РЕШЕНИЕ

№ 1676

град Пловдив, 12.08.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 95 описа за 2021 година, взе предвид следното:

Производство по чл.145 и сл. АПК, вр. чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на “Бултекс-99” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов” № 31, представлявано от управителя С.С.Б., чрез адв. Е.Т., против  Решение № РТД-3000-2572 от 23.12.2020/32-380548,  издадено от директора на Териториална дирекция „Тракийска“, в качеството му на орган по чл.5 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент (МКС), с което е определена нова митническа стойност за стоки от МД с МРН 18BG003000Н0023385/26.10.2018г. и на дружеството-жалбоподател са установени за досъбиране по посочената декларация общо 331,89 лв. на основание чл.77 §1 б. а) във връзка с чл.85 §1 от МКС и чл.54 от ЗДДС, от които мито в размер на 115,78 лв., ведно с прилежащите лихви считано от 26.01.2018г. и ДДС в размер на 216,11 лв.,  ведно с прилежащите лихви считано от 26.01.2018г.. В писмена защита от пълномощника адвокат Т. се излагат подробни съображения в посочения смисъл. Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и необоснованост, и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на Териториална дирекция – Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция “Митници“ (АМ), представляван от юрисконсулт Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.01.2018г. жалбоподателят регистрира МД с МРН № 18BG003000Н0023385/26.10.2018г., с която са поставени под режим “допускане за свободно обращение” стоки, с произход Китай стоки, както следва: стока №1, с код по ТАРИК № ********** - “мъжки работни якета от 65% полиестер и 35% памук: desmam jacket х 1 820бр.“ – 1 092 кг. нето тегло, с декларирана митническа стойност (МС) в размер на 19 401,03 лв. съответстваща на 17,77 лв./кг.. При извършена проверка на декларацията е установено, че декларираната на основание чл.70 § 1 от МКС митническа стойност за горепосочените стоки, е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. За сравнение са използвани определените в т.40 от § 1 от ДР на ЗМ „справедливи цени“ – оценка на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки за всеки продукт, произход и държава-членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години, предоставени на разположение на страните-членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Съгласно данните, публикувани в „ТЕЗЕЙ“, справедливата цена при внос в ЕС за стоки с кодове по ТАРИК и същата държава на произход за стока № 1 – ********** възлиза на 37,18 лв./кг.. Предвид възникналото съмнение относно това, дали декларираната митническа стойност на цитираните стоки може да бъде приета по реда на чл.70 §1 от МКС, са предприети действия в съответствие с разпоредбите на чл.140 § 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 /РИ/ на Комисията и чл.195 § 1 от МКС.

С писмо рег. инд. № 32-88248/19.03.2020 г. на МБ – Радиново са изискани от декларатора допълнителни документи в подкрепа на декларираната МС. С писмо вх. № 32-100983/01.04.2020 г. до началника на МБ – Радиново, „Бултекс 99“ ЕООД представя допълнителни документи /търговска факура, договор, платежни нареждания за превод на валута и фактури за продажба на стоката/, относно декларираната митническа стойност. При анализ на представените документи е констатирано, че за стока стока № 1 – 62019300, допусната за свободно обращение с МД с МРН 18BG003000Н0023385 от 26.01.2018 г. липсват документи за извършено плащане при продажбата ѝ на първо търговско ниво. Според митническата администрация, гореописаните констатации и необичайно ниските цени, са достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на чл.70 от МКС, като същевременно не се оспорва автентичността на предоставените документи. В резултат на това, е прието, че следва да се определи нова МС по един от вторичните методи, като е посочено, че на основание чл.140 § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, митническите органи могат да определят МС по метод, различен от този по реда на чл.70 § 1 от МКС. В решението се посочва разпоредбата на чл.74 § 1 от МКС, според която, когато МС за внесената стока не може да бъде определена съгласно разпоредбите на чл.70 § 1 от МКС, тя се определя като се прилагат последователно букви: а), б), в) и г) от § 2 та чл.74 от МКС, докато се стигне до първата разпоредба, по която въпросната стойност може да се определи. Посочени са методите по горе цитирания текст на МКС, като е изложено обстоятелството, че при изследване на метода съгласно чл.74 § 2 б. „б“ от МКС е извършена справка в системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи / МИС –  IIIА/ за сравнителни цени на допуснати в обращение с крайно потребление сходни стоки. Установен е внос на сходни стоки, както следва:  За стока № 1, с код по ТАРИК № ********** - “мъжки работни якета от 65% полиестер и 35% памук: desmam jacket 1 820бр.“ с код по ТАРИК **********; С МД с МРН 18BG003000Н0082812/28.03.2018г. са допуснати за свободно обращение мъжки работни якета от 65% полиестер и 35% памук: desmam jacket – 2540 бр., emerton jacket – 620 бр. с митническа стойност, изчислена на 11,19 лв./бр.; С МД с МРН 18BG003000Н0099897/16.04.2018 г. са допуснати за свободно обращение мъжки работни якета от 65% полиестер и 35% памук: desmam jacket – 500 бр. с митническа стойност, изчислена на 12,76 лв./бр.; С МД с МРН 18BG003000Н0113761/27.04.2018 г. са допуснати за свободно обращение мъжки работни якета от 65% полиестер и 35% памук: desmam jacket – 700 бр., с митническа стойност, изчислена на 12.76 лв./р.. Пре така изложеното органите на митническата администрация формирали извод, че следва да бъде приложен метода по чл.74 § 2 б.Б от МКС, според който, митническата стойност, определена по този метод, е договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначението в митническата територия на Съюза и изнесени в същия или приблизителен момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Изложени са мотиви в насока приложимост на възприетия  метод, като на сонование метода, определен в чл.74 § 2 б.Б от МКС за стока №1 е определена нова МС в размер на 11.19лв./бр. на база МД с МРН 18BG003000Н0082812/28.03.2018г., съответстваща на 18,65лв./кг.. На основание чл.77 § 1 б. а от МКС, за стока № 1 от МД с МРН 18BG003000Н0023385/26.01.2018г., ответникът е приел, че възниква митническо задължение в размер на 2 443,90лв., а на основание §2 на същия текст, то възниква от датата на приемане на митническата декларация – 26.01.2018 г., като на основание чл.85 §1 от МКС е определен размерът на вносното митническо задължени въз основа на  правилата за изчисляване на митата, приложими за стоката към момента на възникване на митническото задължение - приемане на МД с МРН 18BG003000Н0023385/26.01.2018г.. Посочено е също така, че на основание чл.54 ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.77 § 1 б. а и § 2 от МКС на датата на възникване на митническото задължение -26.01.2018 г. ,възниква задължение и за ДДС. Затова на основание чл.55 ал.1 от ЗДДС е определена за стока № 1 данъчна основа при внос по смисъла на чл.16 ал.1 от ЗДДС в размер на 22 918,43лева, към която с приложението съгласно чл.66 ал.1 т.2 от ЗДДС на данъчната ставка за ДДС от 20% и на основание чл.67 ал.1 от ЗДДС, за жалбоподателят възниква задължение за ДДС за стока №1 от МД с МРН 18BG003000Н0023385/26.01.2018г. в размер на 4583,69 лв.

На основание чл.29 във връзка с чл.22 §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 с писмо на началника на МБ - Радиново с рег. № 32-251105/28.08.2020 г., дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение, с което се определя нов размер на задължение по митническата декларация. С писмо вх. №32-262421/09.09.2020 г. „Бултекс 99“ ЕООД е дал отговор на съобщението по чл.22 §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., в който е посочил, че не е налице основание за определяне на нова митническа стойност на процесните стоките по някой от допълнителните методи на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Към него са представени платежни документи по фактурите за продажба на първо търговско ниво. Административният орган е приел, че в случая възниква митническо задължение за доплащане и е определен нов размер на задълженията по ЗДДС, които дружество „Бултекс 99“ ЕООД следва да доплати. Така, на основание чл.77 § 1 б. а) във връзка с чл.85 §1 от МКС е определен ДДС за доплащане в размер на 216,11 лв. и мито в размер на 115,78лв.

          По делото е приета без възражения от страните заключение на проведена съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички налични по делото документи на процесните стоки, както и е извършило допълнителни справки. Вещото лице е дало заключение, че стока №1 - “мъжки работни якета от 65% полиестер и 35% памук: desmam jacket“ е предмет на потвърждение за продажба № 17С3365ВТ от 05.07.2017г., като договорената продажна цена за 1 бр. е 6,40 щатски долара, а договореното количество е 3200бр.. По процесната МД количеството на стоката е 1820бр., а стойността е равна на 11648 щатски долара /1 820бр. х 6,4 щатски долара/. Цената за сока №1 е 6,40 щатски долара за брой по фактура F17СТ0505ВТ/20.11.2017г. издадена от „Лонгуей Интернешънал Девеломент“ Лтд и е предмет на потвърждение за продажба №17С3365ВТ от 05.07.2017г. Плащането по фактура F17СТ0505ВТ/20.11.2017г. е извършено на 19.03.2018г. и на 02.04.2018г. В заключението се посочва, че стойността на кл.42 е 11 648, която е равна на 1 820 бр. х 6,40 щаски долара. По фактура F17СТ0505ВТ/20.11.2017г. от „Лонгуей Интернешънал Девеломент“ Лтд, количеството на стока №1 е 3 200 бр. с единична цена 6,40 щатски долара. Посочено е, че по потвърждение за продажба №17С3365ВТ от 05.07.2017г. между „Фуджоу Феревър Трейд Ко“ Лтд и „Бултекс 99“ ЕООД стока №1 е с цена 640 щатски долара за брой. Видно от представените документи цената на стока №1 е еднаква навсякъде. Експертизата е установила, че договорената и декларирана продажна цена за “мъжки работни якета от 65% полиестер и 35% памук: desmam jacket“ по фактура F17СТ0427ВТ/21.06.2017г. е 6,32 атски долара за 1 брой. Процентното съотношение мужду нея и фактура F17СТ0505ВТ/20.11.2017г. е 98,75%. Фактура F17СТ0427ВТ/21.06.2017г. е осчетоводена, плащането е ивършено на 16.10.2017г. с платежно нареждане за сумата от 55 548 щатски долара. Всички стоки по фактура фактура F17СТ0427ВТ/21.06.2017г. са поставени под митнически режим „ за допускане в свободно обращение, с цел крайно потребление“ с МД 17BG0030000Н0193709/08.08.2017г.

При така установеното от фактическа страна, на база съобраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е е основателна, поради следните за това съображения:

При извършена задължителна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ, настоящият състав на съда намира, че оспореното по делото решение е издадено от компетентен орган - директора на ТД „Тракийска“ при Агенция „Митници“, в качеството му на орган по чл.5 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент (МКС), като ръководител на митническото учреждение, където е подадена митническата декларация и съответно е възникнало митническото задължение, съобразно правомощията му по чл. 19, ал.1 и ал.7 от ЗМ. Спазена е и предвидената в закона писмена форма, като то е мотивирано в достатъчна степен и не са налице съществени пороци на проведения процес, които да обуславят прогласяване на неговата нищожност.

По отношение на съответствието на атакувания административен акт с материалноправните разпоредби и административно –производствените правила, съдът прие следното:

Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи, според т.2 , обект на проверка може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Проверката по ал.1 т.2 се извършва по реда на чл.84а и 84м от ЗМ (чл.84, ал.2 от ЗМ). В случая съдът счита, че е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането, съобразно разпоредбата на чл.84 ал.1 т.2 от ЗМ във връзка с чл.84а и следв. от ЗМ. Това не е последващ контрол от митническите органи по смисъла на чл.84 ал.1, т.1 от ЗМ на подадената митническа декларация, защото не са взети в предвид, както представените от „Бултекс 99“ ЕООД като получател на стоката доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна информация, с цел установяване истинността на данните от декларацията, както и законосъобразността на действията на дружеството при поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обращение с цел крайна употреба“ на стоки. При така извършения обаче последващ контрол на декларирането, съдът констатира, че е проверявана счетоводната и материална отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл.84а и чл. 84м от ЗМ – аргумент от чл.84 ал.2 във връзка с ал.1 т.2 от ЗМ. Така с писмо рег. инд. № 32-88248/19.03.2020 г. на МБ – Радиново са изискани от декларатора допълнителни документи в подкрепа на декларираната МС. С писмо до началника на МБ – Радиново, жалбоподателят представя допълнителни документи - търговска факура, договор, платежни нареждания за превод на валута и фактури за продажба на стоката. Следователно, в случая е извършен последващ контрол на декларирането, при което е проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесните стоки и с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. При така извършените административно производствени действия проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл.84а-чл.84м от ЗМ, което е аргумент от чл.84 ал.2 във вр. ал.1 т.2 от ЗМ.

На следващо място, спорен момент е, дали са били налице предпоставките за определяне на митническа стойност по реда на чл.74 §2 б. „б“ и чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.. В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В чл.74 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл.70. Съобразно чл.74 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., в този случай митническата стойност на стоките се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация“, а съгласно чл.140 §2, ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 §1. Видно от мотивите на оспореното в настоящото производство решение, митническите органи са приели, че тъй като декларираната от жалбоподателя договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходна стока в приблизително същия момент, са налице основателни съмнения относно стойността на стоките, определени по реда на чл.70 §1 от МКС. В случая, съобразно съдържанието на обжалваното решение, в него е отразено, че след направен анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение с крайно потребление в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са намерени няколко резултата /три/ от месец март 2018 г. до месец април 2018 г. за “мъжки работни якета от 65% полиестер и 35% памук: desmam jacket“, без обаче да е посочен, както производител, така и изпращач; без да е посочена държава на произход, с различни митнически стойности, вариращи от 11,19 лв./бр. до 12,76 лв./бр.. Също така, представена е информация от системата „ТЕЗЕЙ“, според която, справедливата цена при внос в ЕС за стоки с кодове по ТАРИК, същите стоки са посочени с цени от 37,18лв./кг. за стока № 1, поради което е прието, че декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходна стока в приблизително същия момент и са налице съмнения относно стойността на стоките, определена по реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.. Според чл.1 §2 т.14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 „сходни стоки“ означава /в рамките на определянето на митническата стойност/ стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка, като в тежест на административния орган е да докаже, че се касае именно за „сходни стоки“. При така установените материланоправни предпоставки, съдът не констатира в оспореното решение да са изложени мотиви как е прието, че се касае за внос на сходни стоки по тези три случая. Не е предоставена никаква информация за сравнение - не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Достатъчно данни, които да обосноват несъмнен и категоричен извод, че се касае именно за „сходни стоки“ по смисъла на цитираното легално определение не се съдържат и в посочените и представени по делото МД за допускане до свободно обращение с цел крайна употреба. За да обосноват съмненията си относно декларираната от жалбоподателя митническа стойност, митническите органи са се позовали само и единствено на информацията от посочените МД, без да е посочен: код по ТАРИК, страна на произход на стоките - производител, изпращач. В резултат на изложеното, е констатирано, че сходни стоки се търгуват на многократно по-висока цена. Не са посочени, обаче, нито в оспореното решение, нито пред настоящата инстанция конкретни обяви и не е доказано действително да е налице сходство по смисъла на чл.1 §2 т.14 от Регламента за изпълнение между посочените в МД за сравнение стоки и стоките предмет на процесния внос. В доказателствена тежест на административния орган е да установи съществуването на относимите факти - защо в случая са възникнали съмнения относно договорената стойност на стоките по смисъла на чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и въз основа на какви доказателства и на какво правно основание е определена новата митническа стойност на стоките. Това обстоятелство обаче не е взето предвид от решаващия орган при издаване на оспореното в настоящото производство решение, а е прието, че митническата стойност на трите стоки следва да бъде определена по формула нетни килограми на стоката умножени по единичната ѝ цена. Липсват аргументи за разликата между декларираната стойност на стоката по процесния внос и стойността на вноса на сходни стоки по цитираните по-горе 3 бр. МД, без да е изследвано дали тези стоки действително са със сходно качество и дали са взаимозаменяеми със стоката, чийто внос е оформен със митническа декларация с МРН МРН 18BG003000Н0023385. Формалното позоваване на информация от МД на други вносители относно извършени три вноса на стоки, без да е посочен изпращач и страна на произхода, без други мотиви за неприемане на митническа стойност определена по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., не обосновава приложение на чл.74 §2, б.“б“ от същия регламент. Сама по себе си разликата в цените е счетена за достатъчна да обоснове съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност, което е неправилно. Още повече изводът на митническите органи, че не е доказано на какво се дължи тази разлика, противоречи на представените от жалбоподателя доказателства за търговските му отношения с изпращача на стоките и представените фактури за последваща реализация на процесните стоки на първо търговско ниво. Горното се подкрепя изцяло и от приетата без възражения от страните ССчЕ, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи.   

          С оглед изложеното съдът намира, че от страна на ответника, върху когото е доказателствената тежест в процеса, не е доказано наличието на основателни съмнения дали декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Следователно, не са били налице предпоставките, установените в чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл.74 §2 б.“б“ и чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., за определяне на митническата стойност на внесените от жалбоподателя стоки на база договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Макар в административното производство да е дадена възможност на дружеството-жалбоподател да изрази становище по възникналите съмнения и да представи доказателства, което то надлежно е сторило, липсват каквито и да са мотиви, защо органът не ги възприема. Митническите органи не са изложили аргументи защо декларираната стойност е значително по-ниска, както и  мотиви защо не кредитират един или друг от представените от дружеството документи. С оглед изложеното е незаконосъобразно определяне на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на дружеството за ДДС на стоката. От събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установяват основанията за определяне на митническата стойност на посочените стоки по реда на чл.74 §2 б.“б“ от Регламент (ЕС) №952/2013г. поради което обжалваното решение, с което е определена такава, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя. Същите се констатираха в размер на 750.00лева, представляващи 50.00 лв. ДТ, 400 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, на осн.чл.172 ал.2 АПК Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Бултекс 99“ ЕООД - Пловдив Решение № РТД-3000-2572 от 23.12.2020/32-380548, издадено от Директор на Териториална дирекция „Тракийска“, с което му е определена нова митническа стойност за стоки от МД с МРН 18BG003000Н0023385/26.10.2018г. и са установени на основание чл.77, §1, б.А, във вр. чл.85 §1 от МКС и чл.54 от ЗДДС допълнителни задължения общо в размер на 331,89 лв., от които мито в размер на 115,78лв., ведно с прилежащите лихви считано от 26.01.2018г. и ДДС в размер на 216,11 лв., ведно с прилежащите лихви считано от 26.01.2018г..

ОСЪЖДА Агенция “Митници”, ЕИК *********, да заплати на “ “Бултекс-99” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов” № 31, представлявано от управителя С.С.Б., сумата от общо 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :