Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативният
специализиран наказателен съд, втори въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на осми юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
в
присъствието на секретаря Калина Христова
с участието на прокурора Емилия Пашалиева
разгледа
докладвано от съдията Росенова в.н.о.х.д № 253 по описа на АСНС за 2020г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по
протест на СП против присъда №
9 от 7.02.2020г. по н.о.х.д.№ 1073/2019 г., на Специализираният
наказателен съд , 15
състав.
С
присъдата: Подс.Р.Б.Р.,П.Б.Ц. и Х.М.Й. са
признати за невиновни по обвинение за престъпление по чл. 321 ал.3 т.2
вр. ал.2 НК и на основание чл. 30 НПК са
оправдани .
На основание чл. 190 ал.1 НПК съдът е постановил разноските по делото в
размер на 5609.57 лв. да останат за
сметка на държавата.
Приобщените по делото, като веществените
доказателства, металдетектор и приспособления към тях/антени ,батерии
,накрайници и кабели , е постановил да бъдат
изпратени на Министерство на културата,отдел „Инспекторат“ , на
основание чл. 219 ал.1 и ал.2 на Закон за културното наследство.
Веществените доказателства приложени по
делото : мобилни телефони,сим карти , компютри,флашпамети, сидита , фотоснимки,таблет
и монети, е постановил да бъдат върнати
на лицата,от които са иззети ,след влизане на присъдата в сила..
В
основен и допълнителен протест Специализираната Прокуратура оспорва присъдата
като неправилна. В протестът се поддържа, че приетата за установена фактическа
обстановка е идентична с тази описана в обвинителният акт. Тя се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели от съда,обясненията на подсъдимите,писмените
доказателства и приетите технически, археологическа и нумизматична експертизи по
делото.Прокурорът приема,че правилно са оценени
показанията на свидетелите, писмените
доказателства и заключенията по приетите
експертизи по делото.Неправилно , според прокурора, съдът не е кредитирал показанията
на св. И.Т.и А.М..Тези свидетелите са работили по делото и макар да не
възпроизвеждат лични възприятия относими към предмета на доказване, те възпроизвеждат
факти получени от експлоатираните
СРС и информация получена с други оперативни способи. Прокурорът намира
изводите на съда за множество нарушения
на ЗСРС и НПК,поради което доказателствата събрани с тях за лишени от доказателствена стойност за неправилни.Прави
собствен анализ на показанията на свидетелите, за които счита ,че се подкрепят
от иззетите веществени доказателства и са в съответствие с обясненията на
подсъдимите .
По
изложените доводи прокурорът намира, че извода на съда за несъставомерност на
престъплението по чл. 321 ал.3 вр. ал.2 НК
по отношение на тримата подсъдими от обективна и субективна страна за неправилен.
В
заключение предлага,на основание чл. 318 ал.2 НПК и чл. 334 ал.1 т.2 НПК, да
бъде отменена присъдата и постановена
нова, с която подсъдимите да бъдат
признати за виновни по предявеното им
обвинение за престъпление по чл. 321 ал.3т.2 вр.ал.2 НК и им бъде наложено „съответно „ наказание.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция подсъдимите редовно призовани
се явяват лично и със защитниците си .
Прокурорът поддържа основния и допълнителен протест, в едно с изложените
мотиви в него. Предлага на въззивната
инстанция да отмени присъдата и постанови нова ,с която да признае тримата
подсъдими за виновни като им наложи съответни наказания съобразно принципите за
справедливост.
Защитата на подс.Р.Р. моли да бъде
постановено решение, с което на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 НПК, да бъде
потвърдена оправдателната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована.
Подс. Р. не желае да допълни своя адвокат . В
последна дума подс. Р. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.
Защитниците на подс. П.Ц. молят присъдата да
бъде потвърдена като правилна и обоснована.Считат изводите на решаващия съд, че
не са осъществени от обективна и субективна страна признаците на
инкриминираното престъпление по чл. 321 НК за правилни. Това е така, защото по
делото няма доказателства за трайно сдружение,организираност или уговорки между
подсъдимите.Защитниците правят анализ на различните доказателствени средства и на
този извършен от първоинстанционния съд за да обосноват изводите си за
обоснованост на присъдата. Молят да бъде
потвърдена оправдателната присъда.
Подс.Ц.
отказва да допълни своите защитници .В последната си дума моли да бъде
потвърдена оправдателната присъда.
Защитата
на подс. Х.Й. посочва, че няма основания за изменение или отмяна на атакуваната
първоинстанционната присъда.В проведеното съдебно и досъдебно производство не
са събрани доказателства, които да обосноват обвинението за извършено
престъпление по чл. 321 НК.Обосновано решаващият съд е приел отсъствие на доказателства
в подкрепа на обвинението.Проверените и
събрани доказателства не са достатъчни за да покрият изискванията на
материалния закон за постановяване на
осъдителна присъда.По време на проведения процес подс. Й. се е защитавал срещу
предположения и съждения, а не срещу конкретни факти уличаващи го в извършване
на престъпление по повдигнатото му обвинение.
Подс. Х.Й. не желае да допълни становището на
защитата си.В последната си дума моли да бъде потвърдена оправдателната присъда
Въззивният
съд като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и провери
изцяло съдебния акт намери за установено
следното:
Протестът е необоснован и неоснователен. В
него се поддържа : „..,че установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка се припокрива изцяло с изложената в обвинителния акт на СП и се
обосновава от обясненията на подс. Р. ,Ц. и Й. .„, след което се изброяват всички проверени от съда доказателства- л.2 на допълнение към протест.Тези аргументи
са необосновани, защото не отговарят на съдържанието на обвинителния акт. В
него не са посочени конкретни факти и обстоятелства,които да очертават
предмета на доказване в хода на съдебното следствие.В обстоятелствената
част на обвинителния акт от л.2 до л.5 са описани неконкретизирани ,общи
,обстоятелства , които не водят до изясняване предмета на доказване , съгласно
изискванията на .чл.102 т.1 НПК.Като трябва да се подчертае ,че в посочената
част на процесуалния документ на СП се съдържат обилни данни за „други
обстоятелства“ от посочените в т.3 на чл.102.Единственият факт относим към
предмета на делото е извода за това ,че „престъпното сдружение било до 4.05.2017 г ,когато били разкрити от
органите на МВР“.В останалата част обвинителния акт съдържа теоретични постановки за понятие „организирана престъпна
група „ по смисъла на чл.93 т.20 НК.„В
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително
трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му „
се посочва в ТР 2/2002 г. на ОСНК
на ВКС , в т.4.2.Съдът в рамките на своите правомощия е изяснил всички факти и
обстоятелства по делото и законосъобразно е приел, че няма достатъчно
доказателства за участие на тримата подсъдими в организирано престъпно
сдружение. От друга страна изброяването на
проверените и приети от съда
доказателства по същество не оспорват изводите на съда,а са използвани за собствена интерпретация
,различна от тази на съда ,от държавното обвинение , която не съответства на
действителното им съдържание. По отношение на
възраженията направени в протеста ,че съда „неправилно не цени
показанията на свидетелите И.Т. и А. М. „ те са изцяло неоснователни.На л. 211 в
мотивите съда е изложил обстойни аргументи,след като е изслушал свидетелите, защо
не цени техните показания.Това е така защото, „...не съдържат твърдения за
конкретни факти и обстоятелства ,свързани с действията на подсъдимите, представляват
мнението им за претендирани връзки и отношения между различни лица, но в период
предхождащ инкриминирания с обвинителния акт.“Тези изводи на решаващия съд са
правилни и почиващи на изискванията за изясняване на факти, които имат
отношение към предмета на доказване по делото. Необоснован е довода, за
неправилни изводи на съда за допуснати
нарушения на законите – НПК и ЗСРС при експлоатиране на СРС,които са приложени по делото.Правилни и обосновани са
изводите на съда л.212 – л. 214 по отношение на допуснатите нарушения на
правоимащите институции да издават
разрешение за използването на СРС, с които да събират веществени
доказателствени средства по законосъобразен начин за бъдат използвани при изграждането на
фактическите изводи на съда.Законосъобразен е извода на съда и по отношение на
констатираното нарушение на чл. 177ал.3 НПК за това, че не са били приобщени по
съответния ред, от двете прокуратури,
работили по настоящето дело.Фактите,на които се позовал съда, следват точно и
коректно хронологията на извършените действия по приложените писмените материали, които се съдържат в трите
тома класифицирана информация , обособени в
секретни томове.Въз основа на посочените съображения въззивния съд
приема ,че протеста е неоснователен.
Присъдата е правилна, обоснована и
законосъобразна.Въз основа на събраните и проверени доказателства по делото,
както следва :показанията на свидетелите И.Т., А.М.,Д.Р.,М.И., П.П., А.А.,Б.Ч.,
В.С., свидетел с тайна самоличност № 239 , заключенията по приетите, след
изслушване на вещите лица,технически, археологическа
и нумизматична, експертизи, приобщените писмени и веществени доказателства, съдът
е приел следната фактическа обстановка:
Подс. Р.Р. и П.Ц. живеели на съседни улици в
с. Ц.Л.,общ. Д. Те били в приятелски отношения.
Подс.Ц. бил член на нумизматичното дружество в
гр. Варна в периода от 1998 г до 2006 г., защото имал интереси в областта на
нумизматиката. Подс.Ц. в периода на членуване в нумизматичното дружество и до
2016 г. извършвал дейности по откриване,съхранение
и отчуждаване на антични монети,които дейности били в нарушение на Закона за
културното наследство.При осъществяване
на тази дейност контактувал със св. П., като
в периода 2010- 2011г. търсил помощ за продажба
на антични монети на лица от гр.
Казанлък.През 2016г. от св. П. искал да получи повече информация за техническите
характеристики на различни металдетектори използвани за откриване на антични
монети .
Подсъдимият
Р. имал магазин за продажба на мебели „втора употреба” в гр. Габрово,които внасял от чужбина.През 2014г. подс.Р. имал финансови затруднения и предложил на
подс. Х.Й. съвместно да се занимават с продажба на мебели от чужбина. Подс. Й. се
съгласил и дори осигурил финансиране на съвместната им дейност.Двамата подсъдими
започнали заедно да пътуват до Германия и Холандия, от където купували
употребявани мебели, превозвали ги в България и
ги продавали в магазина на подс. Р..Подс. Р. в този период започнал да
пренася през границата на страната неистински банкноти в евро като ги
разпространявал в държавите, които
посещавал.На 16.03.2015 г. подс.Р. и подс. Й. били задържани в Германия при
разпространение на неистински банкноти. Подс.Х.Й. бил освободен незабавно, но
подс.Р.Р. останал задържан до 16.05.2015 г.След като бил освободен той се
завърнал в България. В периода септември – октомври 2015 г. подсъдимите Р. и Й.
не успели до подновят бизнеса с търговия на мебели. Между двамата подсъдими
възникнали противоречия и конфликти, което било причина да преустановят взаимоотношенията
си.
В
периода на съвместната им дейност двамата подсъдими освен със законен бизнес се
занимавали с издирване , изкопаване , съхраняване и отчуждаване на различни
вещи с историческа и културна стойност, но в нарушение на Закона за културното
наследство. За тази си дейност подсъдимите ползвали технически средства - металотърсачи
за обследване на земни площи и различни терени. По повод същата подс. Р.
контактувал с лица, които се занимали с „иманярство „ и можели да му дадат информация
за местата, където има подобни предмети, или с лица притежаващи металдетектори
с по- добри технически качества. Подс. Р. участвал с такива лица в дейности по
откриване на антични предмети.
По този повод на неустановена дата през есента
на 2014 г с подс.Р. се свързал св. А.и го посетил в гр. Габрово. Св.А.
предложил на подс. Р. да посетят и обследват терен в землището на крепостта „У.”,
област К. Свидетелят разполагал със скица и знаел, че там се намират монети, но
нямал металотърсач. Подс.Р. се съгласил и с две неустановени лица, в
неустановено време, заминал за с.Я, общ.Д. при св.А. Подс.Р. носел металдетектор. Подс.Р., неустановените лица и
св. А. отишли в района на крепостта „У”. С металотърсача на подс.Р. извършили
обследване на района, но не открили нищо и се
разделили. В ранната пролет на 2015 г., но на неустановена по делото
дата , св. Д.Р. отишъл в гр. Г., където се срещнал в магазина за мебели, с подс. Р. и Й..Св. Р. казал на подсъдимите, че
разполага с металдетектор, който различава цветните от черните метали в земята.
Подс. Р. казал на св. Р.,че има карта с отбелязано„ заровено златно имане„.Подс.
Р. предложил на св.Р. да отидат и да изследват
този терен. Двамата подсъдими и свидетеля, с автомобила на подс. Р.,отишли на
неустановено място в района на гр. Г. Св.Р. направил обследване с апарата, но
не открил нищо. Подс.Й. казал на свидетеля ,че „златото” е на дълбоко и затова
апарата не го е отчел. Подсъдимите предложили на свидетеля да отидат на друго
място до могила в района на гр. Д. Тримата отишли до това място,където св. Р. направил
обследване. Подсъдимите обяснили на свидетеля, че под могилата има тунел водещ до
„имане”. Свидетелят не се съгласил да извършва изследване с металотърсача на по
дълбоко като обяснил, че този уред улавя вещи намиращи се до дълбочина от 1-1.20 метра. Според свидетеля ако имал вещи
под могилата те се намират на по – голяма дълбочина. След това тримата отишли в
дома на подс. Р. ***. В проведените разговори подс.Р. казал на св.Р.,че има
пазар за такива вещи, а той има контакти ,чрез които може да организира
продажбата им. Тримата се разделили с уговорката да посетят и други места, които да изследват.
През
есента на 2015 г. св. Р.провел няколко разговора по телефона с подс.Р. с предложения да извършват изследване
на различни места. Подс.Р. отказал като обяснил,че е бил задържан
в Германия, наскоро е освободен, но се е отказал от издирване на „имане„ , защото полицията го следи.
От приетите, след изслушване на вещите лица,
експертизи се установява следното :
От археологическата и нумизматична експертиза
т.12л.1 се установява,че изследваните предмети ,които са били иззетите от подс.Р.,
Ц. и други лица,не представляват движими културни ценности.Представените
веществени доказателства монети /предмети
не представляват движими археологични обекти по смисъла на ЗКН .За всеки от
представените и изследвани обекти е посочено по отделно дали е автентичен.Никой
от предоставените монети /предмети не са движима културна ценност и движим архитектурен археологически обект по смисъла на закона. Най
– общо може да се определи, че те произхождат от територията на Р.България,без
да може да се локализира район от нея. Предоставените материали не са движими
културни ценности и такива археологически обекти и не могат да бъдат свързани с с недвижим археологически обект. За всеки
обект е определена неговата конкретна оценка в български левове към момента на
извършване на деянието. Тъй като обектите
не представляват такива по смисъла на ЗКН за всеки един от тях е направено, доколкото е
възможно, съответната научна идентификация
и датировка. Общата сума на всички описани материали е 56.20 лв.
От
техническите експертизи т. 12 л.5 , л.14, л.38, л.53, л.81, л.91 и л.117 и
в т. 9 л.1 се установява ,че в
електронните устройства се съдържа информация на вещи с възможно
културно или историческо значение
на местности и хора.Съдържащата се информация , а именно снимки, са били
създадени в период, които предхожда инкриминирания по делото. Предмет на
изследване не са били вещите, защото не са били налични .
При правилно установена фактическа обстановка,
въз основа на проверените доказателства от решаващия съд, са направени обосновани изводите ,че от обективна
и субективна страна, не са налице
безспорни и категорични доказателства подсъдимите да са извършили
престъплението по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК, за времето от 2.12.2015 г до
4.05.2017 г, в гр. Г.,Д.,Т. и гр. К. Правилно и на основание чл. 304 НПК
подсъдимите са оправдани.
Правилни са действията на решаващия съд, с
които е изпратил , на основание чл. 219 ал.1 ЗКН , вещите подлежащи на
регистриране ,в Министерството на културата.
При извършената служебна проверка на присъдата
съдът не намери нарушения , които да са
основание за изменение или отмяна на присъдата.
Водим от горното, и на основание чл. 338 НПК,
Апелативният специализиран наказателен съд, втори въззивен състав
Р Е Ш
И:
Потвърждава присъда № 9 от
7.02.2020 г., на СНС, 15 състав , по н.о.х.д № 1073/2019г.
Решението
подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд на Република България
в 15-дневен срок от уведомяване на страните
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.