Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 31.07.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 27.07.2020 г., в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Валентина Димитрова
Атанас Христов
при секретаря Небенур Реджебова разгледа докладваното от
съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 74 по описа за 2020 година
и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 7 от 24.01.2020 г. по гр.д № 2270/2018 г. по
описа на РС – Разград, съдът е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения по реда на чл.422 от ГПК иск за
съществуване на вземане от БНП“Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон България с
ЕИК204915054 със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1766,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14 против П.Н.Г. с ЕГН-********** с
регистриран постоянен адрес: *** за сумата от 1 391,01 лева главница по
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-11582920, сключен на 08.08.2015г.; 349,26 лева възнаградителна лихва и 70,60 лева законна лихва за забава за периода
от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№985/2018г. по описа на РРС, както и предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск.
Недоволен от решението останал жалбоподателят „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, държава: Франция, номер на вписване в
регистъра: 542 097 902, правна форма: (Société Anonyme),
представител: Давид Лоран, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" Клон на чуждестранен търговец
/КЧТ/, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к.
1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, бл. 14, представители: Д.Т.Д.и Ж.М.С.,
начин на представляване: поотделно, представлявано в настоящото производство от
пълномощника юрисконсулт П.П.П.,
В
жалбата се сочи на неправилност на решението. Прави се искане за неговата
отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което предявения
иск да бъде уважен. Излагат се подробни
съображения. Претендира се разноски.
Насрещната по жалбата страна - П.Н.Г., чрез особения си представител адвокат М.Й.И. ***, е
депозирала в срок отговор на въззивната жалба, като застъпва становище за
нейната неоснователност.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, за въззивника не се явява представител. Пълномощникът му юрисконсулт П.П.П. депозира писмена
молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа
изцяло подадената въззивна жалба.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, въззиваемата страна не се явява. Явява се особения й
представител адвокат М.Й.И. ***. Поддържа отговора за въззивната жалба и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения и
представя писмена защита. Сочи, че не са
представени доказателства за връчване пластиката на кредитната карта на
ответника.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е,
че между въззивника и въззиваемата страна е сключен на 08.08.2015г. Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-*********. Страните по него са
уговорили в чл. 12 от условията, че кредиторът може да предостави на
кредитополучателя кредитна карта с максимален лимит до 10 000 лв. не
по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Всички
произтичащи задължения, свързани с кредитната карта ще възникнат след
активирането й от кредитополучателя. Според чл. 21, кредитната карта ще бъде
доставена от кредитора на кредитополучателя и с нея документ – приложение,
неразделна част от този договор, съдържащ всички конкретни условия по
револвиращия кредит и активиране на картата. Представени и платежен документи
уведомително писмо за фактура № ********** от 08.08.2015г. за покупка на стока
на стойност 1569 лв., чиято покупка е финансирана с кредита по основния
договор, Приложение във вр. с 21 от договора, относно издаване на кредитна
карта CARD-11582920, подписано само от кредитора,
Справка за използвания кредитен лимит. Приложена е и товарителница за доставена
пратка от кредитора на кредитополучателя - ответник, в която се съдържа
отбелязване „по договор“ със съдържание „документи“. В обратната разписка е отразено, че на 07.12.2015г.
пратката е получена лично от ответника.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че
предявените искове са неоснователни. По делото не са
представени доказателства за доставянето на кредитната карта от кредитора на
кредитополучателя, за да се приеме,
че същата е активирана от него, след което евентуално да възникне задължението на въззиваемата да връща
ползваните суми със съответните лихви върху тях. В представената обратна разписка
не е посочено да е изпратена кредитна карта, липсва и друг нарочен
документ за получаването на същата от въззиваемата страна. След като
картата не е доставена на въззиваемата страна, дори и същата да е била активирана от някого, това активиране не поражда
задължения за ответницата. При повдигнатия спор, в доказателствената тежест на издателя е да докаже
предаването на кредитната карта на кредитополучателя. Получаването
на картата не би могло да бъде установено със съдебно-счетоводна експертиза,
тъй като същата установява само счетоводните записвания, но не и фактическото
предаване на картата. В същия дух
е и формираната вече съдебна практика по сходни и/или идентични казуси - Решение № 11 от 24.01.2020 г. на ОС -
Разград по в. гр. д. № 355/2019 г. и
Решение № 837 от 3.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1228/2019 г.
Предвид
изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния
съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн.
чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7 от 24.01.2020 г. по гр.д
№ 2270/2018 г. по описа на РС – Разград.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК, е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ