Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 12.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание на
двадесети и втори януари
през две хиляди и двадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
НАДЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Галина Кирилова
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧХД № 221
по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”- чл. 313 и сл. НПК.
С присъда № 20/07.03.2019 г.,
постановена от Дупнишкия районен съд по НЧХД №882/2015г. по описа на същия съд подсъдимият Г.С.П. *** е признат за
невиновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, т.2 НК вр. чл.147, ал.1 НК -в това,
че на 20.07.2015г. в интервю, публикувано в печатно произведение – във в.
„Вяра“, ***, е приписал престъпление на Р.Ж.Б. ***, а именно, че го е „обрал“,
прибрал е от сеното му 10 000лв., както и че през миналата година е
откраднал сеното от друг негов имот. На осн. чл.54 НК на П.
е наложено наказание глоба в размер
на 5 000 лв и „обществено
порицание“. Със същата присъда П. е признат за виновен и в това, че
по същото време и място и чрез същото
печатно произведение е приписал същото престъпление и на А.Ж.Б., което е
квалифицирано като престъпление по същия текст на чл. 148, ал.2 НК вр. ал.1,
т.2 вр. чл.147, ал.1 НК и му е наложено наказание глоба размер на 5 000лв. и
„обществено порицание“. Приложена е разпоредбата чл. 23, ал. 1 от НК, като на П.
е определено общо най- тежко наказание- а именно глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 23, ал. 2 от НК е
присъединено към общото наказание и наказанието „обществено порицание“. Уважени
са и предявените срещу П. граждански искове от всеки от пострадалите в размер
на по 2 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деянията,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 20.07.2015г.,
като исковете за разликата до пълните предявени размери са отхвърлени. На П. са
възложени и разноските по делото.
Посочената присъда се обжалва от подс. Г.С.П.
чрез повереника му адв. М.О.. Релевирани
са доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Сочи се, че
обвинението не е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Иска
се отмяна на същата и постановяване на нова,
с която подсъдимият Г.П. бъде признат за невиновен по повдигнатото
обвинение и бъде оправдан.
Повереникът на пострадалите Р.Ж.Б.
и А.Ж.Б.- адв. Ал.Р. оспорва жалбата пред окръжния съд и иска присъдата да бъде потвърдена.
Същото становище се изразява
и от въззиваемите страни Р.Ж.Б. и А.Ж.Б..
Пред КнОС защитникът на подс. П.- адв. О. поддържа жалбата. Прави изявление,
че е изтекъл давностния срок за наказателно преследване по отношение на
инкриминираното деяние и счита, че присъдата следва да бъде отменена на осн.
чл.334, т.4 от НПК- а наказателното производство- прекратено. По отношение
на гражданския иск твърди, че следва да
бъде отхвърлен, тъй като престъплението
е недоказано.
Въззивникът Г.С.П. поддържа жалбата си
пред окръжния съд. Прави изявление на осн. чл.289, ал.2 НПК, че не желае
производството спрямо него да продължи и иска отмяна на присъдата.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна
проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.313 НПК и като съобрази правилата за давността по чл.79 ал.1
т.2 НК вр. чл.80-82 НК, счита, че е налице хипотезата
на чл. 332 т.4 НПК, поради което
постановената присъда в обжалваната част следва да се
отмени и наказателното производство бъде прекратено на основание на посочената
разпоредба. Съображенията
за това са следните:
Производството пред ДнРС
е образувано въз основа на тъжба, предявена от А.Ж.Б. и Р.Ж.Б.
срещу Г.С.П. с повдигнато обвинение
по чл.148, ал.2, т.2 НК вр. чл.147, ал.1 НК. В
обстоятелствената част на тъжбата като дата на твърдяното деяние фигурира 20.07.2015г. В обстоятелствената част на
тъжбата се сочи, че пострадалите са узнали за деянието на същата дата.
С атакуваната присъда ДнРС е признал подсъдимия Г.С.П. за виновен по повдигнатото обвинение. Присъдата е постановена на 07.03.2019
г.
Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай следва да се приложат
правилата за давността, доколкото същата към момента на произнасяне от страна
на въззивния съд вече е изтекла, респ. постановената присъда следва да се
отмени и наказателното производство- се прекрати на осн. чл. 332 т.4 НПК.
Съображенията за това са следните:
Давността като
институт на наказателното право представлява правопрекратяващ юридически факт,
който заличава не само възможността за принудително осъществяване на
наказателноправните последици на извършеното престъпление, но и самите
последици. Преследвателната
давност по чл.80, ал.1 НК погасява
материалноправните последици на престъплението- наказателната отговорност на
дееца, доколкото същата има за последица деецът да не може да бъде осъден и да
му се наложи наказание за престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Давността представлява
срок от време, определен от разп. на чл.
80, ал.1 НК, като се изхожда от максимума на предвиденото в закона наказание.
Същата
тече и след започване на наказателното производство до приключване му с влязла в сила присъда и
изключва осъществяваната чрез присъдата наказателна отговорност.
В настоящия случай за инкриминираните деяния по чл.148, ал.2 НК наказанията са глоба и
обществено порицание. Съобразно това
наказание размера на давностния срок е този по
чл. 80, ал.1, т.5 от НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.)- три години. Давността е прекъсната
съгл. разп. на чл. 81, ал.2 НК с
образуването на наказателно производство срещу подс.П.. Същевременно съгл. разп. на чл. 81, ал.3 НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с ½ срока, предвиден в предходния член. В случая публикацията във в.
„Вяра“ е с дата 20.07.2015 г. и това е
денят съгласно твърденията в тъжбата, в който пострадалите са узнали за извършените от П. деяния. Т.е. към настоящия момент са изтекли повече от 4 години и 6 месеца, респ. повече от ½ от
предвидения в разпоредбата на чл. 80,
ал.1, т.5 НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.) срок.
Когато условията за прилагането на давността
се разкрият в съдебната фаза на
наказателния процес, в това число и пред въззивния съд, действието на
прекратителното основание по чл.24, ал.1 т.3 НПК, е обусловено от волята на подсъдимия.
Последната разпоредба не се прилага, когато подсъдимият направи искане
производството да продължи- аргумент от чл.24, ал.2, изр.1 вр.чл. 289, ал.2 НПК.
В процесния случай подс. П. пред въззивния съд лично и със съгласието на
защитника си на осн. чл.289, ал.2 НПК вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК е заявил, че в
случай на констатация за наличие на изтекла давност, не желае производството по
делото да продължи. Прекратителното
основание по чл.
289, ал.1 вр. с ал.2 НПК
във вр. с чл.
24, ал.1, т.3 и ал.2 НПК,
във вр. с чл.
80, ал.1, т.5 от НК следователно е налице и въззивният съд е длъжен да
отмени присъдата в наказателната й
част, в това число и по отношение
на приложението на чл.23, ал.1 и ал.2 НК и да прекрати наказателното производство на
основание чл.
334, т.4 от НПК.
Същевременно изтичането на давността не
освобождава съда от произнасянето по
предявените граждански искане- арг. от разп. на чл.307 НПК и ТР № 1/04.02.2013 г. по ТД №
2/2012 г. на ОСНК на ВКС. И това е така, доколкото предмет на гражданския иск в
наказателния процес не е самото престъпление, а деянието. Независимо от
изтичането на давността за наказателното преследване, съдът е длъжен да
прецени- е ли налице деликт по см. на
чл. 45 ЗЗД. Разпоредбите на чл. 45
- 54
ЗЗД определят границите на деликтната отговорност и задължават всеки да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според съдебната практика,
когато вредоносната дейност е и престъпление по смисъла на чл. 9,
ал. 1 НК, това не отнема качеството й на деликт. В този аспект,
престъплението е и източник на облигационно правоотношение, което обуславя
процесуалната легитимация на пострадалия/неговите наследници и на юридическите
лица да предявят в
съдебната фаза на наказателното производство граждански иск за обезщетение на
претърпените вреди и да бъдат конституирани като страна в процеса - граждански
ищци.
С оглед на изложеното настоящата
инстанция намери, че следва да се произнесе по основателността на гражданския
иск, предявен от пострадалите Р.Ж.Б. и А.Ж.Б..
За да се произнесе по предявения
граждански иск, съдът следва да формира своето вътрешно убеждение относно
предпоставящия гражданската отговорност деликт по чл. 45 ЗЗД, представляващ сложен фактически състав, елементи на който са: деянието
(действие или бездействие), вредата, противоправността на деянието, причинната
връзка и вината.
В тази насока въззивната инстанция не се
съгласява с доводите на ДнРС за доказаност на деянието, респ. че подс. П. е
осъществил фактическият състав, предпоставящ на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД - подсъдимият да е осъществил виновно противоправно деяние в причинна връзка,
с което за тъжителя да са настъпили неимуществени вреди, поради което и
предявената претенция за обезщетение на претърпени неимуществени вреди следва
да се отхвърли изцяло.
На първо място следва да се отбележи, че не
е установено по никакъв начин и се оспорва от подсъдимия, че изразите,
използвани в т. нар. интервю във в.
„Вяра“ са употребени именно от него и по начина, формулиран в същото. При
внимателния му прочит се установява, че изразът
„Братя Балабанови ме обраха,
прибраха от сеното ми 10 000 лева“ не е изречен от самия П.. Напротив, този израз фигурира като
заглавие на интервюто, без да е ясно дали е
изречен от подсъдимия или е заглавие на самата редакция. При прочит на
целия материал същият израз не фигурира
в него, а има единствено
твърдение, че тъжителите са окосили 70 дка ливада в землището на с. Стоб, част от която е
собственост на Стоимен П.. Няма доказателства заглавието на материала да е изречен в този му вид от подс. П..
Вторият инкриминиран израз „миналата година ми откраднаха окосеното сено от
другия имот“ действително фигурира в интервюто, но същият е в контекста на
разказа за влошените отношения. От друга страна по делото не са събрани никакви
доказателства относно обстоятелството, че посочените думи са употребени от П.
в цитирания смисъл, респ. няма данни дали същите не са резултат от редакторска намеса.
(Отделен е въпросът, че посоченият
материал не е подписан, респ. не става
ясно кое е лицето от редакцията в качеството на интервюиращ, както и дали същото е достоверно). Изнесеният
във вестника материал не представлява типично интервю с въпроси и отговори, а е
един свободен преразказ на отношенията между страните; има отделни изрази,
обособени в кавички, сочещи за вероятен
изказ на интервюирания, както и отделни изречения извън кавички, които вероятно
са редакторска намеса за уточняване на отношенията между страните. Конкретни
позорящи факти, респ. конкретно приписване на престъпление, не са налице, а е
изразена оценка на конкретни действия на тъжителите. В този аспект КнОС се съгласява с довода в жалбата за недоказаност на
авторството на деянието. По делото са събирани многобройни доказателства относно
местоположението на процесните имоти, относно
различни действия на страните по делото във връзка с отдаването им под наем, периода на
ползването им, установяване на
границите им и пр., имащи за цел да установят истинността на изнесеното в пресата; липсват обаче каквито и да е
доказателства, установяващи че именно подс. П. е изрекъл инкриминираните в
тъжбата изрази (както бе посочено, първият израз е в заглавието на т. нар.
интервю, респ. не се съдържа в същото, а
второто фигурира като оценка на действията на подсъдимите в светлината на
изнесените отношения между страните). В този аспект КнОС счита, че твърдяното
деяние е несъставомерно, доколкото не е доказано от обективна и субективна страна, поради което и
предявените граждански искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По тези съображения КнОС следва да отмени постановената
присъда в осъдителната й гражданската й
част и да постанови решение, с което
отхвърля предявените граждански искове. За разликата над присъдената сума
гражданските искове правилно са били отхвърлени, поради което присъдата на ДнРС
в тази й част следва да се потвърди.
Присъдата следва да се отмени
и в частта за разноските. Предвид неоснователността на предявените граждански искове и доколкото е
направено искане за присъждане на разноски от подсъдимия пред ДнРС, такива
следва да бъдат присъдени на жалбоподателя
П.. Същите са в размер на 600 лева (адв. възнаграждение), сторени пред
ДнРС.
Водим от гореизложеното, КОС на основание чл. 334, т.3 и т.4 от НПК вр.чл.289, ал.2 НПК вр. чл.24, ал.1, т. 3 от НПК вр. чл.337, ал.3 НПК
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА присъда №20, постановена от Дупнишкия
районен съд по НЧХД №882/2015 г. по описа на същия съд в наказателните й части и
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу Г.С.П. ***, българин, български гражданин, женен, със ***
образование с ЕГН ********** за престъпление по чл. 148, ал.2, т.2 НК вр. чл.147, ал.1 НК НК - затова, че на 20.07.2015г. в интервю, публикувано в
печатно произведение – във в. „Вяра“, ***, е
приписал престъпления на Р.Ж.Б. и А.Ж.Б.- поради това, че на основание вр. чл. 332 т.4 НПК вр. чл. 24, ал.1, т.3 вр.ал.2 НПК вр. чл.80, ал.1, т.5 НПК (ред. ДВ, бр.26/ 2010
г.) наказателната отговорност е погасена поради изтичане на
предвидената в закона давност.
ОТМЕНЯВА същата присъда в частите по приложението на чл.23, ал.1 и
2 НК.
ОТМЕНЯВА
същата присъда в гражданската й части, в която са уважени предявените от Р.Ж.Б. и А.Ж.Б.
граждански искове с правно основание
чл.45 ЗЗД срещу Г.С.П. в размер
на по 2 000 лева за всеки от ищците, вместо нея ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Ж.Б. срещу Г.С.П. граждански иск за
сумата от 2 000 лева на основание чл.45 от ЗЗД, претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от извършено от П. деяние-
затова, че на 20.07.2015 г. в интервю, публикувано в печатно
произведение – във в. „Вяра“, бр.***, е
приписал престъпление на Р.Ж.Б., ведно със законната лихва от датата на деянието-
23.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Ж.Б. срещу Г.С.П. граждански иск за
сумата от 2 000 лева на основание чл.45 ЗЗД, претендирана като обезщетение
за неимуществени вреди в резултат от извършено от П. деяние- затова, че на
20.07.2015 г.
в интервю, публикувано в печатно произведение – във в. „Вяра“, бр.***,
е приписал престъпление на Р.Ж.Б., ведно със законната лихва от датата на деянието-
23.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в отхвърлителните й граждански части за разликата над 2 000
лева по пълните предявени размери от 10 000 лева.
ОТМЕНЯ присъдата и в
частта за разноските, в която П. е осъден да заплати държавни такси и
разноските на тъжителите.
ОСЪЖДА Р.Ж.Б. и А.Ж.Б. да заплатят на Г.С.П. общо сумата от
600 лева, (поотделно всеки по 300 лева съгласно чл.189, ал.3, изр.2 НПК),
представляваща разноски по водене на делото (адвокатско възнаграждение).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в наказателната част пред ВКС на РБългария
в 15 дневен срок, считано от получаване на съобщението от
страните.
В гражданската част същото не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.