Р Е Ш
Е Н И Е
№ 721
гр.Бургас, 05.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря Мария Милева, като разгледа НАХД № 977 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на П.Р. К., срещу Електронен фиш за налагане на глоба
серия К №1937708 на ОДМВР-гр.Бургас,
с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100
лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакувания електронен фиш. Посочва се, че електронният фиш нямал дата на
издаване. Освен това нямало снимки, както и липсвали доказателства за годността
на техническото средство за заснемане.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно - наказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от
приложеното известие за доставяне л.8, фишът е връчен лично на жалбоподателя на
15.02.2018г., а жалбата срещу него е входирана в ОД на МВР-гр.Бургас на
26.02.2018г.). Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице. Фишът е бил връчен на собственика на автомобила- С.П.Ж., която е
попълнила декларация по чл. 188 ЗДвП, в която е посочила жалбоподателя като
лице, което е управлявало МПС на датата на нарушението. Последният от своя
страна не е посочил друго лице по реда на чл. 188 ЗДвП. Самият фиш подлежи на
обжалване, поради което следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 23.02.2016г.
в 11:18 часа в гр.Бургас, бул.“Тодор Александров“ в посока ПВ“Юг“ към
кръстовище с ул.“Спортна“ до БЦ „Вая“, автоматизирано
техническо средство - TFR
1М644/14 засякло и заснело, движещ се в
указаната посока със скорост от 104 км/ч. лек автомобил „Ситроен Ц 4 1.4 И” с
рег.№ А2727ВР. На това място от пътя имало въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 80 км/час, като участъкът бил сигнализиран и с преносим
пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани технически средства или системи/. Въпросното
нарушение било записано на файл с наименование Клип №2515. По-късно записите от
системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че
заснетият автомобил „Ситроен Ц 4 1.4 И” с рег.№ А2727ВР е собственост на С.П.Ж.. Последната посочила като водач в деня на нарушението
жалбоподателя К.. Установено е, че скоростта следва да се счита на 101 км/час
(след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К №1937708 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.2, т.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100
лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
снимка, справка за собственост на МПС, декларация, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.12.4835 и др., които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
изводи относно фактическата обстановка от тези, отразени в обжалвания
електронен фиш.
При така установените факти съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:
С промените в ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът на чл. 189, ал.4 ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл - когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса по неговото издаване не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство, което изключва възможността за човешка грешка.
В случая нарушението е установено от автоматизирана система за видеоконтрол TFR 1М644/14, надлежно калибрована, преминала и последваща проверка, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Освен това в ЗДвП няма изискване за вписване на посоченото обстоятелство, като предвид специалния характер на производството по налагане на наказание с електронен фиш и строго формалния характер на това производство (електронният фиш се издава по утвърден унифициран за цялата страна образец) съдът намира, че аналогичните норми на ЗАНН, касаещи задължителните реквизити на издаденото НП, в случая се явяват неприложими. С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че изложените в жалбата възражения за процесуални нарушения и необоснованост на електронния фиш за неоснователни. Представени са снимки със задължителните реквизити, от които е видно, че наред със заснетия автомобил не се движи друг, което да поставя под съмнения отразеното на снимката.
Независимо от това, съдът намира, че обжалваният фиш следва да бъде изменен по следните съображения:
Според чл. 21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в кm/h, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал.2 ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
Санкционната норма на чл. 182, ал.1 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 3- за превишаване 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв. В т.2 пък е посочено, че наказанието е глоба в размер на 50 лв., когато превишението е от 11 до 20 km/h.
В конкретния случай, при съобразяване на установеното за техническото средство отклонение от 3 процента при скорост над 100 км/ч, се получава скорост на движение от 100,88 км/ч, т.е. по-малко от посоченото в ЕФ- 101 км/ч, поради което неправилно е била ангажирана отговорността на водача за нарушение по т. 3 на чл. 182, ал. 1 ЗДвП. Същевременно, превишението от 20,88 км/ч реализира състава на по-лекото нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, доколкото очевидно превишението е над 11 км/ч (минималната граница по т. 2), но по-малко от 21 км/ч (минималната граница по т. 3). Съдът намира, че деянието на жалбоподателя следва да бъде преквалифицирано по по-леко наказуемия състав, като същевременно се намали размера на наложеното наказание „глоба”. Предвиденият размер за състава по т. 2 е твърдо определен на 50 лв., поради което няма как да бъде определен друг.
От изложеното следва, че жалбоподателят е извършил по-леко нарушение, като деянието му следва да бъде преквалифицирано, а наложената глоба следва да бъде намалена на 50 лв.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че неправилно е издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение и същият следва да бъде изменен по гореупоменатия начин.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К №1937708 на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.3 ЗДвП на П.Р. К., ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в
размер на 100 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
приложената санкционна разпоредба по чл.182, ал.1,
т. 2 от ЗДвП, и НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на наложеното наказание „глоба” от 100 лева на 50 / петдесет/ лева..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС