РЕШЕНИЕ
№ 9734
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от Н. ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело №
20251110106026 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, подадена от Н. М. П. ЕГН **********,
срещу Н. М. П., ЕГН **********, съпруг на молителка и баща пострадалите лица, молба по
чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, с искане за налагане на мерки за защита на молителката и децата на
страните – Н. Н. П., ЕГН **********, К. Н. П., ЕГН: ********** и С. Н. П., ЕГН:
********** (конституирани в производството на основание чл. 9, т. 2 ЗЗДН), при твърдения
за извършен от ответника акт на домашно насилие на 01.02.2025 г. Изложено е, че на тази
дата около 16:00 ч. в жилището, в което живеели – ж.к. Овча Купел 1, бл. 602ж, съпругът е
нанесъл побой над молителката в присъствието на децата.
Ответникът, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, като оспорва молбата.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Законът има за цел да даде бърза и ефективна защита и да осигури
помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и да упражни
превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието”.
В случая молбата е подадена от лица, които твърдят лично да са пострадали от домашно
насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, съдът намира, че са процесуално
легитимирани да търсят защита. Не се спори между страните, поради което е и отделено
като безспорно и ненуждащо се от доказване, че ответникът е съпруг на молителката, а
видно от представените писмени доказателства /л. 5-7/ е и баща на децата Н. Н. П., ЕГН
**********, К. Н. П., ЕГН: ********** и С. Н. П., ЕГН: **********. Следователно,
ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 и 3 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове на 01.02.2025 година представлява домашно насилие по
1
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за физическо насилие спрямо
молителката. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок. Предвид изложеното,
съдът намира същата за допустима.
По отношение на съпругата-молител, съдът намира следното:
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от
съпругата, в която е описано, че на 01.02.2025 г. около 16 ч. й е бил нанесен побой с
удари/юмруци от съпруга й в присъствието и на трите деца на страните, следователно
насилието е индивидуализирано по време и начин на извършване, вкл. с посочването на
авторството. С отделна молба с вх. № 44351/07.02.2025 г. е уточнено, че не е имало
свидетели-очевидци (освен децата).
Съдът служебно е изискал справка за съдимост по отношение на молителката, както и по
отношение на ответника. Видно от справките за съдимост, молителката е с чисто съдебно
минало, докато ответника е с обременено съдебно минало.
По делото са постъпили материалите по досъдебно производство 517 от 2025 г. по описа
на 06 РУ-СДВР, по пр.пр. 9483/25 г. по описа на СРП, видно от която преписката е била
образувана по сигнал на молителката. Към преписката е приложено сведение от ответника
/л. 93/, в което сам е посочил, че на 01.02.2025 г. са се скарали с жена си, вследствие на което
дъщеря им се е обадила на полицията. В последващо сведение /л. 103/ отново заявява, че е
имало скандал на процесната дата.
Постъпили са и социални доклади от ДСП /л. 66-67 и 82-23/. Отчетено е, че след проведен
разговор на 07.04.2025 г. с детето Н., последното е споделило със социалните работници, че
почти всеки ден родителите й се обиждали и са се карали пред нея и братята й, като баща й
удрял и скубел майка й. Разказано е още, че бащата я замерил с чиния, а самата Н. се е
обадила на полицията, след което са отвели баща й.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация
между съпрузите страни в производството, съдът намира, че става въпрос за физическа
агресия, изразена от страна на ответника към молителката, придружена с вербална такава, с
които свои действия е осъществено домашно насилие, под формата на физическо насилие
спрямо молителката. Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на
засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно
установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице. По-конкретно, представената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в достатъчна степен индивидуализира процесните актове на
домашно насилие, на които не са присъствали очевидци. На следващо място, при съвкупна
преценка на представените писмени доказателства безспорно се установи, че на процесната
дата и час отношенията между молителката и ответника са ескалирали, в резултат на което
Н. е причинил физически страдания на молителката. Доказателства в тази насока е и
представеното съдебно-медицинско удостоверение /л. 4/, в което подробно са изложени
заключенията от прегледа – оток и кръвонасядане на лицето, на лявата ръка и на двата
крака, както и охлузване на лявата ръка. Нещо повече, самият ответник в първото по делото
открито съдебно заседание заявява, че се е държал агресивно (макар да отрича да е причинил
физическо насилие).
Предвид изложеното съдът намира, че безспорно се установява по делото да са налице
конфликтни отношения между страните, като счита за доказано по делото наличието на
агресивно поведение от страна на ответника спрямо молителката, изразяващо се и във
физическо насилие. Всичко изложено по-горе дава основание на съда да приеме молбата за
защита за доказана по отношение на този акт на насилие спрямо съпругата на ответника,
поради което същата следва да бъде уважена в тази част.
В сезиращата съда молба молителката е посочила, че иска налагане на мерки за защита
2
както за нея, така и за нейните деца Н. Н. П., ЕГН **********, К. Н. П., ЕГН: ********** и
С. Н. П., ЕГН: **********, които твърди да са очевидци на нанесения от ответника побой
на процесната дата в семейното жилище, поради което и с определение № 5759 от
03.02.2025 трите деца са конституирани като пострадали лица. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН
„За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. В случая се установява по безспорен начин, че децата на страните са били в
дома им и са възприели акта на насилие спрямо майка им. Това е така, тъй като ответника не
отрича на процесната дата да е бил в семейното жилище, както и съпругата му и децата да
са били там. От приети по делото социален доклад и споделеното от детето Н. Н. П., ЕГН
********** се установява, че децата са ставали свидетели на агресивното поведение на баща
им към майка им. Следователно, молбата и в тази част следва да бъде уважена, респ. да
бъде уважено и искането за защита по реда на ЗЗДН за децата.
Във връзка с мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани
от съда принудителни административни мерки, които имат за цел защита на пострадалото
лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу
пострадалия и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки, след оценка на риска. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответника и след извършване на оценка на риска, съдът намира за подходящи
мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо молителката, забрана да я доближава, както и
забрана да доближава жилището, което обитава. По отношение на децата на страните Н. Н.
П., ЕГН **********, К. Н. П., ЕГН: ********** и С. Н. П., ЕГН: ********** съдът намира,
че е подходяща мярката само по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. За посочената мярка за защита по
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се
въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено
във времето. Съдът намира по отношение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН с оглед
постигане на целта на същите, че е подходящ срок от 12 месеца, което време съдът намира за
достатъчно за преосмисляне на поведението от страна на ответника. След приспадане
съобразно правилото на чл. 15, ал. 8 вр. чл. 5, ал. 2 ЗЗДН на срока на действие на мерките по
издадената заповед за незабавна защита № 31/03.02.2025 г., срокът на мерките следва да
бъде определен до 03.02.2026 г.
По разноските:
При този изход на делото молителката има право на разноски, но такива не се
претендират, а и липсват доказателства да са извършени. На основание чл. 11, ал. 2, предл.
първо ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на ответната страна,
която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв., като ответникът следва да бъде
осъден да я заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Н. М. П., ЕГН **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Н. М. П., ЕГН **********, да се
3
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. М.П., ЕГН **********,
както и по отношение на деца на страните Н. Н. П., ЕГН **********, К. Н. П., ЕГН:
********** и С. Н. П., ЕГН: ********** .
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН Н. М. П., ЕГН **********,
да не доближава Н. М.П., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200 метра, като
ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срока на действие на ЗНЗ№ 31/03.02.2025 г.,
като срока на действие на мярката е до 03.02.2026 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН Н. М. П., ЕГН **********,
да не доближава жилището, което обитава Н. М.П., ЕГН **********, находящо се на адрес:
гр. *********, на разстояние, по-малко от 100 метра, като ПРИСПАДА на основание чл. 5,
ал. 2 от ЗЗДН срока на действие на ЗНЗ№ 31/03.02.2025 г., като срока на действие на мярката
е до 03.02.2026 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Н. М. П., ЕГН **********, че при
констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде
задържан и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на заповедта представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Н. М. П., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адрес на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4