О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1352
гр.Бургас, 10.07.2018г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на десети юли две хиляди
и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1025 по описа за
2018г. на Бургаски окръжен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба с вх. №24068/11.06.2018г., от М.А.С., гражданин на република Полша,
роден на ***г. с лична карта № AST 118032,
издадена на 14.05.2010г. от ПА Полша, с адрес: Република Полша, с. Машево Дуже,
ул. Липновска №173, п.к. 09-400, чрез пълномощника си адв. Л.Д.К. – БАК, с адрес
***, срещу решение № 999 от 18.05.2018г. по гр.д. №5886/2017г.
на Районен съд Бургас. С обжалваното решение районният съд е отхвърлил исковете
на М.С. срещу „Сичес Полска СП. З. О. О.“, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, с
адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к Стрелбище, бул. България 45А,
представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста в качеството
им на управители, за заплащане на следните суми: 5638,13 лева – възнаграждение
за положен извънреден труд след работно време през периода от 01.07.2014г. –
31.10.2014г., от които 2799,80 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
110 часа положен извънреден труд след изтичане на работното време, 2515,59 лв.
възнаграждение за 84 часа положен извънреден труд в почивни дни, 322,74 лв. –
възнаграждение за 9 часа положен извънреден труд по време на официални
празници, ведно с мораторната лихва в размер на 1656,52 лв. начислена върху
главницата за периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г., както и законната лихва
за забава върху главницата, от 09.08.2017г. до окончателното й изплащане. Със
същото решение е отхвърлен искът за заплащане на сумата от 5739,20 лв.,
представляваща обезщетение, дължимо по чл. 224, ал.1 от КТ за общо 40 дни
неизползван платен годишен отпуск, полагаем за 2013г. и 2014г., поради
извършено прихващане с насрещно вземане на „Сичес Полска СП. З. О. О.“ за
връщане на сумата от 8780,16 лв., представляваща сбор от разходи за настаняване
в хотел, храна и пътни за срока на трудовия договор, заплатени за сметка на
ищеца, както и исковете за заплащане на мораторна лихва в размер на 1603,59
лв., начислена върху обезщетението за периода от 10.11.2014г. до 08.08.2017г. и
за законната лихва върху главницата, от 09.08.2017г. до окончателното й
изплащане. С решението М.С. е осъден да заплати на „Сичес Полска СП. З. О. О.“
съдебни разноски в размер на 1400 лева.
Въззивникът иска от съда да отмени изцяло
процесното решение и да постанови друго, с което да осъди работодателя „Сичес
полска СП.З.О.О“ да му заплати следните суми: 2799,80 лева – извънреден труд
след работно време на основание чл.150 от КТ; 2515,59 лева – извънреден труд
през почивните дни на основание чл.262, ал.1, т.2 от КТ и 322,74 лева –
извънреден труд през официалните празници на основание чл.264 от КТ, ведно с
мораторна лихва, считано от 31.10.2014г. до датата на предявяване на исковата
молба в размер на 1656,52 лева и законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба до пълното изплащане, както и да му заплати обезщетение по дължимия
платен годишен отпуск в размер на 5739,20 лв., ведно с мораторна лихва, считано
от 31.10.2014г. да датата на предявяване на исковата молба в размер на 1603,59
лв. и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендира разноските, направени пред първа и въззивна инстанция.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно. Посочва се, че в нарушение на процесуалните правила съдът
е отхвърлил искането за събиране на свидетелски показания, които да установят
положения от ищеца извънреден труд. Излага обстойни доводи за необходимостта от
тези показания и заявява, че ответната страна съзнателно е създала пречки и не
е предоставила всички, намиращи се в нея писмени доказателства. Подчертава, че
при събирането на недопуснатите и непредставените доказателства, решаващият
извод на съда би бил друг. В подкрепа на твърденията си прави следните
доказателствени искания:
1.На основание чл.614 от ГПК, вр. с
Регламент (ЕО) № 1206/2001г. на Съвета, вр. с чл.163, ал.1 от ГПК съдът да
изиска директно събиране на доказателство от съд на държава-членка на ЕС като
отправи искане за даване на свидетелски показания от лицата Ждислав Владислав
Скжета и Дариуш Аркадиуш Горчица по въпросите, формулирани в жалбата.
2.На основание чл.190, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.128а, ал.1 от КТ съдът да задължи ответната страна да представи намиращите
се у нея документи във връзка с трудовото правоотношение на г-н М.С.:
-книга/и за ежедневния инструктаж
съгласно приложение № 1 от Наредба № РД-07.2/16.12.2009г. за условията и реда
за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в
която да фигурират подписите, положени от работника под ежедневния инструктаж в
книгата за всички работни дни, в които е работил, също и извънредните такива –
в почивни дни и официални празници;
-периодичните доклади на ръководителите
на групи в строителството (формани) до ръководството на „Сичес Полска
СП.З.О.О., в които фигурират реално изработените часове от работниците на
фирмата за целия процесен период;
- заверена справка за М.С. от карта за
достъп до системата за контрол и управление на достъпа до работното му място,
от която да са видни пълните данни за достъп на работника, включително данни за
влизане и излизане от територията на Лукойл Нефтохим Бургас АД по дни и часове.
Препис от въззивната жалба е изпратен на
„Сичес Полска СП.З.О.О.“, което представя писмен отговор в законоустановения
срок, в който твърди, че първоинстанционното решение е напълно законосъобразно,
добре мотивирано и постановено при пълно спазване на съдопроизводствените
правила, както и че същото отразява правилно и всеобхватно установените факти
по делото и съответните им правни последици. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди изцяло решението на първата инстанция. В отговора дружеството
– работодател оспорва всяко едно от възраженията в жалбата и настоява за
отхвърлянето й. Посочва, че данните от магнитните карти не се пазят, тъй като
са изминали много години и че тези данни не отразяват отработеното време, а
влизането и излизането от територията на предприятията, която е огромна и
предвижването в нея изисква време. Категорично се противопоставя на
твърдението, че дружеството съзнателно е укрило факти от ответника и на
искането да се приложи чл.161 от ГПК. Противопоставя се и на доказателственото
искане да представи описаните в жалбата документи, тъй като смята, че същите са
неотносими към предмета на спора. Намира възраженията срещу допуснатото от съда
прихващане за напълно неоснователни, като счита, че са налице всички правни
предпоставки за допускане на прихващане с претенцията на въззивника за
обезщетение по чл. 224 КТ.
При проверката, извършена по реда на
чл.267, ал.1 от ГПК, съдът установи следното:
Препис от решението е връчен на
въззивната страна на 20.06.2018г. Жалбата е подадена на 26.06.2018г. – в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна, за която обжалваното
решение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е
процесуално допустима и делото трябва да се внесе в съдебно заседание за
разглеждане и решаване. Едновременно с това, съдът трябва да се произнесе по
допустимостта на доказателствените искания на страните.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства,
които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални
нарушения. В конкретния случай от материалите по делото е видно, че събирането
на гласни доказателства е поискано своевременно, но е оставено без уважение,
поради което е основателно възражението за допуснато от Районния съд
процесуално нарушение.
На основание чл. 266, ал.3 от ГПК
въззивният съд следва да допусне до разпит поисканите свидетели по реда на
Регламент (ЕО) №1206/2001г. на Съвета.
Неоснователно е искането да се задължи
ответната страна да представи посочените в жалбата писмени доказателства. Установило се е в производството пред първата
инстанция, че работодателят не разполага с доказателства по т.2.2 и 2.3, тъй като от
една страна – няма нормативно задължение за съставяне на такива документи, а от
друга – работодателят не е съставял и не съхранява периодични доклади на
ръководителите на групи в строителството
/формани/ до ръководството на ответника, в които да фигурират реално изработени часове за
целия процесен период и справки за ищеца от карта за достъп на системата за
контрол и управление на достъпа на работното му място за целия процесен период,
включително данни за влизане и излизане на територията на Лукойл Нефтохим
Бургас АД
по дни и часове. След като работодателят няма нормативно задължение за изготвяне и съхраняване на
такива документи и при изявлението, че такива документи не са съставени не би
могъл да понесе санкция за неизготвянето и непредставянето им .
Що се отнася до доказателството поискано по т.1 - Книга за ежедневен
инструктаж съгласно приложение № 1 към Наредба № РД-07-2 / 16.02.2009 год. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, за всички работни дни , в които ищецът е работил,
както и за извънредните такива – в почивни дни и официални празници, районният
съд е приел обясненията на работодателя, че по документацията относно
ежедневните инструктажи, която е в значителен обем, липсват ежедневни
инструктажи за полаган извънреден труд от ищеца, тъй като той не е полагал
такъв, поради което такива инструктажи не са представени.
Съгласно Наредба № РД-07-2 / 16.02.2009 год. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
работодателят е длъжен да съставя и съхранява ежедневни инструктажи и той е
съставял такива за работните дни при нормално работно време на ищеца.
Представянето на съставяните от работодателя инструктажи за работните дни на
ищеца при нормално работно време обаче е несъотносимо към спора, доколкото няма
нормативни изисквания в тези инструктажи да бъдат посочени началният и крайният
час на полагания от работника труд. Ето защо представянето на такива
доказателства е правно ирелевантно и би довело до ненужно забавяне на процеса,
без да допринесе за изясняване на спора от фактическа страна по релевантните
факти. С оглед изявленията на ответника за несъставяне от работодателя на
ежедневни инструктажи на ищеца за извънреден труд в почивни и празнични дни,
няма как такива доказателства да бъдат събрани по делото.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1025 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
ДОПУСКА до разпит свидетелите Ждислав
Владислав Скжета, с адрес: „Маковиска“
№38, Нови Жмигрод, п.к.38-230, Ясленски окръг, Република Полша и Дариуш
Аркадиуш Горчица, с адрес: с. Пжишеки №68, п.к. 38-207, Ясленски окръг,
Република Полша, който да се извърши по реда на Регламент (ЕО) №1206/2001г. на
Съвета от полски съд.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника да представи превод
на полски език на въпросния лист в 1-седмичен срок от съобщението, след което
делото да се докладва за изготвяне на формуляр.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя съдът да задължи ответната страна да представи намиращите се у
нея документи във връзка с трудовото правоотношение на г-н М.С., а именно:
книга/и за ежедневния инструктаж съгласно приложение № 1 от Наредба №
РД-07.2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, в която да фигурират подписите,
положени от работника под ежедневния инструктаж в книгата за всички работни
дни, в които е работил, също и извънредните такива – в почивни дни и официални
празници; периодичните доклади на ръководителите на групи в строителството
(формани) до ръководството на „Сичес Полска СП.З.О.О., в които фигурират реално
изработените часове от работниците на фирмата за целия процесен период;
заверена справка за М.С. от карта за достъп до системата за контрол и
управление на достъпа до работното му място, от която да са видни пълните данни
за достъп на работника, включително данни за влизане и излизане от територията
на Лукойл Нефтохим Бургас АД по дни и часове.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.