Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 09.11.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на седми
октомври две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 794/2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Н.К.З., ЕГН **********,
и М.К.З., ЕГН **********,***, против И.С.Г. ***, ЕГН **********. Предявеният иск е с правно основание по чл. 108 от Закона за
собствеността (ЗС). Ищците твърдят, че по наследство са
собственици на поземлен имот с идентификатор 06272.102.9 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 934/18.12.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър (АГКК), находящ се в с. Б., общ. С., м. „…”, с площ от 1539 кв.м. Ответникът е
заградил част този имот - с площ от 678 кв.м., като въпросната част е показана
на комбинирната схема приложена към делото. В открито
съдебно заседание проведено на 07.10.2020 г. ищците допълнително
индивидуализират спорното право по скицата на вещото лице - приложение № 1, а
именно претенцията им е за частта, заключена между цифрите 1, 2, 16, 6, 5, 7, 10, 15, 1. Ищците искат от съда да приеме за установено спрямо ответника, че Н.З. и М.З.
са собственици на спорните 678 кв.м., като И.Г. бъде осъден да им предаде
владението. В условията на евентуалност се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника за в бъдеще да се въздържа от каквито и да е действия
свързани с влизане в процесния имот и неговото ползване, което е квалифицирано
като иск по чл. 109, ал. 1 ЗС. Ищците се легитимират като собственици с
констативен нотариален акт от 2015 г., издаден въз основа на решение Общинска
служба по Земеделие Своге (ОСЗ), както и с влязло в законна сила съдебно решение от 1992 г.
От страна на ответника е подаден писмен отговор. Представен е договор за
дарение на недвижим имот от 1985 г., по силата на който И.Г. е придобил правото
на собственост върху дворно място с площ от 400 кв.м., заедно с едноетажна
паянтова къща с площ от 40 кв.м. Посочва се, че този имот никога не е бил
обобществяван, а имотът на който ищците твърдят, че са собственици е
възстановен с решение на Общинска служба „Земеделие”. Ответникът твърди, че както той - след 1985 г., така и неговия
наследодател - преди тази година, са владели имота.
Фактологията описана в исковата молба и в
отговора е следната :
През 1989 г., преди възстановяването на земеделските земи, И.С.Г. е предявил иск по чл. 108 ЗС срещу наследодателя на ответниците. Делото е
за правото на собственост върху имота, предмет на договора за дарение от
01.07.1985 г. Със съдебно решение влязло в сила на 04.03.1992 г. искът е
отхвърлен. По този начин със силата на
пресъдено нещо в отношенията между страните по делото е прието, че към датата
04.03.1992 г. И.Г. не е собственик на
имота, с който е бил надарен през 1985 г. Правилната година на номера на делото
е 1991 г., т.е. делото е № 1426 по описа за 1991 г. на Софийския окръжен съд, а
не 1992 г. както е посочено в самото решение, което е видно и от писмото на
съдията във въззивния съд, а и като се съпоставят датите на постановяване на
решението и номера на делото и решението на Върховния касационен съд приложено
към отговора. От предвидената в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) сила на пресъдено нещо следва, че по
настоящото дело могат да се обсъждат само факти и обстоятелства случили се след
04.03.1992 г. В отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение,
че е придобил правото на собственост върху имота по давност – за периода след
04.03.1992 г. Напротив, той настоява, че е собственик по силата на договора за
дарение, сключването на който предхожда влизането в сила на съдебното решение и
за който договор за дарение е прието в съдебното решение от 1992 г., че той не
е породил вещно-правни последици, включително в мотивите му е прието, че
наследодателят на Г. изобщо не е упражнявал фактическа власт върху имота към
1978 г., когато е признат за собственик. Приложените към
отговора съдебни решения са по Закона за отговорността на държавата за вреди
причинени на гражданите (ЗОДВПГ) и са относими към настоящото дело само дотолкова,
доколкото в тях са налични данни относно това, кой е упражнявал фактическа
власт върху спорния имот през годините. Посоченото в тях : „Обстоятелството,
обаче, че Г. не е собственик, не обуславя правото на собственост на М. върху
имота”, касае отношенията между Община Своге и наследодателя
на ищците. В отношенията между М. и Г. действа установеното с гражданското дело
по иска за собственост, до постановяване на съдебното решение на 04.03.1992 г. Освен това в делото по ЗОДВПГ М. твърди, че е собственик на дворно място
от около 1000 кв.м., което е два пъти и половина повече от 400-те кв.м. по
отхвърления иск.
Поземлен имот 06272.102.9, област С., община С., с. Б., м. „…”, вид собственост – частна, вид територия –
земеделска, категория 10, начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя,
площ 1539 кв.м., стар номер 102009, е нанесен в кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 934/18.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК. В имота се намира и масивна жилищна сграда 06272.102.9.1 – еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 52
кв.м., която сграда според посоченото в исковата молба и уточненията към нея не
е предмет на иска. Тази сграда е означена с буква „А” на скицата на вещото – приложение № 1.
В Районен съд Своге има и второ дело между същите страни - гр.д. №
186/2019 г. То е образувано по искова молба подадена от И.С.Г. против Н.К.З.
и М.К.З.. Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно
основание по чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че е собственик на дворно място
от 400 кв.м., заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда с
площ от 40 кв.м., находящи се в с. Б. и индивидуализирани в договор за дарение
от 1985 г. Г. посочва, че е собственик на имота, като правото на собственост е
придобил по давност за периода след 1985 г. до днес. В открито съдебно заседание проведено на 07.10.2020 г. пълномощникът му
допълнително индивидуализира спорното право по скицата на вещото лице - приложение
№ 1, а именно претенцията му е за имота, заключен между цифрите 15, 16, 6, 5, 18, 8, 9, 10, 15 и сградата по буква „Б”. Иска се от съда да
признае за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на тези 400
кв.м. и на паянтовата сграда намираща се в тях. Съществуващата масивна жилищна сграда обозначена с буква „А” не е предмет на иска.
От страна на
ответника М.З. е подаден писмен отговор. Предявеният иск се оспорва като
недопустим, евентуално като неоснователен.
Съдът е приел, че
двете дела трябва да се съединят за общо разглеждане. Съображенията му са, че по
второто дело, в качеството си на ищец Г. се позовава на изтекла в негова полза
придобивна давност. По първото дело той, в качеството си на ответник, не е
направил такова възражение. Ако гр.д. № 794/2018 г. на Районен съд Своге се
реши в полза на брат и сестра З. и решението влезе в законна сила, то Г. губи
изцяло възможността да се позовава на изтекла в негова полза придобивна
давност. Ако двете дела текат паралелно може да се стигне до постановяване на
различни решения относно една и съща вещ. Поради това е прието, че двете дела
подлежат на съединяване, за да може да се реши спорът на кого принадлежи
правото на собственост и да се прекратят бъдещи спорове между страните. За
последен път между същите страни това е станало през 1992 г., когато с влязло в
сила съдебно решение е признато, че Г. не е собственик на имота. Поради това по
настоящото дело могат да се обсъждат само факти и обстоятелства случили се след
предходното съдебно решение. С определение от 03.02.2020 г. съдът е присъединил
гр.д. № 186/2019 г. по описа на РС Своге към гр.д. №
794/2018 г. по описа на същия съд за общо разглеждане
на основание чл. 213 ГПК.
По делото са събрани
писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективна и компетентно
изготвена, назначената и изслушана по делото експертиза. Пълномощниците са
представили писмени защити.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки приетите
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното :
От показанията на
свидетелите, от приложените съдебни дела, прокурорски и административни
преписки, както и от заключението на вещото лице безспорно се установява, че И.С.Г. си е
заградил и ползва имота ограден по цифри 15, 1, 2, 16, 6, 7, 17, 9, 10, 15, включително си е
изградил и вилна сграда. От цитираните по-горе доказателства и доказателствени
средства също така се установява, че независимо от съдебното решение през 1992
г. Г. е продължил да ползва въпросните 400 кв.м., като още преди посочената
година си е изградил нова двуетажна вилна сграда – правото на собственост върху
която не е предмет на делото. От съдебните решения по ЗОДВПГ и от заключението
на вещото лице е видно, че през 1989 г. на Г. е издадено строително разрешение
за сграда за сезонно ползване, въз основа на акта за дарение от 1985 г., като възползвайки
се от него той е изградил вилна сграда – означена с буква „А” на скицата. Това
означава, че още от тогава той е установил фактическа власт върху имота намиращ
се между цифрите 15,
16, 6, 5, 18, 8, 9, 10, 15, т.е. и в частта между цифрите
9, 17, 7, 5, 18, 8, 9 (зад оградата), тъй като в тази част няма и претенция от страна на З. От свидетелските показания, както и от полицейските, прокурорските и административните
преписки се вижда, че това фактическо положение продължава през годините и до
днес, като след влизане в сила на съдебното решение през
1992 г. нищо не се е променило и той е продължил да упражнява фактическа власт
върху имота в горепосочените граници. На някакъв по-късен етап Г. е заградил и частта от
имота между цифрите 1, 2, 16, 15, 1, вероятно за да има достъп до път, тъй като
всички имоти наоколо са собственост на брат и сестра З.
Обстоятелството дали сградата по буква „Б” е идентична с цитираната в договора за дарение от 1985 г. едноетажна
паянтова жилищна сграда на площ от 40 кв.м. е без
значение, тъй като по установителния иск правото на собственост се претендира
по давност, а по осъдителния иск ищците нямат претенции към тази част от имота.
Владението на частта между цифрите 15, 16, 6, 5, 18, 8, 9, 10, 15 е било
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като
своя за периода след 04.03.1992 г. до днес, докато за частта между цифрите 1, 2, 16, 15, 1 липсва елемента за своене, свидетелство за което е и обстоятелството, че Г.
няма претенция към тази част от имота. От друга страна, на брат и сестра З.,
като наследници на Н. И., с решение от 08.04.2014 г. на Общинска
служба по Земеделие Своге (ОСЗ) е възстановено правото на собственост върху
поземлен имот 06272.102.9. Имотът заключен по цифри 10, 15, 16, 6, 5, 7, 10, фактически не е бил
обобществен и е бил застроен, и то по силата на разрешение за строеж, още преди
приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Следователно в тази си част
имотът е загубил земеделския си характер и правото на собственост върху него не
е следвало да бъде възстановявано по реда на ЗСПЗЗ, още повече че към 2014 г.
правото на собственост вече е принадлежало на Г.. Частта по цифри 10, 7, 5, 18, 8, 9, 10 е част от околовръстен полигон и
е със статут на дворно място, а и не попада в поземлен имот 06272.102.9. Тази част с площ от 177 кв.м. е част от имота по
т. 2 от нотариалния акт от 2015 г., с обща площ от 613 кв.м. (177 + 436 кв.м. = 613 кв.м.)
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
От страна на Г. е предявен
установителен иск и условие за допустимост е наличието на правен интерес от
завеждането му. В случая такъв интерес спрямо З. е налице, тъй като те се
легитимират като собственици на имот, на който той твърди, че е собственик –
частта по цифри 10, 15, 16, 6, 5, 7, 10.
Относно частта по цифри 10, 7, 5, 18,
8, 9, 10, освен констативния нотариален акт – т. 2, интересът е в това, че има съдебно решение
от 1992 г. по спор между наследодателя на З. и Г., като последният твърди, че е
придобил правото на собственост по давност за периода след 1992 г.
З. също имат интерес
от осъдителния иск, тъй като част от имота, за който те смятат че е техен и се
легитимират със съответните документи, се владее от Г..
Съдът, от събраните
по делото доказателства, счита че Г. е придобил по давност за десетгодишния период
след 04.03.1992 г., частта от имота заключена между цифри 15, 16, 6, 5, 18, 8, 9, 10, 15 с площ от 400 кв.м.,
заедно с находящата с в него едноетажна
паянтова жилищна сграда. При това положение
констативния нотариален акт от 2015 г. подлежи на отмяна, в частта му относно
223 кв.м. заключени между цифрите 10, 15, 16, 6, 5, 7, 10, тъй като към датата на съставянето му правото на
собственост е принадлежало на Г.. Същото се отнася и за имота с площ от 177 кв.м. заключена
между цифрите 10, 7, 5, 18, 8, 9,
10, която част не е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, като и в
тази част констативния нотариален акт подлежи на отмяна. За този имот не става
ясно на какво основание нотариусът е приел, че З. са собственици по наследство,
тъй като по нотариалното дело има единствено удостоверение за данъчна оценка на
тяхно име. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК не овластява гражданския съд да
постанови отменяне на решението на ОСЗ от 2014 г., но го задължава да приеме,
че същото не легитимира З. като собственици на процесния имот в частта, която е
предмет на иска на Г.. Решението на ОСЗ от 1992 г. е
предварително и не възстановява право на собственост.
От друга страна Н.З.
и М.З. са собственици, по силата на решението на ОСЗ от 2014 г. и на констативния
нотариален акт от 2015 г., на имота заключен между цифри 1, 2, 16, 15, 1 с площ от 455 кв.м.
В едната си част
евентуалния иск не следва да се разглежда, а в другата си част трябва да се
отхвърли, тъй като собственик на вещта се установява, че е Г. и неговото право
не може да бъде ограничавано.
По разноските :
От пълномощниците не
са представени списъци с направени разноски. Съдът не кредитира документите
представени от адв. А. – л. 81 от делото и л. 23 от присъединеното дело, тъй
като не става ясно за кое дело/дела е заплатено посоченото там възнаграждение.
От написаното следва, че е за образуване и представителство по граждански и
изпълнителни дела, но не е посочено каква част е по настоящите дела, ако изобщо
има такава. От страна на З. са заплатени за адвокатско възнаграждение по 300
лева – л. 85 от настоящото дело и същата сума по присъединеното дело. Другите
разходи са за държавни такси и за възнаграждение на вещо лице, като според съда
на Г. те следва да се присъдят изцяло, а на З. в размер на ½ от таксите
и депозита за вещо лице, както и на З. ½ от заплатеното адвокатско
възнаграждение, според изхода от
разгледаните искове.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Признава за установено по отношение на И.С.Г. ***, ЕГН **********, че Н.К.З., ЕГН **********, и М.К.З., ЕГН **********,***, са собственици на следния недвижим имот, а именно : част от поземлен имот 06272.102.9, находящ се в с. Б., общ. С., м. „…”, нанесен в кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 934/18.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната
част е с площ от 455 кв.м. и е заключена между цифрите 1, 2,
16, 15, 1 на скицата на .. Г.Г. – Приложение 1, приподписана от
председателя на съдебния състав на 09.11.2020 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение, като осъжда И.С.Г. да предаде на Н.К.З. и М.К.З. владението върху
гореописания недвижим имот. Отхвърля иска, в частта му, в
която Н.К.З. и М.К.З. искат от съда да
признае за установено спрямо И.С.Г., че те са собственици на част от поземлен имот 06272.102.9, находящ се в с. Б., общ. С., м. „…”, нанесен в кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 934/18.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната
част е с площ от 223 кв.м. и е заключена между цифрите 10, 15, 16, 6, 5, 7, 10 на скицата на … Г.Г. – Приложение 1, приподписана от
председателя на съдебния състав на 09.11.2020 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение, както и да го осъди
да им предаде владението върху гореописания недвижим имот. Отхвърля и евентуалния иск, с
който Н.К.З. и М.К.З. искат от съда да постанови решение, с което да осъди И.С.Г. за в бъдеще
да се въздържа от каквито и да е действия свързани с влизане в горепосочения
имот с площ от 223 кв.м. и с неговото ползване.
Признава за установено по отношение на Н.К.З., ЕГН **********,
и М.К.З., ЕГН **********,***, че И.С.Г. ***, ЕГН **********, е собственик на следния
недвижим имот, а именно :
1) част от поземлен имот 06272.102.9, находящ се в с. Б., общ. С., м. „…”, нанесен в кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 934/18.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, като въпросната
част е с площ от 223 кв.м. и е заключена между цифрите 10, 15, 16, 6, 5, 7, 10 на скицата на … Г.Г. – Приложение 1, приподписана от
председателя на съдебния състав на 09.11.2020 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение, както и
2) поземлен имот (дворно място) попадащ в околовръстен строителен полигон на
мах. … на с. Б., общ. С., одобрен със Заповед № РД-02-14-165/04.09.1991 г. на
МСАБ, като въпросната част е с площ от 177 кв.м. и е
заключена между цифрите 10, 7, 5, 18, 8, 9,
10 на скицата на … Г.Г. – Приложение 1, приподписана от
председателя на съдебния състав на 09.11.2020 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение, заедно с находящата се в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 40
кв.м.,
като съдът отменя констативен нотариален акт № 44 от 01.09.2015 г.
на помощник-нотариус по заместване при нотариус № по регистъра на Нотариалната камара, в частта
му относно 223-те кв.м. по т. 1 от съдебното решение отговарящи на т. 1 от
нотариалния акт, както и относно 177-те кв.м. по т. 2 от съдебното решение отговарящо на т. 2 от нотариалния акт.
Осъжда Н.К.З. ***, ЕГН **********,
и М.К.З. ***, ЕГН **********, да заплатят на И.С.Г. ***, ЕГН **********,
направените по делото разноски за държавни такси и възнаграждение на вещо лице в
размер на 220,71 лева, като
съдът отхвърля искането за присъждане на заплатено адвокатско
възнаграждение, тъй като приема, че не е доказано такива разноски да са
направени именно по настоящото дело.
Осъжда И.С.Г. ***, ЕГН **********,
да заплати на Н.К.З. ***, ЕГН **********, и М.К.З. ***, ЕГН **********,
направените по делото разноски за държавни такси и възнаграждение на вещо лице,
според уважената част от исковете, в размер на 126,50 лева, както и да заплати на М.К.З. ***, ЕГН **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, също според уважената част от исковете.
На
страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК), а на основание чл.
115 ЗС влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :