РЕШЕНИЕ
№ 14162
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110165342 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени частични осъдителни искове по чл.
59 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Ч. Н. Д. против
С. Т. С.. Първоначално исковата молба е подадена като насрещна по образувано
гр. дело № г. по описа на СГС, която не е приета за съвместно разглеждане. С
определение от 04.10.2021 г. по новообразуваното производство по гр. дело № г.
по описа на СГС, делото е изпратено по подсъдност на СРС.
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени
осъдителни иска, както следва: 1/ по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лв.,
предявен като частичен иск от общо претендирана главница в размер на 24543,76
лв., представляваща сума, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищеца в
периода от 10.04.2014 г. до 07.06.2017 г. и които суми се твърди да са заплатени
държавни такси, разноски за особен представител, за водене на дела, по които
страна е била ответницата С. С. и за които тя е била задължено да ги заплати лице
и 2/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 300 лв., предявен като частичен иск от общо
претендирана лихва в размер на 2249,93 лв., представляваща лихва за забава в
периода от 23.10.2020 г. до 14.09.2021 г.
Ищецът Ч. Д. твърди, че бил процесуален представител по дела, по които С.
С. е била ищец, като за да бъде даден ход на делото е заплатил държавните такси
и разноските за особен представител, както следва: на 10.04.2014 г. по сметка на
СГС е заплатил държавна такса в размер на 7823,20 лв., на 09.10.2014 г. е заплатил
6404,90 лв. депозит за особен представител, на 21.03.2017 г. по сметка на САС е
заплатил държавна такса за обжалване на решението на първоинстанционния съд
в размер на 3911,66 лв., както и на 07.06.2017 г. е заплатил по сметка на САС
1
депозит за особен представител в размер на 6404 лв. Твърди, че с окончателно
съдебно решение, по делото, са уважени исковете на С. С., ищец по делото, като
съдът й е присъдил и разноските по делото, заплатени от адвоката, но тя не е
върнала паричните суми на процесуалния си представител, а ги е задържала за
себе си, с което се е обогатила неоснователно. Ищецът твърди, че е заплатил
сумите за държавни такси и разноски по делото на ответницата на извъндоговорно
основание и ответницата е следвало да ги върне, след като спечели делото и
получи разноските от насрещната страна, но посочва, че до настоящия момент не
го е сторила. Ищецът счита, че неоснователното обогатяване на ответницата
настъпва с влизане в сила на решението, с което предявените от нея искове са
уважени, защото от този момент тя е била длъжна да му върне процесните суми.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата С. С. оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва факта, че посочените в исковата молба суми
действително са постъпили по сметка на съда от банковата сметка на адвоката.
Твърди обаче, че това не са били средства на ищеца, а суми, които тя му е
предавала преди всяко от плащанията. Сочи, че за събиране на средствата е
правила многократни тегления чрез банкомат от фирмената си сметка и е
допълвала с разполагаемите и към съответния момент лични и семейни средства.
Относно сумите, плащани за държавна такса и особен представител през 2017 г.
сочи, че са събирани от семейство С след разпределение на дивидент от „Т“ ООД
- на 21.04.2017 г. сумата от 9500 лв. и на 22.05.2017 г. сумата от 9500 лв. Навежда
твърдения, че не е изпаднала в забава, защото кредиторът не я е поканил да върне
сумата, а забавата при безсрочни задължения, каквото е задължението при
неоснователно обогатяване, настъпвала след покана. Ответницата възразява, че
давността при неоснователно обогатяване започва да тече от деня на
имущественото разместване, поради което възразява срещу вземанията за
главница от 10.04.2014 г. и 09.10.2014 г. като погасени по давност. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 59 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е превел по сметка на СГС и САС процесните суми в сочения
размер с лични средства, с които ответницата се е обогатила за негова сметка,
както и размера на обедняването.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е имало
основание за заплащане на сумите от страна на ищеца, че ответникът е заплатил
процесната сума на ищеца, както и останалите възражения срещу предявения иск.
С проекта за доклад, приет за окончателен без възражения от страните в
проведеното открито съдебно заседание на 16.06.2022 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото
фактите, 1/ че ищецът е бил процесуален представител на ответницата по сключен
между тях договор в производствата по гр.д. г. по описа на СГС, I г.о., 20 състав,
по гр.д. г., САС, по гр.д.. по описа на ВКС, по възз. гр.д. г., САС и гр.д. г. по
2
описа на ВКС, 2/ че ищецът е заплатил от своя банкова сметка сумите от 7823,20
лв. по сметка на СГС на дата 10.04.2014 г., сумата от 6404,90 лв. по сметка на СГС
на 09.10.2014 г., сумата от 3911,66 лв. по сметка на САС на 21.03.2017 г., сумата
от 6404 лв. на 07.06.2017 г. по сметка на САС, представляващи държавни такси и
разноски за особен представител за съдебните производства по т. 1.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
С приетия окончателен доклад, проектът на доклад е допълнен, както следва:
Предявената частична искова претенция от 10 000 лв. включва сумите от 3911,66
лв., представляваща плащане, направено с платежно нареждане от 21.03.2017 г. и
сумата от 6088,34 лв., представляваща част от платената сума с платежно
нареждане от 07.06.17 г. Предявената частично претенция за лихва представлява
сумата от 150 лв. върху вземането от 3911,66 лв. и сумата от 150 лв. върху
вземането от 6088,34 лв.
Ето защо, с оглед направеното от ищеца конкретизиране, предмет на
обсъждане в настоящото производство са претендираните суми по направените от
ищеца плащания към съдилища на 21.03.2017 г. и на 07.06.2017 г.
Основният спорен въпрос между страните е дали преди всяко от
извършваните от ищеца плащания по сметка на съда, ответницата му е
предоставяла сумите в брой. За установяване на това обстоятелство по делото са
събрани писмени и гласни доказателства, както и заключение по съдебно-
счетоводна експертиза.
Установява се от протоколи № Д-16/21.04.2017 г. и № Д-17/22.05.2017 г., че
на съответните дати е взето решение за разпределяне на дивиденти от
дружеството „Т 2“ ООД в полза на неговите съдружници, като за всяка от датите
/21.04.2017 г. и 22.05.2017 г./ е издаден разходен касов ордер за сумата от по 8550
лева, заплатена на ответницата С. С.. От представеното копие на декларация по
чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, подадена от ответницата С. С., се установява, че същата е
декларирала доходи за второто тримесечие на 2017 г., данъкът върху които е в
размер на 1500 лева. След служебно извършена справка в ТР се установи, че
ответницата е управител и съдружник в „Танко 2“ ООД към процесния период.
Приети по делото са 12 преводни нареждания за кредитен превод, издадени
от Уникредит Булбанк АД, от които се установява, че в периода от 08.03.2017 г.
до 15.05.2017 г. са изтеглени суми в брой от сметката на „Т2“ ООД в размер на
сумата от 7800 лева, като е представено и платежно нареждане за сумата от 5000
лева, изтеглена на 17.03.2014 г.
Налага се извод, че преди датите и на двете плащания на суми от ищеца Д. /на
21.03.2017 г. сумата от 3911,66 лева и на 07.06.2017 г. сумата от 6404 лева/
ответницата е разполага с парични средства в брой, в размер, достатъчен да
покрие разходите. Изтеглените от ответницата суми до 21.03.2017 г. са в размер
на 4200 лева, а до 07.06.2017 г. – общо изтеглени средства от 7800 лева, както и
получени дивиденти в размер на 17100 лева.
За установяване на факта, че изтеглените и получени суми в брой от
ответницата С. С. са предавани на ищеца за покриване на необходимите държавни
такси и разноски по воденото съдебно производство, по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. Доколкото се касае за
предявен иск на извъндоговорно основание, по арг. от противното от разпоредбата
3
на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, свидетелските показания са допустими, независимо от
стойността на сумата, предаването на която се доказва.
От показанията на свидетелката Н С. – снаха на ответницата и служител в
управляваната от нея компания, се установява, че неколкократно е виждала С. С.
да подготвя големи бели пликове, в които поставяла пари в брой и предавала на
адв. Д. за заплащане на дължимите такси и разходи по делата, по които я
представлявал. Сочи още, че ответницата е човек, разполагащ с големи финансови
възможности и никога не е искала от представляващия я адвокат да заплаща
дължими от нея суми. Сочи, че ответницата искала да ги превежда по банков път,
но ищецът предпочитал да ги получава в брой. Свидетелства, че присъствала на
едно от предаванията на суми на адв. Д., случило се на 08.03.2017 г., когато я
закарала с автомобила си пред офиса на ищеца, който слязъл и получил бял плик с
пари. Свидетелката сочи още, че се налагало ответницата да тегли по няколко
пъти на ден пари от банкомат, докато достигала лимита за теглене. Споделя, че си
спомня и за други случаи, в които С. следвало да тегли пари от банкомат, като
сочи такъв друг случай през м. юни 2017 г., когато я придружила до банкомата.
По делото е разпитана и свидетелката Л Д – приятелка на ответницата, от
чиито показания се установява, че е била запозната с всички съдебни дела на
ответницата, по които я представлявал адв. Д.. Обсъждала със С. и сумите, които
следвало да заплаща по делата – разяснявала й в кои случаи се заплащало 4 %
държавна такса и в кои 2 %. Спомня си за конкретна сума, дължима за
възнаграждение за особен представител, която С. заплатила, която сума била над
6000 лева, като именно големият размер на възнаграждение направил впечатление
на свидетелката. Споделя и за случай на 08.03.2017 г., когато се били събрали по
повод на празника, че ответницата следвало да изтегли около 2-3 хиляди лева от
банкомат, които след това занесла на адв. Д., придружена от снаха си.
Потвърждава, че ответницата никога не е имала материални проблеми.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК и възможната
заинтересованост на свидетелката Нина С., кредитира показанията и на двете
свидетелки, тъй като кореспондират напълно както помежду си, така и с
правилата на логиката и с останалите събрани в производството доказателства.
В тази връзка, по направеното от ищеца Д. възражение, следва да се посочи,
че е без значение дали тегленето на суми от банкомат на 08.03.2017 г. е станало в
обедните часове, както твърди свидетелката Дюлгерова, или е станало рано
сутринта, какъвто е изписаният час върху приетите преводни нареждания.
Категорично е установено, че на посочената дата са извършени 5 тегления на
суми от банкомат, като независимо дали е станало рано сутринта или няколко часа
след това, то и в двата случая е преди установената по делото среща между
страните за предаване на сумата. Без значение е и фактът, че сумите, теглени от
банкомат, не са от личната сметка на ответницата, а от дружествената такава.
Посочи се по-горе, че след служебно извършена справка е установено, че С. С. е
управител и съдружник в „Т“ ООД, като въпросът дали е използвала собствени
средства или такива на управляваната от нея компания, за да заплаща дължимите
суми по съдебни дела, е въпрос, касаещ вътрешните отношения между
физическото лице С. и дружеството, от чиято сметка са теглени средствата.
От приетото по делото заключение на изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като пълна и обективна, се установява, че
разкритата на името на ищеца банкова сметка в „Юробанк България“ АД в
4
началото на 21.03.2017 г. имала наличност от 6,50 лева, като в същия ден е
захранена с две суми: постъпила сума от друга сметка с титуляр Ч. Д. в размер на
3028,25 лв. и постъпила сума от трето лице /клиент/ в размер на 3530,00 лв. В
същия ден били извършени няколко плащания, едно от които е процесното в
размер на 3911,66 лева – държавна такса, платена по сметка на АС - София.
Установява се още от експертното заключение, че разкритата на името на ищеца
банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД в началото на 07.06.2017 г.
имала наличност от 4,11 лева, като в същия ден е захранена чрез вноска на каса в
размер на 6410 лева с основание „захранване на сметка“. В същия ден било
извършено едно плащане по сметка на АС - София в размер на 6404,90 лева –
възнаграждение за особен представител. Изводите на вещото лице съответстват
на приетите по делото извлечения на сметки.
Ищецът е направил възражение, че не той е направил вноската на каса на
07.06.2017 г. Видно от представеното извлечение от сметката на ищеца, разкрита в
„Първа инвестиционна банка“ АД, действително се установява, че сумата от 6410
лева е внесена на каса от трето лице – Т СП. Ищецът не навежда твърдения в
какво качество това лице е внесло сумата, но видно от приетото извлечение за
съответния период, Теодора Проданова е оперирала неколкократно с банковата
сметка, разкрита на името на ищеца Д., като включително е извършвала
вътрешнобанкови и други преводи. Ето защо се налага извод, че същата е била
упълномощена да извършва тези действия, а не е била клиент на адв. Д., която да е
погасила свое задължение към него на процесната дата чрез вноска на каса. Освен
това не без значение е и размерът на внесената на каса сума, която е само с 5 лева
повече, отколкото дължимото възнаграждение за особен представител, преведено
в същия ден, поради което следва да се отчете, че сумата е внесена именно за
покриване на този разход.
Прави впечатление последователността - от една страна на теглените от С. С.
суми в дните преди 21.03.2017 г. /1700 лева на 08.03.2017 г. и 2500 лева на
20.03.2017 г./ и преди 07.06.2017 г. /1200 лева на 07.06.2017 г., 400 лева на
02.05.2017 г., 2000 лева на 15.05.2017 г., както и получени дивиденти от 17 100
лева на 21.04.2017 г. и на 22.05.2017 г./, и от друга – захранването на сметките на
адв. Д. в дните, в които е извършвал процесните преводи към АС – София.
Като се вземат предвид освен това събраните гласни доказтелствени средства
за предаването на суми на адв. Д. през м. март и м. юни 2017 г., като същите се
разгледат в тяхната взаимовръзка, логическа последователност и обусловеност с
останалите събрани доказателства /доказани тегления на суми непосредствено
преди процесните преводи, захранване на сметките на ищеца непосредствено
преди процесните преводи/, съдът намира, че ответницата проведе насрещно
доказване, че тя е предавала на ищеца дължимите суми за заплащане на държавна
такса и възнаграждение за особен представител, които впоследствие са били
преведени от адв. Д. по сметка на АС – София.
Поради изложеното съдът намира, че не се доказа имуществено разместване,
при което ответницата да се е обогатила за сметка на ищеца с процесните суми.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава – отправена и получена от ответника покана за заплащане на
5
процесните суми. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете
след получаване на поканата.
Съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, поради което като
неоснователен следва да се отхвърли и акцесорният иск за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за
ответницата. Същата е представила доказателство за заплатено възнаграждение за
вещо лице в размер на 280 лева и за заплатено адв. възнаграждение в размер на
1800 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
адв. възнаграждение, което е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. на ВАдС, дължимото минимално възнаграждение, изчислено върху
частичния размер на предявените искове, възлиза на 1300 лева. Отделно съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от наредбата, предвиждащо допълнително
възнаграждение в размер на 250 лева, тъй като по делото са проведени три
открити съдебни заседания. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което възнаграждението следва да бъде намалено до
предвидения минимум от 1550 лева. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответницата сумата от общо 1830 лева разноски по
делото.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ч. Н. Д., ЕГН ********** против С. Т. С., ЕГН
********** искове, както следва:
- по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10000 лева /десет хиляди лева/, включваща
сумите от: 3911,66 лв., представляваща плащане, направено с платежно нареждане
от 21.03.2017 г. и сумата от 6088,34 лв., представляваща част от платената сума с
платежно нареждане от 07.06.2017 г., предявен като частичен иск от общо
претендирана главница в размер на 24543,76 лева /двадесет и четири хиляди
петстотин четиридесет и три лева и 76 стотинки/, представляваща сума, с която
ответницата се е обогатила за сметка на ищеца в периода от 10.04.2014 г. до
07.06.2017 г. във връзка със заплатени държавни такси и разноски за особен
представител по съдебни дела, по които страна е била ответницата С. С. и за които
тя е била задължено да ги заплати лице, а именно: на 10.04.2014 г. по сметка на
СГС заплатена държавна такса в размер на 7823,20 лв., на 09.10.2014 г. заплатена
сума от 6404,90 лв. депозит за особен представител, на 21.03.2017 г. по сметка на
АС - София заплатена държавна такса за обжалване на решението на
първоинстанционния съд в размер на 3911,66 лева, както и на 07.06.2017 г.
заплатена сума по сметка на АС – София за депозит за особен представител в
размер на 6404 лева;
- по чл. 86 ЗЗД за сумата от 300 лева /триста лева/, включваща сумата от 150
лева върху вземането от 3911,66 лева и сумата от 150 лева върху вземането от
6088,34 лева, предявен като частичен иск от общо претендирана лихва в размер на
2249,93 лева /две хиляди двеста четиридесет и девет лева и 93 стотинки/,
представляваща лихва за забава в периода от 23.10.2020 г. до 14.09.2021 г. върху
сумата от 24543,76 лева.
6
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Ч. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на
С. Т. С., ЕГН ********** сумата от 1850 лева /хиляда осемстотин и петдесет
лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7