РЕШЕНИЕ
№ 1168
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330106150 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове – главен и
насрещен с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие извършени на 13.10.2020г. около 17.30
часа от страните – ответници по исковете виновни и противоправни действия,
изразяващи се в нанасяне на удари в главата и тялото, зак. лихва от увреждането и
разноски.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 13.10.2020 г.,
около 17.30 часа, ответникът и причинил леки телесни повреди, изразяващи се в
охлузване на горна устна, охлузване на гръдния кош, контузия на лява раменна става,
контузия, кръвонасядане и охлузване на лява коленна става, контузия и травматичен
оток на лява глезенна става, представляващи разстройство на здравето. Твърди се, че в
резултат от нанесените от ответника увреждания, на ищеца били причинени физически
болки и страдания, продължили около месец и половина, колкото било и
времетраенето на оздравителния процес, като през това време ходела с очила и поло, за
да скрие синините около очите и врата. Ходила и на нагревки на левия глезен и
коляното. Освен тези негативни усещания, изпитала и силно унижение на човешкото
си достойнство, а така също и тежък психо-емоционален шок, като и до този момент
изпитва страх от подобни инциденти. Счита, че в резултат на случката е загубила
работата си, като в момента е и безработна.
1
Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата 3 000.00 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 13.10.2020 г.,
до окончателното й плащане. Претендира разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава писмен
отговор на исковата молба, в който оспорва фактическата обстановка описана в
обстоятелствената част на исковата молба, като навежда твърдения, че то е бил
нападната от ищцата, като е бил бит с удари и ритници по главата и тялото. Освен това
бил заплашван, като в опит да се защити инстиктивно и в състояние на афект
отблъснал ищцата с ръце, в резултат на което тя залитнала, ударила се в колата и
паднала на земята, а той се отскубнал от нея и се качил в колата си и потеглил.
Излага се също така, че между ищцата и съпругата му, които били колежки
имало междуличностни конфликти, които ескалирали на 12.10.2020г., когато съпругата
му била бита от Ангелина, за което ответникът узнал в деня на инцидента между него и
А.. Казва, че след инцидента имал непрестанно глабоболие, придружено със
световъртеж и влошаване на зрението, като след компютърна томография бил
установен мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на
церебрални артерии, за което му издали болничен лист и едноседмичен престой в
болница. След което осем месеца не могъл да изпълнява трудовите си задължения.
Предявил е насрещен иск за постановяване на решение, с което ответницата да бъде
осъдена да му заплати сумата 3 000.00 лв. - обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
13.10.2020 г., до окончателното й плащане. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразените становища в исковите
молби и отговорите на исковите молби.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и
поотделно, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието е представено постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 27.11.2020г. на Районна прокуратура Пловдив, въз основа
на преписка образувана по повод извършена проверка от полицейски служител при 3-
то РУ, ОД на МВР Пловдив, инициирана от ищцата по главния иск А. М. А.. В
мотивите на постановлението е намерило отражението и обстоятелството, че същият
ден – 13.10.2020г., около 17.00 часа ответникът е бил на паркинга на предприятието,
където забелязал ищцата и се затичал към нея, като между двамта възникнал конфликт,
вследствие на който А. получила лека телесна повреда - охлузване на горна устна,
охлузване на гръдния кош, контузия на лява раменна става, контузия, кръвонасядане и
охлузване на лява коленна става, контузия и травматичен оток на лява глезенна става,
представляващи разстройство на здравето. Освен това се отбелязва и обстоятелството,
2
че А. е напуснал мястото на инцидента и се качил в колата.
Според представеното СМУ № ********. - денят след инцидента, съставено от
доц. д-р П. Т. по сведения от освидетелстваната А. същата била бита от познат мъж,
като е удряна с юмруци по главата, ритана и бутана на земята, като при прегледа й са
установени: охлузване на горна устна, охлузване на гръдния кош, контузия на лява
раменна става, контузия, кръвонасядане и охлузване на лява коленна става, контузия и
травматичен оток на лява глезенна става, представляващи разстройство на здравето и
причинени от дейтвието на тъп предмет и е възможно по начин и време да се получат
така както се съобщава в предварителните сведения.
Изслушано е заключение по допусната от съда СМЕ, според което понесените
от ищцата болки и страдания са сравнително силни първите няколко дни, като
постепенно интензитетът им е намалявал до пълното им преминаване в рамките на до
12-15 дни. Това заключение не е било оспорено от страните.
По делото са разпитани две групи свидетели. Съгласно показанията на св. Б.Т.,
свидетел на инцидента, същият ден почивала на палети поставени на паркинга на Хъс
ООД и пушила, видяла двама човека, които не могла да разпознае веднага, след което
установила, че са А. и А.. Видяла как А. удря А. в главата с юмрук. Свидетелката била
на 10 метра от тях, и видяла удара, защото главите на двамата се виждали, както и част
от телата им над гърдите. Свидетелката също така чула викове, но не и реплики.
Свидетелите на ответника в лицето на Д. П. и Д., които работят в „Хъс“ ООД,
казват че познават ищеца и неговата съпруга като много добри служители, както и че
след инцидента с А.ответникът изпаднал в дълбока депресия, като посещавал и
Центъра за писхично здраве. На ответника били изписани антидепресанти, като
последният бил и в болничен осем месеца, но посещавал предприятието, за да е между
хората. Свидетелят П. казва, че е станал свидетел на агресия от страна на А. спрямо
съпругата на ответника, в която ищцата проявила агресия и прийоми от бойното
изкуство. Това се случило денят преди инцидента между страните по делото. Съща
така казва че А. бил изключително мил и грижовен съпруг.
Представено е удостоверение от ТП на НОИ Пловдив, от което е видно, че в
периода 10.2020 до 05.2021г. ответникът е бил във временна неработоспособност.
Според показанията на св. А. П., който живее на съпружески начала с А., последната
се прибрала в шест часа вечерта в синини по хълбоците, глезените, страниците, лицето,
а очилата й били счупени. Имала и оттоци по тялото, като най-големият от тях бил
разположен по глезена на крака от външната му страна. Казва, че ищцата е изпитвала
силни болки през първите две седмици. Не можела да готви, да чисти, да спи, била
уплашена.
В съдебно заседание на 14.03.2022 г. при огледа на компактдиска в
присъствието на пълномощниците на страните, без присъствието на страните по
3
делото, е заснет запис от 13.10.2020г. в 16,54 часа, от който е видно как ответникът по
делото слиза от управлявания от него автомобил, връща се назад и напада в гръб
ищцата. Следват удари с ръце от ответника върху ищцата, като същата започва да
отстъпва назад, в един момент тя пада върху стена, блъсната от ответника, след което
се придвижва напред към ответника, като двамата се блъскат, като в един момент
ответникът се отдръпва и влиза в паркиралата наблизо лека кола, в която влиза и
неговата съпруга. От запис, направен на 12.10.2020г. в 11,01 часа се вижда как ищцата,
жената с вързаната на опашка коса напада съпругата на ответника, блъскайки я с ръце
и крака, като двете биват разтървани от мъж, свидетелят по делото П..
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи.
Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на
вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва в съдебно
гражданско производство да се установят елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, които са: наличие на деяние, което да е противоправно, да е
извършено виновно и да са причинени вреди в причинно – следствена връзка с
извършеното.
В настоящия случай, от всички събрани по делото писмени, гласни и
веществени доказателства се установява виновно противоправно поведение на
ответника А. Ю. А., по отношение на ищцата, но не и виновно и противоправно
поведение на А. спрямо А.. Поведението на А., видно от възпроизведения запис съдът
възприема като защита, а не като нападение, още повече, че действието се развива
между два автомобила, изненадващо за ищцата, която е в гръб, без реална възможност
да избяга от нападателя й, тъй като той идва от пътя към нея, а колите са паркирани до
стената, както и с оглед на факта, че в близост до мястото на произшествието няма
други лица, които да помогнат за туширането на възникналия конфликт. С оглед
липсата на противоправно поведение от страна на А. спрямо А. предявеният от
ответника насрещен иск се явява неоснователен.
Установени са и настъпилите телесни увреждания на ищцата, за които се
говори в постановлението на прокурора и установени със СМУ, издадено на
следващия ден от съдебен лекар, а от страна на ответника такива доказателства за
освидетелстване не са представени, нито пък последният е счел за необходимо да
подаде сигнал или жалба до правоохранителните органи, за разлика от ищцата, която е
подала заявление до органите на 3 РУ на МВР П.в, по повод на което е издадено и
постановлението на прокуратурата.
Предвид изложеното съдът намира, че тези елементи на фактическия състав за
търсене на деликтна отговорност са налице, поради което предмет на изследване в
4
настоящия процес са размера на вредите, претърпени от ищеца, вследствие
противоправното деяние на ответника, които той търпи и причинната връзка между
деянието и претендираните вреди.
Съдът намира, че нанесените леки телесни повреди като охлузване на горна
устна, охлузване на гръдния кош, контузия на лява раменна става, контузия,
кръвонасядане и охлузване на лява коленна става, контузия и травматичен оток на лява
глезенна става, са пряка и непосредствена последица от противоправни действия на
ответника А., причинени на ищцата, на 13.10.2020г. около 17.00 часа на паркинга пред
„ХЪС“ ООД, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
С исковата молба ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в
общ размер на 3000 лева за претърпени, в резултат на непозволеното увреждане:
физически болки и страдания и морални вреди, свързани с претърпено унижение, по
начина по който са нанесени телесните увреждания, получения тежък психо-
емоционален шок, от който трудно се била отърсила, изпитвания страх от възникване
на подобни инциденти и загубата на работата си.
По общо правило неимуществени са тези вреди, които засягат личността и
достойнството на пострадалия, както и тези които накърняват моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното общуване на пострадалия.
Неимуществените вреди могат да се изразяват в терзания на личността - нравствени,
емоционални, психически, психологически; болки и страдания върху целостта на
организма и здравето на увредения; накърнена чест, достойнство, добро име в
обществото.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установява, че в вследствие на противоправното поведение на А.А. на
ищцата са нанесени телесни увреждания изразяващи се в охлузване на горна устна,
охлузване на гръдния кош, контузия на лява раменна става, контузия, кръвонасядане и
охлузване на лява коленна става, контузия и травматичен оток на лява глезенна става ,
които имат характер на лека телесна повреда. Предвид установеното съдът намира, че в
резултат на нанесените от ответника удари с ръце в областта на главата и тялото на
ищцата са й причинени болки и страдания, които според СМЕ са отшумели след около
две седмици.
От показанията на св. П., живеещ на семейни начала с ищцата се установява,
че в резултат на упражнената неочаквана и непровокирана физическа агресия, у
ищцата е бил предизвикан уплах и стрес, като не потвърждават изнесените в исковата й
молба нейни твърдения за тежък психо-емоционален шок и за психически страдания
над обичайните, които да са продължили дълъг период от време.
При така установените по делото обстоятелства, съдът счита, че предявеният
5
иск за обезвреда е доказан в своето основание, поради което претърпените
неимуществени вреди, както физически, така и морални, подлежат на обезщетение, в
размер с оглед принципа на справедливостта, по смисъла на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД.
Целта на обезщетението за неимуществени вреди е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото равновесие на пострадалото лице - чрез обезщетяване за
причинени неимуществени вреди увреденият получава парично удовлетворение, с
които да компенсира отрицателните, неприятните емоции. Установената съдебна
практика, включително чрез задължителните указания на ВКС, дава разяснения за
критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за
причинени неимуществени вреди. Такива критерии при телесните увреждания, които
следва да се вземат предвид при преценката за справедливо обезщетение, могат да
бъдат: характера и степента на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, видът и продължителността на търпените
болки и страдания, възрастта на увредения, прогнозата за развитие, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.. - обстоятелства касаещи изключително естеството на увреждането
и в тази връзка личността на увреденото лице, а не са обстоятелства, касаещи
личността на извършителя, неговите мотиви, цели и други психически състояния,
които са предмет на наказателния процес при изследване на въпроса за вината му.
Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, е
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Законодателят не
борави с други техники за определяне размера на справедливото парично
овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми,
определен минимален и максимален размер, процент и пр. Легалният термин „по
справедливост“ до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо при
овъзмездяването е от значение и създадения от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в
обществото намира най-чист израз. /в този смисъл е тълкувателната практика на ВС в
ППВС № 4/68 г./
В процесния случай при определяне размера на обезщетението за обезвреда
следва да се вземе предвид, че от това престъпление ищецът е претърпял: болки и
страдания; стрес, нарушен сън и кошмари, продължили около месец. Не се
потвърждават твърденията за последващо унижение на ищцата, доколкото инцидентът
не е станал в присъствието на нейни колеги, както и не се установяват симптоми на
тежък психо-емоционален шок.
Ръководен от установените по делото обективни обстоятелства, съдът намери,
6
че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в
размер на сумата от 2000 лева. Понеже по делото няма доказателства ищцата да е
допринесла за увреждането си, то дължимото се за него обезщетение от ответника, не
следва да бъде намалявано (чл. 51, ал. 2 ЗЗД)
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при непозволеното увреждане, се
дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни, и се дължат като допълнение
на обезщетението от деня на събитието, когато е извършено увреждането, защото
съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Ето защо, върху уважената част на иска за неимуществени
вреди, следва да бъде присъдена законната лихва, считано от деня на причиненото
увреждане – 13.10.2020 г., до окончателно плащане.
Относно разноските:
С оглед изхода от правния спор и направено искане ищецът има право на
сторените в производството разноски съобразно уважената част на исковата претенция,
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. Съгласно представените адвокатски пълномощни
придружени с договор за правна помощ и доказателства за реализирани такива и
платената държавна такса ответникът следва да плати разноски в размер на 747 лева.
На ответника не следва да се присъждат разноски за платената държавна такса
по предявения насрещен иск, поради отхвърлянето му.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ю. А., ЕГН ********** да заплати на А. М. А., ЕГН **********,
на осн. член 45 ЗЗД, сумата от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се изживени болки и страдания, за причиняване на охлузване на горна
устна, охлузване на гръдния кош, контузия на лява раменна става, контузия,
кръвонасядане и охлузване на лява коленна става, контузия и травматичен оток на лява
глезенна става, в резултат на удари с ръце и крака от ответника в главата и тялото на
пострадалата, което противоправно деяние е извършено на 13.10.2020г. около 17.00
часа в град **** на паркинга пред сградата, находяща се в гр. *******, ведно със
законната лихва върху сумата от 2000 лева, считано от 13.10.2020 г. до окончателното
й изплащане, като отхвърля иска над уважения му размер от 2000 лева до пълния му
предявен от 3000 лева, като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Ю. А., ЕГН ********** против А. М. А., ЕГН
********** иск по член 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 3000 лева за изживени физически и психически болки, страдания, стрес,
7
безсъние, срам, вследствие на извършено от ответницата на 13.10.2020г. около 17.00
часа на паркинга пред сградата, находяща се в гр.*******, противоправно поведение,
изразяващо се в удари и ритници в глава и тяло на ищеца, ведно със законната лихва
върху сумата от 3000 лева, считано от 13.10.2020 г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. Ю. А., ЕГН ********** да заплати на А. М. А., ЕГН **********
разноски по съразмерност в размер на 747 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
8