Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./28.01.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на четиринадесети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
КАМЕНСКА
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря, ИРЕНА **** и
прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 407 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.185-196 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) и е образувано по образувано по протест, подаден по реда на
чл.186, ал.2 във вр. с чл.185 от АПК, от прокурор Милена Любенова при Окръжна
прокуратура гр.Добрич срещу чл.19а, ал.1 и ал.3; чл.46, ал.1, ал.5 и ал.6; чл.47, ал.1, т.2, ал.3, ал.4 и ал.5; чл.48,
ал.1 и ал.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред, поддържането и
опазването на общинската собственост и околната среда, приета с Решение № 14-2
от 27.11.2012 г. на Общински съвет град Добрич, изменяна и допълвана, вкл. и с
Наредба за изменение и допълнение на Наредба за осигуряване на обществения ред,
поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда, приета с
Решение № 7-2 от 26.04.2016 г. на Общински съвет град Добрич.
Становища на страните
В протеста се сочи, че оспорените разпоредби
противоречат на нормативни актове от по-висока степен, поради което се иска
тяхната отмяна. Претендира и присъждане на направените разноски за публикация в
Държавен вестник.
Ответникът, на Общински съвет град Добрич, не изразява
становище по протеста.
По допустимостта на оспорването
Оспорването е допустимо. Производството
е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Добрич, който с
оглед нормата на чл.186, ал.2 от АПК, притежава процесуална възможност да
оспори подзаконов нормативен акт, ако прецени, че същият е незаконосъобразен.
По аргумент от чл.187, ал.1 от АПК оспорването е допустимо без ограничение във
времето. Налице е годен предмет на протеста, тъй като са оспорени конкретни разпоредби
от Наредба за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на
общинската собственост и околната среда, приета с решение на Общински съвет -
Добрич.
От фактическа страна
Видно от представената от ответника
административна преписка наредбата е приета с Решение № 14-2 от 27.11.2012 г.
на Общинския съвет на град Добрич. Впоследствие наредбата е многократно
допълвана и изменяна като последното изменение и извършено с Решение № 7-2 от
26.04.2016 г. Към датата на съдебното заседание и към настоящия момент няма
данни наредбата да е изменяна.
Наредбата е приета по докладна записка
на кмета на общината, Детелина Николова, която е включена в т.2 от предложения
дневен ред за заседанието на 27.11.2012 г.
Съдът констатира, че заседанието на
Общински съвет Добрич е законно проведено при необходимия кворум и мнозинство. От
общо 41 избрани общински съветници на заседанието на 27.11.2012 г. са
присъствали 38 съветници, от които 37 са гласували за приемането на наредбата.
Спазени са разпоредбите на чл.27, ал.2 и
ал.3 от Закона за местното самоуправление и местна администрация. Решението е взето при необходимия кворум и мнозинство.
По съществото на спора
Съгласно чл.8 от Закона за нормативните
актове, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда
съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени
отношения с местно значение. А когато общинските съвети приемат наредби за
неуредените с нормативен акт от по-висока степен обществени отношения с местно
значение, то те следва да съответстват на Конституцията и на другите нормативни
актове от по-висока степен, съгласно чл.15 от Закона за нормативните актове.
Преценката за съответствие на оспорените
текстове от общинската наредба с материалния закон е свързана с проверка дали
същите са в съответствие с императивните правила на чл.8 и чл.15 от Закона за
нормативните актове.
1.Оспорената норма на чл.19а, ал.1 от
Наредба за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на
общинската собственост и околната среда е със следното съдържание:
„чл.19а.
(1) Забранява се на управители на
търговски обекти да допускат пребиваването на лица, ненавършили 18-годишна
възраст, на обществени места след 22,00 ч., освен ако не се придружават от
родители, попечители, пълнолетно дееспособно лице или други лица, които полагат
грижи за дете“
Така формулирана, разпоредбата на
чл.19а, ал.1 от Наредбата не отчита обстоятелството, че след 20,00 часа
ненавършилите 14 години деца не следва да присъстват на обществени места без
придружител.
В чл.8, ал.3 от Закона за закрила на
детето е предвидено, че родителите, настойниците, попечителите или другите
лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени
места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно
след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна
възраст.
Видно е, че законът е разграничил две
групи защитени субекти - ненавършили 14 години и ненавършилите 18 години, за
които е въвел задължение към лицата, полагащи грижа за тях, да ги придружават
на обществени места съответно след 20,00 и след 22,00 часа.
Смисълът на законовата разпоредба е, че
според възрастта на децата са определени различни периоди на денонощието - след
20,00 часа и след 22,00 часа – време, през които същите не следва да присъстват
на обществени места без придружител. Общински съвет Добрич неправилно е ползвал
израза „лица, ненавършили 18-годишна възраст“ в чл.19а, ал.1 от Наредбата, тъй
като с него не е следвал предвиденото в закона разграничение между деца,
ненавършили 14 години и деца, ненавършили 18 години.
Освен
това горното обществено отношение е уредено в Закона за закрила на детето,
поради което не е недопистимо, съгласно чл.8 от ЗНА, общинският съвет да приема подзаконова
регламентация. Неспазването на изискванията
по чл.8 от Закона за закрила на детето, вкл и от „управителите на търговски
обекти“ е обявено за административно нарушение, видно от предвидената за тях
административнонаказателна отговорност по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
По тези съображения съдът приема, че
подзаконовият нормативен акт противоречи на закона, поради което протестът е
основателен и чл.19а, ал.1 от Наредбата следва да се отмени.
2. Оспорената разпоредбата на чл.19а,
ал.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на
общинската собственост и околната среда е със следното съдържание:
„При
нарушаване на разпоредбите по ал. 1 и ал. 2 на виновните лица се налага
наказание глоба в размер от 1000 до 2000 лева или имуществена санкция в размер
от 2000 до 5000 лева.“
Съответната законова разпоредба се
съдържа в чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето и е със следното
съдържание: „Който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него
търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или
имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или
имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.“
Видно е, че това обществено отношение е
уредено със Закона за закрила на детето и не са били налице предпоставките по
чл.8 от Закона за нормативните актове общинския съвет с наредба да преурежда
уредени вече обществени отношения. По тези съображения оспорената разпоредба на
чл.19а, ал.3 от Наредбата следва да се отмени.
3.Оспорените разпоредби на чл.46, ал.1,
ал.5, ал.6 чл.47, ал.1, т.2, ал.3, ал.4 и ал.5 и
на чл.48, ал.1 и ал.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред,
поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда са със
следното съдържание:
„Чл.46.
(1) (изм. с реш. № 7-2 от 26.04.2016 г.)Изпълнението на строителни или ремонтни
работи, свързани с разкопаване на терени общинска собственост - улични и
тротоарни настилки, вътрешно-квартални пространства, площади, зелени площи и
други, се извършва след подадено писмено уведомление – декларация до Кмета на
Община град Добрич, не по-късно от 14 дни преди изпълнението им.
(5) При нарушение на алинея 1, се налага
административно наказание глоба в размер от 1000 до 3 000 лева или имуществена
санкция, в размер от 3000 до 5000 лева.
(6) При нарушение на алинеи 2, 3 и 4, се налага административно наказание глоба, в размер от 500 до 1000 лева или имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лева.“
„Чл.47.
(1) (изм. с реш. № 7-2 от 26.04.2016 г.)Към писменото уведомление по чл. 46,
ал. 1, се подават следните данни и документи:
2. Документ за внесен, по банкова сметка ***, депозит за качество на
възстановителните работи на нарушените улични и тротоарни настилки,
вътрешно-квартални пространства, площади и други;
(3) (досег. ал. 2 – изм. с реш. № 7-2 от
26.04.2016 г.) Депозитът по ал. 1, т. 2
се определя на база цена за квадратен метър нарушена площ в размер на 45
лв./м.кв. Стойността се определя по осреднени статистически цени и подлежи на
актуализация при промяната им с над 10 %.
(4) (досег. ал. 3 – изм. с реш. № 7-2 от
26.04.2016 г.) Депозитът се възстановява в срок от 10 работни дни след подаване
на Заявление по образец, както следва :
1.
при констатирано от комисията по чл. 49 завършване на възстановителните
дейности в срок - 40 % от внесената сума;
2.
при констатирано от комисията по чл. 49 качествено изпълнение на
възстановителните дейности след изтичане на 12 месеца от срока, посочен в
уведомлението по чл. 46, ал. 1 – 60 % от внесената сума.
(5)
(досег. ал. 4 – изм. с реш. № 7-2 от 26.04.2016 г.) Депозитът се задържа
от Община град Добрич, както следва:
1.
при констатирано от комисията по чл. 49 незавършване на възстановителните
дейности в срок - 40 % от внесената сума;
2.
при констатирано от комисията по чл. 49 некачествено изпълнение на
възстановителните дейности след изтичане на 12 месеца от срока, посочен в
уведомлението по чл. 46, ал. 1 – 60 % от внесената сума.“
„Чл.48. (1) (изм. с реш. № 7-2 от 26.04.2016
г.) Лицето, подало уведомлението за извършване на разкопаване на терени
общинска собственост – улични и тротоарни настилки, вътрешно – квартални
пространства, площади, зелени площи и други по чл. 46, ал. 1, е длъжно за своя
сметка да възстанови разкопаните или повредени по друг начин улични и тротоарни
настилки, вътрешно – квартални пространства, площади, зелени площи и други,
съгласно приложения в проектната документация детайл за възстановяване, в
упоменатите в уведомлението срокове, както и да почисти района на строителните
или ремонтни работи.
(3) При нарушение по алинеи 1 и 2, се
налага административно наказание глоба, в размер от 1 000 до 3 000 лева или
имуществена санкция, в размер от 3 000 до 5 000 лева.“
Съгласно чл. 72, ал. 1 от Закона за
устройство на територията работите, свързани с разкопаване на улични и
тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършват въз основа на
разрешение за строеж. За започването на строежа възложителят уведомява
съответната общинска администрация след съгласуване с органите по безопасността
на движението.
Цитираната разпоредба на ЗУТ сочи
наличието на законова регламентация на обществените отношения във връзка с
разрешаване на прокопаване на улични и тротоарни настилки и други пространства.
Тази регламентация е специална доколкото е отчетена спецификата на строежа, за
който се отнася. Общата й уредба се съдържа отново в ЗУТ, в частта относно
издаване на разрешение за строеж, реда и основанията за това. Създаването и
паралелното съществуване на уредба на подзаконово ниво, но не по приложение на
закона, а в общинска наредба, е недопустимо. Оспорената норма на чл.46, ал.1 от
Наредбата не е пресъздадена по вложения от законодателя точен смисъл и значение
на чл. 72, ал. 1 от ЗУТ, а се различава по вида на уведомлението, което следва
да се подаде и моментът, кога това да се извърши. В ЗУТ ясно е посочено, че
уведомлението на общинската администрация се извършва след съгласуване с
органите по безопасността на движението.
В случая противоправните деяния,
свързани с нарушения на правилата на Закона за устройства на територията, са
изброени в Глава 23 „Административно-наказателна отговорност“, чл.232 и в тях
не фигурира административно-наказателна отговорност, подобно на предвидената по
чл.46, ал.5 и ал.6 от Наредбата. Следва да се има предвид и казаното по-горе,
че общественото отношение, свързано с разкопаване на улични и тротоарни
настилки и т.н., е изчерпателно уредено със закона. С протестираните разпоредби се регламентира
допълнително изискване за заплащане на депозит, какъвто законодателят не е
предвидил в закона. Законът за
устройство на територията не предоставя възможност общинските съвети да
въвеждат допълнителни изисквания по своя преценка. Освен това в ЗУТ не е
предвидено задължение към участниците в строителството, подобно на предвиденото
в чл.48, ал.1 от Наредбата. Щом подобно задължение в закона не съществува в
ЗУТ, не може то да се създава с наредба и да се предвижда административно-наказателна отговорност за
неспазването му (чл.48, ал.3 от Наредбата).
Затова нормите на чл.46, ал.1, ал.5 и
ал.6, чл.47, ал.1, т.2, ал.3, ал.4 и ал.5
и на чл.48, ал.1 и ал.3 от Наредбата следва да се отменят като
незаконосъобразни.
По
изложените съображения настоящият състав на съда приема, че протестът е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и доколкото
протестът е основателен Окръжна прокуратура Добрич има право на поисканите разноски,
които е направил за заплащане на публикуване в Държавен вестник на обявлението
за образуваното дело в размер на 20 лв.
По изложените съображения и на основание
чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд
- Добрич, в троен състав:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура - Добрич нормите на
чл.19а, ал.1 и ал.3; чл.46, ал.1, ал.5 и
ал.6; чл.47, ал.1, т.2, ал.3, ал.4 и
ал.5; чл.48, ал.1 и ал.3 от Наредба за осигуряване на обществения ред,
поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда, приета с
Решение № 14-2 от 27.11.2012 г. на Общински съвет град Добрич, изменяна и
допълвана, вкл. и с Наредба за изменение и допълнение на Наредба за осигуряване
на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и
околната среда, приета с Решение № 7-2 от 26.04.2016 г. на Общински съвет град
Добрич.
ОСЪЖДА Община град Добрич да заплати на Окръжна прокуратура -
Добрич направените по делото разноски – държавна такса в размер на 20 /двадесет/
лева за публикация на обявлението за образуваното дело в Държавен вестник.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния
административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от
съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на
страните.
РЕШЕНИЕТО да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационни
жалба или протест или ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: