Р Е Ш Е Н И Е
№ 89/11.02.2022 г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети януари, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1228 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалбата на
И.А.В., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Г.,***, против Отказ за издаване
на удостоверение за идентичност и скица на имот, материализиран в писмо изх. № УТ-1679/14.10.2021
г. на Кмета на Община Белово.
В жалбата се
твърди, че оспореният отказ за издаване на удостоверение за идентичност на
имота и скица е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен и
преписката върната на административния орган с указание да издаде в полза на
жалбоподателката исканите документи. Представя доказателства в подкрепа на
твърденията си. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно
заседание за жалбоподателката се явява адв. Г., която по изложени съображения
моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорения отказ като неправилен и
незаконосъобразен, съответно върне преписката със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона. Претендира направените разноски по
представения списък за разноските.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община Белово, редовно
призован, не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор с вх. №
10580/29.12.2021 г., която моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като
недопустима поради липса на правен интерес, а производството по делото
прекратено. Счита, че оспореното писмо има уведомителен характер и не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
поради което не подлежи на оспорване. Освен това счита, че исканите от
жалбоподателката документи – удостоверение и скица, вече са издадени и е
започнала процедурата по извършване на обстоятелствена проверка за признаване
правото на собственост върху недвижимия имот.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Отказ за издаване
на удостоверение за идентичност и скица на имот, материализиран в писмо изх. № УТ-1679/14.10.2021
г. на Кмета на Община – Белово, с което е отказано издаването на удостоверение
за идентичност и скица на УПИ II, УПИ IV-162, кв. 24 по плана на с.
Момина Клисура, общ. Белово. Като мотиви за отказа е посочено, че за
горепосочения имот в Разписната книга към плана на с. Момина Клисура е записан
като собственик Д.Х.Д. без документ за собственост. Коментиран е представен
договор (обещание за продажба) от 07.10.1929 г., от който се установява, че Д.Х.Д.
е обещал да продаде на А.А.В., като извърши продажба по надлежния нотариален
ред на своя недвижим имот. Административният орган е приел, че представеният
договор е един предварителен договор, с който е обещана бъдеща продажба и с
който не се прехвърля правото на собственост на имота. В отказа е посочено, че
следва жалбоподателката да предяви иск по чл. 19 от ЗЗД – за обявяване на
предварителния договор за окончателен, с който правото на собственост ще бъде
прехвърлено. В точка 3 от писмото се казва, че исканите документи –
удостоверение и скица ще бъдат издадени след влизане в сила на съдебно решение и прехвърляне правото на собственост върху имота на А.А.В.,
респективно неговите наследници.
Оспореното писмо е редовно съобщено на
жалбоподателката на 19.10.2021 г., видно от приложена обратна разписка (л. 87),
като в законоустановения 14-дневен срок същата е упражнила правото си на жалба
пред Административен съд гр. Пазарджик – жалбата е получена в съда на
29.10.2021 г.
Установи се по делото, че жалбоподателката е една от наследниците
на А.А.В. – неин баща, бивш жител ***, починал съгласно Акт за смърт №
0030/01.12.1996 г., съставен в с. Паталеница, обл. Пазарджик, който е получил в
наследство от баща си – А.А.В., роден на *** г., бивш жител ***, починал съгласно
Акт за смърт № 4/20.11.1964 г., съставен в с. Момина Клисура следния недвижим имот,
а именно: УПИ II, УПИ IV-162, кв. 24 по плана на с. Момина Клисура, общ. Белово,
ведно с построената в този парцел двуетажна масивна жилищна сграда.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Неоснователни са направените възражения от административния орган, че
оспореното писмо има уведомителен характер и не представлява индивидуален
административен акт по чл. 21 от АПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление
или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган
или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи
публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават
права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси
на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от АПК пък регламентира, че индивидуален административен
акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.
В случая административният орган е отказал издаването на удостоверение за
идентичност и скица за имот на жалбоподателката по подадените от нея заявления.
В писмото се казва, че искането за издаване на удостоверение за идентичност и скица
за процесния имот се оставя без уважение. С посоченото волеизявление непосредствено
се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателката, а именно да
се снабди с документи за започване на процедура по обстоятелствена проверка и
признаване на правото й да придобие имота по давност.
Неоснователни са и направените възражения, че за жалбоподателката е
отпаднал правния интерес от оспорване, тъй като за посочения имот са били
издадени вече исканите документи. По делото се установи, че удостоверение за
идентичност на имота и скица са издадени на друг заявител, а именно Георгена В.
– майка на жалбоподателката, която се е възползвала от самостоятелното си право
да установява правото си на собственост. Това по никакъв начин не изключва
правата на настоящата жалбоподателка, като наследница на А. В. да упражни
самостоятелно правото си да иска издаване на посочените документи, с оглед
установяване правото й на собственост.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за процесуално допустима
като подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен
акт и при наличие на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните
и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява
целесъобразността на административния акт.
Обжалваното писмо е издадено в предвидената от закона
писмена форма и от компетентен за това административен орган, но в противоречие
с материалноправните разпоредби по издаването му.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за
администрацията, административна услуга, е издаването на индивидуални
административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение.
Административните услуги, както и отказите да бъдат извършени такива са актове
по чл. 21, ал. 3 от АПК. Издаването на исканите удостоверение за идентичност и скица,
е задължение за административния орган - съответното длъжностно лице от
общинската администрация по аргумент от § 4, т. 1 от ЗКИР, който предвижда, че
до одобряването на кадастралната карта и регистри, плановете и регистрите се
поддържат и скици за недвижимите имоти се издават от общинската администрация. Удостоверението
и скицата са техническо средство за удостоверяване на факти с правно значение и
е от значение за упражняване на правото на собственост. Тя представлява извадка
от действащия план по отношение на конкретен имот или имоти. Именно с оглед,
посочената характеристика на конкретната административна услуга, заявителят има
задължението да обоснове наличието на правен интерес от получаването и, т.е. да
докаже права върху имота (право на собственост или ограничено вещно право), за който
иска издаване на скица.
В конкретния случай, жалбоподателката е поискала издаване на удостоверение за идентичности и скица
за имот, по отношение на който е доказала налични права като наследница на А.
В.. При тези доказателства административният орган е длъжен да извърши
поисканата административна услуга и да издаде удостоверение и скица за имота. Както
вече бе посочено по-горе, правният интерес следва да се прецени с оглед
доказателствата относно правото на собственост към момента на подаване на
заявлението, а поисканата административна услуга следва да отразява
съществуващото пак към този момент, фактическо положение.
Предвид на гореизложеното, съдът намира жалбата за
основателна, а оспореният административен акт за неправилен и незаконосъобразен,
поради което ще следва да бъде отменен. С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 3
от АПК ще следва преписката да се върне на административния орган за ново
произнасяне по Заявление с рег. № УТ – 1527/17.09.2021 г. и Заявление с рег. №
УТ – 1528/17.09.2021 г. от И.А.В., ЕГН ********** ***, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от
пълномощника на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната
страна ще следва да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски общо в
размер на 510 лева, от които 10 лева – държавна такса и 500 лева– за адвокатско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Отказ за
издаване на удостоверение за идентичност и скица на имот, материализиран в писмо
изх. № УТ-1679/14.10.2021 г. на Кмета на Община Белово, по Заявление с рег. № УТ – 1527/17.09.2021 г. и Заявление
с рег. № УТ – 1528/17.09.2021 г. от И.А.В., ЕГН ********** ***.
ВРЪЩА преписката на Кмета на Община – Белово за ново произнасяне по Заявление с рег.
№ УТ – 1527/17.09.2021 г. и Заявление с рег. № УТ – 1528/17.09.2021 г. от И.А.В.,
ЕГН ********** ***, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
настоящото решение, в едномесечен срок от получаване
на преписката.
ОСЪЖДА Кмета на Община
– Белово да заплати на И.А.В., ЕГН
********** *** направените по
делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/