МОТИВИ по н.
о. х. д. №444/2015г., СГС,
НК, 7 състав
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 11023/2014г. по описа на "РТП
О ДП" СДВР, пр. пр. № 10420/2014г. на СГП против Г.А.Ч. за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК - за това,
че на 21.01.2014 г., около 09 часа и 25 минути, в град ***** на бул. „**********",
при управление на моторно превозно средство - автобус марка "***** "
модел "*****" с регистрационен номер *****, с посока на движение от
ул."*****" към бул. "*****", в района на кръстовището с
ул."*****", нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта
на пешеходката Д.С. И., на 69г., настъпила на 12.03.2014г.
С определение от 24.03.2015г.,
преди даване ход на съдебното следствие, съдът е конституирал като частен
обвинител в производството С.Б.И. - дъщеря и единствен наследник на починалата Д.
И..
Съдебното разглеждане на делото е
проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото
съкратено съдебно следствие подсъдимият е признал фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти. По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и с определение от 24.03.2015г. е обявил, че ще
ползва това самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят
на СГП поддържа повдигнатото обвинение. Счита го за доказано от самопризнанието
на подсъдимия Ч. и от събраните на досъдебното производство доказателства. Акцентира
върху реда, по който се е развило производството и предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание около средния размер на санкцията, предвидена за
конкретното престъпление, която при условията на чл. 58а от НК да бъде намалена
с 1/3. Смята, че спецификите на казуса и личната степен на обществена опасност
на дееца позволяват да бъде приложен института на условното осъждане.
ПовеР.ците -
адв. С. и адв. И., смятат, че съдът следва да издаде
осъдителна присъда, като отчете несъмнено установения механизъм на извършване
на транспортното произшествие, участието на подсъдимия в него и причинно
следствената връзка между инцидента и смъртта на пешеходката Д. И.. Изразяват
съгласие с позицията на прокурора по отношение на вида и размера на санкцията и
възможността за условно осъждане на подсъдимия. Молят по отношение на него да
бъде наложено и кумулативното наказание лишаване от правоуправление.
С оглед реда, по който се е
развило производството, защитниците на подсъдимия - адв. Н. и адв. Д., приемат,
че фактологията по произшествието е такава, каквато е
описана в обвинителния акт. Молят с присъдата съдът да извърши преквалификация
на деянието и да приложи привилегирования състав на чл. 343а от НК, като отчете
несъмнения факт, че с обаждането на телефон 112 подсъдимият е оказал
необходимата помощ на пострадалата. Алтернативно, ако съдът не възприеме тази
теза, молят това обстоятелство да бъде отчетено като фактор, снижаващ
отговорността на дееца. Към същата категория искат да бъдат приобщени чистото
му съдебно минало, отличната характеристика и изразеното разкаяние от
стореното. Пледират наказанието лишаване от свобода да бъде с отложено изтърпяване.
Подсъдимият Г.Ч. изразява искрено
съжаление от случилото се и моли съдът да вземе предвид обстоятелствата,
посочени от прокурора и от защитата. В последната си дума показва покаяние и
оставя съдът да прецени кое е справедливото наказание за него.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна :
Подсъдимият Г.А.Ч. е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, със средно
образование, безработен, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********
Подсъдимият
е неосъждан. За него е събрана положителна характеристика по предходната му месторабота
в Центъра за работа с деца, където е познат като отговорен и умеещ да работи в
екип. Положителна характеристика за подсъдимия има и по местоживеене, където е
известен като скромен, приветлив, отзивчив и с активна гражданска позиция.
Подсъдимият Г.А.Ч. е правоспособен водач на МПС. На негово име
е издадено свидетелство за управление на
МПС с № 201415813, валидно за категория ДЕ.
По делото няма данни да е санкциониран за
нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 21.01.2014г. сутринта подсъдимият Г.Ч. извършвал
превоз на пътници по автобусната линия от с. Елешница, община Разлог към гр. *****,
като управлявал микробус "***** *****"
с *******, собственост на ЕТ "Д. Д. - Р.", при когото по това време
работил.
На
21.01.2014г., около 09.25ч., микробусът се движил по дясното платно за движение
на бул. "*****", с посока на движение от ул. "*****" към
бул. "*****".
Имало дневна светлина и добра
видимост. Движението
не било интензивно. Пътната настилка била асфалтова и мокра, вследствие падналия по - рано дъжд. Пътният участък бил прав. Пътното платно било предназначено за движение на превозни средства в
двете посоки. По посока на движение на микробуса пътното платно се състояло от
две ленти, разделени помежду си с прекъсната разделителна линия - дясната с
широчина 3.50м., а лявата с широчина 3.60м. Пътното платно по посока обратна на
движенето на микробуса, също било разделено на две ленти. Настилката на двете
вътрешни ленти била паваж, а настилката на десните /външни/ ленти на платното
за движение била асфалтова.
Участъкът
от пътя не бил регулиран с пътен знак В-26, поради което важало общото
ограничение за скоростта в населено място от 50 км/ч.
Преди
кръстовището с ул. "*****" върху пътното платно имало пешеходна
пътека, сигнализирана с маркировка М 8.1 и пътен знак, очертана с широки
непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя. Кръстовището било регулирано с трисекционен светофар, работещ в нормален режим.
В
дясната пътна лента преди микробуса, със скорост около 40 км/ч., се движил л.а.
"Опел Корса" с ДК № ** ***, управляван от
св. Л.Б.. Преди пешеходната пътека свидетелят Б. натиснал спирачката на колата,
намалил скоростта на движение, изключил на свободна скорост и спрял, защото
светофарът в неговата посока на движение подал жълта светлинна индикация.
В
този момент микробусът се намирал на около 61 метра зад него.
По
същото време на обособеното в дясно от пътя тротоарно пространство се намирала
пострадалата Д. И.. Жената изчакала светофарът да подаде разрешена за нея
зелена светлина за преминаване, след което с нормален ход предприела пресичане
на пътното платно в района на пешеходната пътека, от дясно на ляво, считано по
посоката на движение на микробуса и автомобила.
Междувременно
подсъдимият продължил движението напред с микробуса, скъсявайки бързо
надлъжната дистанция с него. На около четиридесет метра преди кръстовището
подсъдимият задействал спирачната система и намалил скоростта на движение на
микробуса до 50 км/ч., но поради влажната настилка и малката надлъжна дистанция,
ударил с предната челна част колата на св. Б. в задната част. От удара лекият
автомобил потеглил напред и с предната си част блъснал пешеходката Д. И., която
била подхвърлена на предния капак на автомобила, носена от него на около 22-23
м., след което паднала на платното за движение.
Около
метър след пешеходната пътека подсъдимият спрял микробуса.
В 09.40ч. очевидец на инцидента - св. С.П., сигнализирал за
пътния инцидент дежурния диспечер на телефон 112. В същото време и на същия телефон
сигнал за пътното произшествие подал и подсъдимият Ч..
На място бил изпратен екип на Спешна медицина и на КАТ.
Пострадалата била откарана във ВМА МБАЛ ***** в увредено
общо състояние - с тежка контузия на главния мозък, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лявата мозъчна хемисфера, вътрешномозъчен кръвоизлив в лявата слепоочна област, субарахноидна хеморагия, оток на главния мозък и счупване на втори поясен прешлен. Въпреки проведеното лечение, описаните травми довели до смъртта на пострадалата на
12.03.2014г.
Според заключението на лекарските експертизи
смъртта на прострадалата е причинена от съчетаната черепномозъчна травма и травма на гръдния
кош със счупване
на ребра и контузия на белите
дробове, което е довело и до
развитие на двустранна пневмония. Получените от пострадалата травматични
увреждания в резултат на пътното произшествие и последвалите го усложнения се
намират в пряка причинно следствена връзка със смъртта на Д. И..
Освен екипа на Спешна медицина, на мястото
на произшествието пристигнал и екип на КАТ. Бил
извършен оглед на района, а резултатът от следственото действие бил обективиран в протокол от 21.01.2014г. На място бил издаден
и констативен протокол за ПТП № К-53.
Установено по експертен път било, че при конкретното
произшествие настъпили два удара: първият с предната челна част на
микробус "*****" в задната част на л.а. "Опел Корса", а вторият между предната част на л.а.
"Опел Корса" и лявата странична част на
тялото на пешеходката. Мястото на удара между микробуса и лекия автомобил по
дължина на пътното платно е на около четири метра преди ориентира - мисленото
продължение, сключено между ул. "*****" и бул. "*****" и на
около 1 метър преди окончателното спиране на микробуса. По широчина на пътното
платното мястото на удара е на около 1.5-2.5 метра в ляво от десния край на
платното за движение на бул. "*****", считано по посоката на движение
на микробуса, т.е. изцяло в дясната лента. Мястото на втория удар - между л.а.
"Опел Корса" и пешеходката, по протежение
на пътното платно е в зоната на действие на пешеходната пътека, а по широчина
на пътното платно - в дясната лента на бул. "*****", на около 2.5
метра в ляво от десния край на платното за движение, считано в същата посока.
Скоростта на микробуса в района на произшествието е била от порядъка
на 50 км/ч. Опасната зона за спиране
на микробуса
при конкретните пътни условия и скорост на движение на микробуса била около 40 метра.
В момента, в който пешеходката е предприела пресичане на
пътното платно л.а "Опел Корса" е бил спрял
преди пешеходната пътека и се е намирал на около 1.5 метра преди нея. В
момента, в който пешеходката е предприела пресичането на пътното платно лекият
автомобил е бил на около 2-3 метра, а микробусът на около 40 метра от нея. В
момента, в който светофарът на кръстовището е светнал жълто микробусът се е намирал на около 68 метра от мястото на
удара или на около 61 метра зад лекия автомобил.
От момента, в който
светофарът е подал жълта индикация и
от момента, в който л.а. "Опел Корса" е бил
спрял на кръстовището ударът между него и микробуса е бил предотвратим за
подсъдимия. Удар между лекия автомобил "Опел" и пешеходката не би
настъпил, ако микробусът не е ударил лекия автомобил отзад. Водачът на л.а.
"Опел Корса" при конкретните условия не е
имал техническа възможност да предотврати удара с пешеходката. За да не настъпи
удара с пешеходката, подсъдимият е следвало да управлява микробуса с по-ниска
от избраната от него скорост на движение и на достатъчна надлъжна дистанция зад
лекия автомобил, позволяваща му да спре преди да го удари.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка съдът изведе
от самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК и от подкрепящите го
по съдържание и насоченост показания на свидетелите Л.Б. (л. 15 - 17 от д.п.), В.
В. (л. 42-43 от д.п.), С.П. (л. 44-46 от д.п.), заключението на съдебно
медицинската експертиза по писмени данни (л. 28-30 от д.п.), предварително
заключение на СМЕ на труп № 200/2014г. (л. 34 от д.п., СМЕ на труп № 200/2014г.
(л. 55-60 от д.п.), СХЕ № А -195/14 (л. 61 от д.п.), СХЕ № 176/2014г. (л. 62 от
д.п.), Комплексна медико автотехническа експертиза
(л. 83 - 89), констативен протокол за ПТП № К-53/21.01.2014г. (л. 4 от д.п.),
протокол за оглед на местопроизшествие
от 21.01.2014г. (л. 5- 6 от д.п.), скица (л. 7 от д.п.), фотоалбум (л. 8
12 от д.п.), справка от Дирекция "Национална система" 112, етапна епикриза от МБАЛ ВМА ***** (л. 31 от д.п.), акт за смърт №
323/15.03.2014г. (л. 48 от д.п.), удостовеР.е за
наследници № 0800-180/26.05.2014г. (л. 49 от д.п.), справка за съдимост на
подсъдимия (л. 96 от д.п.), справка - характеристика по местоживеене и по
месторабота за подсъдимия Г.Ч..
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК,
с което е изразил становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимия с
доказателствата и доказателствените средства от досъдебното производство, съдът
не следва да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват
фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната характеристика на
съкратеното следствие и допустимото при него изключение на принципите за
непосредственост и устност. Тъй като съдът вече е
решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, той прие за
установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите и ги постави
в основата на своите изводи без да ги обсъжда заедно и поотделно, както би
сторил в случай че делото се разглежда по общия ред.
В хода на съкратеното съдебно следствие по искане на
защитата съдът е приел доказателства (характеристика по местоживеене и
месторабота на подсъдимия), даващи сведение за личността на подсъдимия. Тези
писмени доказателствени материали носят информация за факти, несъдържащи се в обвинителния
акт, поради което приобщаването им е допустимо по аргумент за обратното от чл.
372, ал. 4 НПК. Този подход е изцяло в съответствие и с разбирането, залегнало
в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Подсъдимият
Г.А.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 343а, вр. с чл. 343, ал. 1, б. “в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От обективна страна на 21.01.2014
г., около 09 часа и 25 минути, в град ***** на бул. „**********", при управление на моторно превозно
средство - автобус марка "*****", модел "*****"
с регистрационен номер *****,
с посока на движение от ул."*****"
към бул. "*****",
в района на кръстовището с ул."*****",
в нарушение с правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, подсъдимият по непредпазливост
е причинил смъртта
на пешеходката Д.С. И.
От
възприетата фактология от обвинителния акт по
несъмнен начин се установява, че подсъдимият Ч. е нарушил разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, което е довело до причинно следствения процес и до смъртта на
пешеходката. Избраната от подсъдимият скорост на движение от 50 км/ч. е била
разрешена за конкретния пътен участък, но не е била съобразена с конкретните
пътни условия и по - конкретно с мократа пътна настилка и с наближаването на
район на участък от пътя, в който е имало пешеходна пътека. В причинно
следствения процес за настъпване на произшествието нарушението на правилата за
скоростта не може да бъде отделено от нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП,
уреждащо правилата за безопасна надлъжна дистанция, която подсъдимият е
следвало да поддържа, управлявайки микробуса зад превозните средства пред него.
Неподходящата скорост на движение и бързото скъсяване на недостатъчната дистанция
с л.а. "Опел Корса" са направили
практически невъзможно подсъдимият да спре. Така той е причинил удар в задната
част на спрелия преди пешеходната пътека л.а. "Опел Корса",
вследствие на което този автомобил е потеглил и е ударил пресичащата отдясно
наляво, считано по посоката на движението на автомобилите пешеходка. При това
положение, съдът прие, че нарушенията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 23, ал.
1 от ЗДвП са в основата на причинноследствения процес,
довел до смъртта на пешеходката Д. И..
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост по
отношение на смъртта на пострадалата – подсъдимият Ч. не е предвиждал
настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди,
предвид обстоятелството, че е правоспособен водач на МПС и като такъв следва да
познава правилата за движение, свързани с режима на скоростта и безопасната
дистанция.
Съобразявайки
данните по делото съдът прие, че веднага след произшествието подсъдимият е
преустановил движението на микробуса, слязъл е от него, проследил е състоянието
на пешеходката, подал е съобщение на тел. 112 и е останал на мястото на
инцидента до идването на екипа на КАТ. Ето защо съдът прие, че в негово лице са
налице предпоставките за приложение на чл. 343а от НК. Вярно е, че в случаят
подсъдимият не е извършвал по-активни действия по отношение на спасяване живота
на пострадалата. Той обаче, според възможностите и спецификата на конкретния
случай, при който е била увредена сериозно възрастна жена, е направил допустимото
за нейното спасение, като е сигнализирал компетентните органи и е поискал от
тях оказване на квалифицирана помощ. Тези действия на подсъдимия следва да
бъдат преценени като необходимата по отношение на спасяване на живота на
пострадалата помощ, защото първо - тя е била насочена обективно и субективно
към спасяване на живота и здравето на пострадалата и на второ място - с оглед
на възможностите на подсъдимия, обстановката и характера на действията е била
единствено адекватната. Въпреки, че пострадалата
е починала
по-късно, предприетите от дееца действия
следва да бъдат оценени като
основание за приложение на намалената
отговорност по чл. 343а от НК. (В този смисъл е тълкуването
на закона, дадено с т. 5 на ППВС № 1 от 17.01.1983г. по н. д. № 8/82г.)
Това
разрешение не влиза в разрез с реда, по който се е развило производството -
съкратено съдебно следствие в алтернативата по чл. 371, т. 2 от НПК. При тази
процедура, ограничен
от фактическите рамки на обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът
остава задължен с присъдата си да се произнесе по въпросите има ли извършено
деяние, извършено ли е от подсъдимия виновно, съставлява ли престъпление и
каква е правната му квалификация. Цялостното възприемане на фактите от
обвинителния акт не означава, че като решаващ орган съдът е лишен от
възможността да направи собствени изводи за приложимото право. Той не само
може, но е и длъжен, в рамките на тези факти да приложи онази наказателно-
правна норма от Особената част на НК, която отговаря на обективните и
субективните характеристики на конкретното деяние. В конкретния случай съдът, като възприе фактическите положения по обвинителния акт, извърши
адекватна правна оценка на тези факти и прие, че след като подсъдимият е оказал
необходимата помощ по смисъла на чл. 343а от НК, следва да бъде признат за
виновен да е извършил престъплението по този привилегирован състав.
За извършеното от подс. Г.А.Ч.
престъпление по чл. 343а, ал.
1, б. „Б”, вр. с чл.
343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
до четири години.
Със ЗИД НК (обн.
Д.В., бр. 26 от 06.04.2010г.)
е приета редакция на чл. 58а от
НК, приложима и в процесния
случай и указваща начина на определяне
на наказанието при постановяване на осъдителна присъда
в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК. В случай, че подсъдимият признае фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, се предвижда
индивидуализация на наказанието, според общите правила и последващата му редукция с 1/3. Според същата норма, в тази диференцирана процедура чл. 55 от НК се прилага
като алтернатива на съкратеното съдебно следствие, ако едновременно са налице условия
за редуциране на наказанието и за прилагане на
чл. 55 от НК и при положение, че това е по-благоприятно
за дееца.
Ръководен от тези
съображения, съдът прие че наказанието
на подсъдимия Ч. следва да се определи при условията
на чл. 58а, ал. 1 НК. В случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а спецификите на казуса не извеждат
констатацията, че в конкретния случай и най-лекото, предвидено в текста на чл. 343а, ал. 1, б. „Б”, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК наказание
лишаване от свобода от три месеца би се явило необосновано тежко за него. В тази
връзка съдът прецени, че чистото
съдебно минало на подсъдимия, положителната му характеристика по месторабота и
по местоживеене, отсъствието на данни той
да е бил санкциониран по административен ред за нарушение на
правилата за движение, са по-скоро
обичайни (типични) обстоятелства, чието значение не следва
да бъде надценявано
до степен, че да обуслови
приложението на чл. 55 от НК. Тези
фактори обаче безспорно са от
категорията, снижаващи отговорността на дееца. Към същата
категория спада и изразеното от подсъдимия
разкаяние,
което с оглед непосредствените впечатления от подсъдимия в рамките на
производството, съдът приема за недекларативно. На другия полюс - към отегчаващите
отговорността обстоятелства,
съдът отнесе броя нарушения на правилата за
движение, тяхната относителна
тежест, довела в крайна сметка до
прекъсване на човешки живот, а също и това, че при реализиране
на произшествието подсъдимият е извършвал професионален превоз на пътници по
конкретен маршрут.
При така дефинираните
рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия, след като обсъди
относимите обстоятелства за личността му
и степента на обществената опасност на деянието, съдът
прие, че наказанието следва да бъде индивидуализирано
по реда на
чл. 58а, ал. 1 от НК. След като
отчете значителния превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прие, че
справедливото наказание по отношение на
него е под
средния размер на санкцията по чл. 343а, ал. 1, б. „Б”,
вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, а
именно една година и девет месеца лишаване от свобода. Редуцирано с 1/3 по реда на чл.
58а, ал. 1 от НК реалното наказание, което
подсъдимият следва да изтърпи възлиза
на едва
година и два месеца лишаване от свобода.
Обсъдените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства сочат, че индивидуалната превенция може да бъде постигната
и без изолиране на подсъдимия Ч. от обществото,
а що се отнася
до генералната такава, тя се
реализира не само и не толкова
с високи по размер и
ефективни наказания, а преди всичко
със своевременното санкциониране на извършителите на престъпления. Мотивиран от изложените съображения
и на основание чл. 66, ал. 1 от
НК съдът отложи изтърпяване на наказанието с изпитателен срок от четири
години.
Съдът прие, че
за постигане на необходимото поправително и превантивно въздействие върху подсъдимия на основание
чл. 343г НК следва да му бъде
наложено наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок
от една
година и два месеца, считано от датата на
влизане на присъдата в сила. Този срок е съобразен
с тежестта на нарушението на правилата за движение
и е достатъчен да гарантира сигурността на останалите участници
в движнието.
С
оглед изхода на делото на
основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подс. Г.А.Ч.
да заплати в полза на държавата
направените по делото разноски в размер на 957.00 лева, представляващи възнаграждение
за вещи лица
в хода на досъдебното производство, а на основание чл.
190, ал.2 от НПК и държавна
такса в размер на 5.00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П Р И С Ъ Д А
№ ………
гр.*****, 24.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НК, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две
хиляди и петнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
Я.Б.
2. М.П.
с участието на секретаря И.И. и в присъствието на прокурора Ч. Ангелов, като разгледа
докладваното от съдията наказателно дело ОХ №444 по описа за 2015
год. и въз основа на закона и доказателствата по делото
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Г.А.Ч., роден на
***г***, българин, български
гражданин, женен, със средно образование,
неосъждан, безработен, с постоянен адрес ***,
с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
21.01.2014г., около 09.25ч., в град
*****, на бул. „*****”, с посока на движение от
ул."*****" към бул. "*****", в района на кръстовището с ул."*****" при управление на МПС - автобус "*****", модел
"*****" с ДК № *****, нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
и в чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазвливост
причинил смъртта на пешеходката Д.С.
И., настъпила на
12.03.2014г., като след деянието е направил всичко възможно за оказване помощ
на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. с чл. 343, ал. 1, б. "В", вр. чл. 342, ал.1, пр. З от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА
на ЕДНА година и ДВА месеца ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА.
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 66 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание с
ИЗПИТАТЕЛЕН срок от ЧЕТИРИ години.
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 343г от НК ЛИШАВА подс. Г.А.Ч. /със
снета самоличност/ от право да УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА година и ДВА месеца,
считано от влизане на присъдата в сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимия Г.А.Ч. (със снета самоличност) да заплати направените по делото
разноски в размер на 957.00 лева (деветстотин петдесет и седем) лева,
представляващи възнаграждение за вещи лица в хода на досъдебното производство.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 190, ал. 2 от НПК съдът
ОСЪЖДА подсъдимия Г.А.Ч. (с установена самоличност) да заплати държавна такса в
размер на 5.00 лв. (пет) за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на
обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.