№ 39
гр. Ловеч, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200619 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 569911-F580495 от 21.01.2021 год. на Мария Димитрова
Ковачева – Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП,
оправомощен със Заповед № ЗЦУ –1149 от 25.08.2020 г., е наложена на Д. Б. Т., ЕГН
********** от гр. Ловеч, на основание чл.53 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и
чл.185, ал.3 от ЗДДС административно наказание – глоба в размер на 150,00 лева, за това, че
при извършена проверка в 13:50 часа на 07.11.2020 г. в търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - автомивка, находящ се в гр. Ловеч, „Северна
Индустриална Зона" №12, стопанисван и експлоатиран от ***** е установено, че не за всяка
извършена покупка, заплатена в брой, лицето Д. Б. Т. – работник в обекта издава фискална
касова бележка от фискално устройство. При извършена покупка от проверяващия екип на 1
/един/ брой ароматизатор за автомобил „Ванилия" с единична цена от 1.00 лв. и 1 /един/
брой ароматизатор за автомобил „Океанска вода" с единична цена от 1.50 лв., обща стойност
на покупката 2.50 лв., заплатени в брой в 13:42 часа, от Др. Н. Д. - Старши инспектор по
приходите, с банкнота от 5.00лв, лицето извършило продажбата Д. Б. Т. - работник в обекта,
приело плащането в брой, върнало ресто, но не издало касова бележка от наличното в
обекта, работещо, технически изправно и регистрирано в НАП, фискално устройство/ФУ/
модел „DAТЕСS DР-150" с индивидуален номер на фискалното устройство DТ822408 и
индивидуален номер на фискалната памет 02822408. За установените факти и обстоятелства
е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0292981/07.11.2020г., съставен на
основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, с което е нарушен състава на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Посочено е, че нарушението е за първи път.
Посочено е, че установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените
доказателства: ПИП № 0292981/07.11.2020г. Приложени: ПИП № 0292981/07.11.2020г., и
документите към същия.
Посочено е, че за да се определи вида на режима, който да бъде приложен,
съобразявайки целта на чл.12 от ЗАНН „да се предупреди и превъзпита нарушителят към
1
спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани", са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и
утежняващи обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на
чл.28 от ЗАНН.
Посочено е, че след изследване на фактическата обстановка и преценка на събраните
доказателства на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, при проверката на акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост безспорно се установява, че е извършено визираното в
АУАН нарушение, както и нарушителя.
Посочено е, че независимо от обстоятелството, че нарушението от този вид е за първи
път, което АНО е намерил за смекчаващо обстоятелство, същото спрямо други нарушения се
явява такова с по-висока степен на обществена опасност. Неиздаването на касова бележка
води до нерегистрирането на извършените продажби във фискалното устройство и
представлява деяние с висока степен на обществена опасност, което води до укриване на
приходи и неначисляване на данък.
Посочено е, че с оглед установените обстоятелства извършеното деяние не следва да се
квалифицира като маловажен случай, а да се приложи санкционен режим за осъществяване
целта на чл. 12 от ЗАНН. АНО е посочил, че предвид извършването за първи път като
смекчаващо вината обстоятелство, счита за пропорционално прилагането на санкционен
режим по смисъла на чл.185, ал.3 в минималния му размер.
Посочено е, че на лицето следва да се припомни още веднъж задължението за спазване
на установения в страната правов ред, в това число и стриктно спазване на разпоредбата на
чл.118, ал.1 от ЗДДС, а именно:
„Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност /системен бон/, независимо от това дали е поскан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния системен бон и да ги съхранява до напускане на
обекта във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.), а именно:
Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на
лицата: 1.(доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в
сила от 24.06.2011 г., изм. - ДВ, бр.102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г.) по чл. 3, ал. 1 - за
всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
2
Посочено е, че задължени лица на самостоятелно основание за издаването на
фискална касова бележка са както юридическите лица и едноличните търговци, така и
физическите лица, които са наети да работят в обектите им като служители, както е видно
посочените разпоредби, т.е. физическите лица, които непосредствено, фактически приемат
плащанията за продадена стока или услуга са длъжни веднага едновременно с плащането да
издадат фискален касов бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д.Б., който го
обжалва в срок чрез адв. Л. и моли НП да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че е налице противоречие с материалноправните норми и съществено нарушаване на
процесуалните правила, както и че същото е необосновано и моли да бъде отменено. Сочи,
че не е извършено деяние, което да е противоправно, общественоопасно и да нарушава
обществения ред, както и да е виновно. При условията на евентуалност моли да се
приложени разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, и да се приеме, че извършеното нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На следващо място сочи, че е
наложена санкция над минималния предвиден в закона размер, като моли съда, ако приеме,
че е налице извършено нарушение да намали санкцията до минимума определен в закона.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Л. от
ЛАК, която моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно, а при условията на евентуалност моли съда да измени санкцията. Сочи,
че нарушението е маловажно и при преценката си АНО не е приложил правилно чл.28 от
ЗАНН, тъй като стойността на закупените стоки е изключително малка /2 бр. ароматизатора
на обща стойност 2.50 лв./, а нарушението било извършено за първи път, като нямало данни
доверителят и да е наказван. Счита, че от изслушаните по делото свидетели била установена
фактическата обстановка относно това, че жалбоподателят не е имал намерение да уврежда
фиска, а освен това свидетелят и актосъставителят били заявили, че преди да се закупят
двата ароматизатора била извършена друга покупка, на жетони за автомивка за които бил
издаден касов бон, поради което счита, че намеренията на жалбоподателят включително и
на работещия служител не били с цел увреждане на фиска, а пропуск при издаване на
касовия бон. По изложените съображения счита нарушението за маловажно, макар и носещо
белезите на чл. 25 от Наредба Н-18. Като нарушение отбелязва и обстоятелство, че
доверителят и не е получил покана за явяване за съставяне на акт на въпросната дата като в
протокола от извършената проверка било видно, че е бил поканен за актосъставяне на
12.11.2020 год., а акта бил съставен на 23.11.2020 г., като и актосъставителят и свидетелят
по съставяне на акта не могли да дадат обяснения за причината довела до това. Сочи, и че
въпреки, че в НП били изложени обширни цитати от приложимата разпоредба на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба Н-18/2006 год., АНО по никакъв начин не бил обосновал извода си да
наложи санкция в постановения размер, при условие, че нарушението е за първи път и
липсвало каквито и да е било отегчаващи вината обстоятелства. Сочи като смекчаващо
вината обстоятелство, че служителят макар и да е назначен на работа е на 71 години към
момента на извършване на проверката като това обстоятелство също било смекчаващо
3
вината такова, както и аргументацията и относно маловажността на нарушението. Счита, че
в настоящия случай по този начин наложените санкции както на юридическото, така и на
физическото лице ще изиграят по - скоро негативен ефект отколкото позитивен такъв.
Относно функциите на наказанието счита, че на физическо лице при това положение, с този
минимален размер, на закупените стоки като стойност, с липса на предходни нарушения и с
напредналата възраст на служителят който преди това е издал касова бележка за закупуване
на жетони за автомат нарушението се явявало маловажно. Алтернативно прави искане за
намаляване на санкцията до минимален размер. Моли съда да им присъди и направените
разноски по чл.63, ал.3 от ЗАНН за адвокатско възнаграждение.
Ответникът - ТД на НАП гр. Велико Търново офис - Ловеч, редовно призовани се
представляват от ст. юриск. И., която моли да се потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Депозира писмени бележки, в които излага подробни аргументи в
подкрепа на издаденото НП. Претендира юриск. възнаграждение в размер на 100.00 лв.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Др.
Н. Д. и В. Цв. Ст., от становището и писмените бележки на процесуалния представител на
ответника и становището на процесуалния представител на жалбоподателят, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 23.11.2020 г. бил съставен Акт с бл. №F580495 за установяване на
административно нарушение от св. Др. Н. Д. в присъствието на св. В. Цв. Ст. срещу Д. Б. Т.,
ЕГН ********** от гр. Ловеч, за това, че при извършена проверка в 13:50 часа на 07.11.2020
г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - автомивка, находящ се
в гр. Ловеч, „Северна Индустриална Зона" №12, стопанисван и експлоатиран от ***** е
установено, че не за всяка извършена покупка, заплатена в брой, лицето Д. Б. Т. – работник
в обекта издава фискална касова бележка от фискално устройство. При извършена покупка
от проверяващия екип на 1 /един/ брой ароматизатор за автомобил „Ванилия" с единична
цена от 1.00 лв. и 1 /един/ брой ароматизатор за автомобил „Океанска вода" с единична цена
от 1.50 лв., обща стойност на покупката 2.50 лв., заплатени в брой в 13:42 часа, от Др. Н. Д. -
Старши инспектор по приходите, с банкнота от 5.00лв, лицето извършило продажбата Д. Б.
Т. - работник в обекта, приело плащането в брой, върнало ресто, но не издало касова
бележка от наличното в обекта, работещо, технически изправно и регистрирано в НАП,
фискално устройство/ФУ/ модел „DAТЕСS DР-150" с индивидуален номер на фискалното
устройство DТ822408 и индивидуален номер на фискалната памет 02822408. За
установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА №
0292981/07.11.2020г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с което е нарушен състава на чл.118, ал.1 от
ЗДДС.
В акта не е вписано възражение. Акта е съставен и е връчен на представляващия
дружеството на 23.11.2020 год. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното
наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно - наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и без
противоречиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
4
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, се преценява като частично основателна.
Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е
поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискална касова
бележка и да я съхранява до напускане на обекта. От анализа на цитираната разпоредба на
ЗДДС се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова
бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги. В
настоящия казус, като не е издал касова бележка от наличното в обекта фискално
устройство, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, с което е
осъществил елементите на фактическия състав на чл.185, ал.3 от ЗДДС. Административното
нарушение се смята за извършено в случая с факта на не издаването на фискалния бон.
Както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано
прецизно, като недвусмислено и ясно от изложените в тях обстоятелства е, че не е издадена
фискална касова бележка, в което именно се изразява релевираното нарушение.
Разпитани в качеството на свидетели – актосъставителят и свидетелката по акта
потвърждават констатациите в АУАН, въз основа на който е издадено процесното
наказателно постановление. Съдът кредитира изцяло показанията им като логични,
последователни и непротиворечиви с приложените по делото писмени доказателства –
протокол за извършена проверка №сер. АА №0292981/07.11.2020 г., дневен отчет, опис на
парични средства в касата към момента на започване на проверката, декларация от лице
работещо по трудово правоотношение, справка актуално състояние на всички действащи
трудови договори, копия на фискални бонове, приети и вложени като доказателства по
делото.
От наличните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите по
безспорен начин се установява, че жалбоподателят е бил поканен да се яви в ТД на НАП В.
Търново, офис Плевен за съставяне и връчване на АУАН /видно от приетия и вложен като
доказателство по делото Протокол за извършена проверка сер. АА №0292981 от 07.11.2020
г. изрично в графа „На основание чл.13 и чл.37, ал.3 от ДОПК да се яви..." е отразено,
представляващ или упълномощено лице да се яви на 12.11.2020 г. за съставяне и връчване на
АУАН. Жалбоподателят се е явил видно от събраните по делото доказателства на 23.11.2020
г. в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен и процесния АУАН е бил съставен в негово
присъствие и връчен на последният. В случая, както се установява от събраните по делото
доказателства е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта регламентирана в
ЗАНН, като обстоятелството, че акта е съставен на друга дата, а не на тази за която в
протокола е отправена покана за актосъставяне не съставлява съществено процесуално
5
нарушение с оглед обстоятелството, че макар и не на същата дата, акта е съставен в
присъствието на представляващия дружеството, каквато е и целта на закона. Процесния акт
е бил редовно връчен на жалбоподателят, поради което следва да се приеме, че му е била
предоставена възможност да даде обяснения и да направи възражения, както при връчването
на акта, така и допълнително в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, поради което настоящият
съдебен състав намира, че при съставяне и връчване на процесния АУАН не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита
на наказаното лице.
Съдът намира, че в случая не са налице противоречия между събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които
да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84
ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля.
Както гласните доказателства, приобщени чрез показанията на актосъставителя Д. и
показанията на свидетелката С., така също и писмените доказателства и доказателствени
средства се намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетите за осъществили
се от страна на административнонаказващия орган факти от обективната действителност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и С., тъй като от
една страна по отношение на тези свидетели не са налице и най - общи данни за възможна
заинтересованост в показанията на същите, а от друга страна показанията на тези свидетели
по своята доказателствена същност представляват преки доказателства, тъй като всеки един
от двамата свидетели пряко и непосредствено е възприел фактите, за които свидетелства. Не
са налице противоречия в изнесеното от всеки един от двамата свидетели, както и
нестабилност на изложението и отделно от това, показанията на същите напълно
кореспондират и се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства и
писмените доказателствени средства.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи от правна страна:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно
постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата,
мястото и часът на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така
и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя, а
така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.
6
Досежно твърденията възведени с жалбата и поддържани в хода по същество за
допуснати процесуални нарушения, съдът намира следното:
Съдът намира, че в случая не е налице нередовност на съставения протокол за
извършена проверка, поради което вписаните в същият обстоятелства са доказателство за
установените в хода на извършената проверка факти и обстоятелства с оглед разпоредбата
на чл. 50, ал. 1 ДОПК. Протоколът за извършена проверка е съставен по установения ред и
форма от служител на органа по приходите при изпълнение на правомощията му.
Не е налице неизпълнение на задълженията на наказващия орган по чл.52, ал.4 от
ЗАНН, тъй като административнонаказващия орган е преценил, че е осъществен състав на
нарушение и същото е доказано, поради и което е издал обжалваното наказателно
постановление. По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията на
жалбоподателят за допуснати в хода на административнонаказателното производство на
съществени нарушения на процесуалните правила.
Несъставлява съществено процесуално нарушение на императивните норми на чл.40
от ЗАНН и обстоятелството, че акта е съставен в присъствието само на един свидетел.
Разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.42, т.7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина
„свидетели”, а чл.43, ал.1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от
един от свидетелите. Следователно, изискванията на закона са спазени в пълна мяра само
тогава, когато актът е съставен в присъствието на най-малко двама свидетели. Но това не
означава, че съставянето на акта в присъствието на един свидетел автоматично води до
опорочаване на процедурата до степен такава, че да представлява основание за
незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено въз основа на такъв акт.
Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е
налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на
санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП
факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел по никакъв начин не
накърнява правото на защита на санкционираното лице, а досежно фактите – в хода на
въззивното производство са събрани доказателства въз основа, на които съдът е обосновал
извод за установеност на нарушението. В случая е била извършена контролна покупка от
служител на орган по приходите, което е в унисон с нормативната уредба регламентирана в
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като същите
имат правомощие да извършват контролни покупки, което тяхно правомощие е
регламентирано с разпоредбата на чл.31, ал.5 от цитираната наредба.
Въз основа на установената фактическа обстановка, изведена след оценка на
приобщените в хода на производството доказателства, следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 185, ал. 3 от ЗДДС, като на посочената в
акта дата 07.11.2020 г. в 13.42 ч. св. Д. е извършил контролна покупка на 1 брой
7
ароматизатор за автомобил „Ванилия" с единична цена от 1.00 лв. и 1 брой ароматизатор за
автомобил „Океанска вода" с единична цена от 1.50 лв., като общата стойност на покупката
е била 2.50 лв. и е била заплатена в брой от свидетелят с банкнота от 5.00 лв. на лицето
извършило продажбата – жалбоподателят Д. Б. Т. - работник в обекта, който е приел
плащането в брой, върнал е ресто, но не е издал касова бележка от наличното в обекта,
работещо, технически изправно и регистрирано в НАП, фискално устройство /ФУ/ модел
„DAТЕСS DР-150" с индивидуален номер на фискалното устройство DТ822408 и
индивидуален номер на фискалната памет 02822408. Установява се, че веднага след това със
св. С. се легитимирали и започнали същинската документална проверка, в хода на която
след разпечатване на дневен отчет, установили, че не е издадена фискална касова бележка за
направеното от св. Д. плащане в 13.42 ч. на стойност 2.50 лв. В подкрепа на цитираните по -
горе показания на свидетелите Д. и С. са и всички приложени по делото писмени
доказателства, в това число - Протокол за извършена проверка №0292981/07.11.2020 г. г.,
дневен отчет, опис на парични средства в касата към момента на започване на проверката,
декларация от лице работещо по трудово правоотношение, справка актуално състояние на
всички действащи трудови договори, копия на фискални бонове. Съдът на първо място
намира за нужно да отбележи, че съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК „Протоколът, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на
правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и
установените факти и обстоятелства.", а в хода на проведеното съдебно следствие
цитирания протокол не беше оспорен по никакъв начин от жалбоподателят, като в хода на
делото не бяха установени факти и обстоятелства, които да доведат до изключването му от
доказателствения материал по делото като негодно доказателство. Безспорно от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че в обект стопанисван от *****
лицето Д.Т., работещ като работник в обекта, в момента на проверката е приел плащане за 1
брой ароматизатор за автомобил „Ванилия" с единична цена от 1.00 лв. и 1 брой
ароматизатор за автомобил „Океанска вода" с единична цена от 1.50 лв., като общата
стойност на покупката от 2.50 лв. е била заплатена в брой от св. Д., с банкнота от 5,00 лева.
Безспорно е установено по делото и че Т. е върнал ресто, но не издал фискална касова
бележка от налично в обекта, работещо фискално устройство. Съдът намира, че за състава на
вмененото на жалбоподателят нарушение е ирелевантно обстоятелството „в чии
патримониум е постъпила сумата от „контролната покупка" дали в този на дружеството или
на лицето приело плащането", тъй като съгласно цитираната за нарушена в НП разпоредба
нарушението се смята за извършено с факта на не издаването на фискалния бон, което
обстоятелството безспорно е изяснено в хода на проведеното административно наказателно
производство.
Приетата за нарушена разпоредба на чл. 185, ал. 3 ЗДДС, предвижда
административно наказание за физическо лице, в случаите по ал. 1, а именно при неиздаване
на фискален касов бон за приетото от него плащане на цената на продадена стока от обекта.
Същественото в случая е, че жалбоподателят е извършил продажба на стока от
8
обекта, за която е приел плащане в брой и не е издал фискален касов бон за същата, което се
потвърждава по безспорен начин от събраните по делото доказателства.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН. Доколкото
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", то и на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл. 93, т. 9 НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид.
В конкретния случая, с оглед на обстоятелството, че извършената продажба не е
отчетена, нито към момента на извършването й, нито по-късно и в резултат на това са
причинени вреди за фиска, то разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Съдът намира, и
че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които
да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение
с обикновените случаи. Съдът счита, че в случая не се касае за маловажен случай. Сумата, за
която не е издаден фискален бон е 2.50 лв., като следва да се отбележи, че законодателят е
квалифицирал неиздаването на фискален бон като административно нарушение, като не е
фиксирал минимален и максимален размер на доставката - продажбата в търговски обект.
Административното нарушение в случая се смята за извършено с факта на неиздаването на
фискалния бон, и не зависи от размера на сумата. Дори продажба в минимален размер, за
която не се издава фискален бон не може да се определи като маловажен случай. Достатъчен
е факта на неиздаването на фискален бон, което законодателя е определил като
административно нарушение.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки извършеното от жалбоподателят Т. като
административно нарушение по смисъла на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Правилно, както е
посочено и по- горе е била издирена и приложена и действащата за това нарушение
санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185, ал.3 от ЗДДС. Посочената
разпоредба предвижда, че в случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било
длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв
документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Административно-наказващият орган
правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.3 от ЗДДС, но не се е съобразил с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и не е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено
за първи път, и че жалбоподателят, доколкото не са представени доказателства в тази насока
до момента не е наказван за допуснати нарушения на данъчното законодателство, поради
което неправилно е индивидуализирал наказанието, налагайки имуществена санкция в
размер на 150,00 лева. Съдът намира, че при определяне размера на санкцията от 150,00
лева, са нарушени изискванията на чл.27 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното и предвид факта, че липсват доказателства
жалбоподателят да е допускал нарушения на ЗДДС; доказателства за наличие на публични
9
задължения; и доказателства за увреждане на фиска и щета на бюджета, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената
имуществена санкция в размер на 150,00 лева, се намали до минимума определен в закона, а
именно 100,00 лева.
Съдът намира, че така определеното административно наказание съответства на
тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от
ЗАНН.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното НП следва да се
измени, като се намали размера на наложеното наказание от 150,00 лева на 100,00 лева.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски,
като неоснователно. Въпреки, че съдът не е отменил, а е изменил НП в частта относно
размера на наложената имуществена санкция, то с оглед обстоятелството, че именно
неправилно определеното от наказващия орган наказание е причина за съдебното
производство следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски в претендирания размер от 300 лева, съгласно представения
договор за предоставяне на правни услуги, пълномощно, като ответника бъде осъден да му
заплати тази сума. Разноските претендирани от жалбоподателя са в минималния предвиден
размер съгласно чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 569911-F580495 от 21.01.2021 год. на
Мария Димитрова Ковачева – Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в
ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ –1149 от 25.08.2020 г., с което е наложена на
Д. Б. Т., ЕГН ********** от гр. Ловеч, на основание чл.53 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2
от ЗАНН и чл.185, ал.3 от ЗДДС административно наказание – глоба в размер на 150,00
лева, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА имуществената санкция от
150,00 лева на 100,00 лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Велико Търново да заплати на Д. Б. Т., ЕГН ********** от
гр. Ловеч сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на глава дванадесета от АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
10
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11