Решение по дело №2243/2009 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№                  / 12.03.2010 година, гр.Хасково

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд, Десети граждански състав

на осемнадесети феруари две хиляди и десета година

в публичното заседание в следния състав:

                                                                                                Районен съдия: П. Вунов      

секретар: П.Н.

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 2243 по описа за 2009 година

 

            Производството е oбразувано по обективно съединени искове на П.М. *** с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във връзка с чл. 225, ал. 1, чл.74, ал.4, вр. ал.1 и чл.224, ал.1 от Кодекса на труда КТ/.

Ищецът твърди, че работил в ответното дружество от 10.04.1991г., като до 01.04.2007г. работел като машинен монтьор на основание трудов договор за неопределено време, от тази датата до 02.02.2009г. бил преназначен с допълнително споразумение на длъжността монтьор подръжка в спомагателно звено РМЦ, а след това и до 31.07.2009г. – като оператор помпена станция съгласно допълнително споразумение № 15/02.02.2009г. Със заповед № 37/31.07.2009г. на управителя на ответното дружество бил прекратен трудовия му договор на основание чл.71, ал.1 КТ. Сочи се още, че бил въведен в заблуждение за подписването за тези допълнителни споразумения и така било опорочено даденото от него съгласие. Като основание за сключването на допълнително споразумение № 15/02.02.2009г. били посочени взаимно изключващи се правни норми, а освен това в него не било определено трудово възнаграждение за квалификация и професионален опит. Налице била идентичност на характера и предмета на дейностите, които извършвал преди и след преназначаванията, мястото на работа не е било конкретизирано, не му били връчени длъжностни характеристики, както и уведомление по чл.63, ал.1 и 2 КТ. В исковата молба се излагат доводи относно недействителността на двете споразумения, вкл. и на клаузата за изпитателен срок във второто.  Твърди се още, че с експертно решение № 0966/24.04.2009г. на ТЕЛК за психични заболявания гр.Стара Загора на ищеца била определена 53 % трайна неработоспособност с дата на инвалидизиране 24.04.2009г., но ответното дружество не му определило подходящи условия на труд, нито пък съобразило трудовото му възнаграждение с разпоредбите на чл.320 КТ. При прекратяването на трудовия му договор работодателят разпоредил да му се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в 4 дни. Със заповед № 270/19.04.2009г. му било определено, че имал право на 13 дни отпуск по чл.172 КТ, от които бил ползвал 9 дни или според ищеца за 2009г. му било определено общо 22 дни отпуск. Този размер обаче не съответствал нито на колективния трудов договор, нито на отрасловия колективен трудов договор, както и на разпоредбата на чл.319 КТ. Иска се да бъде признато уволнението на ищеца, извършено със заповед № 37/31.07.2009г. на управителя на „В и К”ЕООД гр.Хасково, за незаконно и да се отмени, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „оператор помпена станция” и да се осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което бил останал без работа, вследствие на незаконното уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца за периода 31.07.2009г. до 31.01.2010г. в размер на 3780лв., ведно със законовата лихва от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане на дължимата сума, да му заплати и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009г. за 17 дни в размер на 450лв., ведно със законовата лихва от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на дължимата сума, както и да се обявят за недействителни клаузите за срочност на трудовия договор за длъжността „машинен монтьор поддръжка” по допълнително споразумение от 02.04.2007г. и за срок за изпитване по допълнително споразумение № 15/02.02.2009г. и да се заменят с повелителните разпоредби на закона. Претендират се и направените деловодни разноски

Ответникът чрез своя пълномощник оспорва исковете като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от трудов договор № 53 от 10.04.1991г. страните са постигнали съгласие ищецът да изпълнява длъжността машинен монтьор в район РМЦ при ответника със срок за изпитване до 10.07.1991г. На 01.07.1991г. между тях е сключен трудов договор за неопределено време за същата длъжност и е определено съответното трудово възнаграждение. Съгласно допълнително споразумение № 420/02.04.2007г., считано от 01.04.2007г. страните по делото са се споразумели ищецът да заема длъжността машинен монтьор поддръжка във „В и К” ЕООД гр.Хасково спомагателно звено – РМЦ с основно месечно трудово възнаграждение 325 лв. и допълнително възнаграждение за прослужено време 107.25 лв. С допълнително споразумение № 177/01.08.2008г., считано от 01.08.2008г. посочените възнаграждения са увеличени съответно на 440 лв. за основното и 149.60 лв. за допълнителното. В представеното по делото лично трудово досие се съдържа и молба от 30.01.2009г. на ищеца до управителя на ответното дружество, с която се иска да бъде преназначен от машинен монтьор на помпиер в район Хасково. От допълнително споразумение № 15/02.02.2009г. към трудов договор № 53/10.04.1991г. се установява, че страните са постигнали съгласие за следните изменения в посочения договор, а именно считано от 02.02.2009г. за място на работа е посочен гр.Хасково район Хасково, ищецът е назначен  от длъжността машинен монтьор поддръжка в спомагателно звено – РМЦ на длъжност оператор ПС с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 355 лв., като е предвиден изпитателен срок от 6 месеца в интерес на работодателя. Със заповед № 37/31.07.2009г. на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от същата дата на основание чл.71, ал.1 КТ. Като причина е посочено, че трудовият договор бил с изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. Заповедта е връчена на 31.07.2009г. на ищеца при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. От представените копия на част от трудовите книжки на ищеца и служебна бележка с № 1001/12.11.2009г. на Дирекция „Бюро по труда” - Хасково се установява, че след процесното прекратяване същият не е започнал работа по друго трудово правоотношение и е регистриран като безработен. Видно от експертно решение № 966/24.04.2009г. на обща ТЕЛК за психични заболявания Стара Загора ищеца е с 53 % ТНР вследствие на общо заболяване  със срок на инвалидността до 01.04.2010г., като е посочено за него са противопоказни следните условия на труд: психическо пренапрежение, тежък физичеки труд, отговорности, нощен труд, височини. Според документ за начислено трудово възнаграждение на ищеца за месец февруари 2009г. същото възлиза общо на 593.25 лв., от които 355 лв. – основно.

За изясняване на делото са назначени и изслушани в с.з. първоначална и допълнителни съдебно счетоводни експертизи, чиито заключения, съдът кредитира напълно като компетентни, обосновани и неоспорени от страните. Размерът на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ е изчислен в няколко варианта, като съдът възприема първият т.е. за 2851,32 лв., доколкото той е изчислен съобразно последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този на прекратяването. Размерът на полагащия му се платен годишен отпуск за 2009г. е 13 работни дни, от които са ползвани 9, а 4 дни са неизползвани, като съгласно ведомостта на ответника в м.07.2009г. на ищеца на изчислени и изплатени 90,19 лв. Следва да се посочи, че според заключението на в.л. този размер съответства на допълнително споразумение № 15/02.02.2009г. Вещото лице сочи и че при преназначаването на ищеца от длъжността „машинен монтьор” в „оператор помпена станция” в допълнителното споразумение не е определено допълнително възнаграждение, но във ведомостите се начислявал клас за прослужено време, съответстващо на отбелязания трудов стаж-35г. 5 м. 29 дни-124.24 лв. Ищецът не фигурирал в списъците за трудоустроени лица.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във връзка с чл.225, ал.1, чл.74, ал.4, вр. ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ и са процесуално допустими – предявени са от и срещу надлежна страна, в предвидения от закона срок, пред компетентния за това съд.

Разгледани по същество те се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят по следните съображения:

Не се спори по делото, а и от представените трудов договор № 53 от 10.04.1991г. и допълнителни споразумения се установява съществуването на трудово правоотношение между страните. До 02.02.2009г. ищецът е заемал длъжността машинен монтьор поддръжка в спомагателно звено – РМЦ, а след това е бил преназначен на длъжност оператор ПС съгласно допълнително споразумение № 15/02.02.2009г. От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства не може да се направи категоричен извод, че ищецът е бил въведен в заблуждение при сключването му. Не се спори, че споразумението е подписано лично от него и че в същото изрично е уговорен изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя. Освен това посочените в писменото становище на пълномощника му протокол от работодателя от 26.01.2009г. – без номер и дата, заповед № 26/26.01.2009г. на управителя на ответното дружество за утвърждаване на ново щатно разписание и писмо № 24/27.01.2009г. на инж.Л.Атанасова и инж.П.Петров не са представени като доказателства по делото и съответно не се намират в неговите корици. Не е налице елемент от фактическия състав на измамата, защото няма умишлено въвеждане в заблуждение. Направеното уговорка е ясна и недвусмислена и ищецът е изразил съгласие с нея. Дори да се приеме, че е налице състоянието на заблуда у ищеца, следва безспорно да се установи, че то е резултат от действията на другата страна или от трето лице, а не е породена от грешка или от небрежност. Следователно не е проведено необходимото пълно доказване на твърдените от ищеца факти и обстоятелства в тази връзка.

Следва да се отбележи и че от длъжностните характеристики за двете работи, намиращи се в трудовото досие на ищеца, приложено по настоящото производството, и без специални знания може да се установи различие в изискванията и трудовите функции за длъжностите "машинен монтьор поддръжка” и „оператор ПС”. В тази насока са и констатациите на вещото лице в представеното от него на 11.02.2010г. заключение. Доколкото целта на срока за изпитване в полза на работодателя е да направи окончателна преценка на качествата на съответния работник/служител и годността му да се справя със специфичните за длъжността функции, то назначавайки ищеца на нова длъжност, за работодателя е възникнало правото да предложи срок за изпитване, както е и в настоящия случай. В този смисъл съдът намира, че извършената промяна в трудовото правоотношение не е в нарушение на разпоредбите на чл.70 от КТ, поради което тази уговорка в допълнителното споразумение от 15/02.09.2009г. не се явява недействителна.

Освен това въпреки че действително в него не е посочено изрично вида на договора: срочен или за неопределено време, а само правната норма на чл.67 КТ, то на основание чл.67, ал. 2 КТ, следва да се счита, че е сключен за неопределен срок, при условията на чл.70, ал.1 КТ.

На следващо място напълно неоснователно е искането на ищеца за обявяванв недействителността на клаузата за срочност на трудовия договор  за длъжността „машинен монтьор поддръжка” в допълнително споразумение от 02.04.2007г., тъй като при внимателния прочит на същото се установява, че такава уговорка липсва, нещо повече в т.3 е посочено, че той е за неопределено време.

С оглед изложените по-горе съображения за валидност на уговорената в допълнително споразумение № 15/02.02.2009г. клауза за изпитване в ползва на работодателя за срок от 6 месеца, както и че процесното уволнение е  извършено преди изтичане на този срок с писмена заповед от лице, упражняващо работодателска власт /видно от заповед № 37/31.07.2009г. на управителя на „В и К” ЕООД гр.Хасково/, съдът намира, че ответникът законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, упражнявайки предвиденото си в чл.71, ал.1 от КТ право да стори това без предизвестие и без да излага мотиви.

Ето защо съдът намира, че и искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и доколкото съдът намира същия за неоснователен, следва да се оставят без уважение и претенциите на ищеца за възстановяването й на предишната длъжност „оператор ПС” при ответника Обединени и присъждане на обезщетение от 3780 лв. за времето, през което е останала без работа, поради незаконосъобразното уволнение за срок от 6 месеца, считано от 31.07.2009г. до 31.01.2010г. и законната лихва върху сумата от предявяването на иска до окончателното й изплащане. След като се установи законността на извършеното уволнение, не е възможно възстановяване на съществувалото преди трудово правоотношение между страните. Поради същата причина се налага да бъде отхвърлен и искът за изплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, защото той е основателен само, ако уволнението действително бъде признато за незаконно и в следствие на него работникът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се липсата му на трудова заетост през този период от време.

По отношение на иска по чл.224, ал.1 от КТ следва да се отбележи най-напред, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се дължи безусловно към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. В настоящия случай обаче не е спорен въпросът дали се дължи такова, а само неговия размер. В тази връзка трябва да се вземе предвид заповед за отпуск  № 270/19.04.2009г., според която за 2009г.  ищецът има право на 13 дни платен отпуск и му е разрешено ползването на 9 от тях. От заключението на в.л. става ясно пък, че този размер е изчислен до м.07.2009г. и неизползваният платен годишен отпуск е 4 дни, които са начислени и изплатени в размер на 90,19 лв. с ведомостта за същия месец, като този му размер е изчислен съобразно допълнително споразумение № 15/02.02.2009г. Следователно не са налице предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение, доколкото дължимо такова е изплатено, поради което следва да се отхвърли и този иск.

Предвид изхода на делото и изричното искане на ответника, ищецът му дължи направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като той не е освободен от тях и те се следват на общо основание съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК. Доколкото обаче в представените договори за правна защита и съдействие само е договорено възнаграждение в размер на по 200 лв. и не е посочено то действително да е заплатено, а и по делото няма данни в обратна насока, съдът намира, че не следва да му се присъждат такива, тъй като на присъждане подлежат само действително извършените разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

                                                                                                                                               

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.К., ЕГН ********** *** 26-А-1-2 против „В и К” ЕООД гр.Хасково, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2 иск с правно основание чл.74, ал.4, вр ал.1 от КТ за обявяване  недействителността на клаузата за срочност на трудовия му договор в допълнително споразумение от 02.04.2007г. и на клаузата за срок за изпитване по допълнително споразумение № 15/02.02.2009г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.К., ЕГН ********** *** 26-А-1-2 против „В и К” ЕООД гр.Хасково, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2 иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно извършеното му със заповед № 37/31.07.2009г. уволнение от длъжността „оператор ПС” и за неговата отмяна.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.К., ЕГН ********** *** 26-А-1-2 против „В и К” ЕООД гр.Хасково, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2 иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяването му на заеманата от него преди уволнението длъжност „оператор ПС” във „В и К” ЕООД гр.Хасково.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.К., ЕГН ********** *** 26-А-1-2 против „В и К” ЕООД гр.Хасково, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2 иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за заплащане сумата от 3780 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за срок от 6 месеца, считано от 31.07.2009г. до 31.01.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.К., ЕГН ********** *** 26-А-1-2 против „В и К” ЕООД гр.Хасково, седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2 иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане сумата от 450 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17   дни от 2009г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                             

 

                                                                                               Районен съдия :