Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………./………….…….2020 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретар ЕЛКА И.,
като разгледа докладваното от съдия Христова
в. гр. дело № 257 по описа за 2020 г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова
на въззивна жалба с вх. Рег. № 94506 от 17.12.2019 г., подадена от М.Г.Л. с ЕГН
********** с адрес ***, подадена от особен представител адв. Х.Ф. от ВАК, с
адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, ул. „Алеко
Константинов“ № 5, срещу Решение № 5309
от 28.11.2019 г. постановено по гр.д. № 176 по опис на ВРС за 2019 г. с
което , съдът е отхвърлил предявените
от М.Г.Л. искове за отмяна на решения, приети на общо събрание на собствениците
в етажната собственост с административен адрес административен адрес гр.Варна,
бул. „Васил Левски“, бл.1А, вх.А, проведени на 02.12.2018г. и на 18.12.2018г.,
както следва: Решение за отправяне на предупреждение до ищцата за изваждането
ѝ от жилището, в което живее, собственост на нея и на брат ѝ Д.К.,
находящо се в гр.Варна, бул. „Васил Левски“, бл.1А, вх.А, ап.3 и Решение за изваждане на ищцата от жилището, в
което живее, собственост на нея и на брат ѝ Д.К., находящо се в гр.Варна,
бул. „Васил Левски“, бл.1А, вх.А, ап.3, поради неплатени стари задължения.
В жалбата се излага, че обжалвания
съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, постановен с разрез със събрания в хода на процеса доказателствен
материал и се иска неговата отмяна. В изложението се конкретизира, че изводите
на съда са основание на факти, които са избирателно подбрани, като част от
доказателствата са напълно игнорирани. Излага се, че няма нито едно право
доказателство за състоянието в жилището, тъй като никой не е влизал в него, но
съда е възприел, че има опасност от причиняване на вреди, като се позовал на
разпореждане на Началника на ПРС „Пожарна безопасност и защита на населението“
– Варна. В жалбата са развити доводи, че възприетата от съда опасност от вреди,
не се основава на доказателства, а на предположения вкл. и от лицето, подписало
разпореждането. В жалбата се излага, че предупредителните протоколи се отнасят
до период от време, който няма връзка с датата, на която са взети решенията,
чиято отмяна се претендира. С решението бил пренебрегнат и факта, че след
предупреждение са започнали действия по почистване на жилището, но въпреки това
са взети решенията за отправяне на предупреждение за извеждане от жилището. При
оценката на гласните доказателства, съдът без да са налице съвпадащи факти, е
приел, че кореспондират с останалите писмени доказателства.
Излага се, че е
пренебрегнат високият интелект на М.Г.Л., защото тя живее бедно, без да ползва
течаща вода, но този факт не е достатъчен за вземане на решение за
предупреждение за извеждане от жилището. Относно неплатените задължения се
излага, че сметките са плащани разсрочено. Твръди се, че частичното погасяване
на сметките е останал необсъден от първоинстанциония съд.
Отправено е искане за
отмяна на Решение № 5309 от 28.11.2019 г. постановено по гр.д. № 176 по опис на
ВРС за 2019 г. и постановяване на друго, с което да бъдат отменени решенията на
общото събрание на етажната собственост, обективирани в протоколи от 02.12.2018
г. и 18.12.2018 г.
Въззиваемата страна Етажната собственост на сграда с административен
адрес гр.Варна, бул. „Васил Левски“, бл. 1 а, вх. А, чрез управителя Е.Г.
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена
без уважение.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира, че
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно чл. 269, ал.1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат
до следните въпроси: съответстват ли събраните по делото доказателства на
възприетите от съда правни изводи и събрани ли са доказателства, които да
обосновават неоснователност на твърденията в исковата молба, за
незаконосъобразност на атакуваните по исков ред решения.
Производството пред първоинстанциониия съд е образувано по искова молба от М.Г.Л.,
с ЕГН ********** и адрес ***, с искане с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна
на решения, приети на общи събрания на собствениците в етажната собственост с
административен адрес гр.Варна, бул. „Васил Левски“, бл.1А, вх.А, проведени на
02.12.2018г. и на 18.12.2018г., с които е отправено предупреждение за изваждане
от жилището, в което живее, притежавано в съсобственост с нейния брат Д.К.,
находящо се в гр.Варна, бул. „Васил Левски“, бл.1А, вх.А, ап.3 и за изваждане на ищцата от същото жилище,
поради неплатени стари задължения.
В исковата молба са
изложени съображения за незаконосъобразност на решенията, поради това, че са
взети в нарушение на чл.13-17 ЗУЕС –
нередовно свикани общи събрания, преброени гласове, на лица без представителна
власт и на лице без право на глас, липса на кворум за провеждане на общите
събрания. При вземанията на решенията не били налице основанията по чл.45,
ал.1, б. „а“ и „б“ и а.2 ЗС. Ищцата твърди, че не използва и не допуска да се
използват помещенията ѝ по начин, който излага сградата на опасност от
пожар или от значителни повреди. Не нарушавала систематически правилника или
решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.
В отговор по реда на чл.
131 от ГПК, се излагат подробни съображения
за стриктно спазване на предвидените в ЗУЕС процедури и личното
информиране на ищцата, вкл. и с предоставяне на копия протоколите. В отговора
са изложени твърдения, че за ап. 3 от сградата не са заплащани такси за
подъръжка от 15 години, че собствениците не участват в събранията. В отговора
са изложени фактически твърдения за
състояние на жилището, несъвместимо с предназначението му , размножаване на
животни, складиране на отпадъци, липса на течаща вода, изнасяне на фекалии в
кофички от кисело мляко, счупени прозорци, заместени с парчета „фазер“, наличие
на 10 броя котки по терасите на жилището,, които периодично се размножавали два
пъти в годината до достигане на двойна бройка. Лошата хигиена предизвиквала
възмущението на останалите собственици, защото
вратата на входа на апартамента, ползван от ищцата и нейния брат, била
постоянно отворена. Описаните факти, който са се осъществявали по волята на Л.
се възприемали като постоянен тормоз. На опитите да променят състоянието, тя
отговаряла с агресия. Живеела като клошар и не приемала забележките на
останалите собственици. В отговора се
посочва, че по повод НЧХД № 4443/2016г. по описа на ВРС била изготвена СПЕ,
която установила наличието на психическо заболяване. Поведението се
характеризирало с незачитане на закони, морални
норми и добри нрави и правото на останалите собственици да живеят нормално, без на опасност живота и
здравето.
Предупреждения по чл.45 ЗС
били връчени лично на ищцата и на брат ѝ Д.Л. /К./ на проведеното на
02.12.2018г. събрание. След изтичане на дадения седмодневен срок, на
10.12.2018г. ищцата и брат ѝ, поставили само „фазер“ на мястото на
счупените стъкла на жилището и то по стълба от външната страна на блока през
терасите. Изхвърлили и няколко торби с боклук. Не били изпълнени предписанията
посочени в предупреждението, поради което бил съставен констативен протокол и
се преминало към свикване на второ по ред събрание съгласно ЗС и ЗУЕС. Миризмата
от жилището отново ставала непоносима, поради стопляне на времето. Вратата на
жилището не се затваряла от половин година и миризмата се стелела във входа
постоянно, хлебарки излизали от там постоянно и се събирали мухи.
През годините ищцата и
брат ѝ били подканяни многократно да заплатят текущите си задължения по
управление на етажната собственост и сумите за ремонтите във входа. На ищцата
били давани гратисни срокове за изпълнение, правени били отсрочвания и
разсрочвания с една година, шест месеца и т.н., за което имало запазен
протокол. Години наред ищцата обещавала, че ще се издължи като започне работа и
искала хората да проявят разбиране към нея, а след това се подиграла с всички
собственици позовавайки се на „изтекла давност“. Последните години ищцата
твърдяла, че не са ѝ ясни как са формирани таксите по пера, макар да
ѝ било обяснявано многократно, а на събрания касаещи тези въпроси никога
не присъствала. Ищцата не заплащала своята част от разходите за ремонти в
общите части, а към погасяване на тези задължения се стигало само в случаите,
когато са вземани решения за принудителното им събиране и поради личен интерес
на брата на ищцата, който започвал да ги погасява.
СЪДЪТ, след като се запозна със становищата
на страните изложени в исковата молба и писмения отговор, събраните по делото
доказателства и обжалвания съдебен акт, правните норми регламентиращи
процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:
На 31.08.2018г. на таблото
за информация на входа е залепена покана за свикване на общо събрание на
собствениците. В т.1 от дневния ред е включено разискване и приемане на
площообразувателен протокол от вещо лице за процентите на ид. Части на
собствениците от общите части на вх.А. В т.3 от дневния ред е посочено набелязване на мерки и действия срещу
бездействието на М.Л. и Д.К. /собственици на ап.3, ет.1/ и влошаващото се още
повече положение в обекта във връзка с изключително лошата хигиена и санитарна
среда, както в техния апартамент, така и засягащи входа /л.45-46/.
От представения протокол
за проведено на 09.09.2018г. общо събрание на собствениците в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в гр.Варна, бул. „Васил Левски“ №1А, бл.1А,
вх.А, се установява, че събранието е започнало от 18:30 часа в присъствието на
представители на собственици притежаващи 72,56% ид.ч. от общите части на
етажната собственост, като ищцата не е
присъствала на събранието.
ОС при наличие на кворум е
взело единодушно решение за предприемане на действия по събиране на дължимите
суми от М.Л. и Д.К., както и за изваждането им от апартамента /л.47-57/.
На 02.02.2018г. е проведено ново общо събрание на собствениците с
включени точки в дневния ред: доклад и разискване по отношение на набелязаните
от общото събрание от 09.09.2018г. мерки срещу М. Л. и Д.К., предприемане на действия по
изваждане от сградата, респ. от жилището по реда на чл.45 ЗС, като собственици
на ап.3, ет.1 и връчване на предупреждения по чл.45, ал.2 ЗС.
На 24.11.2018 г. на
информационното табло на входа била поставена покана, за свикване на общото събрание. За това
действие, бил съставен протокол подписан от домоуправител и един свидетел. На
проведеното събрание присъствали лично
ищцата М.Л. и нейния брат Д.К.. В протокола от събранието е отбелязано
присъствие на представители на собствениците на 83.3186 ид.ч. от общите части
на сградата. При разискването на т.2 от
дневния ред е прочетено устно предупреждението до М.Г.Л., като е отразено и
нейното несъгласие с твърденията в предупреждението. С мнозинство от 77.8668 %
ид.ч. от всички общи части във входа е взето решение за предприемане на
действия по изваждане от сградата респективно от жилището по чл.45 ЗС на М.Л. и
Д.К. и връчването на предупреждения на двамата. Връчването на предупрежденията
е отразено, както в протокола от събранието, така и в самите предупреждения.
Изготвянето на протокола от проведеното общо събрание е обявено на
08.12.2018г., като е поставено съобщение по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС /л.58-75/.
В отправеното до ищцата и
получено от нея на 02.12.2018г. предупреждение са описани конкретни системни
нарушения на правилника на вътрешния ред, системни нарушения и неизпълнение на
взети от общото събрание решения, системни нарушения на хигиенните норми и
добрите нрави. Ищцата е предупредена в
срок от 7 дни да предприеме мерки за отстраняване на описаните нарушения, като:
почисти жилището си до изискуемия санитарен и хигиенен минимум, да премахне
всички горими и горивни материали от него, премахне всички боклуци, развалящи
се храни и др., да почисти основно с дезинфекциращи и други препарати жилището,
да отстрани всички котки живеещи на балкона и общите части, да започне да
използва санитарното помещение за облекчаване на нуждите си, както и да погаси
задълженията си към етажната собственост в размер на 323.70 лева /л.76/. За
управител на етажната собственост е избрана Е.Й.Г.. На 21.12.2018 г. е
изпратено уведомление по чл.46б ЗУЕС до кмета на район „Приморски“/л.101/.
На 10.12.2018г. е съставен
констативен протокол подписан от Е.Г. – управител на етажната собственост, И.К.Б.
и М.С., в който е отразено, че дадените предписания не са изпълнени. В протокола
е отразено, че на същата дата е поставен фазер на мястото на счупените стъкла в
кухнята към северния балкон и на хола на южния балкон, при което в кухненското
помещение останали затворени две котки. Балконите не били почистени, кашоните в
жилището се виждали през прозорците на жилището, като достъп до жилището не бил
даден от собствениците. В жилището не били извършване чистене и дезинфекция и
се намирало в състоянието, в което се намирало към момента на връчване на предупрежденията
/л.78/.
На 18.12.2018г. в 18:30
часа е проведено ново събрание на собствениците в етажната собственост. В
протокола от събранието е отбелязано присъствие на собственици, представляващи
над 85% от идеалните части от общите части на етажната собственост, сред които
ищцата М.Л. и брат ѝ Д.К., като собственици на ап.3 и 5.4518% ид.ч. от
общите части. За т.1 от обявения дневен ред за събранието е посочено вземане на
решение за изваждане от сградата, респ. от жилището по реда на чл.45 ЗС на
лицата М.Л. и Д.К., както и определяне на срока на изваждането. Провеждането на
събранието е изместено на ет.2 на сградата, поради миризмата на ет.1.
В протокола от проведеното
събрание е записано е изявление на ищцата, че чисти, но котките са напикали
дрехите ѝ и е започнала да ги пере. Д.К. е заявил пред присъстващите, че
миризмата е от котките и от неправилно съхраняване на продукти. На въпроса
влизал ли е в жилището, К. е отговорил „До къде? Не мога да вляза свободно“.
Ищцата заявява, че не може да изчисти апартамента в кратък срок и иска да бъде
съставен протокол за извършеното. След проведените обсъждания е взето решение
за изваждане от обекта, респ. сградата собственика М.Г.Л. за срок от 1 година.
В протокола е отразено, че „за“ са гласували собствениците на 83,2328% ид.ч. от
общите части на етажната собственост, против е нямало, а лицата, за които се
иска изваждане не участват в гласуването /л.78-97/.
Съобщение за изготвяне на
протокола е залепено на информационното табло на входа на 24.12.2018г. /л.98/.
За установяване на
твърденията си, че ищцата системно е нарушавала Правилника за вътрешния ред,
решения взети от общото събрание и добрите нрави, както и използва нейни
помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар ответната етажна
собственост е представила писмени доказателства – предупреждение по чл.45 ЗС от
09.10.2015г. /л.141/, констативен протокол за установяване на нарушения от
09.11.2015г. /л.144/, сигнали 07.07.2015г. до секретаря на община Варна
/л.147-150/, до Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ към ОД на МВР гр.Варна
/л.156-159/, Директора на регионална здравна инспекция гр.Варна
/л.165-168/
В писмо от Началника на
Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна от
24.07.2015г. се посочва, че е извършена проверка в жилището на ищцата, при
която е констатирано съхраняване на голямо количество горими материали,
велпапе, вестници и други, налице е горимо натоварване в стаите и откритите
тераси, като вероятността за произшествие е повишена. Връчено е противопожарно
разпореждане № 105 от 24.07.2015г.
От представените справки
за натрупани и непогасени задължения на собствениците на ап.3 към етажната собственост
се установява, че към 01.10.2019г. тези задължения са в размер на 137.70 лева,
като към 01.06.2019г. са били в размер на 212.10 лева.
Така изложените факти са съответни на
събраните по делото писмени доказателства и въззивния съд не установи грешка преценката на доказателствената им сила.
Гласните доказателства,
събрани в първоинстанционното производство са изяснили от фактическа страна
спора, относно поведението на Л., спрямо собственият й имот в етажната
собственост и общите части. Св. Г., познава Л. от 1980 г., живее в същия вход,
има лични наблюдения върху поведението
на членовете на ЕС в това число и поведението на Л.. Свидетелства, че Л.
е била млада, образована, чиста жена, но промени в и визията, настъпили след
преживян стрес, свързан с нейните близки. Към датата на показанията и в
близкото минало, Л. живеела сама, а жилището й се превърнало в място, в което
се складират ненужни вещи. Описва състоянието на имота, който обитава Л. като
място несъвместимо с предназначението на жилищен имот – непоносима
смрад, складирани ненужни вещи, изпочупени прозорци, отглеждане на котки. Това
състояние на имота, създавало освен обективните пречки за нормално живеене на
останалите собственици и притеснения, от
евентуални злополуки. Л. отказвала помощ
от съседите, начинът й на общуване бил под формата на викове, крясъци, спорове.
Имала собствени разбирания относно съжителството със съседите. Скандалите с
ищцата се чували в целия вход. Свидетелката чувала от петия етаж, че това са
виковете на ищцата от първия етаж. Свидетелката твърди, че се срамува да покани
в дома си свои гости заради разнасящите се миризми. Показанията на св.И.Б. са
основани на наблюдения от 1074 до 1980 г. и от 2010 г. към настоящия момент живее
в жилище в същия вход. Свидетелства за възприета лично от него лоша хигиена в
апартамента на Л. и знае, че тя не ползва течаща вода. Това създало постоянна
неприятна миризма във входа, а в определени моменти ситуацията ексалирала. През 2014г. свидетелят изпълнявал функцията на
домоуправител. Като такъв, бил извикан във Второ РПУ на МВР да даде сведения във
връзка с жалба от ищцата и тогава, възприел и оплакването на полицейския
служител, че при посещение в дома на М.Л., констатирала наличието на много бълхи. През
2015г. станало наводнение, при което дошъл братът на ищцата и когато разбил
вратата за да влезе се видяла цялата дължина на хола и банята, които били пълни
с багаж. Оттогава крановете били спрени и в апартамента на ищцата нямало вода. През
балконите се виждало, че кухнята била два метра и пълна догоре с кашони,
котките пробили фазера от прозореца за да влизат и да излизат. При правене на
ремонти във входа години наред не били плащани суми от ищцата и от брат
ѝ. След като многократно били отлагани плащанията ищцата казала, че няма
да плати, тъй като е минала давност. Ищцата била доста груб човек и имало деца,
които се плашат от нея.
Предвид така установеното
от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството по делото е
образувано по кумулативно съединени искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС за
отмяна на решения взети на проведено на 02.12.2018г. и 18.12.2018г. решения на
общото събрание на собствениците в сграда в режим на етажна собственост с административен
адрес: гр.Варна, бул. „Васил Левски“, бл.1А, вх.А за отправяне на
предупреждение до ищцата за извеждането ѝ от жилището, в което живее,
собственост на нея и на брат ѝ Д.К., находящо се в гр.Варна, бул. „Васил
Левски“, бл.1А, вх.А, ап.3 и за извеждане на ищцата от жилището, в което живее,
собственост на нея и на брат ѝ Д.К., находящо се в гр.Варна, бул. „Васил
Левски“, бл.1А, вх.А, ап.3, поради неплатени стари задължения.
Съгласно чл. 45 от ЗС
собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на
общото събрание за срок до три години: а) ако използва или допуска да се използват
неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от
значителни повреди, и б) ако систематически нарушава правилника или решенията
на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.
Общото събрание може да
вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден
писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това
предупреждение не е прекратил нарушението.
В чл.46, ал.1 ЗС е
предвидена изрична възможност собственикът да иска от районния съд отмяна на
решението на общото събрание за изваждането по реда, установен в отделен закон
– чл.40 ЗУЕС. Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на
етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на
чл. 16, ал. 7. В конкретния случая оспорените решения са взети на общи събрания,
проведено на 02.12.2018г. и на 18.12.2018г., като съобщение за изготвяне
протокола от общото събрание е поставено на 08.12.2018г. и 24.12.2018г..
Исковата молба е депозирана на 07.01.2019г., т.е. в законоустановения срок
по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Общото събрание на
етажните собственици, на което са приети оспорваните от ищците решения е
свикано от лице разполагащо с право да инициира такова събрание, а именно
управителя на етажната собственост.
При свикване на двете общи
събрания е спазен редът предвиден в чл.13 ЗУЕС
- поставена е покана 8 дни преди провеждане на събранието и е съставен
протокол подписан от управителя на етажната собственост с посочване на датата и
часът на поставяне на поканата.
Събранието е проведено при
наличие на изискуемият по чл.15 ЗУЕС кворум, а решенията са взети с изискуемото
по чл.17, ал.2, т.2 ЗУЕС квалифицирано мнозинство от собствениците на поне 75 %
от идеалните части от общите части на сградата. Поставените в протоколите
подписи за всеки от собствениците и/или пълномощниците, пълномощните, които
отговарят на общите изисквания на закона и приетия протокол за
площообразуването доказват провеждането на общите събрания от 02.12.2018г. и
18.12.2018г. при наличие на изискуемия от закона кворум, както за провеждане на
събранията, така и за вземане на решения по чл.17, ал.2, т.2 ЗУЕС.
Протоколите от събранията са
изготвени в 7-дневен срок от провеждане им и подписани от председателстващия и
протоколчика, с което са изпълнени изискванията на чл.16, ал.6 ЗУЕС.
Спазени са и изискванията
по чл.16, ал.7 ЗУЕС към съдържанието на протокола - да бъдат отразени датата и мястото на
провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните
части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния
обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против"
или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията,
направените предложения и приетите решения. В представените по делото протоколи
са отразени датата и мястото на провеждане на общото събраните, дневния ред,
явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те
представляват, подпис на явилите се лица, същността на изявленията, направените
предложения и приетите решения.
На 02.12.2018г. ищцата е
предупредена писмено от управителя, че ще бъде извадена от имота, ако не преустанови
поведението си, с което системно нарушава Правилника за вътрешния ред,
решенията на общите събрания на етажните собственици и добрите нрави. В
предупреждението до ищцата са посочени конкретни нейни действия и бездействия,
които са описани като нарушения. Тъй като се касае за трайни действия и
бездействия, започнали в отдалечен във времето предходен период от няколко
години и продължаващи към момента на връчване на поканата, то настоящия състав
на съда намира, че достатъчно подробно е описано възприетото като нарушение
поведение на ищцата, в какво се изразява същото и кога е осъществено. В този
смисъл представеното писмено предупреждение удовлетворява изискванията на чл.
45 ЗС, към който препраща чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ ЗУЕС.
Твърденията за складирани
на огромни количества горими материали, липса на течаща вода, не използването
на санитарно-хигиенното помещение по предназначение и неспазването на
санитарните минимуми за използване на обекта се установяват, както от
показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от събраните по делото
писмени доказателства. Показанията на свидетелите се подкрепят и от представени
по делото писмени доказателства – напр. в протокола от проведеното на
18.12.2018г. общо събрание е отразено, че събранието се премества на втория
етаж, поради миризмата, която се носи от отворената врата на жилището на
ищцата. При това е записано и изявление на ищцата, която признава наличието на
такава миризма, но я оправдава с препикани от котки дрехи. Доказателства за
състоянието, в което е поддържано жилището – струпването на множество горими
материали и липсата на вода в жилището се потвърждава от разпореждане от
23.07.2015г. от Началника на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Варна и изпращаните на 07.07.2015г. сигнали до различни
държавни и общински институции, които са останали без резултат и са получени
отговори препращащи към възможностите на етажните собственици по ЗУЕС.
Тези действия/бездействия
на ищцата по събиране на горими материали, неизползване на санитарното
помещение в жилището, липсата на прозорци на жилището, запълването му до степен
да се ограничи достъпа до същото са установени по делото от показанията на
свидетелите и от писмените доказателства събрани в производството. Нарушенията
са от степен застрашаваща здравето и имуществото на всеки отделен собственик на
обект в сградата, като е повишена също опасността от пожар в сградата.
Касае се за поведение
продължило в период от няколко години, поне от 2015г. и непрекъснато дори след отправяне
на предупреждението през м. декември 2018 г. В този смисъл и двете обжалвани в
настоящето производство решения са взети при наличие на материалните
предпоставки за вземането им (системни нарушения по чл.45, ал.1 ЗС, отправяне
на предупреждение до собственика и изтичане
на срок, в който собственика не е преустановил извършването на тези конкретни
нарушения, за които е предупреден и др.), така и при спазване на предвидената в
закона процедура за вземане на такова решение (свикване на общото събрание,
обявяване на дневен ред, провеждане на събранията и вземане на решения при
спазване на необходимия за това кворум и др.). Предвид изложеното оспорените от
ищцата решения се явяват приети при спазване изискванията за свикване и
провеждане на общо събрание, приети са с изискуемото от закона мнозинство и в
рамките на компетентността на общото събрание на етажната собственост.
Възоснова на правилно установени факти е налице съвпадане в правните изводи между първоинстанционния и въззивния съд.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 5309 от
28.11.2019 г. по гр.д. № 176 по опис на ВРС за 2019 г.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.3 , т.2 от ГПК.
Председател:
Членове:
1.
2.