Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 25.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 591 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.327, ал.1 ТЗ
Ищецът твърди, че
ответното дружество не е заплатило последната изравнителна вноска за цената на
имотите - предмет на Нотариален акт
№ 144, том I, peг. № 13158,
дело 33/31.10.2014 г.
При подадено от него
заявление СРС, 60-ти с-в по ч.гр.д. 47741/17 г. е издал заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист за сумата от 24 338 евро – главница и законна
лихва лихва от 14.07.2017 г.
Ответникът е подал е възражение,
с което е оспорил вземането, поради което предявява иск за установяване на задължението в размер на 16 670, 24 евро.,
както и законната лихва
Сочи, че определената
цена по нотариалния акт е 121 690 евро, от които реално са платени по фактури,
както следва:
ф-ра № 57/24.06.2014 г. за 4 850 лв.;
ф-ра № 60/2.07.2014 г. за 4 925 лв.
ф-ра № 89/1.11.2014 г. за 109 223, 32 лв.,
ф-ра № 96/1.02.2015 г. за 71 401, 50 лв.,
ф-ра № 114/23.04.2015 г. за 1.5 000 лв., или общо са
преведени 205 399, 82 лв., които се равняват на 105 019, 26 евро. Остатъкът за
плащане от цената е 16 670, 24 евро, а не 24 338 евро, за които е издаден
изпълнителния лист, като е допуснал счетоводна грешка при изчисленията.
Твърди, че
окончателното плащане е следвало да бъде сторено при получаване на разрешението
за ползване на сградата, в която се намират имотите, а такова вече е налице -
Разрешение за ползване на сградата № ДК-07-С-66/10.04.2017 г.
Вместо плащане е
получена нотариална покана на 18.07.2017 г., с която е направено изявление за
прихващане с несъществуващи вземания на ответника, както следва:
Твърдяното вземане с
което е извършено прихващане е дължима
от ищеца неустойка p. VII, т. 7.4. от предварителния договор за
покупко-продажба и строителство на недвижими имоти от 16.06.2014 г. - поради
по-късното построяване на сградата, в която се намират прехвърлените обекти на
собственост в размер на 28 232 евро.
В т. 7.7. от
предварителния договор е било предвидено, че не е дължима неустойка при
бюрократична забава на администрацията, като „ЧЕЗ Р.Б.“ АД е изрично посочено.
Твърди, в подписания с ЧЕЗ Договор
за присъединяване на обекта № ДПЕРМ
********** SAP № IB - 31 -14-40615/14.11.2014 г. - чл. 10 от него е било
предвидено, че едва 10 месеца след подписване на договора ще се издаде
разрешение за строеж за елекрозахранващото съоръжение, а видно от
съдържанието на Разрешението за ползване на сградата № ДК-07-С-66/10.04.2017
г., към него са приложени всички изискуеми от закона документи и техните
дати са такива много след датата, предвидена като крайна за построяване на
обекта. Счита, че обективно е било невъзможно да бъде спазен крайният срок.
Ответникът е твърдял и
неизпълнение на задължението по т. 4 от Нотариален акт № 144, том I, per. №
13158, дело 133/31.10.2014 г. - след издаване на разрешението за ползване за
сградата да се прехвърли правото на собственост и върху съответните идеални
части от терена.
Цената по нотариалния
акт обаче е определена единствено и само за двата магазина и съответните
идеални части от общите части на сградата и това е изрично посочено в т. 1 от
нот. акт. Правото на собственост върху
обектите, за които е определена цена, е надлежно прехвърлено.За
прехвърлянето на идеални част и от земята, представляваща прилежащ терен към
обектите по т. 1, не е определяна цена и това задължение е отделно. Не е налице
конекситет между плащането на цената по т.1 и изпълнението на задължението по
т. 4. Отделно от това неизпълнението на задължението по т. 4 към настоящия
момент се дължало и на обстоятелството ТД на НАП - София е наложило
предварителна обезпечителна мярка - възбрана - по реда на чл. 121 от ДОПК
Счита, че макар двете насрещни задължения да са уредени
в един договор, евентуалното вземане за неустойка произтича от правоотношението
за строителство, а задължението на ищеца
от правоотношение за прехвърляне право на собственост, които са отделни и
различни такива.
Моли да бъде
установено наличието на вземането за главница, както и за вземането за законна
лихва от 11.04.2017 г. до 06.10.2017 г. в размер на 1 624,44 лв.(след
искането за преминаване към установителен иск съгласно молбата )
Ответникът оспорва иска. Не оспорва
наличието на договора, но твърди, че е погасил задължението си посредством
извършване на извънсъдебно прихващане с неустойка в размер на 28 232 евро,
дължима на основание раздел VII, т. 7.4 от предварителен договор за
покупко-продажба и строителство на недвижими имоти от 16.06.2014 г., поради
късното предаване на сградата.Съгласно пункт 3 от договора е следвало да
предаде закупените от него, по силата на договора недвижими имоти не по-късно
от 30.12.2015 г.,
като евентуално прави съдебно възражение за прихващате. Възразява, че ищецът
не е изпълнил задължението си да прехвърли идеални части от терена, върху който
е била изградена сградата, като прави прави възражение за
неизпълнен договор.
Третото лице помагач на страната на
ищеца счита иска за основателен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно намиращите се
по ч.гр.д.№47741/2017 г. на СРС документи, при подадено заявление е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу "Ф."ЕООД
за сумата 24 338 евро –
главница и законна лихва лихва от
14.07.2017 г. по Нотариален акт
№ 144, том I, per. № 13158,
дело 33/31.10.2014 г.
Съобразно
представената ПДИ заповедта е била връчена на длъжника на 05.09.2017 г., като на
07.09.2017 г. той е депозирал възражение. Следователно срокът по чл.414, ал.2 ГПК(в актуалната към този момент
редакция)е спазен.
Разпореждането на
съда, съдържащо указания до заявителя, че може да предяви иск за установяване
наличието на вземането, са връчени 28.09.2017 г., като искът е предявен на
12.10.2017 г., т.е. в срока по чл.415 ГПК(в актуалната към този момент
редакция), налагащо извода за допустимост на иска.
Между страните не се спори относно наличието
на договор сключен във форма на Нотариален акт
№ 144, том I, per. № 13158,
дело 33/31.10.2014 г. Неговото
съдържание - насрещните права и задължения на страните, го определят като
комплексен, включващ елементи на покупко-продажба на недвижими имоти, за изработка - извършване на СМР и тяхното
предаване, както и предварителен договор за прехвърляне на идеални части от
поземлен имот.
Между
страните не се спори относно наличието на неизпълнение от страна на ответника
на исковата сума, представляваща част от последната 20% вноска, дължима след издаване
на Акт(обр. 15) и разрешение за ползване.
Нотариалния
акт(т.2) съдържа препращане към предварителен
договор за покупко-продажба и строителство на недвижими имоти, сключен между
същите дружества на 16.06.2014г.степента на завършеност и при сроковете и условията,
уговорени с предварителен
договор за покупко-продажба и строителство на недвижими имоти, сключен между
същите дружества на 16.06.2014г.
Съгласно Нотариален акт № 92, том VI, per.
№ 8098, дело № 976/2013 г. е предоставено право на строеж от страна на „В.***“
ЕООД на „Т.Б.“ ЕООД.
С Разрешение за строеж № строеж №
131-20.09.2013 г., издадено от Главния архитект на СО е разрешено
строителството на процесния строеж - /Жшищна сграда с магазини - 4 бр.,
кулинарен магазин, подземни гаражи, открити паркоместа и допълващо застрояване
- детски център, УПИ XV-452a, кв. 330а по плана на гр. София, м. „Бул. България
— Мотописта, СО, район Красно село“.
С Акт № 2 за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво от 14.11.2013 г. е открито
строителството на сградата.
Със Заповед № РД-09-50-854/03.11.2014 г. на Главния
архитект на СО. е допълнено разрешение на строеж за допускане на съществено
изменение на одобрения проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 и т. 7.
С Нотариалния акт № 14, том ХП, per. №
22863, дело № 1797/2015 год. е продадена Едноетажна сграда - Детски център (в
груб строеж) - допълващо застрояване, находяща се във вътрешния двор на
процесната жилшцна сграда на „В.-В.Х.“ ЕАД.
По делото е представен Акт, обр. 15 за приемане на строежа от
16.11.2015 г. от представителите на възложителя, проектанта, строителя и
строителния надзор, че строежа е изпълнен съгласно инвестиционния проект на
строежа ,/Жилищна сграда с магазини - 4 бр., кулинарен магазин, подземни
гаражи, открити паркоместа и допълващо застрояване - детски център, УПИXV-452a,
кв. 330а по плана на гр. София, м. „Бул. България - Мотописта, СО, район Красно
село“, одобрен на 01.07.2013 г. от НАГ СО с Разрешение за строеж №
131/20.09.2013 г., издадено от Главния архитект на СО, заверено, че влязло в
сила на 07.11.2013 г., Заповед № РД-09-50-854/03.11.2014 г. за допълване на
разрешение за строеж за допускане на съществено изменение на одобрения проект. В документа е вписана забележка, че не е изпълнена външната връзка на строежа с
електропреносната мрежа.
Съгласно Договор за изместване на
електрическо съоръжение, засегнато от ново строителство, ЧЕЗ Р.Б. АД е
възложило на двете фирми - „В.***“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД, да снабди „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, с разрешение за строеж на
обект „Изместване и реконструкция на входяща вентилация на втора
трансформаторна килия на ТП „Топли дол 7-9“ Д № 41-979, гр. София“, в което
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД да бъде възложен като ВЪЗЛОЖИТЕЛ на строителството, и иа извърши всички необходими строително-монтажни
работи, свързани с реконструкцията на входяща вентилация.
Със Заповед № РА51-266/22.12.2016 г. е
допълнено Разрешение за строеж № 131-20.09.2013 г. за съществените изменения
при условията на чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ на инвестиционен проект, които
касаят само допълващото застрояване - „в детския център се оформя ниша за
вентилация на съществуващия трафопост, който се намира в съседнт УПИ Тази ниша
се прегражда с нова защитни стена с граница на огнеустойчивост мин. 60 минути.
На фасадата е предвидена нова жалузийна решетка с предпазна мрежа 500/2000.“
Именно с това изменение в инвестиционния проект и последващите
строително-монтажни работи са били изпълнени условията на Договора за изместване
на електрическо съоръжение, засегнато от ново строителство, съгласно становище
на ЧЕЗ Р.Б. АД от 09.03.2016 г.
За строежа ,/Жилищни сграда с
магазини за промишлени стоки - 4 бр., помещение за кулинарен магазин с топла
кухня, подземни гаражи и паркоместа и допълващо застрояване - детски център,
сградни В и К отклонения, топлозахранване и абонатна станция на жилищната
сграда, външно електрозахранване с преоборудване на съществуващ трафопост „ул.
Борово Солун “ Д№ 41-1154 - подмяна на съществуващ
трансформатор 400 kVA/10/0,4 kV с нов 630 kVA/10/0,4 kV и кабели НН 1 kV за
жилищната сграда е
издадено Разрешение за
ползване № ДК-07-66/10.04.2017 г. на ДИСК.
За да бъде издадено горното разрешение за
ползване на строежа е следвало преди него да бъде издадено съответното
разрешение за ползване за присъединяването му към електроразпределителната
мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. В тази връзка е бил сключен Договор за присъединяване
на обекти на потребители към разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД №
**********/14.11.2014 г. (SAP № ГО931-14-40615) с двете фирми - „В.***“ ЕООД и
„Т.Б.“ ЕООД. В Раздел II Условия на присъединяване, чл. 3, ал. 1 от договора са
описани строително-монтажните работи, които е следвало да бъдат изпълнени от
страна на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД.
Въз
основа на одобрен проект за ,/Външно електрозахранване с преоборудване на съществуващ
трафопост „ул. Борово Солун
“ Д№ 41-1154 - подмяна на съществуващ трансформатор 400 kVA/10/0,4 kV с нов 630
kVA/10/0,4 kV и кабели НН 1 kV за жилищната сграда“ на 09.09.2015 г. от
Столична община, район Красно село е издадено Разрешение за строеж на
благоустройствени обекти № Б-06 от 10.09.2015 г., издадено от главния инженер
на община Красно село, влязло в сила на 28.09.2015 г.
С Констативен акт за установяване годността
за приемане на строежа - Жилищна сграда с
магазини - 4 бр., кулинарен магазин, подземни гаражи, открити паркоместа и
допълващо застрояване - детски център, УПИ ХV-452а,
кв. 330а по плана на гр. София, м. „Бул. България - Мотописта, СО, район Красно
село“ от 16.11.2015 г. (обр. 15) е констатирано, че към тази дата не е била изпълнена външната връзка на строежа с
електропреносната мрежа“.
От Акт обр. 2а, Протокол за откриване
строителна площадка и определяне на строителна линия и нива от 09.12.2015 г.
със заверка за достигнати строителни нива е видно, че строежа „Външно електрозахранване с преоборудване на съществуващ
трафопост „ул. Борово Солун“
Д№ 41-1154 - подмяна на съществуващ трансформатор 400 kVA/10/0,4 kV с нов 630
kVA/10/0,4 kV и кабели НН1 kV за жилищната сграда “ е започнат на тази дата.
За строежа ,/Външно електрозахранване с
преоборудване на съществуващ трафопост „ул. Борово Солун“ Д№ 41-1154 - подмяна на съществуващ
трансформатор 400 kVA/10/0,4 kV с нов 630 kVA/10/0,4 kV и кабели НН 1 kV за
жилищната сграда“ е изготвен Акт 15, Констативен акт за установяване годността
за приемане на строежа от 28.02.2017 г.
Строежът „Външно електрозахранване с
преоборудване на съществуващ трафопост „ул. Борово - Солун “ Д№ 41-1154 - подмяна на съществуващ
трансформатор 400 kVA/10/0,4 kV с нов 630 kVA/10/0,4 kV и кабели НН 1 kV за
жилищната сграда“ е разрешено да бъде ползван с Разрешение за ползване №
ДК-07-66/10.04.2017 г. на ДНСК, ведно със строежа - „Жилищна сграда с магазини
за промишлени стоки - 4 бр., помещение за кулинарен магазин с топла кухня,
подземни гаражи и паркоместа и допълващо застрояване - детски център, сградни
ВиК отклонения, топлозахранване и абонатни станцш на жилищната сграда. “
При така установената фактическа обстановка
съдът намери от правна страна следното:
Предмет на
заповедното производство е вземането за главница, както и за законна лихва от
14.07.2017 г.Първоначално ищецът е предявил осъдителни искове за главницата,
както и за законна лихва за забава за периода 11.04.2017 г. до 06.10.2017 г. в
размер на 1 624,44 лв. Осъдителният иск за мораторна лихва за забава
за периода от 11.04.2017 г. до
13.07.2017 г.(законната лихва по заповедта е от 14.07.2017 г., на която дата е
депозирано заявлението, явяваща се и дата на исковата молба съгласно чл.422 ГПК)
е бил допустим. Във връзка с постановеното прекратително определение от открито
съдебно заседание от 19.10.2018 г., съдът е прекратил производството, като
предвид цената му го е изпратил но родово компетентния съд - СРС. В тази част определението не е било
обжалвано и е влязло в сила.
С уточнителната си
молба от 08.03.2019 г. ищецът е заявил, че поддържа установителен иск за лихва
за забава за периода от 11.04.2017 г. до 06.10.2017 г. в размер на 1624,44 лв.
За периода 14.07.2017 г. до 06.10.2017 г., предмет на заповедното производство
и включен в заповедта за изпълнение, е налице правен интерес, като предвид че
това вземане се явява правна последица
от уважен иск за главница, цена не се сочи. В същото време за периода
11.04.2017 г. – 13.07.2017 г. е налице висящо дело по предявен осъдителет иск
за същото вземане, който предмет валидно е въведен с исковата молба. Това
налага извода за недопустимост на предявения установителен иск за установяване
на наличието на същото вземане, за същия период поради липса на правен интерес,
налагащо прекратяване на производството по делото.
При иск
за установяване наличието на вземане изходящо от облигационно правоотношение, ищецът следва да докаже
наличието на изпълнение, пораждащо твърдяното от него правото. В случая това е
точното изпълнение в количествено, качествено и времево отношение на
възложените с договора СМР, тяхното предаване, при наличие на издадено
разрешение за ползване, явяващи се предпоставка за извършване на плащането на
последната вноска.
Ответникът
не оспорва неизпълнението на паричното си задължение, като се брани с
правопрекратяващи и правоотлагащи възражения.
На първо
място следва да се разгледа възражението за неизискуемост на вземането, основано на
липса на предпоставка за плащането - не му е било предоставено
разрешение за ползване на сградата.
Пункт 6
на нотариален акт № 144, том 1, дело № 133 от 2014г. предвижда, че сумата е
зължима "при „получаване
на разрешение за ползване на сградата“.
По делото е представено
Разрешение за ползване на сградата от 10.04.2017 г., издадено от ДНСК.
Следователно възражението е неоснователно - посочената предпоставка е налице. Дори
документа да не е бил предаден на възложителя, с връчване на книжата на
ответника той е достигнал до него. При наличие на забавено изпълнение, ако то
не е безполезно за кредитора, запазил правната връзка, той дължи плащане. Дали
забавата поражда други правни последици, например обезщетения за неточно
изпълнение във времево отношение, е без занчение.
С отговора на исковата молба
ответникът е въвел правопогасяващ факт
- извършено от него извънсъдебно
прихващане с вземане за неустойка, явяващо се обезщетение за забавено
изпълниение на задълженията в частта за изработката, осъществено с нотарилна
покана, рег №4601/2017 г.
Ищецът е
оспорил погасителния ефект на прихващането,
тъй като липсва соченото от ответника пасивно вземане.
Съобразно
нормата на Чл. 103 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко
едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си.
В
случая липсва предпоставката ликвидност, тъй като вземането не е определено по
основание и размер, предвид наличието на спор относно съществуването и размера
му. Следователно погасителният ефект не е настъпил и възражението е
неоснователно.
С
допълнителния отговор на исковата молба ответникът е направил евентуално
изявление за съдебно прихващане.
Съобразно правилото на чл. 371 ГПК, възражението за
прихващане може да се направи и след срока за отговор до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага
събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във
въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени
с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение. Следователно възражението е допустимо при посочените по-горе условия.
Съобразно
чл.3 от НА, срокът за изпълнение, предаване на СМР и снабдяване с разрешение за
ползване е до 31.12.2015 г.
По
делото е представен Акт обр. №15 от 16.11.2015 г. относно извършените СМР, без изрично посочените в документа, като разрешението за ползване е от
10.04.2017 г. Следователно е налице забава по отношение на част от СМР, както и относно разрешението за ползване.
Ищецът
счита, че не носи отговорност за забавата, тъй като тя е следствие от
действията на трето лице - "ЧЕЗ Р.Б."АД, което се е снабдило с
разрешение за строеж едва на 10.09.2015 г., а не в предвидения в сключения
между тях договор 10 дн. срок. Освен това за допълнителното
застрояване, във връзка с придобито от трето лице право на соственост върху
обект изграден до фаза "груб строеж" върху същия недвижим имот, е
било издадено разрешение за строеж заедно с основното разрешение, което е довело до забава.
Видно от допълненията към разрешенията за строеж на СО от 03.11.2014 г. и 28.10.2015 г. допускането на изменение на
одобрения инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж е било предприето
по искане и на ищеца, довело и указания
за изместване на електрически съоръжения изх. № **********/09.03.2016г., и последвалите го Договор за възлагане изместването на
електрическо съоръжение, засегнато от ново строителство, изменението на
инвестиционния проект, съответно издадените разрешения. Следователно то не се дължи на обективи външни факти, а на волята на ищеца за изменение на проекта. Ответникът е предприел действия по
изпълнението,
сключвайки договор с трето
лице - "ЧЕЗ Р.Б."АД, чието неточното изпълнение не го освобождава от отговорност.
Горното
мотивира съда да приеме, че е налице забава, като съгласно раздел VII, т. 7.4 от предварителния договор,
сключен на 16.06.2014г., към който препращат клаузите на т.2 и т.3 от нотариаления акт, “Т.Б.” ЕООД следва да заплати на „Ф.“ ЕООД неустойка, в
размер на 0,05% от общата продажна цена на закупените недвижими имоти, за всеки
просрочен ден. Към 10.04.2017 г. неустойката е възлизала на 28 232 евро или 55
216,99 лв.
Тъй като
са налице предпоставките по Чл. 103 ЗЗД, то вземането на ищеца е погасено чрез
прихващане, налагащо извода за неоснователност на иска.
В тежест на
ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски за адв.
възнаграждение в размер на 1 557 лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.Б.” ЕООД, ***, чрез адв. М.Ч.,
срещу “Ф.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, чрец адв. В.Г.,***, чрез адв.В.Г. иск по чл.422 ГПК за
установяване наличието на вземане в размер на
16 670, 24 евро, заедно със законна лихва от 14.07.2017 г. до 06.10.2017
г., дължими по Нотариален акт № 144, том
I, peг. № 13158, дело 33/31.10.2014
г., по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№47741/2017 г. на СРС.
ОСЪЖАДА “Т.Б.” ЕООД, ***, чрез
адв. М.Ч., срещу “Ф.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, чрец адв. В.Г.,***, чрез адв.В.Г. сумата 1 557 лв. адв.
възнаграждение.
Връща исковата молба по отношение
на установителния иск за лихва за забава
по чл.86 ЗЗД за сумата 1 624,44 лв. за периода
11.04.2017 г. – 13.07.2017 г.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ЕООД,
ЕИК********, бул.“********
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му, а по отношение на прекратителната в 1 седм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: