№ 3323
гр. Варна, 09.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501871 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Срещу Решение № 260313/13.06.2022 г., постановено по гр. дело № 2282/2021 г. по
описа на ВРС са подадени следните въззивни жалби:
1.) Въззивна жалба от М. Н. Н., чрез процесуален представител адв. Г.К., срещу
частта от решението, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за осъждане на
ответника Прокуратурата на Република България за разликата над присъдената сума от
5 000 лева до пълния размер на претенцията с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от
20 000 лева, представляваща причинените на ищеца неимуществени вреди за периода
26.02.2013г. - 29.02.2016г. в резултат на незаконосъобразно повдигнато на 26.02.2013г.
обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК по досъдебно
производство № 374/2013г. по описа на Второ РУП - Варна, за което е оправдан с влязла в
сила Присъда № 27/30.01.2014г., постановена по НОХД № 5046/2013г. на Варненски
районен съд, потвърдена с Решение № 53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/2015г. по описа на
Окръжен съд-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът излага твърдения, че обжалваната част решението е незаконосъобразно
поради неправилно приложение на принципа на справедливостта, залегнал в нормата на чл.
52 от ЗЗД, вследствие на което погрешно е определен размерът на дължимото в негова полза
обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Неправилно съдът е приел от
фактическа страна, че от събраните по делото доказателства не се установява промяна в
отношението на обкръжението на ищеца, тъй като в тази насока били показанията на свид.
Маринов. Първоинстанционният съд омаловажил факта, че повдигнатото обвинение било за
тежко умишлено престъпление, което предвид липсата на предходна негова съдимост се
отразило изключително негативно на психиката му. На следващо място жалбоподателят
сочи, че предвид установеното с проведената по делото СПЕ дисоциално разстройство,
1
раздялата с тогавашната му приятелка е имала силно неблагоприятно въздействие и го е
възпрепятствал занапред да създаде връзка, респективно семейство. По гореизложените
съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковата
претенция в пълния предявен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна.
2.) Въззивна жалба от Прокуратурата на Република България срещу частта от
решението, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. Н. Н. сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди за периода
26.02.2013г. - 29.02.2016г. в резултат на незаконосъобразно повдигнато на 26.02.2013г.
обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК по досъдебно
производство № 374/2013г. по описа на Второ РУП - Варна, за което е оправдан с влязла в
сила Присъда № 27/30.01.2014г., постановена по НОХД № 5046/2013г. на Варненски
районен съд, потвърдена с Решение № 53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/2015г. по описа на
Окръжен съд-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът излага твърдения, че решението е неправилно, поради недоказаност на
факта, че ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди от друга, респективно
същите да са в пряка и непосредствена последица от наказателното производство, водено
срещу него. По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди, сочи, че не
са събрани доказателства, пораждащи обективната му отговорност, а именно: настъпили за
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпадането му в депресивни състояния,
отдръпване на близки и приятели, преместване в друго населено място, други негативни
влияния върху психиката на ищеца с оглед воденото срещу Н. наказателно производство. В
допълнение на установеното от първоинстанционния съд, че твърденията за самоизолация
на ищеца във връзка с воденото срещу него наказателно производство са недоказани,
посочва, че при изследването на последния във връзка с изготвената СПЕ вещото лице не е
могло обективно и безсъмнено да установи достоверни ли са думите на освидетелстваното
лице, с оглед факта, че същото е страна в производството и е заинтересовано от изхода на
делото, и то без да бъде извършена преценка и комплексен анализ на миналите събития.
Жалбоподателят оспорва още мотивите на първоинстанционния съд в частта, в която е
прието наличие на действия от страна на длъжностни лица, противоречящи на норми на
материалното и процесуално право, явяващи се в причинно-следствена връзка с причинени
неимуществени вреди на ищеца. На следващо място оспорва размера на определеното
обезщетение като прекомерно завишен, предвид предмета и правната квалификация на
воденото наказателното производство. Макар съдът да е определил обезщетение по-малко от
исканото от ищеца, сочи, че сумата от 5000 лева е несъответна на разумния срок на
провеждане и приключване на цялото наказателно производство, както в досъдебната, така
и в съдебната му част, на липсата на данни взетата най-лека мярка за неотклонение
„подписка" срещу ищеца да го е възпрепятствала по какъвто и да било начин. Въз основа на
2
изложеното моли за отмяна решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата
претенция. В условията на евентуалност претендира намаляване на размера на присъденото
обезщетение в съответствие с критериите на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, към които
препраща разпоредбата на §1 на ЗР на ЗОДОВ.
Не е постъпил отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби са процесуално допустими. Депозирани са от активно легитимирани
страни по делото, имащи правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С тях не са отправени доказателствени искания.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от М. Н. Н., чрез процесуален
представител адв. Г.К., срещу частта от Решение № 260313/13.06.2022 г., постановено по гр.
дело № 2282/2021 г. по описа на ВРС, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск
за осъждане на ответника Прокуратурата на Република България за разликата над
присъдената сума от 5 000 лева до пълния размер на претенцията с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от 20 000 лева, представляваща причинените на ищеца неимуществени
вреди за периода 26.02.2013г. - 29.02.2016г. в резултат на незаконосъобразно повдигнато на
26.02.2013г. обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК по
досъдебно производство № 374/2013г. по описа на Второ РУП - Варна, за което е оправдан с
влязла в сила Присъда № 27/30.01.2014г., постановена по НОХД № 5046/2013г. на
Варненски районен съд, потвърдена с Решение № 53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/2015г.
по описа на Окръжен съд-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Прокуратурата на Република
България срещу частта от Решение № 260313/13.06.2022 г., постановено по гр. дело №
2282/2021 г. по описа на ВРС, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. Н. Н.
сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди за периода 26.02.2013г. - 29.02.2016г. в резултат на незаконосъобразно повдигнато на
26.02.2013г. обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК по
досъдебно производство № 374/2013г. по описа на Второ РУП - Варна, за което е оправдан с
влязла в сила Присъда № 27/30.01.2014г., постановена по НОХД № 5046/2013г. на
Варненски районен съд, потвърдена с Решение № 53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/2015г.
по описа на Окръжен съд-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
3
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.10.2022г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към
спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки
от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им
и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по
между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4