№ 2962
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20251110204410 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на А. Г. Б., чрез упълномощения му
процесуален представител – адв. Ч. против Наказателно постановление № 24-4332-
026977/07.11.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1,т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и на основание 177, ал.1,
т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
В жалбата се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че и АУАН и НП са издадени при съществени
нарушения на процесуалните правила. Релевират се доводи, за допуснати нарушения на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Намира, че квалификацията на нарушението не
отговаря на описанието му. Излагат се съображения за несъставомерност на деянието от
обективна страна, доколкото се твърди, че цитираното наказателно постановление, с което се
твърди, че жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС не е влязло в законна сила.
Иска се съдебен акт в тази насока. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител.
Производството е протекло по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН.
1
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява. Постъпили са
писмени бележки с изложени доводи по същество, като се иска атакувания санкционен акт
да бъде потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен. Прави се искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 06.06.2024г. св. Т. Н. – на длъжност мл. Инспектор при 06 РУ-СДВР спрял за проверка т.а
марка ***, модел ***, с рег. № *** който се движел по ул. Княжевска, с посока на движение
от бул. Никола Петков към ул. Миле Попйорданов.
При извършената полицейска проверка било установено, че водач на автомобила е А. Г. Б.,
който не представил на контролните органи СУМПС. При извършена справка в ОДЧ било
установено, че водачът е с отнето СУМПС.
Св. Н. преценил, че с действията си жалбоподателят Б. нарушил разпоредбите на чл. 150а от
ЗДвП и на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, за което в присъствието на свидетел- очевидец и
нарушителя бил съставен АУАН № 0529055/06.06.2024г.
Б. отказал да подпише така съставения против него АУАН и същият бил връчен при отказ,
което било удостоверено с подпис на свидетел.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление
№ 24-4332-026977/07.11.2024г. на Началник група при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с
което на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1,т. 2 от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и на основание 177,
ал.1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от
НПК. Писмените доказателства са позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
Показанията на св. Н. съдът намира за ясни, последователни и логични, като ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
2
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения,
които съставляват основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
В съставения против нарушителя АУАН липсва описание на нарушението, което ограничава
правото му на защита. Същото съдържа единствено твърдения, че Б. е с отнето СУМПС, но
липсва посочване на какво основание, за какъв срок и т.н. На следващо място с АУАН е
повдигнато обвинение за две отделни нарушения, които са в противоречие помежду си,
защото от една страна се твърди, че водачът не представя СУМПС, а от друга, че същото е
отнето.
В атакуваното наказателно постановление АНО е дал коректно описание на нарушението,
посочвайки както актът, с който е отнето СУМПС, така и срокът на лишаването от това
право. ЗАНН, обаче изисква да е налице единство между словесната и цифровата
квалификацията на възприета както в АУАН, така и в НП. АНО разполага с възможност да
отстрани допуснати пороци в АУАН по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, но не и да внесе нови
факти, които не са били известни на нарушителя при съставяне на АУАН.
Настоящият съдебен състав, намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а ЗДвП „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В конкретния случай се твърди, че Б. е бил лишен от право да управлява МПС по реда на чл. 174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП с наказателно постановление № 23-4332-029918/2023г.
По делото, обаче са налице противоречиви доказателства по отношение на обстоятелството дали цитираното наказателно постановление е влязло в сила. От една страна, в атакуваното наказателно постановление се посочва, че това е станало на 09.11.2023г. В писмо изпратено до съда се посочва, че същото е влязло в законна сила на 29.01.2024г. по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН. В справка картон на водача е посочено, че е връчено на 29.01.2024г. и към настоящия момент се обжалва на първа инстанция, в каквато насока са и доводите на жалбоподателя.
3
Гореизложеното обуславя извода, че АНО не е доказал твърдението си, че към 06.06.2024г. Б. е бил лишен от право да управлява МПС по административен или по съдебен ред, което води до несъставомерност на нарушението от обективна страна.
По отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП следва да се отбележи, че съобразно изложените по – горе факти, че СУМПС на водача е било иззето във връзка с вмененото му нарушение, за което е било издадено НП № 23-4332-029918/2023г. е обективно невъзможно същият да го представи на контролните органи, тъй като същото не се намира в него фактически и то поради независещи от него причини.
По посочените съображения настоящия съдебен състав намира, че материалният закон е
приложен неправилно, поради което издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна. Своевременно по делото от
страна на въззиваемата страна е било направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.
Отчитайки правната и фактическа сложност на делото, което е приключило в едно съдебно
заседание, в което не се е явил процесуален представител на жалбоподателя, Съдът намира,
че същото следва да бъде редуцирано до предвидения в чл.7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за
възнаграждения за адвокатска работа, а именно 480,00 лева.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-026977/07.11.2024г. на Началник група
при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал.1,т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 лева и на основание 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на А. Г. Б. с ЕГН: ********** сумата от 480,00 лева,
представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4