№ 2752
гр. С., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110218089 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на Б. ЛЮБ. Т. от гр. С., чрез адв. Ан. И. срещу наказателно постановление
(НП) №19-4332-025745/09.12.2019 г. на началник група към Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”)
при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание
чл.183, ал.4, т.9, предл.2-ро от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба
в размер на 50 (петдесет лева) лв. за нарушение по чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗДвП глоба в размер на 10 (десет лева)
лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до опорочаване на същото и ограничаване на правото на защита на
нарушителя, като се моли за отмяна изцяло на атакуваното НП като
незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата си и
по същество пледира за уважаването й и за отмяна на процесното НП по
изложените в жалбата аргументи, като се претендират разноски.
1
Процесуалния представител на жалбоподателя редовно призован не се
явява. Същият е депозирал писмени бележки със становище по същество, с
които се претендират разноски, с приложен договор за правна защита и
съдействие и списък с разноски и се прави възражение за прекомерност.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител. Депозирано е писмено становище по същество.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 18.11.2019 г. около 15:00 часа в гр. С. на бул. „АЛ. Стамболийски“
пред №22 служителите на О „ПП“ ри СДВР младши автоконтрольор АНТ. Г.
Н. и АНДР. СТ. СТ. установили паркиран лек автомобил марка „БМВ“, с ДК
№ ----- като втори ред до паркирано превозно средство в активна лента по
посока на движението. МПС-то било с неработещ двигател. Двамата
полицейски служители изчакали на място, каквато била практиката и след
като жалбоподателят се появил му изискали документи. Същият не
представил контролен талон.
На 18.11.2019 г. бил съставен от свидетеля АНТ. Г. Н. – мл.
автоконтрольор при О „ПП“-СДВР акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата около 15:04
часа в гр. С., бул. „Ал. Стамболийски“ срещу №22 е паркирал лек автомобил
„БМВ 530 Д Х ДРАЙВ“, с ДК № ----- до паркирано превозно средство от
страната на движението, както и водачът не представя контролен талон към
СУМПС. Жалбоподателят не подписал АУАН, но подписал разписката.
Отказът да подпише акта бил установено с подписа на един свидетел. В
АУАН е отбелязано: „имам възражения“, които не са обективирани.
Срещу АУАН е депозирано писмено възражение на 19.11.2019 г. от
упълномощен адвокат.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Н. излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите по акта, както и конкретното място и
обстоятелства, при които са установени двете нарушения. Свидетелят, който
е подписал акта като очевидец С. разпитан в хода на съдебното следствие
2
излага също показания в подкрепа на констатациите по акта.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното компетентно длъжностно лице, оправомощено
въз основа на Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи: началник група към СДВР, О „ПП” при СДВР Г.ВЛ.Б..
Съдът кредитира писмените доказателства: заповед на министъра на
вътрешните работи, възражение, както и показанията на свидетелите Н. и С.,
в частта, в която са относими, като логични и пълни. Съдът не констатира
съществени противоречия в показанията на свидетелите. Показанията на
свидетеля С. са по-пълни от тези на свидетеля Н., но намира, че последният с
оглед многобройността на случаите във връзка с работата му се явява
разбираемо и житейски оправдано.
Съдът не кредитира приложената справката за нарушител от региона, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите са съставени
/респ. издадени от съответните компетентни органи, оправомощени по силата
на Заповед на министъра на вътрешните работи.
Както АУАН, така и НП са съставени, респективно издадени от надлежно
компетентни длъжностни лица и в сроковете, предвидени в ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел, който се установи, че е бил
3
очевидец, предявен е лично на нарушителя, но същият е отказал да го
подпише, което е удостоверено с един свидетел, с посочени три имена, който
се е подписал като свидетел на отказа. Установява се, че жалбоподателят е
подписал разписката за връчен му екземпляр от акта и в срок е подадено от
негов упълномощен адвокат, а именно на другия ден писмено възражение
срещу акта.
По т.1 на процесното НП за извършено нарушение по чл.98, ал.1, т.2 от
ЗДвП:
За да е налице нарушение по визирания текст – чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП
следва да е осъществено паркиране или престой на МПС до престояващо или
паркирано пътно превозно средство от страната на движението.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен и
несъмнен начин, че водачът на лек автомобил лек автомобил „БМВ 530 Д Х
ДРАЙВ“, с ДК № ----- го е паркирал неправомерно на пътното платно до
паркирано ППС от страната на движението, като втори ред. В разпоредбата,
която е забранителна и се установи, че е нарушена от жалбоподателя на чл.98,
ал.1, т.2 от ЗДвП липсва изискване втория ред на паркиране да е до паркирани
МПС-та в активна лента. Изрично законът предвижда забрана за паркиране
като втори ред на МПС-та до престояващо или паркирано пътно превозно
средство от страната на движението. Предвид което е и безпредметно
изследване на този факт, а именно дали МПС-то, до което е паркирал
жалбоподателя е било на паркомясто или в активната пътна лента.
Не са налице доказателства, с които да се установява фактическа
обстановка различна от тази изложена в АУАН и в наказателното
постановление. От показанията на двамата свидетели се установи по
несъмнен и категоричен начин, че МПС-то е било в покой, т.е. било е
паркирано, както и че се касае за паркиране на конкретен адрес, който се
сочи: бул. „Ал. Стамболийски“ №22.
Установената от съда фактическа обстановка, въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, не води до правни изводи
различни от посочените в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Налице е виновно поведение при форма на вина
умисъл от страна на водача, с което е осъществено нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, тъй като същия като правоспособен водач е следвало да
4
ситуира автомобила си на пътното платно, така, че да не затруднява
движението на останалите пътни превозни средства, които са в движение.
Правилно е посочена от административно-наказващия орган нарушената
от жалбоподателя правна норма – чл. 98, ал.1, т.2 от ЗДвП, действаща
към момента на извършване на нарушението. Размерът на административната
санкция: глобата е в предвидения от законодателя размер по чл.183, ал.4, т.9,
предл.2 от ЗДвП от 50 лв. за паркиране като втори ред в активна лента за
движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението, т.е.
втория ред на паркираното МПС се изисква да е в активната лента за
движение., което е реализирано в случая.
Като с така наложеното на жалбоподателя наказание ще бъдат
постигнати целите на административното наказване визирани в чл.12 от
ЗАНН. Размерът на санкцията е фиксиран и не може да бъде променян, като
се намали.
По тези съображения съдът намира обжалваното наказателно
постановление в тази му част за законосъобразно и същото следва да бъде
потвърдено.
Относно посоченото второ нарушение в АУАН и НП по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП:
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото жалбоподателя като
водач на лек автомобил „БМВ 530 Д Х ДРАЙВ“, с ДК № -----, което е
моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от
обективна страна не е представила при поискване от контролните органи к. т.
към СУМПС.
Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория и контролния талон към него.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателя като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази
поведението си и носи в себе си к. т. към СУ на МПС, щом управлява
автомобила, като при поискване го предостави на проверяващите. С горното
си поведение същия е осъществил състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
5
Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.183, ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗДвП, която норма предвижда, че
подлежи на наказание глоба в размер на 10 лв., водач, който не носи
определените документи, които са лимитативно изброени, сред които е и
посоченото в предложение второ „контролен талон“. Като изрично следва да
се посочи, че към жалбата, възражението срещу акта, а и в
административнонаказателната преписка липсва приложен съставен АУАН,
който е бил обжалван от жалбоподателя, за да се установи, че същият е
управлявал по време на проверката вместо с контролен талон с акт, който е
обжалвал. Не е посочен и номера на акта, на който се позовава, за да се
установи истинността на това изложено твърдение в жалбата.
При определянето на административното наказание са спазени изискванията
на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателя съответното
на извършеното нарушение, а именно глоба от 10 лв.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По тези съображения наказателното постановление като акт по чл.58д, т.1
от ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна по същността си. Същата се е представлявала от юрисконсулт,
който не се е явил в съдебно заседание, но е депозирал писмено становище,
самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност, поради
което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи
размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева) лв. за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Относно сторените по делото разноски за пътни на свидетеля Н.:
В случая се прилага разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, която препраща към
нормите на НПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение №3/85 г. на
6
ОСНК, което в т.2, б. „а” предвижда, че ако наказателното постановление
бъде потвърдено или изменено, то съдът осъжда нарушителя да заплати на
държавата направените разноски. В случая се имат предвид такива за вещи
лица, пътни и други. В това производство са изплатени от съда пътни
разноски на свидетеля Н., чийто общ размер е 189,99 лв.
За тези разноски съгласно изложеното по-горе следва жалбоподателя да
бъде осъден за заплащането им, с оглед крайния резултат постановен с
настоящето решение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-4332-
025745/09.12.2019 г. на началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
при СДВР, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Б. ЛЮБ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н.
I“, бл.---------- за заплати на СДВР сумата в размер на 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. ЛЮБ. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н. I“,
бл.---------- за заплати в полза на държавата по сметка на СРС сторените по
делото разноски в общ размер на 189,99 (сто осемдесет и девет лева и
деветдесет и девет стотинки) лв.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7