Решение по дело №8373/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4177
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20185330108373
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4177

 

гр. Пловдив,  01.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на    07.10.2019 г., в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

секретар:  Петя Мутафчиева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело №  8737  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано въз основа на  искова молба от „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България" ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 против К.А.Г., ЕГН: **********,***  с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането в размер на 362,05 лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по  договор за далекосъобщителни услуги с номер ***, сключен на 23.08.2014 г., както и сумата в размер на 46,24 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 13.12.2014 г. до 25.09.2017 г.,  за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 16395 по описа за 2017 г. на ПРС, IІІ – ти гр. състав. Претендират се разноски.

  В исковата молба се сочи, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу  К.А.Г., ЕГН: ********** било образувано ч.гр.д. № 16395/2017 г. по описа на ПРС, 3 – ти състав. В законопредвидения срок било постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, което породило необходимостта от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че ищцовото дружество предявявало исковата си претенция въз основа на договор – *** от 23.08.2014 г. за далекосъобщителни услуги, сключен с К.А.Г., ЕГН: **********. Твърди се, че в т.9, б. „в“ във връзка с т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК, кредиторът- ищец бил описал, че длъжникът му дължал сума, представляваща неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение била претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга. Твърди се, че между кредитора „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК: ********* и длъжника  К.А.Г., ЕГН: ********** съществувал и валидно действал Договор с индивидуален потребителски номер *** от 23.08.2014 г., с който на длъжника били предоставяни далекосъобщителни услуги. Посочва се чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, съгласно когто неполучаването на фактура не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Сочи се, че в срока на действието на договора за мобилни услуги  *** от 23.08.2014 г. били издадени следните фактури: фактура № *********/27.10.2014 г., с падеж на плащане  11.11.2014 г., за отчетен период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 70,19 лв.; фактура № *********/27.11.2014 г., с падеж на плащане 12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г. до 22.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 93,14 лв.; фактура № *********/01.04.2015 г., с падеж на плащане 01.04.2015 г., за отчетен период от 23.02.2015 г. до 22.03.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 198,72 лв. Твърди се, че длъжникът не  изпълнявал задълженията си по посочените договори, като заплащал в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което било обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната – длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. На основание чл. 86 от ЗЗД се претендира  мораторна лихва за забава за период от 13.12.2014 г. до 25.09.2017 г.  Твърди се, че клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в общите условия на оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не било уговорено друго, като в случая нямало такава уговорка. Сочи се, че клаузата за неустойка фигурирала в представените с исковата молба приложения към договора в раздел „Отговорност“. Сочи се, че основанието за прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл.54 от ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че Мобилтел имал право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът имал неизплатени дължими вземания към Мобилтел.  Сочи се, че за самото прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената за предоставените му мобилни услуги. Твърди се, че клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и ОУ на оператора. Сочи се, че неизпълнението от страна на абоната – ответник  да заплати сумите за потребените услуги съгласно издадените фактури било довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника и до начисляването на договорна неустойка. Твърди се, че било видно от представените договори, че ответникът се бил съгласил и бил приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Посочват се чл.37.а. от ОУ, 37.б. Твърди се, че съгласно  чл.26.5. Мобилтел предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с оператора било обусловило правото на Мобилтел да прекрати едностранно индивидуалния договор на К. А. Г.. Твърди се, че неизпълнението на ответника било обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение – неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно изрично договореното, както изрично било посочено в раздел „Отговорност“ от приложенията към цитираните договори. Сочи се, че неустойката имала обезщетителен характер, а не санкционен. Твърди се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги страните имали права и задължения, описани в него и ОУ на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. Сочи се, че съгласно чл.22.3.5. от ОУ всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел.  По силата на чл.26.4 от ОУ на „Мобилтел“ ЕАД неполучаването на фактура не освобождавало потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума. Заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Твърди се, че при сключване на договора Мобилтел уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който му била издавана фактура. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора на всякакви допълнителни разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Посочва се, че съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18  дни след датата на издаването й, като при неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Твърди се, че в конкретния случай ответницата била подписала договор за мобилни услуги, била ползвала предоставените й мобилни услуги и не била изпълнила задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение била изпаднала в забава. Издадени били фактури, които не били заплатени в срок. Твърди се, че бил изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответницата следвало да понесе отговорността си. Моли се искът да бъде уважен, като се претендират и  разноски в настоящото исково производство.

На 22.06.2018 г. от ищеца е депозирана уточнителна молба с вх. № *** относно уточняване на петитума на искова молба по гр. дело № 8373/2018 г. по описа на ПРС. В нея се посочва, че между кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 и длъжника К.А.Г., ЕГН: ********** съществувал и валидно действал Договор с индивидуален потребителски номер  *** от 23.08.2014 г., с ID на клиента ***, с който на длъжника били предоставяни услуги за мобилен номер *** по избран тарифен план Мтел трансфер S, по силата на изрично подписано Приложение 1/23.08.2014 г., за срок от 24 месеца, неразделна част от договора. Сочи, че номер *** бил индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурирал в системата на оператора и представлявал уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползвали клиентите били свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издавали месечните фактури. Съгласно ОУ на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги, като в този смисъл под един клиентски номер се завеждали всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на клиента или под ID на клиента, който бил другият индивидуализиращ признак на абоната, с които се въвеждал в системата на оператора. Твърди се, че в конкретния случай длъжникът бил въведен в системата на Мобилтел с индивидуален номер *** и с клиентски номер ***, по които били издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от който произтичала претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на които била издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника. Посочва се, че за ищцовото дружество не представлявало интерес признаването за установено по отношение на ответника, че дължал вземане мораторна лихва в размер на 46,24 лв., мораторна лихва за забава, начислена върху главницата, с оглед на което и на основание чл.233 ГПК се отказвало от посочената в исковата молба претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за забава по гр. дело № 8373/ 2018 г. по описа на ПРС. Предмет на иска оставала сумата в размер на 362,05 лв. – представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга и неустойка за предсрочно прекратяване на договор *** от 23.08.2014 г.Отново се посочва, както в исковата молба, че съгласно ОУ на оператора незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури а ползваните мобилни услуги било обусловило правото на Мобилтел да прекрати едностранно индивидуалния договор на К.Г.. За прекратяването на договора законът не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Неустойката била начислена при едностранното прекратяване на договора от изправната страна поради забава на плащането от страна на абоната, продължила повече от 124 дни съгласно ОУ на оператора.  Твърди се, че доколкото ответницата не била заплатила издадените й фактури по договор *** от дата 23.08.2014 г., в продължение на 124 дни – фактура № *********/27.10.2014 г.,  падеж на плащане 11.11.2014 г., за отчетен период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 70,19 лв.; фактура № *********/27.11.2014 г., с падеж на плащане 12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г. до 22.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 93,14 лв. Това било дало право на оператора да се възползва  едностранно да прекрати договора на длъжника и да начисли неустойка. Неустойките били начислени за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга с индивидуален потребителски номер *** от 23.08.2014 г. Моли се исковете да се уважат и се претендират разноски.

С Определение № 6497 от 25.06.2018 г. на ПРС, V граждански състав,  се прекратява частично производството, на основание чл.233 ГПК, досежно предявения от „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК: *********, срещу К.А.Г., иск, с който се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 46,24 лв. обезщетение за забава за периода от 13.12.2014 г. до 25.09.2017 г., начислена върху главницата за незаплатена далекосъобщителна услуга по договор от 23.08.2014 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16395/2017 г. на ПРС.

 В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез особен представител, е подал писмен отговор на исковата молба. Същият оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че било в тежест на доказване на ищеца да установи всички правнорелевантни по делото факти и обстоятелства, на които основавал иска си, което не било сторено. Твърди се, че не било доказано от ищеца потреблението на далекосъобщителни услуги от страна на ответника за процесния период от време, тъй като били предоставени от ищеца само частни документи, изходящи от него и обслужващи неговия интерес. Оспорват се всички представени от ищеца документи – фактури за дължими суми. Сочи се, че се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на следните фактури: № *********/27.10.2014 г. с падеж на плащане 11.11.2014 г.; № *********/27.11.2014 г. с падеж на плащане 12.12.2014 г.; № 56655224081.04.2015 г. с падеж на плащане 01.04.2015 г., като се твърди, че ставало въпрос за отделни периодично дължими плащания, като за всяко отделно плащане течало отделна погасителна давност. Твърди се, че представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, тъй като ищецът не бил доказал ползване на съответната далекосъобщителна услуга от страна на ответника. Счита се, че не следвало да се присъжда претендираната неустойка, тъй като не било доказано неизпълнение от страна на ответника.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи вземанията си на претендираното основание и в претендирания размер, а ответникът да докаже възраженията си за наличието на предпоставки за отпадане на отговорността.

По делото е прието ч.гр.д. № 16395 по описа за 2017 г. на ПРС, от което се установява, че вземането, предмет на производството съответства на вземането по издадената заповед за изпълнение, както по основание, така и по размер. Препис от заповедта е връчен при условията на чл. 47 ГПК, като в указания срок са предявени исковете, предмет на настоящото производство. От изложеното следва, че предявените искове е допустими и следва да се преценят събраните по делото доказателства, касаещи основателност или неоснователност на същите.

На 23.08.2014 г.  между страните е сключен Договор № *** от 23.08.2014 г., с който на длъжника били предоставяни услуги за мобилен номер *** по избран тарифен план Мтел трансфер S, по силата на изрично подписано Приложение 1/23.08.2014 г., за срок от 24 месеца, неразделна част от договора. Съгласно договора ищецът в качеството на оператор предоставя на ответника в качеството на абонат електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на договора. Страните са уговорили, че влизането в сила, срокът и условията по подновяване и/или прекратяване на договора по отношение на всяка услуга, както и дължимите от абоната неустойки и обезщетения, се посочват в съответното приложение към договора. В Приложение № 1 е уговорен двугодишен срок на ползване на услугата т.е. до 23.08.2016 г.  В Приложение № 1 е отразено, че месечната абонаментна такса е в размер от 14,90 лв., както и включените в съответния тарифен план услуги, сред които са 200 минути изходящи гласови повиквания към всички мобилни и фиксирани мрежи в страната, включени в абонаментната такса, цена на минута изходящо повикване към други мобилни мрежи в страната след изчерпване на безплатните минути цената на минута разговор е 0,34 лв., а цената на 1 смс е 0,14 лв.и месечен трафик на данни на максимална скорост 150 МВ и цена на МВ след изчерпване на трафика 0,60 лв. Съгласно чл. 6.2.2. преди изтичане на срока на ползване по договора, абонатът няма право да спира временно достъпа по мрежата или да прекратява договора по отношение на посочените в приложението услуги, освен след заплащане на дължимата неустойка или в случаите на неизпълнение от страна на Оператора, посочени в приложимите Общи условия. Съгласно чл. 6.2.3 в случай, че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки. В чл. 6.3.1. е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора поради нарушение на задълженията на абоната, операторът има право на неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяването до изтичане на определения срок на ползване. Подписано е Приложение № 3 към договора за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, в което са отразени стойностите на допълнителни услуги.

 Към договора са подписани приложения и абонатът е декларирал, че е запознат с общите условия. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключването на договора Мтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от Мтел след предварително уведомление до абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми. В чл. 54 от Общите условия е предвидено, че при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане, ищцовото дружество има право едностранно да прекрати договора за услуги, като в случай, че забавата е продължила повече от 124 дена, то договорът се счита автоматично прекратен.   

Във фактура № ********* от 27.10.2014 г. е отразено, че крайният срок за плащане е 11.11.2014 г., като периодът на фактуриране е 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., като е фактурирана сума в общ размер от 70,19 лв., включваща разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, месечна такса и отстъпки. В приложение А към фактурата е отразено, че ответницата е провела общо 358:32 минути разговори, като са отчетени безплатните такива 200 минути, размерът на ползвания мобилен интернет е 442,257 МВ, изпратени са 17 бр. смс-и към други национални мрежи, 1 смс към Мтел и един безплатен и месечна такса в размер на 12,42 лв. без ДДС или с ДДС 14,90 лв.

Във фактура № ********** от 27.11.2014 г. е отразено, че крайният срок за плащане е 12.12.2014 г., като периодът на фактуриране е 23.10.2014 г. до 22.11.2014 г., като е фактурирана сума в общ размер от 93,14 лв., включваща разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, месечна такса и отстъпки. В приложение А към фактурата е отразено, че ответницата е провела общо 293,57 минути разговори, като са отчетени безплатните такива 200 минути, размерът на ползвания мобилен интернет е 687,379 МВ, изпратени са 6 бр. смс-и към други национални мрежи, 2 смс към Мтел и един безплатен, както са предоставени допълните СМС услуги, спец. Тарифа – 8 бр. на обща стойност 40 лв.  и месечна такса в размер на 12,42 лв. без ДДС или с ДДС 14,90 лв.

Във фактура № ********** от 01.04.2015 г. е отразено, че ответникът дължи неустойка в размер на 198,72 лв.

 От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че по индивидуален клиентски номер *** (посочен от ищеца в исковата молба, като такъв притежаван от ответника) през отчетните периоди е предоставяна услуга под номер ***. От електронната система на ищцовото дружество се установява, че на 23.10.2014 г. са отразени разговори към Теленор  и други национални мрежи, както и изпратени смс-и, посочени в първата фактура от 27.10.2014 г. От електронната система на ищцовото дружество се установява, че на 23.11.2014 г. са отразени СМС допълнителни услуги, специална тарифа на обща стойност 40 лв., разговори към Теленор и Виваком и смс-и, посочени във фактурата от 27.11.2014 г.  Отразена е фактурата, с която е начислена неустойка по договора в размер от 198,72 лв.  Отразени са и две фактури от 23.08.2014 г. и от 07.10.2014 г., които обаче не са предмет на делото.  Съгласно данните в информационната система на ищцовото дружество на 15.11.2014 г. услугата е спряна временно за внасяне на депозит, като на 26.11.2014 г. остава спряна, като причината е неплатени фактури. Договорът е прекратен в системата на дружеството на 01.04.2015 г.

 Не се твърди, нито се представят доказателства за извършени  плащания от страна на ответника.

Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен номер  , при съответна месечна такса и условия и срок  на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и цени на услуги извън включените в съответния тарифен план. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.       

   Съдът счита за неоснователно направеното от ответника възражение за погасяване по давност на процесните вземания, доколкото съгласно чл. 422 ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. От падежа на задълженията, описани във фактурите до датата на депозиране на заявлението – 16.10.2017 г. не са изминали 3 години, поради и което не може да се приеме, че вземанията са погасени по давност.

 Приетата по делото експертиза установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил съответните услуги на ответника, който ги е ползвал за периода, определен в първата фактура, отразяваща отчетен период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г.  Липсват както твърдения, така и данни за извършено плащане от страна на ответника, а и принципно в тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и цени на доставени услуги. Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които вещото лице констатира, че в системата на ищцовото дружество е отразено потребление и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. След като той има сключен договор, по който получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова. Искът за признаване на установено, че се дължи сумата от 70,19 лв. по фактура № ********* от 27.10.2014 г.  с отчетен период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г. се явява основателен и доказан по размер и следва да се уважи.

             Относно отразеното във фактурата от 27.11.2014 г. за отчетен период от 23.10.2014 г до 22.11.2014 г., съдът счита, че не се установи при пълно и главно доказване, че ответникът е потребил отразените услуги, доколкото услугата е била спряна на 15.11.2014 г., а от отразеното в системата не може да се установи дали начислените услуги касаят целия отчетен период или единствено за периода от 23.10.2014 г. до 15.11.2014 г.  Доколкото обаче се установява, че към този момент договорът не е бил прекратен, то ответникът дължи заплащане на съответната месечна такса в размер на 14,90 лв., която не е обусловена от ползването на съответните услуги. В случая претенцията  до размера на дължимата такса от 14,90 лв. е основателна и доказана, като  искът следва да се отхвърли за разликата т.е. за сумата от 78,24 лв., тъй като не се доказва нито по своето основание, нито по размер.

От така изложеното съдът счита, че се установява дължимостта на сумата от 70,19 лв. – общ размер на разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, месечна такса и отстъпки  за отчетен период 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г.   и сумата от 14,90 лв.- месечна абонаментна такса за периода от 23.10.2014 г до 22.11.2014 г.

По отношение  на неустойката в размер от 198,72 лв.  за предсрочно прекратяване, съдът намира, че тя е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника. Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин се позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването той не предоставя услугата.

Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника.

Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги  срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на  предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. 

Съдът счита за неоснователни доводите на ищеца, че следва с оглед нищожност на клаузата за неустойка да присъди неустойка в прието от КЗП размер от 3 месечни стандартни такси. Съгласно подробно изложените доводи и цитираната съдебна практика в този случай уговорената неустойка е нищожно поради накърняване на добрите нрави, а не прекомерна, поради и което не подлежи на намаляване, а не произвежда действие в отношенията между страните по договора.

Предвид така изложеното  предявеният иск за установяване на дължимост на сумата от 198,72 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение, а именно до размера на сумата от 70,19 лв. по фактура № ********* от 27.10.2014 г.  с отчетен период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г. и сумата от 14,90 лв.- месечна абонаментна такса за периода от 23.10.2014 г до 22.11.2014 г., а за останалите суми, както следва:  сумата от   78, 24 лв. – услуги за отчетен периода от 23.10.2014 г. до 22.11.2014 г. и сумата от 198,72 лв. по фактура № ********** от 01.04.2015 г.  или за  разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 362,05 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 и 3 ГПК в полза  на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от иска. Ответникът  се представлява от особен представител в полза на когото се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на заплатения депозит, като други разноски не са направени и не се претендират.

  Ищецът е представил доказателства и претендира разноски, както следва: сумата от  205 лв.- разноски в заповедното производство, включващи сумата от 25 лв. държавна такса и 180 лв.- адвокатско възнаграждение с ДДС.  Съразмерно на уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъди сумата от  42,72 лв. - разноски в заповедното производство. Ищецът претендира разноски в общ размер от 705  лв. за исковото производство. Съразмерно на уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 165,69  лв. за исковото производство.

 

Общият размер на разноските, които следва да се присъдят в  полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковата претенция е    208,41 лв.

По изложените мотиви съдът 

             

Р  Е  Ш  И :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.Г., ЕГН: **********,***  дължи на „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България" ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 против  с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането в размер общо на сумата от 85, 09 лв. – общ размер на неплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги с номер ***, сключен на 23.08.2014 г., включваща сумата от  70,19 лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по  договор за далекосъобщителни услуги с номер ***, сключен на 23.08.2014 г. за отчетен период 23.09.2014 г. -22.10.2014 г. и за сумата от 14,90 лв.- главница, представляваща неплатена месечна абонаментна такса за периода от 23.10.2014 г до 22.11.2014 г.,  за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 16395 по описа за 2017 г. на ПРС, IІІ – ти гр. състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България" ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1   против К.А.Г., ЕГН: **********,***  иск за установяване на дължимост на разликата между сумата от 362,05 лв. и уважения размер от 85,09  лв. т.е. за сумата от 276,96 лв., включваща   сумата от  78,24 лв. – услуги за отчетен периода от 23.10.2014 г. до 22.11.2014 г. и сумата от 198,72 лв. по фактура № ********** от 01.04.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 16395 по описа за 2017 г. на ПРС, IІІ – ти гр. състав.

ОСЪЖДА  К.А.Г., ЕГН: **********,***     ДА ЗАПЛАТИ НА  „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България" ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1  сумата  в общ размер от  208,41 лв. – разноски по съразмерност, включващи сумата от 42,72 лв.- разноски по ч.гр.д. № 16395 по описа за 2017 г. на ПРС  и сумата от 165,69 лв.- разноски по гр.д. № 8373  по описа за 2018 г. на ПРС, V-ти гр. с-в.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.                

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Дафина Арабаджиева

 

  Вярно с оригинала!

  РЦ