Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260013
гр. ВРАЦА, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на 11.01.2021 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 532 по
описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл ГПК.
Образувано е
по жалба на адв.П. К., в качеството й на пълномощник на А.А.М. – взискател по
изп.д.№ 2020***0400215 по описа на ЧСИ И. Ц. с рег.№ *** и район на действие
ОС-Враца, против Постановление от
20.07.2020 г., с което е отказано да бъде насрочена публична продан на
поземлен имот с идентификатор: 12259.1017.280, с площ 229 кв.м., заедно с
построената в него сграда с идентификатор: 12259.1017.280.1, със застроена площ
97 кв.м., представляваща еднофамилна жилищна сграда, находящи с в гр.***,
собственост на Ж. - М. С. Ц..
В жалбата се
поддържа, че отказът е незаконосъобразен, и се иска отмяната му. Излагат се
съображения, че налагането на възбрана от съдебния изпълнител представлява
действие, с което се насочва изпълнение върху недвижимата вещ на длъжника, и с
постановяването на Решение № 153/15.05.2019 г. по в.гр.д. № 217/2019 г. по
описа на Окръжен съд-Враца и отмяната на отказ на ЧСИ за налагане на възбрана
съдът се е произнесъл относно приложението на чл.135 ЗЗД по отношение на принудителното
изпълнение по отношение на процесния имот, поради което е недопустимо
преразглеждането на този въпрос. Изтъква се, че в изпълнение на посочения
съдебен акт, ЧСИ Г.Б. е извършил опис и оценка на имота, а тези действия се
извършват след като съдебният изпълнител се увери, че имотът е собственост на
длъжника към деня на налагане на възбраната и подготвят условията на следващите
действия по продажба на имота, поради което принудителното изпълнение следва да
продължи с насрочването на публична продан. Навеждат се правни доводи относно
действието по време на ППВС и ТР, като се поддържа, че цитираното в обжалваното
постановление ТР от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ВКС е неотносимо към
настоящия правен спор.
Длъжникът С.
П. Ц., редовно уведомен на основание чл.41, ал.2 ГПК, не е подал възражение в
срока по чл.436, ал.3, изр.1 ГПК. Следва да бъде отбелязано, че съдебният
изпълнител неправилно приема, че връчването на препис от жалбата е извършено
редовно на основание чл.47, ал.5 ГПК, тъй като уведомяването по този ред следва
да бъде финализирано с назначаването на особен представител, съгласно чл.47,
ал.6 вр. чл.430 ГПК, което в случая не е сторено.
На основание
чл.436, ал.3, изр.2 ГПК ЧСИ И. Ц. е изготвила мотиви по обжалваното действие, в
които изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. В
подкрепа на това становище се излагат фактически и правни съображения.
Като взе
предвид данните по приложеното копие от изп.д.№ 2020***0400215 по описа на ЧСИ И.
Ц. и като обсъди наведените в жалбата доводи, както и изложените от съдебния
изпълнител съображения, настоящият съдебен състав приема следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на адв.П. К., като пълномощник на взискателя
А.А.М., въз основа на изпълнителен лист от 14.04.2015 г., издаден по гр.д. №
4176/2014 г. по описа на Апелативен съд-София против длъжника С. П. Ц. от гр.
Враца за сумата от 50 000 лв. представляваща неизпълнено задължение по сключен
договор за заем, ведно със законната лихва считано от 16.02.2013г. до
окончателното й изплащане, както и изпълнителен лист от 06.06.2016г., издаден
по гр.д. № 716/2013 г. по описа на СГС против същия длъжник за сумата 9 130
лв., представляваща разноски пред СГС и САС, както и сумата 1 980 лв. -
разноски за адвокатско възнаграждение по делото. Изпълнителните листове са
издадени.
Първоначално
въз основа на първия изпълнителен лист е било образувано изп.дело №
20157900400584 по описа на ЧСИ Р. М., което е прекратено на основание чл.433,
ал.1,т.8 от ГПК с постановление от 11.06.2018 г. Впоследствие въз основа на
двата изпълнителни листа е образувано изп.дело № 20187220400787 по описа на ЧСИ
Г.Б., което по молба на взискателя е прехвърлено при ЧСИ И. Ц. и е
преобразувано под № 2020***0400215.
С молбата,
въз основа на която е образувано изп.дело № 20187220400787 по описа на ЧСИ Г.Б.,
взискателката е поискала съдебния изпълнител да наложи запор на банковите
сметки на длъжника, както и да наложи възбрана върху следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 12259.1017.280, находящ се в гр.***, с площ 229
кв.м., заедно с построена в същия имот сграда с идентификатор 12259.1017.280.1,
със застроена площ 97 кв.м. на 1 етаж, представляваща двуетажна жилищна сграда.
В молбата се
сочи, а и от приложените по делото доказателства е видно, че този недвижим имот
е бил собственост на длъжника С. П. Ц.. С договор за покупко-продажба срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 15, т.І, рег.№
131, дело № 7/11.01.2013 г. на нотариус В.В., С. Ц. е прехвърлил на Д. И. Ц.
собствеността върху недвижимия имот. С искова молба, подадена пред РС-Враца на
30.12.2016 и вписана в Служба по вписванията-Враца на 03.02.2017 г., А.А.М. е
предявила иск с правно основание чл.135 ГПК за обявяване на тази сделка за
недействителна по отношение на нея, в качеството й на кредитор на С. П. Ц.. С Решение
№ 721/08.11.2017г. по гр. д. № 5437/2016г. по описа на PC – Враца,
потвърдено с Решение № 75/16.03.2018г. по в.гр.д. № 53/2018г. по описа на ОС –
Враца, е уважен предявения иск и е обявена недействителността по отношение на А.М.
на договор за покупко-продажба на процесния имот, обективиран в нот.акт № 15,
том I, рег. № 131, дело № 7/11.01.2013г. на нотариус В.В.. С Определение
№ 843/31.10.2018г. по гр. д. № 2886/2018г. по описа на ВКС не е допуснато до
касационно обжалване на въззивното решение.
С покана за
доброволно изпълнение по чл.428, ал.1 от ГПК, получена от длъжника С. Ц. на
14.02.2019 год., същият е поканен да заплати доброволно задълженията си по
двата изпълнителни листа.
На 09.01.2019 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения за
налагане на запор на банковите сметки на длъжника до размера на дължимите по
делото суми.
При извършени справки в Служба по вписванията-Враца е
констатирано, че на 29.12.2016 г. е вписано дарение на недвижимия имот, извършено от Д. И. Ц. в полза на дъщеря й Ж. - М.
С. Ц. с нотариален акт № 199, т.ІІІ, рег.№ 4636, нот.д.№ 455/2016 г. на
нотариус П.Ц..
С
постановление от 14.01.2019 г. ЧСИ Б. е отказал да насочи изпълнението към
недвижимия имот, посочен в молбата за образуване на изпълнителното производство,
тъй като вписването на исковата молба е извършено след като са вписани права на
трето лице – Ж. - М. С. Ц. върху същия имот.
С
Решение № 153/15.05.2019 г. по в.гр.д.№
217/2019 г. по описа на ОС-Враца е отменен отказа на ЧСИ Б. за налагане на
възбрана по отношение на недвижимия имот и делото е върнато на съдебния
изпълнител с указания за предприемане на необходимите мерки по налагане на
възбрана.
По молба на
взискателя е извършен опис на имота, за което действие е съставен протокол от
16.08.2019 г. Изготвена е и пазарна оценка на имота от вещо лице.
След
преобразуване на делото под № 2020***0400215 по описа на ЧСИ И. Ц. са изпратени
нови запорни съобщения до банките.
С молба вх.№
11186/20.07.2020 г. взискателката А.М., чрез пълномощника си адв.П. К., е
поискала да бъде насрочена публична продан на недвижимия имот.
С
обжалваното постановление от 20.07.2020 г. ЧСИ Ц. е отказала да извърши
исканото изпълнително действие. Изложени са мотиви, че съгласно разясненията,
дадени в ТР от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ВКС, защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД
при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът
се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с
имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат.
Посочено е, че няма данни за предявен иск по чл.135 ЗЗД от страна на кредитора
по отношение на последната сделка, с която имотът е дарен на Ж. - М. С. Ц..
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І.По допустимостта на жалбата.
Жалба вх.№
13049/05.08.2020 г. е процесуално допустима като подадена в рамките на
законоустановения срок по чл.436, ал.1 ГПК и срещу обжалваем от взискателя акт
по смисъла на чл.435, ал.1, т.1 ГПК.
ІІ. По основателността на жалбата.
Взискателката
А.М. е поискала да бъде насрочена публична продан върху недвижим имот, с който
длъжникът С. Ц. се е разпоредил в полза на трето лице Д. И. Ц., която от своя
страна също се е разпоредила с имота в полза на лицето Ж. - М. С. Ц.. С успешно
проведен иск по чл.135 ЗЗД по отношение на взискателката А.А.М. е обявена за
недействителна първата разпоредителна сделка, сключена между длъжника С. Ц. и Д.
Ц., но не и втората разпоредителна сделка, сключена между Д. Ц. и Ж.-М. Ц.. Спорният
въпрос се свежда до това дали е необходимо провеждане на иск с правно основание
чл.135 ГПК и по отношение на последния приобретател, за да бъде насочено принудително изпълнение върху имота.
Искът
по чл.
135 ЗЗД няма вещноправно действие. Както е разяснено по задължителен за
съдилищата начин в ТР
№ 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при неговото
уважаване прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя,
но за кредитора се създава възможност да насочи изпълнението към прехвърленото
имущество, като приобретателят (собственик) следва да търпи изпълнението за
удовлетворяване на чуждото (на длъжника) задължение. Съгласно чл.135,
ал.1, изр.2 ЗЗД, приобретателят понася санкцията да търпи изпълнение върху
собствената си вещ, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване,
т.е. действал е със знанието, че сделката е увреждаща, или ако е придобил вещта
безвъзмездно.
Разпоредбата
на чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД дава защита на кредитора и спрямо последващите
приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е
договарял, по при определени условия – тези лица да са придобили правата преди
вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, както и тези
лица да са добросъвестни и да са придобили правата възмездно. Следователно
конкуренцията между интереса на кредитора, който е увреден от извършените
сделки, и сигурността на гражданския оборот, се урежда от два критерия –
възмездността на разпореждането и добросъвестността на последващия приобретател.
Действително, както се посочва в мотивите на
обжалваното постановление на ЧСИ, в т.3 на ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№
2/2017 г., ОСГТК на ВКС е прието, че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при
последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът
се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с
имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат.
В мотивите
на тълкувателния съдебен акт обаче са дадени подробни разяснения по поставения
въпрос при различни възможни хипотези. Посочено е, че ако прехвърлянето на
правата е извършено след вписване на исковата молба по чл.135 ЗЗД, съгласно
чл.226, ал.3 ГПК обявената недействителност на сключената от длъжника сделка
може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да
търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Ако
приобретателят, с когото длъжникът е договарял, се е разпоредил с имота преди
вписването на исковата молба по иска по чл.135 ЗЗД, постановеното по този иск
решение ще бъде непротивопоставимо на последващия приобретател, чийто акт е
вписан преди вписване на исковата молба. И в този случай обаче извършеното прехвърляне по аргумент за
противното от чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД ще бъде непротивопоставимо /относително
недействително/ спрямо кредитора, ако приобретателят е недобросъвестен или е
придобил безвъзмездно от праводател, по отношение на когото са налице предпоставките
по чл.135, ал.1, изр.2 ГПК за уважаване на иска. Сочи се, че последващите
приобретатели следва да търпят принудително изпълнение върху придобитото от тях
имущество, поради участието им в увреждането на кредитора, знаейки за това
увреждане или поради безвъзмездното им облагодетелстване в резултат на
увреждащото действие на длъжника, респ. на праводателя им. Разяснено е, че иск
по чл.135 ЗЗД следва да се води и за последващите сделки, тъй като
обстоятелството дали приобретателят по определена сделка при сключването й е
бил добросъвестен или не, е факт с правно значение, за чието установяване
чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗЗД не предвижда самостоятелен иск.
В конкретния
случай исковата молба на А.М., с която е предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД против С. Ц. и приобретателя Д. Ц. за обявяване относителната
недействителност на първата разпоредителна сделка, е вписана в Служба по
вписванията-Враца на 03.02.2017 г., т.е. след сключването на втората
разпоредителна сделка между Д. Ц. и Ж.-М. Ц., вписана в Служба по
вписванията-Враца на 29.12.2016 г. Както бе посочено, в този случай постановеното
по иска по чл.135 ЗЗД решение ще бъде противопоставимо и на
последващия приобретател, макар и неговият
акт да е вписан преди вписване на
исковата молба, щом той е недобросъвестен или е придобил безвъзмездно от праводател, по отношение на
когото искът може да бъде уважен или е вече уважен. В случая последният
приобретател Ж.-М. Ц. е придобила право на собственост върху недвижимия имот от
праводателя си Д. Ц. по силата на договор за дарение. С оглед безвъзмездният характер на тази сделка и фактът, че е осъществена
в полза на низходящ на дарителката Д. Ц.
– нейната дъщеря Ж. - М. С. Ц., която е и дъщеря на длъжника
в изпълнителното производство, не е необходимо да се
установява знание за увреждане у надарения, още повече
че
с оглед на родствената връзка същото се предполага – чл.
135, ал. 2 ЗЗД. В случай
на безвъзмездно разпореждане с имуществото, знанието на последния приобретател за
увреждането е без правно значение, а релевантен е само
фактът дали по отношение на праводателят му са налице предпоставките за уважаване на П.
иск. Този единствено значим правен факт на
недобросъвестност на
праводателката Д. Ц. вече е
установен между страните в изпълнителното
производство
с влязло в сила съдебно Решение № 721/08.11.2017 г. по гр.д.№ 5437/2016 г. на РС-Враца,
поради което не е необходимо да се води ново съдебно производство по чл.135 ЗЗД,
за да бъде разрешен въпросът за конкуренцията между интереса на
кредитора-взискател в изпълнителното производство, който е увреден от
извършените сделки, и сигурността на гражданския оборот. Както
е изяснено в посоченото тълкувателно решение, интересите на кредитора, увреден
от извършените прехвърляния, следва да бъдат предпочетени пред интересите на последния приобретател Ж.-М. Ц., която е придобила
имота безвъзмездно от праводател, чиято недобросъвестност е установена с влязло
в сила съдебно решение по чл.135 ЗЗД.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че принудителното изпълнение
върху имота може да продължи и без да бъде провеждан нов иск по чл.135 ЗЗД
против последния приобретател и собственик на имота Ж. - М. С. Ц.. Ето защо
обжалваното постановление, с което е отказано насрочването на публична продан
на недвижимия имот, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед
основателността на жалбата и при изрична претенция на жалбоподателката за
присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че длъжникът С. Ц.
следва да бъде осъден да й заплати сумата 25,00 лв., представляваща направени
разноски за държавна такса.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление
от 20.07.2020 г. по изп.д.№ 2020***0400215
по описа на ЧСИ И. Ц. с рег.№ *** и район на действие ОС-Враца, с което е
отказано да бъде насрочена публична продан на поземлен имот с идентификатор:
12259.1017.280, с площ 229 кв.м., заедно с построената в него сграда с
идентификатор: 12259.1017.280.1, със застроена площ 97 кв.м., представляваща
еднофамилна жилищна сграда, находящи с в гр.***.
ОСЪЖДА С. П. Ц., с ЕГН **********
и с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.М.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 25,00 лв., представляваща направени
съдебни разноски за държавна такса.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ЧСИ И.
Ц. препис от настоящия съдебен акт.
Решението не
подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........