Р Е Ш Е Н И Е260090
гр.Пазарджик, 13.11.2020 год.
В
И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Пазарджишки окръжен съд,
гражданска колегия, първи въззивен състав в открито заседание на четвърти
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
С участието на секретаря Лилия Кирякова
като разгледа докладваното от съдия Трънджиева В гр.д.№694 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение №100/10.07.2020г., постановено по гр.д.№746/2019г.
по описа на РС – П. е прекратено производството по делото в частта относно
предявен иск за сумата в размер на 9,73лв.- обезщетение за забава от
07.01.2019г. до 07.08.2019 г., на основание чл. 232 ГПК. Отхвърлени са предявените
от „Агенция за контрол на просрочени вземания” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул.„****, ет.3 срещу
Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 193,78лв., ведно със
законната лихва от 07.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща дължима главница по договора за кредит №****. – „Бяла карта“,
сключен между „Аксес Файнанс” ООД и Н.Н., както и 14,51лв. договорна лихва за
периода от 03.11.2016г. до 06.01.2018г., 52,14лв. - неустойка, 200 лв. – такса
разходи за събиране на вземането, дължими по договора за кредит, които вземания
са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 11.11.2016г. и приложение 1/26.02.2019г. към него, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№611/2019г. по
описа на РС - П.. Осъдено е „Агенция за контрол на просрочени вземания” ЕООД да
заплати на Адвокатско дружество „Б.В. И Н.“, Булстат: ****, с адрес: гр. С.,
ул.„****, представлявано от адв.В.Б., сума в размер на 100лв. – представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена в хипотезата на чл.38 т.2 от Закона за
адвокатурата безплатна адвокатска правна помощ и съдействие пред заповедния съд
на Н.И.Н., както и сумата в размер на 100лв. – адвокатско възнаграждение за осъществена
в хипотезата на чл.38 т.2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска правна
помощ и съдействие пред първоинстанционния съд на Н.И.Н..
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Агенция
за контрол на просрочени вземания“ ЕООД чрез юрисконсулт Т..
Счита постановеното решение за неправилно,
постановено при съществено нарушение на материалния закон, като се излагат следните
оплаквания и доводи:
1.
По отношение на иска за заплащане на договорна лихва – неправилно районният
съд приел, че размера на договорната лихва противоречи на добрите нрави, след
като нейният размер надвишава трикратния размер на законната лихва, което от
своя страна води до нейната нищожност.
Добрите нрави при лихвените равнища
на небанковото кредитиране не следвало да се сравняват с размера на законната
лихва.
Видно
от съдържанието на договора, между страните била договорена възнаградителна
лихва в размер на 43,2%, каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
Първоинстанционният
съд обосновал своите твърдения досежно недействителността на клаузата,
определяща възнаградителната лихва с наличието на съдебната практика, която
била морално остаряла и неприложима в конкретния случай, доколкото, с промяната
в Закона за потребителския кредит от 2014г. законодателно била въведена
максимална граница за размера на годишния процент на разходите /ГПР/ и
съответно за размера на възнаградителната лихва, а именно 5 пъти размера на
законната лихва, с което отпаднала възможността размерът на същите да бъде
преценяван съобразно съдебната практика.
Клаузата за договорената лихва в
договора не била нищожна, а волята на страните следвало да бъде зачетена, още
повече, че чл.10, ал.2 ЗЗД допускал лихви да се уговарят до размер, определен
от Министерски съвет, какъвто праг към момента на сключване на договора не бил
регламентиран в законодателството.
Освен
това, в случая следвало да се има предвид и факта, че кредиторът не е банка и
за задълженията на кредитополучателя не са дадени обезпечения, а повишеният
риск оскъпявал финансовия ресурс.
Дори
и да се приемели твърденията за нищожност на клаузата, с която е уговорен
размерът на възнаградителната лихва поради това, че надвишава трикратния размер
на законната лихва за забава, все пак съдът трябвало да отчете, че клаузата не
е уговорена в нарушение на добрите нрави изцяло, т.е. тя не следвало да бъде
обявявана за нищожна в целия уговорен размер на лихвения процент, а до
допустимия според съда трикратен размер на законната лихва. В този смисъл, не
следвало да се обявява за нищожен уговореният лихвен процент в целия му размер,
а само тази негова част, надвишаваща допустимия съгласно добрите нрави размер.
Прави се разграничение между договорна
/възнаградителна/ лихва и законна лихва за забава, като се твърди, че тези два
вида лихва са различни по своето същество и не следва да бъдат съпоставяни.
В
отношенията между правните субекти действал принципът на свободно договаряне -
чл.9 ЗЗД, съгласно който всеки е свободен да встъпва в правни и договорни
връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение и след като кредитополучателят
се е съгласил с тази цена на кредита, , то в този смисъл процесния договор бил
действителен.
2.
По отношение на иска за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно
задължение:
Първоинстанционният съд незаконосъобразно
отхвърлил тази претенция с мотивите, че същата заобикаля нормата на чл.16 ЗПК.
Неустойката имала санкционна функция по отношение
на неизправната страна.`
В настоящия случай в
процесния договор страните се съгласили, в случай че кредитополучателят не
заплати текущото си задължение на падеж, същият се задължава да предостави на
кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, обезпечение чрез поръчителство при
конкретно посочени предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се
подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни.
Съгласно сключения
договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в
посочения срок, кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на
10% от усвоената и непогасена главница, което в настоящия случай не било сторено,
поради което неустойката била дължима за всяко отделно неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение.
Потребителят още преди
да е обвързан от договор, имал цялата необходима информация, за да вземе
решение дали да сключи договор за кредит при тези условия или не.
3.По отношение на иска за заплащане на разходи и такси
за извънсъдебно събиране на задължението:
Неправилно първоинстанционният съд отхвърлил
претенцията за заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението с мотивите, че същите заобикалят ограниченията, наложени от чл.33 ЗПК и противоречат на разпоредбата на забраната, въведена с чл.10а, ал. 2 ЗПК.
Претендираните разходи и такси за извънсъдебно
събиране били начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямали характер на неустойка.
Преди промяната в ЗПК, таксите за управление на
кредита се дължали от всички клиенти, независимо дали е налице забава в
плащането от тяхна страна или не.
Освен това за периода, за който са начислени
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, не се претендирало
обезщетение за забава, следователно не е налице нарушение на разпоредбата на
чл.33 ЗПК.
Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и
постановяване на нов, с който предявеният установителен иск бъде уважен.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Н.И.Н.
чрез адв.В., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна. Счита, че постановеното от
първоинстанционният съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено, както
и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът
като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение и нормата на
чл.269 от ГПК , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
В
исковата си молба против Н.Н. „Агенция
за контрол на просрочените задължения“ ЕООД твърди, че по заявление на ищеца по
реда на чл.410 от ГПК била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 611/1019
година на Панагюрски районен съд.
В
срок постъпило възражение и ищецът предявява иск за установяване на вземането
си.
Претенцията
си основава на договор за кредит „бяла карта“ № 484566 от 2.11.2016 година.
Ищецът
от своя страна бил цесионер на вземането от „Аксес Файнъс „ ООД. Сключен бил
рамков договор , а конкретното вземане било посочено в Приложение № 1,като
длъжникът бил уведомен лично за извършената цесия.
С
подписването на посочения договор кредиторът се задължил да представи на
ответника револвиращ кредит в размер на 200 лева .На ответника Бил предоставен платежен
инструмент кредитна карта.
В
договора била предвидена възможност за увеличаване или намаляване на лимита ,в
конкретния случай с Анекс от 20.04.2018 година кредитния лимит бил намален от
1100 на 200 лева.
Ответникът
усвоил сумата ,като непогасената главница към момента била 193,78 лева.
На
основание чл.4 ал.1 т.2,чл.8 и чл.22 ал.2 от договора върху усвоената и непогасена главница се
дължала възнаградителна лихва в размер
0,12% дневно за периода 3.11.2016 датата на първата трансакция до 6.01.2019
година – датата на предсрочната изискуемост. Предпоставките за настъпването и
били предвидени в чл.22 ал.1 от договора. Дължимата договорна лихва възлизала
на 14,51 лева.
В
чл.16 от договора било предвидено, че в случай ,че ответникът не заплати
текущото си задължение – сбор от сумите по чл.3 ал.3 т.1-4 той се задължава да
предостави обезпечение чрез поръчителство при определени предпоставки и
съответно следва да се сключи договор за това. Задължението за поръчителство
възниквало при всеки отделен случай на неизпълнение. Съгласно чл.21 при
неизпълнение на задължението се дължала неустойка в размер на 10% от усвоената непогасена главница.
Ответникът дължал неустойка на това основание в размер на 52,14 лева.
Неустойка
била уговорена и в чл.12 ал.1 от договора ,в случай ,че не погаси текущото си
задължение.
Обоснована
е и дължимост на сума от 200 лева- такса и разходи за събиране на просроченото
задължение.
Последната
претенция, за която са изложени доводи в исковата молба е оттеглена.
Молят
да бъде прието за установено по отношение на ответника в качеството им на
цесионер съществуването на вземане в размер сумата от 193,78лв., ведно със законната лихва от
07.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима главница
по договора за кредит №****. – „Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс” ООД
и Н.Н., както и 14,51лв. договорна лихва за периода от 03.11.2016г. до
06.01.2018г., 52,14лв. - неустойка, 200 лв. – такса разходи за събиране на
вземането, дължими по договора за кредит, които вземания са прехвърлени на
ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
11.11.2016г. и приложение 1/26.02.2019г. към него, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№611/2019г. по описа на РС
- П..
В
срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът
оспорва иска.
Не
оспорва ,че е сключен договор между него и „Аксес Файнънс“ ЕООД на 2.11.2016 година,
изменен впоследствие с анекс. Твърди, че не е запознат с Общите условия, както
и ,че не му е връчен Стандартен европейски формуляр.
Оспорва
активната легитимация на ищеца , като твърди, че прехвърлените вземания не са
индивидуализирани в представения рамков договор и не е уговорена цена, както и
,че ответникът не е уведомен надлежно за извършената цесия.
Предсрочната
изискуемост на вземането не била настъпила, тъй като ответникът не е надлежно
уведомен.
Не
ставало ясно как е усвоена сумата , която се претендира като главница – чрез
колко тегления. При условията на евентуалност твърди, че е изплатил главницата.
Лихвения
процент надвишавал многократно обичайните лихвени проценти. Разпоредбите , на
които се позовавал ищеца от договора били в нарушение на добрите нрави.
Позовава се на практиката на ВКС ,според която надвишаващите трикратния размер
уговорки за лихви са в нарушение на добрите нрави.
Излага
още доводи за нищожност на клаузите за неустойки в договора , на които ищецът
основава претенциите си. Позовават се нормите на чл.33 ал.1 и ал.2 ЗПК. Въведената
в договора отговорност за отнапред определени разходи по чл.22 ал.4 и 5 от
договора, представлявала по съществото си също неустойка и с нея се целяло
заобикаляне на чл.33 от ЗПК.
В
противоречие със закона била и каузата за предоставяне на неустойка за не
предоставяне на обезпечение.
Счита
, че клаузите на чл.16 ,чл.21 , чл.22 ал.4 и 5 от договора са нищожни, а клаузите относно лихвения
процент, ГПР, таксите за събиране са
неравноправни.
Съдът
като прецени доводите на страните и доказателствата по делото , прие за
установено следното:
Не
се спори поделото , че на 2.11 2016 година между ответника и „Аксес файнънс“
ООД е сключен договор за кредит. С
подписването на договора кредитополучателя е декларирал, че е запознат с ОУ и
,че му е предоставен стандартен европейски формуляр. Предоставен е револвиращ
кредит с лимит 1100 лева и платежен инструмент. Уговорен е срока на
задължението на плащане на „текущото задължение“. Срока на кредита е 6 години,
фиксирания лихвен процент е 43,2%, а ГПР е 45,9%.
Кредита
е обезпечен със залог върху вземане на ответника по трудов договор.
В
чл.16 от договора е предвидено, че ако не се пати текущото задължение в срок
ответникът се задължава да предостави допълнително обезпечение – поръчител,
който да отговаря на определени условия. Ако не изпълни това свое задължение е
предвидена дължимост на неустойка в размер на 10% от усвоената непогасена
главница – чл.21 от договора.
Условията
за настъпване на предсрочна изискуемост са предвидени в чл.22 от договора, като
в ал.4 е предвидено задължение за заплащане на раходи по събиране на вземането
,определени за ден , отделно от това в ал.5 от договора е предвидена пък
дължимост на еднократна такса при настъпване на предсрочна изискуемост ,която
включвала разходите на лице , което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебното събиране на вземането.
На
20.04.2018 година е сключен анекс между страните по първоначалния договор, в
който е предоговорен кредитния лимит в размер на 200 лева и е предоговорен
срока на договора.
Между
ищеца и кредитодателя е сключен рамков договор, според който негов предмет са
ликвидни и изискуеми вземания на продавача. Конкретните вземания се
индивидуализират с Приложение № 1.Такова приложение , включващо вземането по
отношение на ответника е приложено по делото.
В
производство по чл.410 от ГПК е издадена по заявление на ищеца заповед за
изпълнение, като в законния срок е постъпило възражение от длъжника. В срок е
предявен иска за установяване съществуването на вземането , което обуславя
допустимостта му.
Обсъждайки
изложеното до тук, съдът намира ,че доводите за незапознаване на ответника с ОУ
и относно активната легитимация на ищеца
, що се касае до предмета на цесията , са неоснователни.
Договора
за кредит е между „Аксес Файнънс“ ООД и ответника. Договорът за цесия е сключен
между „Аксес файнънс“ ООД и ищцовото дружество. Предмет на този договор са
вземания както на самия цесионер по договори ,скрючени с него ,така и вземания
, които цесионера е придобил от „Изи Асет Мениджмънт“ АД отново по силата на
цесионен договор. В този рамков договор е предвидено е правомощието на купувача
да уведоми длъжника за извършената цесия. Поканата за доброволно изпълнение, в
която се включва обявяването на предсрочната изискуемост и уведомлението за извършената цесия ,приложена
към доказателствата, се отнася за друго лице и за задължения по друг договор.
Предоставени
са доказателства за връчване, които са относими към договора с ответника ,но
липсват данни за това ,какво точно е връчено на ответника.
Действително
уведомлението за цесия може да бъде връчено с исковата молба, съответно да
настъпи ефекта на цесията , стига да бъде приложено към исковата молба. В
конкретния случай уведомление до ответника ,за цесия на конкретното вземане
няма.
Въззивната
инстанция намира ,че това е достатъчно ,за да се отхвърлят исковете.
Отделно
от това , съдът се присъединява изцяло към основните съображения на първата
инстанция , мотивирали съдът да отхвърли претенциите.
Чрез
заключенията на експерта е установено ,че е отпуснат кредит , първоначално с
лимит 1100 лева ,който е усвоен , а впоследствие в размер на 200 лева – също
усвоен.
По
отношение на разпоредбите относно неустойката за предоставяне на поръчителство,
за сумите дължими разходи и такса за извънсъдебно събиране на вземането е
налице утвърдена съдебна практика. И
двете клаузи ,целящи заобикаляне на законови разпоредби ,регламентиращи
отношенията между кредитодател и потребител са нищожни. Съдът е изложил ясни мотиви
за това.
Съдът
се присъединява и към съображенията за нищожност на клаузата за лихви, поради
накърняване на добрите нрави. Касае се за кредитен лимит от 200 лева, като е
налице и обезпечение на договора ,чрез залог на трудово възнаграждение .Именно поради
това е и налице несъответствие на престациите.
По
отношение на главницата , за да приеме ,че претендираната сума не се дължи ,
съдът е взел предвид заключението на експерта за извършените плащания и е отчел
приетото относно неравноправен характер , респективно нищожност на клаузите от
договора ,на които се основава ищецът .Въззивната инстанция изцяло възприема
мотивите на първоинстанционния съд и се присъединява към тях.
По
изложените съображения , съдът намира ,че предявените искове от „Агенция за контрол
на просрочени вземания“ ЕООД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, на
първо място ,поради недоказване на
активната легитимация на ищеца , а и по същество , по съображенията , изложени
от първоинстанционния съд , към които при условията на чл.272 от ГПК ,
въззивната инстанция изцяло се присъединява.
С
оглед изхода на спора на ответника биха се дължали сторени разноски .В писмения
отговор е направено искане за присъждане на разноски , представляващи
адвокатско възнаграждение , но доказателства за такова – уговорено и платено ,
не са представени. Лисва и списък на разноски. Поради това и съдът не присъжда
такива.
Мотивиран
от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №100/10.07.2020г., постановено
по гр.д.№746/2019г. по описа на РС – П., с което са отхвърлени
предявените от „Агенция за контрол на просрочени вземания” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.„****, ет.3 срещу Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
193,78лв., ведно със законната лихва от 07.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща дължима главница по договора за кредит №****.
– „Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс” ООД и Н.Н., както и 14,51лв.
договорна лихва за периода от 03.11.2016г. до 06.01.2018г., 52,14лв. -
неустойка, 200 лв. – такса разходи за събиране на вземането, дължими по
договора за кредит, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г. и приложение
1/26.02.2019г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№611/2019г. по описа на РС - П..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.