РЕШЕНИЕ
№ 1064
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501178 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на В. В. Х.,ЕГН-********** чрез назначения му
особен представител адв.Г.К. против решение № 260226/23.03.2022г.,постановено по гр.д.
№ 15428/20г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.,с което е осъден В. В. Х. да заплати на
„Кредитреформ България” ЕООД,ЕИК-********* следните суми на основание договор за
кредит № ***: 1000лв.непогасена главница,ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба- 23.11.2020г.до окончателно изплащане на вземането, и
197,52лв.обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 24.11.2018 до
03.11.2020г.
В жалбата се излагат съображения за твърдяната неправилност и необоснованост на
решението.Иска се отмяната му и постановяване на друго,с което да се отхвърлят
предявените искове.Не се ангажират доказателства.
Въззиваемата страна- „Кредитреформ България” ЕООД,ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление София,район Красно село,ул.Шандор Петьофи № 10 чрез
пълномощника си юрск.И. Т. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба
по съображения,изложени в писмен отговор.Иска потвърждаване на атакуваното
решение.Не ангажира доказателства.Претендира разноски по делото за
юрск.възнаграждение в размер на 300лв.
1
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения
срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от
„Кредитреформ България”ЕООД против В. В. Х. искове с правно основание чл.240 от
ЗЗД,чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.6 от ЗПФУР,при условията на евентуалност е предявен и иск
по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява,че между ответника и трето на
спора лице- „4финанс“ ЕООД,опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус“ е сключен договор за кредит № *** на 31.12.15г.по реда на чл.6 от ЗПФУР,по
силата на който ответникът е получил сума в размер на 700 лв.,която трябвало да бъде
върната за период от 30 дни - с крайна падежна дата 30.01.2016г.,заедно с договорна лихва
от 23,58лв.и такса за експресно разглеждане в размер на 144,42лв.Сумата е отпусната на
31.12.2015г.чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД съобразно желанието на
ответника.
На 05.01.2016г.и доколкото това се позволява от ОУ между страните,Х. поискал и
получил допълнителен заем от още 300лв., които се задължил да върне с лихва и
допълнителна такса за разглеждане на кандидатурата до крайната падежна дата по
договора-30.01.16г.На датата на падежа не е последвало заплащане,като ответникът е
изпаднал в забава,а „4финанс“ ЕООД е започнало да начислява в негова тежест
договореното обезщетение за забава (наказателна лихва върху непогасената
главница).Видно е,че кредитодателят е изпратил на длъжника три броя напомнителни
писма до посочения от него в договора адрес,но плащане не е последвало.
От представения по делото договор за цесия от 23.11.18г.и приложението към него се
установява,че кредитодателят е прехвърлил на „Кредитреформ България” ЕООД вземането
си по договор № *** при следните размери : главница – 1000лв., лихва за забава –
1439,20лв.; такса експресно разглеждане – 200,63лв.; договорна лихва за срока на договора
— 31,99лв.и отписани такси за събиране (стойността на изпратените писма) —
30лв.Претендира се само главницата от 1000лв.и мораторната лихва в размер на 197,52лв.за
периода 24.11.18г.-03.11.20г.Не са събрани доказателства за заплащане на задължението.
Възраженията на ответника и пред първата инстанция,и във въззивната жалба касаят
два основни момента: недоказаност по безспорен начин,че именно ответникът е сключил
договора за кредит и допълнението към него при условията на ЗЕДЕП(сега ЗЕДЕУУ),като се
твърди,че не са събрани доказателства кое е лицето ползвател на посочените при
кандидатстването за кредит от разстояние телефонен номер и имейл адрес,ползвало
посочените IP адреси,т.е.че всяко трето лице,притежаващо личните данни на ответника
можело да създаде профил на негово име,да кандидатства и да вземе кредит; не се
доказвало по безспорен начин и че ответникът е усвоил сумите по сключените договори за
кредит.
2
По делото са представени писмени доказателства и са изготвени и приети две
съдебни експертизи-техническа и счетоводна.
Според вещото лице по ССЕ в счетоводството на третото лице „ИзиПей „ АД има
данни за плащане на двете суми ( от 700лв.и от 300лв.) в полза на Х.,като плащанията са
осчетоводени на датите на сключването на отделните договори.
От заключението на СТЕ пък се установява,че ответникът е подписал електронно
заявката–договор в електронната страница на „Вивус“,а „4финанс“ ЕООД е превело
одобрените суми по двата договора,като в основанието за превода е записан № на кредита и
ЕГН на кредитополучателя.
Районният съд е уважил исковете,като е приел,че между страните има договор и за Х.
е възникнало облигацинното задължение да плати главницата и лихвата–обезщетение за
забава.Прието е,че договорът е сключен чрез електронни средства за комуникация от
страните-ответникът е натиснал бутона „подпиши“ в електронната заявка,като тя е била
одобрена от кредитодателя (съгласно СТЕ).На следващо място районният съд е приел,че
договорът за заем е реален,а предаването на двете суми личи от изходящите от третото лице
„Изи Пей“ писма и извлечения от счетоводните записи на л.118-121 от
първоинстанционното дело.Тези две извлечения са изходящи от трето на спора лице
документи и затова записаното в тях,че сумите са осчетоводени като преведени на
ответника – не можело да бъде отречено само заради вида на документа.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първостепенния
съд.Несъстоятелни са доводите на ответника-жалбоподател,че не се доказва именно той да е
подписал сключеният при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП договор за кредит и неговото
допълнение.От ССЕ и цитираните извлечения,находящи се на л.120 и 121 от
първоинст.дело е видно,че кредитодателят е предоставил на два пъти на ответника суми –
700лв.(на 31.12.15г.)и 300лв.(на 05.01.16г.)чрез „Изипей“АД,като от извлеченията е
видно,че изпратените от кредитодателя суми съвпадат като размер и дата на изпращане с
размера и датите на сключване на договора за кредит и допълнението към него.Освен това е
посочено и ЕГН на лицето,адресат на паричния превод и това ЕГН съвпада с ЕГН на
ответника.Дори и да се приеме,че не той е подписал електронно заявката-договор,то друго
лице не би могло да получи сумата по кредита от каса на „Изипей“,тъй като на
получаването лицето следва да присъства физически и да се легитимира с документи за
самоличност.
В тази връзка въззивният съд намира,че се доказва също и усвояването на кредита от
ответника,доколкото това се установява от ССЕ,(че сумите са осчетоводени като преведени
на ответника),и от приложените извлечения за движението на сумите от „4финанс“ ЕООД в
полза на Х..
По изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира,че районният съд
е стигнал до правилни изводи,които е мотивирал и които се споделят и от въззивния
съд,поради което е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се
3
потвърди.
Разноски с оглед изхода на спора се дължат от жалбоподателя на въззиваемата
страна.Същите са за юрск.възнаграждение в размер на 150лв. и 300лв.за особен
представител на жалбоподателя.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260226/23.03.2022г.,постановено по гр.д.№
15428/20г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.
ОСЪЖДА В. В. Х.,ЕГН-********** от гр.Пловдив, да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД,ЕИК-*********,със седалище гр.София сумата от 450(четиристотин и
петдесет)лв. разноски пред въззивната инстанция за юрск.възнаграждение и възнаграждение
за особен представител.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4