СТЕ се установява, че
в процесния период, обектът е бил присъединен към мрежата, но са предоставяни
само мрежови услуги, без да е имало потребление на ел. енергия. Според ССЕ –
суми за ел.енергия не са начислени. Поради това и доколкото не се доказва
търсената сума да представлява и стойност на ел. енергия, а такава се твърди да
е включена в главницата, искът за това да представлява ел. енергия, ще се
отхвърли като неоснователен.
Относно мрежовите услуги –
потребителите, присъединени към ел.разпределителната мрежа, заплащат всички
мрежови услуги, каквато е и цената за достъп – чл. 28, ал.1 и чл. 29 ПТЕЕ.
Според чл. 29, ал.1 ПТЕЕ /ДВ, бр. 39 от 2014 г./, мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. С решенията си ДКЕВР е утвърдила цените за мрежовите услуги, които заплащат клиентите на ищеца, съответно цена за достъп за стопанските потребители и цена за достъп за битови потребители, но не се произнася по условията и предпоставките, при които се дължи цената за достъп до електроразпределителната мрежа, които са предмет на регулация в Правилата.Видно от приетите по законовата делегация на чл. 91, ал. 2 ЗЕ Правила, мрежовите услуги се заплащат освен върху използваната/отдадена електрическа енергия, още и/или върху предоставената мощност в местата на измерване. Налага се извод, че според Правилата се дължи плащане на цената на мрежовите услуги и в случаите, когато няма реално доставяне и потребление на електрическа енергия, като може да е предоставена само мощност до местата за измерване. В случая е налице втората хипотеза – не е ползвана ел.енергия, но е предоставена мощност от 9 киловата в мястото на измерване. Горното е категорично установено, предвид приетото и неоспорено заключение на СТЕ. Поради това и възраженията на ответника в писмената защита в обратна насока, не се споделят. Ищецът е предоставял сочената мощност за обекта на ответника, спрямо която е начислена и съответната такса достъп до ел. разпределителната мрежа. Поради това и искът за главница е доказан по основание /без ел.енергията/ - ответницата има качеството на клиент на ищцовото дружество, като собственик на присъединен към ел.мрежата обект, за който е начислена само сума за мрежова услуга – цена за достъп до същата, съобразно предоставената мощност.
Относно размера – прието е заключение на
ССЕ, което се кредитира като компетентно и неоспорено от страните. Според
данните от него, сумите за главница и обезщетение за забава съвпадат изцяло с
начислените и търсени от ЕВН, за които са издадени фактури, като са съобразени
цените на КЕВР.
Своевременно е релевирано възражение за
изтекла погасителна давност, което е частично основателно. Касае се за
периодични платежи, които се погасяват с тригодишна давност /чл. 111, буква „в” ЗЗД/. Заявлението по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 04.02.2019 г. – с него
исковете се считат предявени /фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК/, а давността –
прекъсната /чл.116, б. „б“ ЗЗД/. Всички главни вземания за периода преди
04.02.2016 г. са погасени по давност.
Тук следва да се отбележи, че – от ССЕ
се доказва всички фактури да са издадени през 2018 г. и привидно, според
падежите им, да няма погасени по давност вземания. Видно е обаче, че първата
фактура – от 02.06.2018 г. касае задължения в периода 09.09.2014 г. – 08.05.2018
г., при което се установява, че ищцовото дружество е нарушило собствените си
правила за своевременно - ежемесечно фактуриране на наличните задължения на
клиента – чл. 17, ал.1 ОУ. По този начин се е стигнало до еднократно начисляване
на задължения за близо четири години, което е в разрез както със самите ОУ на
ЕВН, така и с идеята да бъдат защитени правата на клиентите – потребители,
които не би следвало да бъдат натоварвани със задължения в немалък размер, но
за предходен продължителен период, за които да узнават години по – късно. ЕВН
не може да се ползва от собственото си неизпълнение на задължението за
ежемесечно фактуриране и да черпи благоприятни последици, в ущърб на
потребителя, който при такъв подход – не би могъл да се позове на изтекла пог.
давност, въпреки че не е бил своевременно уведомен /чл.18, ал. 4 ОУ ЕВН/ за
съответно дължимите суми.
С оглед горното, съдът приема, че
възражението за давност следва да бъде съобразено и задълженията – намалени.
При горните мотиви, погасени по давност са: главните вземания за периода
09.09.2014 г. – 03.02.2016 г. вкл. Като взе предвид данните от таблица № 1 на
ССЕ и след изчисление на осн. чл. 162 ГПК, съдът приема, че погасената по
давност главница възлиза на сумата от общо 91,46 лева за посочения период /20,32
лв.; 37,79 лв.; 27,29 лв. и 6,06 лв. Последната сума е за периода 01.01.2016 г.
- 03.02.2016 г. вкл., при следното изчисление – 9 kW
х 34 дни х 0,01651 лв. = 5,05 лв. или 6,06
лева с ДДС/.
Обезщетение за забава е дължимо, поради
липса на плащане и съгл. чл. 27, ал. 1 ОУ, вр. с чл. 86 ЗЗД. Погасено по
давност няма, предвид издаването на фактурите през 2018 г., падежът им за
плащане – 10 дни след фактурирането и подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
през 2019 г. Недължимо обаче като акцесорно и обусловено вземане е това върху
посочената погасена по давност главница от 91,46 лева, възлизащо на 5,99 лева
за периода 13.06.2018 г. – 03.02.2019 г. вкл. /изчислено на осн. чл. 162 ГПК,
чрез он- лайн калкулатор/.
Предвид изложеното, искът за главница е
основателен за периода 04.02.2016 г. – 08.09.2018 г. за сумата от общо 169,52
лева – само като стойност на мрежови услуги – цена за достъп до ел.
разпределителната мрежа, а обезщетението за забава за исковия период 13.06.2018
г. – 03.02.2019 г. възлиза на 10,70 лева. За тези суми исковете са основателни
и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението до погасяването, като последица, а за разликите до
първоначалните размери - отхвърлени.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е
направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК /л. 55/ и доказателства за
плащане на: 75 лева – ДТ; общо 300 лева – депозити СТЕ и ССЕ, като се
претендира и юрк. възнаграждение.
Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк.
възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските
за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да
бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от
ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което
се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за
заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
По съразмерност - за исковия процес се дължат общо 308,30
лева, а за зап. пр. – 48,68 лева.
Ответникът също претендира разноски, представил е списък
по чл. 80 ГПК /л.24/ и док. за плащане на 300 лева – адв. възнаграждение, съгл.
ДПЗС. В зап. производство също е направено искане за присъждане на разноски, с
представен списък и док. за плащане на 300 лева – адв. хонорар, съгл ДПЗС. По
отношение на разноските не са направени възражения /вкл. за прекомерност/ до
преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото. По
съразмерност се дължат сумите от по 105,29 лева за настоящото и ч.гр.д.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Т.Х.Б.,
ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********
следните суми: 169,52 лева –
главница, представляваща стойност на мрежови услуги – цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за периода 04.02.2016 г. – 08.09.2018 г. за
обект, находящ се в гр. П., ул. „Щ” №.., с ИТН: …; 10,70 лева – обезщетение за забава за периода 13.06.2018 г. – 03.02.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 04.02.2019 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете - за главница за
разликата над уважения до пълния претендиран размер от 260,98 лева и за периода
09.09.2014 г. – 03.02.2016 г. вкл., както и цялата сума за главница да е
дължима и като стойност на електрическа енергия, както и иска за обезщетение за
забава за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 16,69 лева за
посочения период, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 1354/11.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1899/2019 г. на ПРС,
II бр.с.
ОСЪЖДА Т.Х.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.
Данов” № 37, сумата от: общо 308,30 лева
/триста и осем лева и тридесет стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство и общо 48,68
лева /четиридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ - разноски по
съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 1899/2019 г. на ПРС, II
бр.с.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37 да плати на Т.Х.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумите от: 105,29 лева
/сто и пет лева и двадесет и девет стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство и 105,29 лева
/сто и пет лева и двадесет и девет стотинки/ - разноски по съразмерност за
заповедното производство по ч.гр.д. № 1899/2019 г. на ПРС, II бр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
Вярно с оригинала!
МП