№ 10159
гр. ..., 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря к
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110109377 по описа за 2024 година
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по предявен иск за делба на поземлен имот с идентификатор ....... с
площ от 42 кв.м., находящ се в гр. ..., район „...“, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, съседи: ...., предишен
идентификатор: ....., номер по предходен план: 206, квартал: 304, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-......09.03.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК и поземлен имот с идентификатор ........., с площ от 244 кв.м., находящ
се в гр. ..., район „...“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за второстепенна улица, съседи: ........, предишен идентификатор: .....,
номер по предходен план: 206, квартал: 34, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-......09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на
АГКК.
Ищецът „...“ ЕООД твърди, че с ответниците М. Г. А. и П. А. И. са съсобственици на
бивш поземлен имот с идентификатор ....., с площ от 1 112 кв.м. В тази връзка излага, че
лицето ... А. ... придобило собствеността върху същия поземлен имот по силата на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № 12, том II, рег. №
1918, дело № 55/25.06.1999 г. на нотариус ...., с рег. № 268. След смъртта му ... А. ... оставил
наследници по закон - двама низходящи от първа степен, а именно синовете му .... И. А. и
Александър И. А., като всеки от тях придобил по наследство по ½ ид. ч. от правото на
собственост върху бившия поземлен имот с идентификатор ...... Впоследствие всеки от
двамата ответници, в качеството им на наследници по закон на починалия Александър И.
А., придобили собствеността върху 2/8 ид.ч. от поземления имот. Ищецът твърди, че се
легитимира като собственик на останалата ½ ид.ч. от поземления имот, предишна
собственост на .... И. А., по силата на Постановление за възлагане на недвижимо имущество
от 29.08.2022 г. по изп. д. № .... на ЧСИ .....и, с рег. № 838. Съгласно Скица-проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 15-786204/21.07.2023 г. на
СГКК-гр. ... било предвидено от поземлен имот с идентификатор ..... да бъдат обособени три
отделни поземлени имота, а именно: поземлен имот с идентификатор ......., поземлен имот с
идентификатор ..... и поземлен имот с идентификатор .......... Промените били нанесени в
1
КККР-гр. ..., поради което ищецът и ответниците станали съсобственици на трите поземлени
имота при квотите им в съсобтвеността върху бившия поземлен имот с идентификатор ......
Счита, че новообразуваните делбени имоти с идентификатори ....... и ......... са неподеляеми,
тъй като били отредени за второстепенна улица. Основава тезата си за неподеляемост на
двата имота и на самостоятелния аргумент, че площта им не отговаря на минималните
изисквания по ЗУТ. Ето защо счита, че като неподеляеми и двата делбени имоти следва да
бъдат изнесени на публична продан, при което получените средства от продажбата им да
бъдат разпределени между съсобствениците съобразно дела на всеки от тях. При така
изложените фактически твърдения отправя исканията си към съда за допускане на съдебна
делба на поземлен имот с идентификатор ....... и поземлен имот с идентификатор ......... при
квоти ½ ид. ч. за „...“ ЕООД, 2/8 ид. ч. за М. Г. А. и 2/8 ид. ч. за П. А. И..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците М.
Г. А. и П. А. И., с който предявеният иск за съдебна делба се оспорва като неоснователен.
Ответниците не оспорват твърденията на ищеца за начина, по който е възникнала
процесната съсобственост между съделителите. Излагат, че е налице грешка в кадастралната
карта, която се изразява в извършеното разделяне на поземления имот с идентификатор .....
на поземлени имоти с идентификатори ......., ....... и ......... при отсъствието на съгласие от
всички съсобственици. В тази връзка твърдят, че и двата делбени имота всъщност
представляват реални части от поземления имот с идентификатор, окончаващ на 206, както
и че същите са отредени за улици, поради което и с оглед на обстоятелството, че не е
извършена отчуждителна процедура, регулационният план, одобрен на 30.03.2001 г., не е
бил приложен, а имотите са под минималния допустим размер по чл. 19 ЗУТ, поради което
не са годен обект на право на собственост, респективно не могат да бъдат предмет на
съдебна делба. Излагат конкретни твърдения, че ищецът цели публична продан на имотите, с
което търси заобикалянето на правилото на чл. 199 ЗУТ. При така изложените аргументи
искат от съда да отхвърли иска, като им присъди разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, намира следното от фактическа
страна:
Установява се, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № 12, том II, дело № 55 от 25.06.1999 г. на нотариус ...., ... А. ... е признат за
собственик на празно дворно място, съставляващо имот с планоснимачен номер 206 от
квартал 14 по плана на гр. ..., местността „Левски -зона Б“, цялото с площ от 1140 квадратни
метра при граници по скица: улица 563, имот пл. № 207, имот пл. № 209, имот пл. № 227 и
др.
Страните не спорят и от находящата се на стр. 14 от делото справка в НБДН се
установява, че ... А. ... е починал със семейно положение вдовец, ато същият оставил
двамата си синове .... И. А. и Александър И. А. за свои наследници по закон. Не е спорно, че
ответниците са налседници по закона на Александър И. А..
С постановление за възлагане на недвижимо имущество от 29.08.2022г. на помощник-
частен съдебен изпълнител Атанаска Петканова с район на действие Софийски градски съд
след изнасянето на публична продан на имуществото, собственост по наследство на .... И.
А., на ищеца „...“ ЕООД е възложена ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор .....
по КККР на град ..., район ..., стар номер 206, квартал 34, при съседи поземлени имоти с
идентификатори .........
Видно от нотариален акт за собственост на идеална част от неджимим имот №117,
том VI, рег. № 6917, дело № 690 от 2023г. на нотариус .... с район на действие Софийски
районен съд, със същия ищецовото дружество „...“ ЕООД е признато за собственик на ½
идеална част от гореописания поземлен имот.
Установява се от представената скица на поземлен имот №15-......../06.11.2023г.,
издадена от СГКК – гр. ..., че единият от процесните поземлени имоти попада в територия с
одобрена кадастрална карта и регистър, като на имота е присвоен идентификатор ......., има
площ от 42 кв. м., начин на трайно ползване- за второстепенна улица, номер по предходен
2
план ....., номер по предходен план 206, кв. 34, и съседи ......
Видно от скица на поземлен имот №15-....../06.11.2023г., издадена от СГКК – гр. ..., че
и вторият от процесните поземлени имоти попада в територия с одобрена кадастрална карта
и регистър, като на имота е присвоен идентификатор ........., има площ от 244 кв. м., начин на
трайно ползване- за второстепенна улица, номер по предходен план ....., номер по предходен
план 206, кв. 34, и съседи ........
По делото /на л. 108-136/ е приложена в цялост преписката по изготвянето и
одобряването на скица-проект за изменение на кадатсралната карта и кадастралния регистър
№15-786204/21.07.2023г., от която е видно, че производството е инициирано от
представляващия ищцвото дружество и не съдържа съгласие от останалите съсобственици.
От изслушваната и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява,
че имотите с идентификатори ......., ..... и ......... са образувани от разделянето на имот с
идентификатор ..... във връзка с прилагането на действащия ПУП, като изменението е
процедирано по заявление, подадено от управителя на „...“ ЕООД. Според експертизата
имотът с идентификатор ..... с площ от 1112 кв.м. съгласно КК, одобрена със Заповед № РД-
......09.03.2016г. попада в обхвата на следните планове за регулация:
РП на м. „.......“, изработен по реда на ЗТСУ (отм.) и одобрен с решение на СОС от
30.03.2001г.
ИПР за депо, трасе и метростанции на Трети метродиаметър на Софийски
метрополитен, участък от МС1 до МС6, одобрен с решение от 18.12.2014г. на СОС
Според експертизата РП на м. „.......“ е изработен въз основа на КП от 1981г., в който
имот с идентификатор ..... съответства на имот с пл. №206, идентичен по площ и граници с
имота по КК. Спрямо одобрените регулационни линии територията на имот с пл. № 206 ,
респ. имот с КИ ..... попада в следните отреждания:
827 кв.м. за включени като основа на УПИ XII-206 от кв. 34, целият с площ от 1050
кв.м.;
244 кв.м. попадат в проектна улица от о.к.74 до о.к.571
42 кв.м. попадат в проектна улица от о.к. 119 до о.к. 571,
като вещото лице изяснява, че останалата част от УПИ XII-206 до пълния размер от
1050 кв.м. представлява придаваемо място от имот пл. № 207, идентичен с имот с КИ ........
Според експертизата ИПР във връзка с ПУП на Трети метродиаметър на Софийския
метрополитен от 2014г. не засяга границите на УПИ XII-206, а засяга проектната улица от
изток, по която се предвижда да мине трасето на метрото, като предназначението на
територията се допълва с „трасе за метрополитен“. С решение от 11.08.2017г. на МС е
одобрено изменението на ОУП на СО, съгласно което трасето на Трети метродиаметър на
Софийския метрополитен е отразено в ОУП, като по този начин предвижданията на ОУП са
приведени в съответствие с тези на действащия ПУП. Вещото лице пояснява, че във връзка с
обстоятелството, че имот с КИ ..... попада в терени с различно предназначение според
действащите планове за регулация, е процедирано разделянето му на три нови имота, както
следва:
1. имот с КИ ....... с площ от 42 м2, образуван за частта от имот с КИ
....., попадаща в проектна улица
2. имот с КИ ..... с площ от 827 м2, образуван от частта от имот с КИ ....., попадаща в
УПИ XII-206 от кв. 34
3. имот с КИ ......... с площ от 244 м2, образуван за частта от имот с КИ ....., попадаща в
проектна улица-трасе на метрополитена.
Според експертизата имот с КИ ....... попада в отреждане за улица съгласно РП на
„.......“, одобрен 2001г., а имот с КИ ......... попада в отреждане за улица и трасе на
метрополитен, съгласно ПУП на Трети метродиаметър на Софийския метрополитен и ИОУП
на СО, одобрен 2017г, като нито едно от двете предвидени обществени мероприятия не е
реализирано. Съгласно РП, изработен при действието на ЗТСУ/отм./, имот с пл. № 206 е
3
урегулиран в парцел УПИ XII-206 от кв. 34 не по имотни граници, а по начин, при който са
възникнали регулационни отношения поради налиието на 1. придадено място от съседния
поземлен имот с пл. № 207 и 2. части от имот пл. № 206, които попадат в прилежащите
улици от изток и от юг и подлежат на отчуждаване, като впоследствие улицата от изток е
преотредена за трасе на метрополитен. Според вещото лице регулацията не е приложена по
отношение на УПИ XII-206, а редът за прилагането й е този по пар. 8, ал. 2, т. 1 от ПР на
ЗУТ, като за целта е необходимо придаваемите и отчуждаемите части да се обособят като
отделни имоти в КККР. Вещото лице дава заключение, че размерите на новообразуваните
имоти с КИ ....... и КИ ......... не противоречат на изискванията на действащата нормативна
уредба за минимални размери при разделяне на недвижими имоти, защото това е пътят за
прилагане на одобрения ПР за УПИ XII-206 от кв. 34, м. „.......“.
При изслушването му в проведеното на 15.04.2025г. октрито съдебно заседание по
делото вещото лице потвърждава, че в преписката от АГКК за изменение на КК, с която се е
запознало за целите на изготвяне на заключението, няма съгласие от всички съсобственици.
Изяснява, че регулационният план бил изработен при действието на ЗТСУ/отм.,/, като
регулацията на имота не била в имотни граници, поради което възникнали регулациони
отношения. В тази връзка сочи, че регулацията на имота предвижда както отчуждаеми, така
и придаваеми части. Според вещото лице вариантите са или да се приложи планът, като се
обособят отделни имоти при отчитане различното им предназначение, след което да се
сключи договор за отчуждаването им в полза на общината, или да се поиска изменение на
плана. С категоричност изяснява, че трасето на метрото не подлежи на промяна. Сочи, че и
двата процесни имота са предвидени за мероприятия на публичната общинска собственост и
за да се приложи регулацията трябва да се отчуждят за улици. Различното отреждане на
територии в имота с идентификатор, окончаващ на 206, наложило обособяванеот на
отделни имоти от него.
По делото не са ангажирани други относими доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Исковата молба е редовна, доколкото видно от приложените скици и двата делбени
имотиа са надлежно индивидуализирани според действащата кадастрална карта.
На следващо място, искът за съдебна делба е допустим, доколкото предмет на същия
са вещни права.
За основателност на иска всяка от страните по делото следва да докаже следните
материални предпоставки: 1) качеството си на носител на съответна идеална част от правото
на собственост върху включените в делбената маса недвижими имоти на твърдяното правно
основание, в т.ч. размера на притежавания от съделителя дял от вещтите; 2) предметът на
делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да
участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на
делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал.
2 ЗН вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС
Между страните не е налице спор, а и от събраните по делото доказателства
еднопосочно се установява, че между ищеца „Бетон М“ ЕООД и ответниците М. Г.
Алескандрова и П. А. И. е налице съсобственост върху бившия поземлен имот с
идентификатор ....., от който са образувани процесните имоти с кадастрални идентификатори
....... и ..........
Спорът е концентриран около годността на делбените имоти да бъдат самостоятелен
обект на право на собственост, правното значение на отсъствието на съгласие от всички
съсобственици при процедираното разделяне на имот с КИ ..... на имоти с КИ ......., ..... и
......... и доколко това обуславя изовд за наличието на грешка в кадастралното заснемане и от
тук недопустимост на делбата, както и по въпроса допустима ли е делбата с оглед
предназначението на процесните имотите за мероприятия на публичната общинска
собственост – улица и трасе на метрополитен.
4
Годността на делбените имоти да бъдат самостоятелен обект на право на собственост
се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира в
тази му част като обективно и обосновано. Вещото лице пояснява, че площта на имотите не
нарушава минималните изисквания, тъй като същите са образувани след разделяне в
приложение на регулацията, а съществуването на територии с различно предназначение в
рамките на един и същ имот противоречи на принципни градоусстройствените положения.
С оглед на гореизложеното без правно значение за допустимостта на делбата в случая
е въпросът за наличието на грешка в одобрената кадастрална карта, доколкото и двата
делбени имота отговарят на изискванията за самостоятелен обект, а разделянето им,
процедирано при остъствие на съгласие от всички съсобственици, може да бъде преценено
от съда по реда на косвения съдебен контрол, но дори и да се приеме, че административния
акт, с който имотите са обособени, е нищожен, по аргумент от съдебната практика,
обективирана в т. 4 Тълкувателно решение № 8 от 23.02.206г. по т.д. № 8/2014г. на ОСГК и
Решение №156/28.11.2016г. по гр.д. № 4236/2016г. на ВКС, II г.о, делбата им би била
допустима като делба не на самостоятелни поземлени имоти, а на реални части от
поземления имот с КИ ...... При това положение начинът, по който имотите са нанесени в
кадастралната карта, ще служи единствено за целите на точната им пространствена
индивидуализация в рамките на поземления имоти, от който са били образувани.
Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, обобщена в
Решение № 50008 от 1.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2022 г., I г. о., ГК тъй като
одобрението на кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие, нито може да
погаси или измени правото на собственост върху имотите по действащия регулационен план
(ПУП), нито въз основа на него може да възникне съсобственост, при действащи
регулационен план (ПУП) и кадастрална карта границите на собственост на имотите се
определят съобразно действащия регулационен план (ПУП), а не по кадастралната карта.
Несъответствията между действителното правно положение и отразеното в картата няма
правопораждащо или правопрекратяващо действие. В производството по иск за делба
правото на собственост се установява с доказване на правопораждащите го факти.
Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастъра на обекта на правото на
собственост е основание за допълване или поправянето му. Той не е пречка да се установи
правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността (Решение № 81/17.02.2012 г.
по гр. д. № 506/2011 г. на І ГО на ВКС). Делба се извършва на годни обекти на собственост,
като в населените места такива недвижими имоти са поземлени имоти.
Основателно е, обаче, възражението на ответниците, че съществуват пречки да бъде
допусната делбата с оглед на отреждането на имотите за мероприятия – публична общинска
собственост.
Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик, въпреки противната уговорка, може да
иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо
с естеството или предназначението на вещта.
Обстоятелството, че съделителите съпритежават право на собственост върху
недвижим имот само по себе си не може да обуслови извод за наличие на предпоставки за
допускане на делбата, доколкото по делото е установено, че поделянето е несъвместимо с
предназначението им. Макар преценката за допустимостта на делбата да се извършва във
фазата по допускане на делбата, предназначението на имота по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗС
обуславя невъзможността за реалното му поделяне по предвидения в Глава 29 ГПК ред.
Делба на имот в частта му, заета от улица и трасе за метрополитен, е недопустима с
оглед предназначението за задоволяване признати от закона обществени потребности.
Обстоятелството, че мероприятията не са реализирани, не променя този извод, защото не са
налице данни за иницииране изменението на неприложената регулация по реда на чл. 134,
ал. 2 или пар. 8 от ЗУТ. Действително, законът дава възможност до провеждане на
отчуждаването собствениците, вкл. в хипотези на съпритежаване на правото на собственост,
да продават имотите на трети лица по пазарни цени при условията на чл. 199 ЗУТ, като
първо ги предложат на държавата или общината, т. е. действията по разпореждане с правото
5
на собственост при подобно предназначение на имота не са отречени. Предпоставките, при
които тази възможност е предвидена, обаче, могат да бъдат реализирани само при наличието
на съгласие на всички съсобственици и то доброволно. В делбено производство,
инициирано само от част от съсобствениците и при противопоставянето на останалите,
съдът не разполага с правомощието принудително да промени принадлежността на правото
на собственост чрез изнасяне на имота на публична продан, доколкото не съществува
възможност в делбеното производство имотът да бъде предложен на държавата или
общината за изкупуване, освен ако още във фазата по допускане на делбата не бъдат
представени доказателства, че всички съсобственици са отправили такова предложение,
каквито доказателства в случая не са налице /Решение № 41 от 26.05.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 3264/2019 г., I г. о., ГК/.
При горните съображения съдът достига до извод, че с оглед предназначението на
процесните имоти, делбата им е недопутима, поради което искът се отхвърля.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат само ответниците, но с оглед на
диспозитивното начало в процеса и отсъствието на такова искане до приключване на устните
състезания по делото, разноски не им се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за съдебна делба, предявен от „...“ ЕООД с ЕИК ......... против М.
Г. А. с ЕГН********** с адрес гр. ..., ул „......“ № 5, и П. А. И. ЕГН ********** с адрес гр.
..., ул „......“ № 5 за поземлен имот с идентификатор ....... с площ от 42 кв.м., находящ се в
гр. ..., район „...“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за второстепенна улица, съседи: ...., предишен идентификатор: ....., номер по
предходен план: 206, квартал: 304, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-......09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК и
поземлен имот с идентификатор ........., с площ от 244 кв.м., находящ се в гр. ..., район „...“,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
второстепенна улица, съседи: ........, предишен идентификатор: ....., номер по предходен план:
206, квартал: 34, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-......09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийска градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6