№ 766
гр. Варна, 27.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20243100500289 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Х. В. С., чрез
адв. И., срещу Решение №4167/20.12.2023 г., постановено по гр. д.
№1806/2023 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която е уважен предявения
от В. Х. М. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, изр. II, вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД, като жалбоподателят е осъден да заплати на В. Х. М. сума в
размер на 366,20 лв., представляваща част от общо претендирана сума в общ
размер на 571,40 лв. за консумирана и незаплатена електроенергия за периода
от м. март 2022 г. до м. юни 2022 г., на отдадени под наем недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „Георги Паспалев“ №8, а именно за: сума в размер
на 181 лв., представляваща ел. енергия, дължима за м. март 2022 г.; сума в
размер на 116,80 лв., представляваща ел. енергия, дължима за м. април 2022
г.; сума в размер на 68,40 лв., представляваща ел. енергия, дължима за м. юни
2022 г., ведно със законната лихва от 15.02.2023 г. до окончателното плащане
на задължението.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че
плащането на претендираните суми било недоказано. Сочи, че за периода от
01.03.2022 г. до 14.03.2022 г. и за периода от 13.06.2022 г. до 30.03.2022 г.
липсвали доказателства за плащане. Посочва, че било неясно по какъв начин
били формирани претендираните суми за конкретния обект в къщата, след
като според представените доказателства задълженията за потребена
електроенергия били в значително по-висок размер от претендирания. Счита,
че ИМ била нередовна. По изложените съображения отправя искане за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Не релевира
доказателствени искания.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия В. Х.
М., чрез адв. И., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда
доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Сочи, че консумираната електроенергия от наемателя се отчитала от
контролен електромер, чийто показания той лично изпращал чрез Вайбър на
наемодателя – като снимка или показания на електромера, и сумите били
изчислени към цената за кВч електроенергия, която към него момент била 20
ст. за дневна тарифа и 10 ст. за нощна тарифа. Посочва, че сумите по
платежните били по-високи от претендираните, защото наемателят не бил
потребил цялото количество електроенергия. Отправя искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. Отправя
доказателствени искания за приемане и прилагане на извадка от
кореспонденция между страните във Вайбър - 29 листа.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
При запознаване с материалите по делото, настоящият въззивен състав
констатира наличието на нередовности на исковата молба, тъй като е налице
неяснота относно начина, по който е формирана исковата претенция. От
наведените в исковата молба фактически твърдения не става ясно какво
количество електроенергия е отчитано от контролния електромер за всеки от
периодите, формиращи процесния, както и въз основа на какви показания и
как са изчислени сумите, търсени от наемателя за потребена от него
електроенергия.
Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че не са
наведени твърдения от ищеца за начина, по който са формирани претенциите
относно количеството на електроенергията, за която се твърди да е потребена
от ответника, което води до нередовност на исковата молба. Последната
следва да бъде отстранена чрез ясно и точно посочване на механизма, по
който са формирани исковите суми.
По посочените съображения и с оглед т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т.д.
№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС исковата молба следва да бъде оставена без
движение, като на ищеца се предостави възможност да отстрани
констатираните нередовности.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 131 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №12036/15.02.2023 г.,
подадена от В. Х. М., чрез адв. И., срещу Х. В. С..
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението,
с нарочна молба с препис за насрещната страна, да отстрани констатираните
нередовности в исковата молба, като ясно, точно и недвусмислено
конкретизира какво количество електроенергия е отчитано от контролния
електромер за всеки от периодите, формиращи процесния от м. 02.2022 г. до
м. 06.2022 г., както и да уточни въз основа на какви показания и как са
2
изчислени сумите, търсени от наемателя за потребена от него електроенергия.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в цялост и в срок на
указанията исковата молба ще бъде върната, а производството по делото -
прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3