РЕШЕНИЕ
№…………
Гр.
София, 30.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав,
в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Габриела
Владова, като разгледа докладваното от
съдия Атанас Маджев т. д. № 2817/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 159959 от 30.12.2019 г., с която е
подадена от ищецът - „Д.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, срещу ответника - „Т.К.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ********.
Предявени за разглеждане са следните осъдителни искове при условията на
обективно кумулативно съединяване:
1./ искове с правно основание чл. 327 ТЗ, във връзка с чл. 200 ЗЗД и чл. 372 ТЗ за заплащане на сумата от общо 66 192,77 лв., ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на ИМ в съда /30.12.2019 г./ до окончателното
плащане – представляваща незаплатена продажна цена, съответно възнаграждение
във връзка с извършени доставки и транспорт на стоки /въглища, брикети и
пепел/, въз основа на сключени неформални договори за търговска продажба на
стоки и превоз на товари, за които са издадени дванадесет на брой фактури,
както следва: фактура № *********/18.12.2014 г., фактура № *********/05.01.2015
г., фактура № *********/13.01.2015 г., фактура № **********/05.02.2015 г.,
фактура № **********/14.02.2015 г., фактура № **********/30.03.2015 г., фактура
№ **********/26.01.2016 г., фактура № **********/03.02.2016 г., фактура №
**********/16.05.2016 г., фактура № **********/06.09.2016 г., фактура №
**********/31.01.2017 г. и фактура № **********/24.01.2018 г. и
2./ искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
общо 29 839,28 лв. – представляваща обезщетение за забава относно допуснато
неизпълнение в плащането на главния дълг /формиран като сбор от цена по всяка
една от издадените дванадесет фактури/ начислено за периода от 02.01.2015 г. до
19.12.2019 г.
В исковата молба се твърди, че страните са дългогодишни партньори по
търговски отношения в рамките на които от ищеца в ролята му на продавач в полза
на ответника в качеството му на купувач са извършвани многократни доставки на
стоки – въглища, брикети и пепел, в т.ч. са били предоставяни и транспортни
услуги. Така в периода м.12.2014 г. – м.01.2018 г. между ищеца и ответника били
реализирани редица продажбени сделки, както и сделки с предмет транспортни
услуги, като във връзка с това били издадени цитираните по-горе 12 броя
фактури, в които били упоменати вида на доставяната стока, нейното количество и
стойност, респективно транспортната услуга и нейната стойност. Изпълнението на
задължението да се заплати цената на стоките, съответно възнаграждението за
услугите не било с установен по изрично отнапред постигнато съгласие падеж, а
приложение намирали правилата на ТЗ /чл. 303а, ал. 3 ТЗ/, а именно падежът за
плащането по всяка една от фактурите следвало да се смята за настъпил, считано
от изтичането на 14-дневен срок от получаването й от ответника. Сочи се, че
фактурите били приети от ответното дружество в деня на тяхното издаване и без
да са налице възражения, като те били осчетоводени при „Т.К.“ ЕООД, респективно
задълженията по тях потвърдени от счетоводството му с писмо от 19.12.2019 г.
Независимо от множеството проведени разговори в насока уреждане на отношенията
възникнали във връзка с очертаните доставки и услуги от ответника не било
предприето поведение насочено към плащането на натрупаните задължения по
изпълнените от ищеца сделки, или към сключването на споразумение за тяхното разсрочено
във времето погасяване. Предвид допуснатата забава в срочното изпълнение на
главните вземания, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът настоява да е станал и
кредитор относно вземания за обезщетения за забава, като надлежно е
индивидуализирал същите по период, размер и главно вземане, което е
просрочено.
Ответникът „Т.К.“ ЕООД, чрез
процесуалния му представител – адвокат Н. е подал своевременно отговор на
исковата молба в срока по чл.367 ГПК, като с него е изразил отношение по
редовността на ИМ, допустимостта и основателността на предявените с нея искове.
Най-напред са изложени доводи, че ИМ е нередовна : няма приложена справка по
чл. 366 ГПК; нямало посочване в обстоятелствената част какво е било
транспортирано при твърдените услуги по извършван транспорт, в т.ч. маршрут,
вид автомобил, съставени ли са някакви съпътстващи документи; представените
банкови извлечения и справки с натрупване по сметка 411 – клиенти не били
редовни, защото нямали изискуемите атрибути. Относно основателността на
претенциите ответната страна потвърждава това, че с ищеца от 2014 г. са в
положение на двустранни търговски отношения. Оспорва обаче дружеството да е
получавало стоките, респективно да е ползвало услугите по транспорт, като
изключение прави услугата отразена във фактура № **********/31.01.2017 г., като
извършването на същата се признава да е осъществено от ищеца, като за ответника
било възникнало задължението да му заплати сумата в размер от 9 535,02
лв., което е отразено като стойност на престираната
услуга. Доставка на въглища била извършена и съгласно издадената фактура №
*********/05.01.2015 г., но се прави позоваване, че стоката е била с влошено
качество при драстично отклонение от параметрите съдържащите се в придружаващия
стоката сертификат за качество, което ги правело негодни за употреба или по
предназначение, като се е стигнало до направата на рекламация от клиенти, на които те са били пласирани от ответника.
Това изключвало договорното задължение на ищеца да заплати цената за доставената
му некачествена стока. Във връзка с
останалите издадени от ищеца 10 броя фактури, които се противопоставят на
ответника, последния смята, че няма никакви годни доказателства, които да
разкриват реалното доставяне на стоките, респективно извършване на услугите –
стокови разписки, протоколи за предаване и приемане, товарителници, пътни листа
и пр. съпроводителни документи, предвид което нямало основание да се приеме, че
за ищеца е възникнало правото да получи каквито и да е било плащания на цена на
стоки или възнаграждение на услуги по визираните от него в ИМ фактури, с
изключение на вече упоменатата една от тях. На следващо място изрично се
подчертава, че дори ответника да е осчетоводил в своето счетоводство описаните
в ИМ фактури, то това не означава, че ищецът е изпълнил своите ангажименти по
сключените неформални сделки за продажба на стоки или извършване на услуги, тъй
като за това е необходимо провеждането на пълно и главно доказване. В условията
на евентуалност ако по делото се приемело, че вземането по фактура №
*********/18.12.2014 г. в размер на сумата от 7 576,80 лв. е възникнало в
правната сфера на ищеца и отговорен пред него за плащането му е ответника, то
се противопоставя възражение за погасяването му по давност, доколкото е изтекла
общата 5-годишна такава уредена в чл. 110 ЗЗД, респективно липсата на главен
дълг по тази фактура изключвало съществуването на вземане за обезщетение за
забава за същия. На самостоятелно евентуално основание се възразява по частта
от претенциите за обезщетение за забава, които покриват времето до 30.12.2016
г., като се сочи, че същите са обхванати от специалната тригодишна давност
уредена в чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Тези погасени по давност вземания се поддържа
да възлизат съвкупно в размер на 10 139,54 лв. Предвид тези си възражения
ответникът не можел да бъде упрекван, че осуетява евентуални преговори за
уреждане на негови задължения към ищеца, защото в съществената им част отрича
такива изобщо да съществуват за него. Освен това в рамите на дългогодишното им
партньорство между страните са възникнали редица други правоотношения, по които
адресат на задължения се явявал ищеца. Ответникът се позовава, че е титуляр на
неуредно вземане, по което длъжник се явява ищеца, като се излагат фактически
твърдения, че в периода от 01.12.2014 г. до 24.01.2015 г. ищецът извършил в
полза на ответника доставки на турски въглища, които били придружени от
съответния сертификат за качество. След като обаче ответника закупил такива
въглища в обем от над 164 тона и ги пласирал на трети лица, последните
осъществили изпитвания на тяхното качество и констатирали, че то не
кореспондира на придружаващия ги сертификат /ниво на калоричност/. Предвид
невъзможността посочените въглища да бъдат използвани от клиентите на ответника
по предназначение, се стигнало до направата на рекламация и връщането на 108
тона от тях на ответника, като последния трябвало да понесе разход за това
транспортиране до товарна гара Раднево в размер на сумата от 4 716 лв. с
ДДС. Поддържа се, че впоследствие това количество некачествени въглища било
върнато от ответника на ищеца, като последния ги е транспортирал от склада на
ответника до собствения си склад. Доставката на посочената некачествена стока е
предизвикала за ответника възникването на имуществени вреди в размер на стойността
на заплатените 108 тона въглища -16 308 лв. с вкл. ДДС и транспортни разходи в
размер на 4 716 лв. с ДДС, или общо 21 024 лв., за която сума се поддържа,
че ответника има насрещно вземане към ищеца, като в условията на евентуалност
ако дадена претенция предявена от ищеца се счете за основателна, то от
ответника се упражнява съдебно възражение за прихващане със сумата от 21 024
лв., за която се поддържа да е съществуващо негово насрещно вземане за понесени
вреди от неизпълнен договор. В обобщение се иска от съда сезиран със спора да
отхвърли предявените за разглеждане осъдителни искове, като ги счете за
недоказани и неоснователни, съответно да присъди в полза на ответника сторените
от него разноски за защитата му в производството пред настоящата инстанция.
С допълнителна искова молба от
19.05.2020 г. ищецът уточнява и допълва твърденията по първоначалната си
такава, като изразява и становище по въведените от ответника възражения за
нередовност на ИМ и неоснователност на претенциите. Изтъква се, че в ИМ не са
допуснати неизправности от кръга на сочените от ответника и няма основания тя
да бъде обездвижвана за изправянето им. По отношение основателността на
претенциите ищецът се спира на развитите в последователност от ответника възражения
за липса на надлежно възникнали вземания по извършени доставки на стоки и
услуги. Относно издадената на 05.01.2015 г. фактура се сочи, че едва на петата
година от извършването на доставката по тази фактура ответника е пристъпил към
възражение за отклонение в качеството на доставените въглища, което само по
себе си е основание да се отрече подобно възражение. Освен това нямало
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на възражението за липса на
качество, в т.ч. своевременно предявена от него към ищеца рекламация. Тъкмо
обратното ответника бил осчетоводил при себе си фактурата, с която е
фактурирана коментираната доставка на твърдяната некачествена стока. Поддържа
се, че количеството въглища по фактурата 05.01.2015 г. са били надлежно
доставени от ищеца в базата на ответника в гр. Раднево и каква е тяхната съдба
след това за ищеца е неясно, вкл. при какви условия същите са били съхранявани.
На следващо място се настоява, че фактурираните стоки и услуги в оспорваните от
ответника 10 фактури са били реално доставени, респективно извършени от ищеца в
полза на ответника, като за това ясно свидетелства факта, че всички те са
осчетоводени и включени в дневниците за покупки водени при купувача-ответник, в
т.ч. тези доставки са декларирани по ЗДДС и от декларатора-ответник е ползван
данъчен кредит. За напълно неоснователно се квалифицира възражението на
ответника за изтекла погасителна давност спрямо вземането в размер от
7 576,80 лв. по фактура от 18.12.2014 г. Сочи се, че приложимата давност
по отношение на вземането за цена по договор за продажба е общата 5-годищна
такава, като за коментираното вземане тя е започнала да тече не по рано от
02.01.2015 г. и е била прекъсната с подаването на ИМ на 30.12.2019 г., което
означавало, че вземането не е покрито от давност. Ищецът се спира и на
направените от ответника оспорвания на доставките извършени от ищеца по
фактура № *********/05.01.2015 г. в обем
от 92,280 т. въглища и фактура №
**********/05.02.2014 г. на 73,460 т. /последната фактура не е част от
фактурите, по които в ИМ ищецът търси присъждане на продажна цена/ въглища, при
довод за некачествена стока. Посоченото
отклонение в качеството на стоката не отговаряло на действителното фактическо
положение, но извън това се отбелязва, че въглищата по тези две доставки
отговарят на качеството, което е очертано в съпътстващите ги сертификати за
качество. Ищецът отрича някога да е встъпвал в търговски отношения с „П.“ ООД
или „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД, като коментираните въглища са доставени от
ищеца на ответника в базата на последния разположена в гр. Раднево, съответно
ищецът никога не бил поемал задължение да доставя въглища съгласно изискванията
за качество по борсов договор сключен между „П.“ ООД и „БДЖ-Товарни превози“
ЕООД. В този контекст той можел да бъде държан отговорен, че евентуалното
качество на доставените от него въглища в базата на ответника е било по-ниско
от това разписано в упоменатия борсов договор. Добавено е, че на пазара се
предлагат за продан въглища с различна степен на калоричност, като това е
основния показател влияещ върху цената на тази стока. Ищецът отново поставя
акцент над изтеклото време, считано от коментираните доставки и позоваването за
некачествена стока по тях повече от 5 години след извършването им, при липса на
рекламация. Възразява се по твърдението на ответника, че ищеца бил получил
обратно 108 тона от доставените с цитираните две фактури въглища. По отношение
на направеното от ответника възражение за прихващане, ищецът изтъква, че няма
каквито и да е било доказателства за реализацията на вреди за купувача, които
да създават за него имуществено право да получи обезщетение в размер от
21 024 лв. Извън това ищецът сочи, че по извършената доставка на стока
отразена във фактура от 05.12.2014 г., също не е получил плащане от купувача,
което пък е аргумент за неоснователност на възражението за прихващане, като в
заключение се настоява за неговото отхвърляне от съда.
С допълнителен отговор от
26.06.2020 г. ответника „Т.К.“ ЕООД взема отношение по депозираната ДИМ, като
продължава да поддържа възраженията си развити в първоначалния отговор,
съответно ги обогатява съобразно поясненията и допълненията направени от ищеца.
Приповтарят се аргументите за липса на извършена реална доставка на стоките,
съответно услугите упоменати в 10 от фактурите, по които ищеца търси плащане.
Отново присъства позоваване, че по една от фактурираните доставки през 2015 г.
въглищата са били с много ниско качество, което не покрива надлежно поетото от
ищеца задължение да достави стока с качество кореспондиращо на придружаващия я
сертификат, респективно препятства възникването на насрещното задължение на
купувача да заплати уговорената цена. И в този отговор присъства позоваване, че
една част от вземанията ако изобщо са възникнали и съществуват са погасени по
давност, като се пояснява, че няма яснота по какви причини ищеца възприема, че
спрямо вземанията за лихва е приложима общата 5-годишна давност. Успоредно с
това ответника продължава да поддържа въведеното от негова страна съдебно
възражение за прихващане, като сочи, че е титуляр на насрещно вземане в общ
размер от 21 024 лв.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
В подкрепа на твърденията на ищеца за сключени с ответното дружество
договори за продажба на въглища, брикети и пепел, както и на такива за превоз
на товари са представени от него и приети като писмени доказателства по делото 13 броя данъчни фактури, както следва:
Ангажирана е фактура № **********, издадена на 05.01.2015
г. от „Д.“ ЕООД към „Т.К.“ ЕООД за сумата от 13 932 лв. с ДДС, представляваща
цена за продажбата на 92.800 тона въглища.
Ангажирана е фактура № **********, издадена на
13.01.2015 г. от „Д.“ ЕООД към „Т.К.“ ЕООД за сумата от 8 428 лв. с ДДС,
представляваща цена за продажбата на 30.100 тона въглища.
Ангажирана е фактура № 070000001690, издадена на
05.02.2015 г. от „Д.“ ЕООД към „Т.К.“ ЕООД за продажбата на 21.020 тона брикети
на стойност 2 872,73 лв. без ДДС, 10 тона въглища на стойност 2 333,33 лв. без
ДДС и извършена транспортна услуга на стойност 87,58 лв. или общо 5 293,65 лв.
без ДДС, съответно 6 352,38 лв. с ДДС.
Ангажирана е фактура №**********, издадена на
14.02.2015 г. от „Д.“ ЕООД към „Т.К.“ ЕООД за продажбата на 25.480 тона брикети
на стойност 3 482,26 лв. без ДДС и извършена транспортна услуга на стойност
106,17 лв. без ДДС или общо 3 588,43 лв. без ДДС, съответно 4 306,12 лв. с ДДС.
Ангажирана е фактура № **********, издадена на
30.03.2015 г. от „Д.“ ЕООД към „Т.К.“ ЕООД за сумата от 18 000 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение за транспортиране на въглища.
Ангажирана е фактура № **********, издадена на
26.01.2016 г. от „Д.“ ЕООД към „Т.К.“ ЕООД за сумата от 1 171,80 лв. с ДДС,
представляваща цена за продажбата на 16.740 тона пепел.
Ангажирана е фактура № **********, издадена на
03.02.2016 г. от „Д.“ ЕООД към „Т.К.“ ЕООД за продажбата на 25.980 тона брикети
на стойност 3 832,05 лв. и извършена транспортна услуга на стойност 216,50 лв.
или общо 4 048,55 лв. без ДДС, съответно 4 858,26 лв. с ДДС.
Ангажирана е фактура № **********, издадена на
25.04.2016 г. от „Д.“ ЕООД към „Т.К.“ ЕООД за сумата от 6 000 лв. без ДДС,
съответно 7 200 лв. с ДДС, отразена като авансово плащане за извършена
транспортна услуга. Представена по делото е още фактура № **********, издадена
на 16.05.2016 г. между същите страни на стойност 71,20 лв. без ДДС, съответно
85,44 лв. с ДДС, формирана като от стойността на възнаграждението за извършена
транспортна услуга на стойност 6 071,20 лв. без ДДС е приспаднат авансът по фактура
№ **********/25.04.2016 г. на стойност 6 000 лв. без ДДС.
Ангажирана е фактура № **********, издадена на 31.01.2017
г. от „Д.“ ЕООД към „Т.К.“ ЕООД за сумата от 9 535,02 с ДДС, представляваща
възнаграждение за извършена на транспортна услуга по спецификация. С протоколно
определение от 31.08.2020 г. съдът е отделил като безспорно между страните и
поради това ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че транспортната
услуга, възнаграждението за която е отразено в издадената от ищеца фактура № **********/31.01.2017
г., е действително предоставена от него, като е била изпълнена съгласно
уговореното.
Във връзка с противопоставени на исковите претенции възражения ответното
дружество на свои ред ангажира фактура № **********, издадена на 05.12.2014 г.
от „Д.“ ЕООД към „Т.К.“ ЕООД за сумата от 11 019 лв.
с ДДС, представляваща цена за продажбата на 73.460 тона въглища.
По делото е представен приемо-предавателен протокол, изготвен на
24.01.2015 г. между представители на „Т.К.“ ООД и „П.“ ООД, в който е отразено,
че ответното дружество е доставило на „П.“ ООД 164.950 тона турски въглища със
сертификат № 6921/15.07.2014 г. на товарната гара в гр. Раднево.
Представен е борсов договор № 33 от 12.01.2012 г. за продажба на стоки
чрез Софийска стокова борса, от който се установява, че „БДЖ – Товарни превози“
ЕООД, представлявано от „Х.БДЖ“ ЕАД по договор за борсово представителство №
45/06.12.2011 г., е закупило 164.950 тона въглища от „П.“ ООД, представлявано от
„С.Б.“ ООД по договор за борсово представителство, за което е издадена фактура
№ **********/07.01.2015 г., която също е представена по делото.
Приобщено за доказателство е и писмо с изх. № 35-00-450/09.06.2015 г.,
изпратено от „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД до „П.“ ООД във връзка с рекламация
на въглища, доставени от „П.“ ООД по борсов договор № 33/12.01.2012 г., от
което се установява, че за периода от 07.05.2015 г. до 17.05.2015 г. „БДЖ –
Товарни превози“ ЕООД е върнало на „П.“ ООД 108.720 тона от общо доставените в
периода от м. декември 2014 г. до м. януари 2015 г. в изпълнение на борсовия
договор 164.950 тона въглища, във връзка с което претендира да му бъде
заплатена сумата от 1 206 лв., представляваща разходи по установяване на
качеството на доставените въглища, и сумата от 2 757,53 лв., представляваща
разходи за връщане на рекламираните некачествени въглища.
Представен на следващо място е протокол от 10.05.2015 г., изготвен между
представители на „П.“ ООД и „Т.К.“ ООД, видно от който „П.“ ООД връща на
ответното дружество 108.720 тона турски въглища със сертификат №
6921/15.07.2014 г., доставени на „П.“ ООД в периода от 01.12.2014 г. до
24.01.2015 г., като „Т.К.“ ООД се задължава да заплати на „П.“ ООД сумата от 3
940 лв., представляваща разходи за връщане на въглищата.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено
от вещото лице Д.Т., което съдът кредитира и съобразява при формиране на изводите
си относно спорните материални права заявени от ищеца и изследвани по делото. Заключението
установява, че „Т.К.“ ООД е осчетоводило всяка от тринадесетте броя фактури,
издадени от ищеца в периода от 18.12.2014 г. до 24.01.2018 г. на обща стойност
83 441,32 лв. с ДДС, отразило е същите в дневниците си за покупки към месечните
справки-декларации по ЗДДС, подадени в НАП, и е ползвал право на данъчен кредит
за всяка от фактурите с изключение на фактура № **********/24.01.2018 г. на
стойност 1 100 лв., която е без право на данъчен кредит. На следващо място
заключението установява датите на постъпване в НАП на изготвените от ответното
дружество справки-декларации, в които са отразени процесните фактури, както
следва справката-декларация относно фактура № **********/18.12.2014 г. е
получена в НАП на 11.03.2015 г., справката-декларация относно фактура **********/05.01.2015
г. е получена в НАП на 13.02.2015 г., справката-декларация относно фактура № **********/13.01.2015
г. е получена в НАП на 13.02.2015 г., справката-декларация относно фактура № 070000001690/05.02.2015 г. е получена в НАП на
11.03.2015 г., справката-декларация относно фактура № **********/14.02.2015 г.
е получена в НАП на 11.03.2015 г., справката-декларация относно фактура № **********/30.03.2015
г. е получена в НАП на 08.04.2015 г., справката-декларация относно фактура № **********/26.01.2016
г. е получена в НАП на 14.06.2016 г., справката-декларация относно фактура № **********/03.02.2016
г. е получена в НАП на 14.03.2016 г., справката-декларация
относно фактура № **********/25.04.2016 г. е получена в НАП на 14.06.2016
г., справката-декларация относно фактура № **********/16.05.2016 г. е получена
в НАП на 12.01.2017 г., справката-декларация относно фактура № **********/06.09.2016
г. е получена в НАП на 14.11.2016 г., справката-декларация относно фактура №
**********/31.01.2017 г. е получена в НАП на 13.03.2017 г. и
справката-декларация относно фактура № **********/24.01.2018 г. е получена в
НАП на 13.04.2018 г. От заключението се установява, че в периода от 13.02.2015
г. до 16.05.2016 г. ответното дружество е предприело три плащания по фактурите
на обща стойност 17 248,55 лв., както следва: на 13.02.2015 г. е извършило
плащане в размер на 6 000 лв. по фактура № 070000001690/05.02.2015 г. в резултат
на което непогасеният остатък от вземането по нея е намален до сумата от 352,38
лв. с ДДС, на 08.02.2016 г. е извършило плащане в размер на 4 048,55 лв. по
фактура № **********/03.02.2016 г., в резултат на което непогасеният остатък от
вземането по нея е намален до сумата от 809,71 лв. с ДДС, и на 16.05.2016 г. е
платило изцяло задължението си по фактура № **********/25.04.2016 г. на
стойност 7 200 лв. с ДДС.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По исковете с
правна квалификация чл. 327 ТЗ, във връзка с чл. 200 ЗЗД и чл. 372 ТЗ.
Предмет на разглеждане в производството са вземания на ищеца за заплащане
на дължимата цена по договори за продажба на въглища, брикети и пепел, сключени
с ответното дружество, както и възнаграждения, дължими от ответника по сключени
между страните по делото договори за превоз на товари. Основателността на
претенцията за заплащане на процесните вземания е предпоставена от наличието на
договорни отношения между страните по делото, по силата на които ищецът се е
задължил да прехвърли в полза на ответното дружество съответните количества въглища,
брикети и пепел, срещу което последното се е задължило да заплати уговорената продажна
цена в претендирания от ищеца размер, съответно от наличието на облигационни
отношения по договори за превоз, по силата на които ищецът се е задължил да
изпълни възложените му от ответното дружество транспортни услуги, което от своя
страна е поела задължение да заплати на ищеца възнаграждение за приетата работа
в претендирания размер.
Между страните по делото не е спорно, че същите се намират в трайни
търговски отношения, като ищецът основава претендираните вземания на сключени
между него и ответното дружество в период очертан в ИМ неформални договори за търговска продажба и
превоз. При отсъствието на обективирано в писмена форма съгласие между страните
по делото за сключване на договорите, на които са основани исковите претенции,
установяването на факта на тяхното сключване може да се проведе чрез доказване
посредством всички допустими средства на доказателствения процес. В тази насока
по делото са ангажирани тринадесет на брой данъчни фактури, издадени от „Д.“
ЕООД и имащи за получател ответника - „Т.К.“ ЕООД в периода от 18.12.2014 г. до
24.01.2018 г. третиращи вземания на обща стойност в размер на сумата от 83 441,32
лв., от които 50 736,79 лв. – цена по договори за продажба на въглища, 12 224,44
лв. – цена по договори за продажба на брикети, 1 171,80 лв. – цена по
договори за продажба на пепел, и 19 308,25 лв. – възнаграждение по
договори за превоз. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че всяка от така издадените фактури е отразена в счетоводството на „Т.К.“
ЕООД, като същите са включени в дневниците за покупките към месечните
справки-декларации по ЗДДС, подадени в НАП, и въз основа на всяка от тях, с
изключение на фактура № **********/24.01.2018 г. на стойност 1 100 лв., е бил ползван
данъчен кредит. За пълнота следва да се посочи, че неползването на данъчен
кредит по фактурираната доставката за сумата от 1 100 лв. е по причина, че
се касае за доставка извън общността, която сделка е изключена от
възстановяване на ДДС. Отразяването на очертаните
в ИМ 13 броя фактури в счетоводството на ответното дружество и ползването на
данъчен кредит въз основа на тях, трябва да се разглежда като направено от
купувача/получателя на транспортната услуга извънсъдебно признание за
възникване на отразените в тях парични задължения за цена и възнаграждение за
превоз на товар, което предполага сключването и надлежното изпълнение на
договорите за търговска продажба и превоз, по силата на които тези задължения
са възникнали. Аргументът на ответника, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на облигационното си задължение да му достави определеното количество
стока – въглища, брикети, пепел, което да кореспондира на отразената във всяка
от фактурите цена, както и да извърши поддържаната превозна услуга не се
споделя от решаващия състав, тъй като макар по делото от дружеството сочещо се
за кредитор да не е ангажирана съпътстваща документация на доставките,
съответно превозите на товари, то това не може да разколебае констатираното
извънсъдебно признание за получаване на стоките и услугите от ответника, което
е манифестирано от негова страна с осчетоводяването на издадените от ищеца и
посочени в ИМ 13 броя фактури до степен да се приеме за липсващо реално
изпълнение на основното задължение на продавача/доставчика на превозната услуга
да предаде съответното количество стока на купувача и да превози дадения товар
до посоченото му от ответника място на разтоварване. На следващо място напълно
необосновано е въведеното от ответника възражение, че доставената му стока по
една от фактурите, а именно тази с № *********/05.01.2015 г. е некачествена и
за нея не следва да му се вменява задължение за плащане. В чл. 324 ТЗ е
установено задължение за купувача по търговската продажба да прегледа стоката и
ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача, като ако това
не бъде сторено от купувача, то стоката се смята одобрена като съответстваща на
изискванията, освен за скрити недостатъци. Вече се посочи, че с акта на
осчетоводяване на фактурата ответника признава получаването на стоката, но не
само това същия признава, че тя няма недостатъци в своето качество, които да са
от категорията на явните такива. По отношение на скритите недостатъци, за
какъвто може да се възприеме, че евентуално съставлява нивото на калоричност, е
необходимо да се отбележи, че за да се позове на подобен недостатък на първо
място купувачът е страната, която трябва да докаже, че е уговорил с продавача
стоката /въглищата/ да кореспондира на определено
ниво на калоричност. В случаят се касае до неформални договори за търговска
продажба, чието съдържание както вече се подчерта следва да се изяснява чрез
целия спектър на позволените в ГПК доказателства. „Т.К.“ ЕООД обаче не е
представил по делото никакво доказателство, че въглищата които е уговорил да
закупи от ищеца е трябвало да съответстват на определено ниво на калоричност. В
това число по делото не е представян твърдения от ответника сертификат за
качество придружавал доставката на въглища по фактура с № *********/05.01.2015
г. за да може да се прецени, дали продавачът е поемал определен договорен
ангажимент в тази посока.
Изложеното по-горе формира у решаващия състав извод, че ищецът е провел
успешно доказване на възложените в негова тежест факти от състава на съдебно
предявените си вземания, а именно сключване на договори за продажба и превоз и
надлежното им изпълнение.
Относно размера на заявените за присъждане претенции за цена на доставени
стоки и възнаграждение на транспортирани товари :
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
периода от 13.02.2015 г. до 16.05.2016 г. ответното дружество е извършило три
плащания по фактурите на обща стойност 17 248,55 лв., като на 13.02.2015 г. е
извършило плащане в размер на 6 000 лв. по фактура № 070000001690/05.02.2015 г.
в резултат на което непогасеният остатък от вземането по нея е намален до
сумата от 352,38 лв. с ДДС, на 08.02.2016 г. е извършило плащане в размер на 4
048,55 лв. по фактура № **********/03.02.2016 г., в резултат на което
непогасеният остатък от вземането по нея е намален до сумата от 809,71 лв. с
ДДС, и на 16.05.2016 г. е платило изцяло задължението си по фактура №
**********/25.04.2016 г. на стойност 7 200 лв. с ДДС. От страна на
ответното дружество не се твърди, съответно и представените по делото
доказателства не се установява ответникът да е извършвал други плащания на
възникналите в негова тежест задължения, отразени в процесните фактури, поради
което съдът установява непогасеният остатък от вземанията по тях да възлиза в
общ размер на сумата от 66 192,77 лв., от които сумата от 7 576,80
лв. по фактура № **********/18.12.2014 г., сумата от 13 932 лв. по фактура
№ **********/05.01.2015 г., сумата от 8 428 лв. по фактура № **********/13.01.2015
г., сумата от 352,38 лв. по фактура № 070000001690/05.02.2015 г, сумата от
4 306,12 лв. по фактура № **********/14.02.2015 г., сумата от 18 000
лв. по фактура № **********/30.03.2015 г., сумата от 1 171,80 лв. по
фактура № **********/26.01.2016 г., сумата от 809,71 лв. по фактура № **********/03.02.2016
г., сумата от 85,44 лв. по фактура № **********/16.05.2016 г., сумата от 895,50
лв. по фактура № **********/06.09.2016 г., сумата от 9 535,02 лв. по
фактура № **********/31.01.2017 г. и сумата от 1 100 лв. по фактура № **********/24.01.2018
г.
С оглед своевременно релевираното от ответника възражение за погасяване
по давност на вземанията по процесните фактури, съдът дължи произнасяне по
същото.
Предявените по делото вземания представляват такива за заплащане на цена
по договори за търговска продажба, както и за заплащане на възнаграждение по
договори за превоз, и доколкото същите не попадат сред изключенията по чл. 111 ЗЗД
по отношение на тях намира приложения общия петгодишен давностен срок по чл.
110 ЗЗД. В чл. 114, ал. 1 ЗЗД е разписано, че давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, като съгласно ал. 2 ако тази
изискуемост е уговорено да настъпва след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ когато
страните по търговска сделка не са уговорили срок за изпълнение на паричното
задължение, плащането следва да бъде извършено в 14-дневен срок от получаване
на фактурата или на друга покана за плащане. В случая ищецът твърди, че
фактурите са били получени от ответника в деня на издаването им без обаче да представя
доказателства в тази насока. В същото време по делото не са налице данни относно
датите на отразяване на процесните фактури в счетоводството на ответника за да
могат същите да бъдат възприети като най-ранните дати, на който ответникът е
разполагал с фактурите. По тази причина най-ранния момент, за който по делото
се установява, че процесните фактури са били получени от ответника е този на
постъпването на изготвените от него справки-декларации в НАП.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че изготвените
от ответника справки-декларации относно процесните фактури са постъпили в НАП в
периода от 13.02.2015 г. до 14.04.2018 г. Приемайки, че датите на постъпване на
справките-декларации на ответника в НАП са най-ранните дати, на които по делото
се установява, че същият е получил процесните фактури, съдът намира, че
задълженията по тях са станали изискуеми в периода от 02.03.2015 г. до
30.04.2018 г. Предвид датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2019
г. – и при съобразяване на приложимия петгодишен давностен срок от настъпване
на изискуемостта, съдът намира, че вземанията по процесните фактури не са
погасени по давност и упражненото от ответното дружество възражение в този
смисъл е неоснователно.
По исковете с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед паричния характер на задълженията на ответника за заплащане на
продажната цена за отразените в процесните фактури количества въглища, брикети
и пепел, както и на задълженията му за заплащане на възнаграждения за
предоставени транспортни услуги по договори за превоз на товари, при допусната
от страна на възложителя забава в изпълнението му на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в негова тежест възниква задължение за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва.
По делото се установява, че задължението на ответника по фактура **********/18.12.2014
г. в размер на сумата от 7 576,80 лв. е станало изискуемо на 25.03.2015 г., съответно считано от 26.03.2015 г.
ответникът е изпаднал в забава, като в негова тежест е започнало начисляването
на обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата, възлизаща в
размер на сумата от 3 642,43 лв. до датата - 19.12.2019 г. За периода от
началната дата, от която ищецът претендира присъждането на законна лихва – 18.12.2014
г. – до датата предхождаща изпадането на ответника в забава – 25.03.2015 г. –
претенцията е неоснователна. Ответникът е възразил за изтекла погасителна
давност, като лихвения характер на вземането обуславя приложението на специалния
тригодишен давностен срок. С оглед началната дата, от която е започнало
начисляването на законна лихва за забава – 26.03.2015 г. – и при съобразяване
на датата на постъпване на исковата молба в съда, довело до прекъсване на
давността – 30.12.2019 г. – по делото се установява, че погасено по давност е
вземането за законна лихва за периода от 26.03.2015 г. до 30.12.2016 г.
Непогасено е вземането за законна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 19.12.2019
г. в размер на сумата от 2 281,45 лв.
Задължението по фактура № **********/05.01.2015 г. в размер на сумата от
13 932 лв. е станало изискуемо на 27.02.2015 г. с изтичането на 14 дни от получаване на фактурата от ответника по
реда на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, съответно считано от 28.02.2015 г. ответникът е изпаднал в забава, като в
негова тежест е започнало начисляването на законна лихва, възлизаща в размер на
сумата от 6 798.32 лв. за
периода до 19.12.2019 г. За периода от
началната дата, от която ищецът претендира присъждането на законна лихва –
05.01.2015 г. – до датата предхождаща изпадането на ответника в забава –
27.02.2015 г. – претенцията е неоснователна. С оглед възражението на ответника
за погасяване на вземанията по давност, при съобразяване на началната дата, от
която е започнало начисляването на законна лихва за забава – 28.02.2015 г. – и
датата на постъпване на исковата молба в съда, довело до прекъсване на
давността – 30.12.2019 г. – по делото се установява, че погасено по давност е
вземането за законна лихва за периода от 28.02.2015 г. до 30.12.2016 г. Непогасено по давност е вземането за законна лихва
за периода от 31.12.2016 г. до 19.12.2019 г. в размер на сумата от 4 195,08 лв.
Задължението по фактура № **********/13.01.2015 г. в размер на сумата от 8
428 лв. е станало изискуемо на 27.02.2015 г. с
изтичането на 14 дни от получаване на фактурата от ответника по реда на чл.
303а, ал. 3 ТЗ, съответно считано от 28.02.2015 г. ответникът е изпаднал в
забава, като в негова тежест е започнало начисляването на законна лихва, възлизаща
в размер на сумата от 4 112,55 лв. за периода до 19.12.2019 г. За периода
от началната дата, от която ищецът претендира присъждането на законна лихва –
13.01.2015 г. – до датата предхождаща изпадането на ответника в забава – 27.02.2015
г. – претенцията е неоснователна. С оглед възражението на ответника за
погасяване на вземанията по давност, при съобразяване на началната дата, от
която е започнало начисляването на законна лихва за забава – 28.02.2015 г. – и
датата на постъпване на исковата молба в съда, довело до прекъсване на
давността – 30.12.2019 г. – по делото се установява, че погасено по давност е
вземането за законна лихва за периода от 28.02.2015 г. до 30.12.2016 г.
Непогасено по давност е вземането за законна лихва за периода от 31.12.2016 г.
до 19.12.2019 г. в размер на сумата от 2
537,75 лв.
Задължението по фактура № 070000001690/05.02.2015 г. в размер на сумата
от 352,38 лв. е станало изискуемо на 25.03.2015 г. по реда на чл. 303а, ал. 3 ТЗ с изтичането на 14 дни от получаване на фактурата от ответника, съответно
считано от 26.03.2015 г. ответникът е изпаднал в забава, като в негова тежест е
започнало начисляването на законна лихва, възлизаща в размер на сумата от 169,40 лв. за периода до 19.12.2019 г. За
периода от началната дата, от която ищецът претендира присъждането на законна
лихва – 05.02.2015 г. – до датата предхождаща изпадането на ответника в забава
– 25.03.2015 г. – претенцията е неоснователна. С оглед възражението на
ответника за погасяване на вземанията по давност, при съобразяване на началната
дата, от която е започнало начисляването на законна лихва за забава – 26.03.2015
г. – и датата на постъпване на исковата молба в съда, довело до прекъсване на
давността – 30.12.2019 г. – по делото се установява, че погасено по давност е
вземането за законна лихва за периода от 26.03.2015 г. до 30.12.2016 г.
Непогасено по давност е вземането за законна лихва за периода от 31.12.2016 г.
до 19.12.2019 г. в размер на сумата от 106,11
лв.
Задължението по фактура № **********/14.02.2015 г. в размер на сумата от
4 306,12 лв. е станало изискуемо на 25.03.2015 г. по реда на
чл. 303а, ал. 3 ТЗ с изтичането на 14 дни от получаване на фактурата от ответника,
съответно считано от 26.03.2015 г. ответникът е изпаднал в забава, като в
негова тежест е започнало начисляването на законна лихва, възлизаща в размер на
сумата от 2 070,10 лв. за периода
до 19.12.2019 г. За периода от началната дата, от която ищецът претендира
присъждането на законна лихва – 14.02.2015 г. – до датата предхождаща
изпадането на ответника в забава – 25.03.2015 г. – претенцията е неоснователна.
С оглед възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност, при
съобразяване на началната дата, от която е започнало начисляването на законна
лихва за забава – 26.03.2015 г. – и датата на постъпване на исковата молба в
съда, довело до прекъсване на давността – 30.12.2019 г. – по делото се
установява, че погасено по давност е вземането за законна лихва за периода от
26.03.2015 г. до 30.12.2016 г. Непогасено по давност е вземането за законна
лихва за периода от 31.12.2016 г. до 19.12.2019 г. в размер на сумата от 1 296,62 лв.
Задължението по фактура № **********/30.03.2015 г. в размер на сумата от
18 000 лв. е станало изискуемо на 22.04.2015 г. по реда на чл. 303а, ал. 3 ТЗ с изтичането на 14 дни от получаване на фактурата от ответника, съответно
считано от 23.04.2015 г. ответникът е изпаднал в забава, като в негова тежест е
започнало начисляването на законна лихва, възлизаща в размер на сумата от 8 513,10 лв. за периода до 19.12.2019 г.
За периода от началната дата, от която ищецът
претендира присъждането на законна лихва – 30.03.2015 г. – до датата
предхождаща изпадането на ответника в забава – 22.04.2015 г. – претенцията е
неоснователна. С оглед възражението на ответника за погасяване на вземанията по
давност, при съобразяване на началната дата, от която е започнало начисляването
на законна лихва за забава – 23.04.2015 г. – и датата на постъпване на исковата
молба в съда, довело до прекъсване на давността – 30.12.2019 г. – по делото се
установява, че погасено по давност е вземането за законна лихва за периода от 23.04.2015
г. до 30.12.2016 г. Непогасено по давност е вземането за законна лихва за
периода от 31.12.2016 г. до 19.12.2019 г. в размер на сумата от 5 420 лв.
Задължението по фактура № **********/26.01.2016 г. в размер на сумата от 1
171,80 лв. е станало изискуемо на 28.06.2016 г. по реда на чл. 303а, ал. 3 ТЗ с
изтичането на 14 дни от получаване на фактурата от ответника, съответно считано
от 29.06.2016 г. ответникът е изпаднал в забава, като в негова тежест е
започнало начисляването на законна лихва, възлизаща в размер на сумата от 413,06 лв. за периода до 19.12.2019 г. За
периода от началната дата, от която ищецът претендира присъждането на законна
лихва – 26.01.2016 г. – до датата предхождаща изпадането на ответника в забава
– 28.06.2016 г. – претенцията е неоснователна. С оглед възражението на
ответника за погасяване на вземанията по давност, при съобразяване на началната
дата, от която е започнало начисляването на законна лихва за забава – 29.06.2016
г. – и датата на постъпване на исковата молба в съда, довело до прекъсване на
давността – 30.12.2019 г. – по делото се установява, че погасено по давност е
вземането за законна лихва за периода от 29.06.2016 г. до 30.12.2016 г.
Непогасено по давност е вземането за законна лихва за периода от 31.12.2016 г.
до 19.12.2019 г. в размер на сумата от 352,85
лв.
Задължението по фактура № **********/03.02.2016 г. в размер на сумата от
809,71 лв. е станало изискуемо на 28.03.2016
г. по реда на чл. 303а, ал. 3 ТЗ с изтичането на 14 дни от получаване на
фактурата от ответника, съответно считано от 29.03.2016 г. ответникът е
изпаднал в забава, като в негова тежест е започнало начисляването на законна
лихва, възлизаща в размер на сумата от 306,15
лв. за периода до 19.12.2019 г. За периода от началната дата, от която ищецът претендира присъждането на
законна лихва – 03.02.2016 г. – до датата предхождаща изпадането на ответника в
забава – 28.03.2016 г. – претенцията е неоснователна. С оглед възражението на
ответника за погасяване на вземанията по давност, при съобразяване на началната
дата, от която е започнало начисляването на законна лихва за забава –
29.03.2016 г. – и датата на постъпване на исковата молба в съда, довело до
прекъсване на давността – 30.12.2019 г. – по делото се установява, че погасено
по давност е вземането за законна лихва за периода от 29.03.2016 г. до
30.12.2016 г. Непогасено по давност е вземането за законна лихва за периода от
31.12.2016 г. до 19.12.2019 г. в размер на сумата от 243,82 лв.
Задължението по фактура № **********/16.05.2016 г. в размер на сумата от 85,44
лв. е станало изискуемо на 26.01.2017 г. по реда на чл. 303а, ал. 3 ТЗ с
изтичането на 14 дни от получаване на фактурата от ответника, съответно считано
от 27.01.2017 г. ответникът е изпаднал в забава, като в негова тежест е
започнало начисляването на законна лихва, възлизаща в размер на сумата от 25,10
лв. за периода до 19.12.2019 г. За периода от началната дата, от която ищецът
претендира присъждането на законна лихва – 16.05.2016 г. – до датата
предхождаща изпадането на ответника в забава – 26.01.2017 г. – претенцията е
неоснователна. При съобразяване на началната дата, от която е започнало
начисляването на законна лихва за забава – 27.01.2017 г. – и датата на
постъпване на исковата молба в съда – 30.12.2019 г. – възражението на ответника
за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
Задължението по фактура № **********/06.09.2016 г. в размер на сумата от
895,50 лв. е станало изискуемо на 28.11.2016 г. по реда на чл. 303а, ал. 3 ТЗ с
изтичането на 14 дни от получаване на фактурата от ответника, съответно считано
от 29.11.2016 г. ответникът е изпаднал в забава, като в негова тежест е
започнало начисляването на законна лихва, възлизаща в размер на сумата от
277,60 лв. за периода до 19.12.2019 г. За периода от началната дата, от която
ищецът претендира присъждането на законна лихва – 06.09.2016 г. – до датата
предхождаща изпадането на ответника в забава – 28.11.2016 г. – претенцията е
неоснователна. С оглед възражението на ответника за погасяване на вземанията по
давност, при съобразяване на началната дата, от която е започнало начисляването
на законна лихва за забава – 29.11.2016 г. – и датата на постъпване на исковата
молба в съда, довело до прекъсване на давността – 30.12.2019 г. – по делото се
установява, че погасено по давност е вземането за законна лихва за периода от
29.11.2016 г. до 30.12.2016 г. Непогасено по давност е вземането за законна
лихва за периода от 31.12.2016 г. до 19.12.2019 г. в размер на сумата от 269,64
лв.
Задължението по фактура № **********/31.01.2017 г. в размер на сумата от
9 535,02 лв. е станало изискуемо на 27.03.2017 г. по реда на чл. 303а, ал.
3 ТЗ с изтичането на 14 дни от получаване на фактурата от ответника, съответно
считано от 28.03.2017 г. ответникът е изпаднал в забава, като в негова тежест е
започнало начисляването на законна лихва, възлизаща в размер на сумата от 2
640,68 лв. за периода до 19.12.2019 г. За периода от началната дата, от която
ищецът претендира присъждането на законна лихва – 31.01.2017 г. – до датата
предхождаща изпадането на ответника в забава – 27.03.2017 г. – претенцията е
неоснователна. При съобразяване на началната дата, от която е започнало
начисляването на законна лихва за забава – 28.03.2017 г. – и датата на постъпване
на исковата молба в съда – 30.12.2019 г. – възражението на ответника за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно.
Задължението по фактура № **********/24.01.2018 г. в размер на сумата от
1 100 лв. е станало изискуемо на 27.04.2018 г. по реда на чл. 303а, ал. 3 ТЗ с
изтичането на 14 дни от получаване на фактурата от ответника, съответно считано
от 28.04.2018 г. ответникът е изпаднал в забава, като в негова тежест е
започнало начисляването на законна лихва, възлизаща в размер на сумата от 183,64
лв. за периода до 19.12.2019 г. За периода от началната дата, от която ищецът
претендира присъждането на законна лихва – 24.01.2018 г. – до датата
предхождаща изпадането на ответника в забава – 27.04.2018 г. – претенцията е
неоснователна. При съобразяване на началната дата, от която е започнало
начисляването на законна лихва за забава – 28.04.2018 г. – и датата на
постъпване на исковата молба в съда – 30.12.2019 г. – възражението на ответника
за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
По приетото
съдебно възражение за прихващане.
С оглед достигнатия от съда извод за основателност на претенциите на
ищеца за заплащане на вземанията за цена по договори за продажба на въглища,
брикети и пепел, както и на възнаграждение по сключени с ответника договори за
превоз, отразени в процесните фактури, съответно за частична основателност на
исковете за присъждане на законна лихва върху тях, съдът дължи произнасяне по предявеното
при условията възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника.
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, като вземанията се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло
да се извърши. В случая ответникът иска да се извърши прихващане с негово
насрещно вземане срещу ищеца за сумата от 21 024 лв., формирана като сбора
от сумата от 16 308 лв., представляваща заплатена от ответника цена за
продажбата на 108.720 тона въглища съгласно фактура № **********/05.01.2015 г. и фактура №
**********/05.12.2014 г., подлежаща на връщане поради констатирано
несъответствие на доставените въглища с уговореното качество, и сумата от
4 716 лв., представляваща обезщетение за вредите от некачественото
изпълнение в размер на разходите, извършени от ответника по повод на
осъществена по отношение на него рекламация на въглищата от трето лице.
По делото не е спорно, че между „Д.“ ЕООД и „Т.К.“ ЕООД са били сключени
два договора за продажба, по силата на които ищецът се е задължил да прехвърли
на ответника общо 164.950 тона турски въглища със сертификат № 6921/15.07.2014 г. на цена от 125 лв.
без ДДС на тон, за което са съставени фактура
№ **********/05.01.2015 г. за продажбата на 92.880 тона въглища на
стойност 13 932 лв. с ДДС и фактура № **********/05.12.2014 г. за продажбата на
73.460 тона въглища на стойност 11 019 лв. с ДДС. Не е спорно, също така и
че въглищата са били доставени на ответника.
От представените по делото писмени доказателства на следващо място се
установява, че ответникът е прехвърлил закупените от ищеца 164.950 тона въглища
на „П.“ ООД, като от своя страна последното ги е продало на „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД. От представения като писмено доказателство по делото писмо изх.
№ 35-00-450/09.06.2015 г. се установява, че след проведени изпитвания в
независима лаборатория „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД е върнало на „П.“ ООД
108.720 тона от общо доставените в периода от м. декември 2014 г. до м. януари
2015 г. 164.950 тона въглища, във връзка с което претендира да му бъде
заплатена сумата от 1 206 лв., представляваща разходи по установяване на
качеството на доставените въглища, и сумата от 2 757,53 лв., представляваща разходи
за връщане на рекламираните некачествени въглища. Видно от протокол от
10.05.2015 г., изготвен между представители на „П.“ ООД и „Т.К.“ ООД, „П.“ ООД
връща на ответното дружество 108.720 тона турски въглища със сертификат № 6921/15.07.2014
г., доставени на „П.“ ООД в периода от 01.12.2014 г. до 24.01.2015 г., като „Т.К.“
ООД се е задължило да заплати на „П.“ ООД сумата от 3 940 лв., представляваща
разходи за връщане на въглищата.
Отговорността на продавача при недостатъци на продадената вещ са уредени
в разпоредбите на чл. 193 и сл. ЗЗД, намиращи съответно приложение към договора
за търговска продажба, като в чл. 193, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че продавачът
отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват
нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление. Съгласно чл. 194 ЗЗД след като приеме вещта, купувачът трябва да
я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни
случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци, като в
противен случай вещта се смята одобрена. В случай, че по-късно се открият
недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед правата
на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития
недостатък. Съгласно чл. 195 ЗЗД в случаите, в които продавачът отговаря
съгласно за недостатъци, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената
заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на
цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача, като наред с всяка
от изброените възможности купувачът може да претендира обезщетение за вредите
съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията. Наред с
изброените възможности купувачът на родово определени вещи може да иска от
продавача да му бъдат предадени вещи без недостатъци.
В случая по делото не се доказва, че въглищата, предмет на сключените
между страните договори за продажба, във връзка с които от ищеца са издадени
фактура № **********/05.01.2015 г. и
фактура № **********/05.12.2014 г., не отговарят на уговореното качество, като
резултатите от изпитване, проведено от ангажирана от трето по делото лице
независима лаборатория не обвързват съда. Напротив, фактът на счетоводното
отразяване на фактурите от ответника налага извода, че същият е приел
доставката на описаните в тях стоки без забележки, а доколкото в случая се
касае за недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен
преглед, за запазване на правата на купувача по чл. 195 ЗЗД същият е следвало
незабавно да уведоми купувача за откритите недостатъци. В случая това е
следвало да стане в най-кратък срок след 10.05.2015 г., когато между ответника
и третото лице, на когото същият е прехвърлил въглищата е бил изготвен протокол,
съгласно който „П.“ ООД връща на ответното дружество 108.720 тона от по-рано
доставените му турски въглища със сертификат № 6921/15.07.2014 г. Така дори и при
наличието на недостатъци на продадените въглища – факт, който остава недоказан
по делото – като не е упражнил необходимите съгласно чл. 194, ал. 1, изр.
последно ЗЗД действия за запазване на правата си за скрити недостатъци,
ответникът е изгубил същите, дори и по-рано да е разполагал с такива.
С оглед на изложеното, доколкото по делото не се установява, че
продадените на ответното дружество 108.720 тона турски въглища със сертификат №
6921/15.07.2014 г. не са отговаряли на уговореното качество, поради наличието
на скрити недостатъци, възражението на ответника за прихващане на предявените в
производството вземания на ищеца с насрещно негово вземане за сумата от 21 024
лв., формирана като сбора от сумата от 16 308 лв., представляваща заплатена от
ответника цена за продажбата на 108.720 тона въглища съгласно фактура № **********/05.01.2015 г. и фактура №
**********/05.12.2014 г., подлежаща на връщане поради констатирано
несъответствие на доставените въглища с уговореното качество, и сумата от 4 716
лв., представляваща обезщетение за вредите от некачественото изпълнение в
размер на разходите, извършени от ответника по повод на осъществена по
отношение на него рекламация на въглищата от трето лице, се явява
неоснователно.
По отговорността за
разноски:
С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда за
всяка от страните, които своевременно са въвели процесуално искане за
присъждане на направените от тях разноски за водене на делото, придружено от
доказателства за реалното им извършване. Общият размер на установените като
извършени от ищеца разноски възлиза на сумата от 17 697 лв., от които 3 842
лв. – държавна такса, 6 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 600
лв. – депозит за вещо лице, и 6 655 лв.– разноски за допускане и налагане
на обезпечението на бъдещ иск. Съразмерно на уважената част от предявените
искове на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 15 767,53
лв. Общият размер на установените като извършени от ответника разноски възлиза
на сумата от 4 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата от 436,11 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Т.К.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Сердика“, ул.
„********, ет. ******** да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл. 327 ТЗ, във връзка с чл. 200 ЗЗД и чл.
372 ТЗ сумата в размер от 66 192,77 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /30.12.2019 г./
до окончателното плащане, представляваща незаплатена продажна цена, съответно възнаграждение
във връзка с извършени доставки и транспорт на стоки /въглища, брикети и
пепел/, въз основа на сключени неформални договори за търговска продажба на
стоки и превоз на товари, за които са издадени дванадесет на брой фактури,
както следва: фактура № *********/18.12.2014 г., фактура № *********/05.01.2015
г., фактура № *********/13.01.2015 г., фактура № **********/05.02.2015 г., фактура
№ **********/14.02.2015 г., фактура № **********/30.03.2015 г., фактура №
**********/26.01.2016 г., фактура № **********/03.02.2016 г., фактура №
**********/16.05.2016 г., фактура № **********/06.09.2016 г., фактура №
**********/31.01.2017 г. и фактура № **********/24.01.2018 г.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ******** да заплати на „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 2 281,45 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главното вземане по фактура № **********/18.12.2014 г. в
размер на сумата от 7 576,80 лв., дължима за периода от 31.12.2016 г. до
19.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от
2 281,45 лв. до пълния му размер от 3 817,29 лв. и за периода от
18.12.2014 г. до 25.03.2015 г. като недоказан, както и за периода от 26.03.2015
г. до 30.12.2016 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ******** да заплати на „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 4 195,08 лв.., представляваща
законна лихва за забава върху главното вземане по фактура №
**********/05.01.2015 г. в размер на сумата от 13 932 лв., дължима за периода
от 31.12.2016 г. до 19.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 4 195,08 лв. до пълния му размер от 6 949,40 лв.
и за периода от 05.01.2015 г. до 27.02.2015 г. като недоказан, както и за
периода от 28.02.2015 г. до 30.12.2016 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ******** да заплати на „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 2 537,75 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главното вземане по фактура № **********/13.01.2015 г. в
размер на сумата от 8 428 лв., дължима за периода от 31.12.2016 г. до
19.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 2 537,75 лв. до пълния му
размер от 4 185,20 лв. и за периода
от 13.01.2015 г. до 27.02.2015 г. като недоказан, както и за периода от 28.02.2015
г. до 30.12.2016 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ******** да заплати на „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 106,11 лв., представляваща
законна лихва за забава върху главното вземане по № 070000001690/05.02.2015 г.
в размер на сумата от 352,38 лв., дължима за периода от 31.12.2016 г. до
19.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от
106,11 лв. до пълния му размер от 172,74 лв. и за периода от 05.02.2015 г. до
25.03.2015 г. като недоказан, както и за периода от 26.03.2015 г. до 30.12.2016
г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ******** да заплати на „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 1 296,62 лв., представляваща
законна лихва за забава върху главното вземане по фактура № **********/14.02.2015
г. в размер на сумата от 4 306,12 лв., дължима за периода от 31.12.2016 г. до
19.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от
1 296,62 лв. до пълния му размер от 2 100,04 лв. и за периода от 14.02.2015
г. до 25.03.2015 г. като недоказан, както и за периода от 26.03.2015 г. до
30.12.2016 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ******** да заплати на „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 5 420,00 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главното вземане по фактура №
**********/30.03.2015 г. в размер на сумата от 18 000 лв., дължима за периода от
31.12.2016 г. до 19.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 5 420,00 лв. до пълния му размер от 8 558,14 лв.
и за периода от 30.03.2015 г. до 22.04.2015 г. като недоказан, както и за
периода от 23.04.2015 г. до 30.12.2016 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ******** да заплати на „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 352,85 лв., представляваща законна лихва за
забава върху главното вземане по фактура № **********/26.01.2016 г. в размер на
сумата от 1 171,80 лв., дължима за периода от 31.12.2016 г. до 19.12.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 352,85 лв. до пълния
му размер от 458,68 лв. и за периода от 26.01.2016 г. до 28.06.2016 г. като
недоказан, както и за периода от 29.06.2016 г. до 30.12.2016 г. като погасен по
давност.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ******** да заплати на „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 243,82 лв., представляваща законна лихва за
забава върху главното вземане по фактура № **********/03.02.2016 г. в размер на
сумата от 809,71 лв., дължима за периода от 31.12.2016 г. до 19.12.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 243,82 лв. до пълния
му размер от 315,16 лв. и за периода от 03.02.2016 г. до 28.03.2016 г. като
недоказан, както и за периода от 29.03.2016 г. до 30.12.2016 г. като погасен по
давност.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ******** да заплати на „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 25,10 лв., представляваща законна лихва за
забава върху главното вземане по фактура № **********/16.05.2016 г. в размер на
сумата от 85,44 лв., дължима за периода от 27.01.2017 г. до 19.12.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 25,10 лв. до пълния
му размер от 30,83 лв. и за периода от 16.05.2016 г. до 26.01.2017 г. като
недоказан.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ******** да заплати на „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 269,64 лв., представляваща законна лихва за
забава върху главното вземане по фактура № **********/06.09.2016 г. в размер на
сумата от 895,50 лв., дължима за периода от 31.12.2016 г. до 19.12.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 269,64 лв. до пълния
му размер от 294,76 лв. и за периода от 06.09.2016 г. като недоказан, както и
за периода от 29.11.2016 г. до 30.12.2016 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ******** да заплати на „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 2 640,68 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главното вземане по фактура № **********/31.01.2017 г. в
размер на сумата от 9 535,02 лв., дължима за периода от 28.03.2017 г. до
19.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от
2 640,86 лв. до пълния му размер от 2 749,27 лв. и за периода от
31.01.2017 г. до 27.03.2017 г. като недоказан.
ОСЪЖДА „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ******** да заплати на „Д.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 183,64 лв., представляваща законна лихва за
забава върху главното вземане по фактура № **********/24.01.2018 г. в размер на
сумата от 1 100 лв., дължима за периода от 28.04.2018 г. до 19.12.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 183,64 лв. до пълния
му размер от 207,77 лв. и за периода от 24.01.2018 г. до 27.04.2018 г. като
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ********
да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата
в размер от 15 767,53 лв. – направени разноски за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция,
както и в производството за обезпечаване на бъдещ иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Сердика“, ул. „********, ет. ********,
сумата в размер от 436,11 лв. – направени разноски за процесуална защита по
делото пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: