Р Е Ш Е Н И Е
№ 107 27.11.2018 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На двадесети ноември
година 2018
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 175 по описа за 2017
година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Делото е образувано по жалбата на В.П.В. ЕГН ********** *** против Изричен отказ №
321р-16148 от 03.10.2018 г. за издаване на разрешение за придобиване на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на началника на РУ-Попово при ОД на
МВР – Търговище. Оспорващият счита, че постановения адм. акт е
немотивиран, издаден при съществено нарушение на
административно-производствените правила и приложимите материално-правни
разпоредби. Жалбоподателят сочи, че е бивш служител на МВР и желае да получи
разрешение за съхранение и носене на оръжие на осн. чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ. В
чл. 58, ал. 1, т. 10 се визира, че разрешение за придобиване, съхранение и
носене на огнестрелни оръжия не се издават на лице, което няма основателна
причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели и
колекциониране. Никъде в този член не е посочено как се доказват изброените
основателни причини.Чл. 58 има общ характер. В чл. 78 от ЗОБВВПИ липсва искане
за основателна причина, камо ли за доказване на такава, защото законотворците
са преценили, че това е нелепо и ненужно. Всеки знае, че полицаите работят с
престъпници, които едва ли им мислят доброто. Необходимостта да разполагат с
оръжие за самоотбрана след приключване на службата им в МВР е очевидна и не е
необходимо да се доказва.Тъкмо това е смисъла на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ.
Поради това издаденият отказ е незаконосъобразен.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован се явява лично, поддържа жалбата и представя
писмени бележки с изразено становище за отмяна на оспорения адм. акт.
Ответникът по оспорването – началникът на
РУ- Попово при ОД на МВР гр. Търговище, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е неоснователна
при следните съображения:
С процесният адм. акт рег. № 321р-16148/ 03.10.2018 г.
началникът на РУ- Попово при ОД на МВР гр. Търговище отказал издаването на
разрешение за разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси към него за самоотбрана на жалбоподателя поради липсата на
основателна причина, обосноваваща по несъмнен начин издаването на заявеното
разрешително за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси.
По делото е представена справка проучване от 27.09.2018
г. от Илия Илиев – ПИ при РУ – Попово (преписката) по повод на извършена
проверка на постъпило заявление на жалбоподателя за издаване на разрешение за придобиване
на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси към него за отбрана и самоохрана. От
записката е видно, че жалбоподателят е работил в МВР само 7 месеца (напуснал на
31.05.1995 г. по собствено желание). След това е работил за кратко време като
учител и общ работник. Пробвал се и на политическото поприще без успех. След
това решил да се върне в МВР и кандидатствал повторно, но не му провървяло.
Стоял безработен до приемането му на работа през м. май. 2015 г. в ДЛС“Черни
Лом“- Попово, като техник, горско стопанство. П. е ловец и притежава ловно
оръжие. След приключване на работния му ден не вдига телефон и много рядко
излиза от дома си. До момента в РУ-Попово не са постъпвали жалби от негова
страна, относно отправяни заплахи за физическото му здраве и живот от други
лица.
По делото е представена докладна записка от Николай
Димитров – мл. ПИ „КОС“ при РУ – Попово (преписката) по повод на извършена
проверка на постъпило заявление на жалбоподателя за издаване на разрешение за придобиване
на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси към него за самоотбрана, като бивш
служител на МВР на осн. чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ. В нея е посочено, че след
извършена справка за съдимост от 02.10.2018 г. се е установило, че
жалбоподателят не е осъждан. От изложените мотиви на лицето е видно, че няма
обстоятелства, които да мотивират нуждата същият да разполага с огнестрелно
оръжие. Няма доказателства за реална заплаха за живота, здравето и имуществото
на него и негови близки. В РУ-Попово няма постъпили и заведени материали за
отправени закани, заплахи и за извършени посегателства срещу В. и семейството
му. Поради това Николай Димитров – мл. ПИ „КОС“ при РУ – Попово предложил на началника
на РУ-Попово при ОД на МВР – Търговище, че не могат да се направят изводи за
наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава
издаването на разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие и
боеприпаси.
По делото е приложено копие от документите,
представени от жалбоподателя пред началника на РУ – Попово (преписката).
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
От правна страна съдът счита, че постановеният Отказ за
издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие с рег. № 321р-16148/
03.10.2018 на началника на РУ-Попово при ОД на МВР гр. Търговище на
жалбоподателя е законосъобразен адм. акт, като издаден от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия предвид нормата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Съдът
намира, че оспорения адм. акт е мотивиран, като мотивите се съдържат и в адм.
акт и адм. преписка, с което постановения отказ отговаря на изискванията за
адм. акт, издаден в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК.
Съдът приема, че оспореният отказ е законосъобразен като издаден в
съответствие с материалния закон и без съществено нарушение на адм.
производствените правила.
По данни от справка проучване на пол.
инспектор И.И. към 26.09.2018 г. от
жалбоподателя не са постъпвали жалби за отправяни заплахи за физическото му
здраве и живот от други лица. В съдебно заседание по делото жалбоподателят
сочи, че има служебно оръжие, но желае да притежава и лично за самоотбрана
срещу различни нарушители на Закона за горите, получавал заплахи, като не сочи
доказателства. Заявява още, че желае да носи оръжие в почивните си дни и по
време на отпуска за защита на себе си и семейството си, ако заплахите се
реализират. Жалбоподателят сочи също, че нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ е
привилегирована и не изисква изследване за наличието на основателна причина,
което съдът не споделя. Качеството на лицата, посочени изчерпателно в чл.
78, ал. 1 от ЗОБВВПИ като държавни служители към конкретно изброени силови
ведомства, както в случая на непрекратени, така и в случая на прекратени
служебни правоотношения, не е основание да получат разрешение за придобиване,
съхранение, носене и употреба на лично късоцевно огнестрелно оръжие. Нормата на
чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не създава
привилегировано положение, а визира специфични случаи, при които се изискват и
специфични други документи, поради което не би могло да се приеме, че ако едно
лице е бивш служител на МВР, може да получи разрешение за достъп и ползване на
оръжие без проверка на изисквания на закона за психично здраве, съдимост,
основателна причина и т. н.
Относно основанието за издаване на
разрешението се прилагат общите разпоредби, включително чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което забранява издаване на разрешения за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях при липсата на основателна причина - самоотбрана,
ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Разрешението за носене
и употреба на оръжие за лични цели от лице с прекратено служебно правоотношение
се издава също при наличието на лимитативно изброените в закона причини.
Жалбоподателят не е представил доказателства нито пред адм. орган нито пред
съда, които да обосноват нуждата му от самоотбрана и лична защита. За да бъде
издаден благоприятен за молителя по съдържание административен акт е необходимо
да се установи основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на
разрешение. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи, за липсата на
изискуемите от закона предпоставки за разрешаване придобиване на огнестрелно
оръжие за граждански цели. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.
6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага, поради което в законодателството е установен
разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана
по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка, в какъвто смисъл са и
мотивите на административния съд. Доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от
изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав
по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на
заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в
зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че
действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
Само твърдението, че заявителят е бивш служител от системата на МВР и оръжието
е необходимо за самоотбрана, не представлява основателна причина за издаване на
разрешението. В административното и съдебно производство не са събрани
доказателства за необходимост от защита срещу посегателства върху личността или
имуществото на В.. Неоснователно е оплакването, че понятието "основателна
причина" по смисъла на специалния закон е абстрактно и зависи от
свободната преценка на началника на съответното РУ на МВР. Преценката за
наличието на "основателна причина" се прави за всеки конкретен
случай, като органът преценява наличието на необходимост от притежаването на
оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема
предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на
живот. Въз основа на събраните материали по преписката, адм. орган правилно е
приел, че няма потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и
сигурността на жалбоподателя.
Съдът счита, че не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, изложените доводи в
жалбата са неотносими към административното производство. Не е налице такова
нарушение, което ако не беше допуснато да би се стигнало и до друго решение на
поставения пред адм. орган – началника на РУ-Попово при ОД на МВР – Търговище
въпрос. На жалбоподателя е указано за доказателствената тежест в настоящото
производство по силата на чл. 170, ал.2 от АПК, като в с.з. по делото не са
представени от негова страна нови доказателства, поради което съдът приема, че
всички доказателства от които могат да бъдат извлечени факти за правния спор се
съдържат в представената адм. преписка.
По изложените съображения съдът приема,
че по отношение на жалбоподателя В. не е налице материалната предпоставка на
чл.58, ал.1, т. 10 от ЗОБВВПИ, която
е задължителен елемент от фактическия състав по издаването на разрешение, за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и оспореният
отказ се явява издаден при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целта на закона.
При изложеното съдът намира, че жалбата следва да бъде
отхвърлена ката неоснователна.
При изхода от оспорването и липсата на претенции за
присъждане на разноски съдът приема, че такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание и на основание чл.
172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.В. ЕГН ********** *** против
Изричен отказ № 321р-16148 от 03.10.2018 г. за издаване на разрешение за
придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на началника на
РУ-Попово при ОД на МВР – Търговище, с който му е отказано издаването на
разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република
България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: