Решение по дело №114/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 300
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20217100700114
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

300

 

Гр. Добрич,  19.10.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ДОБРИЧ, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия Милева административно дело № 114 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба, подадена от И.П.И. ***, чрез адв. Костадин Д. - ВАК  против Заповед № 21-0265-000029 от 04.03.2021 г. на Началник РУ Ген. Тошево към ОД на МВР Добрич,, с която на осн. чл. 171 т. 2 а, б.“Б“ от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 365 дни. Твърди се, че заповедта е нищожна, а в условията на евентуалност се счита, че заповедта е незаконосъобразна и немотивирана. Релевират се доводи, че лицето не е управлявало автомобила и че липсват данни техническото средство да е преминало метрологична проверка. Сочи се, че е нарушен чл.35 от АПК. Моли се, да се отмени заповедта. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

  В с.з., оспорващият чрез своя процесуален представител поддържа подадената жалба на изложените в нея основания. Излага твърдения, че И. е бил възпрепятстват да даде кръвна проба, тъй като е бил задържан за 24 часа.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

              Административен съд - Добрич, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

  Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Заповедта е издадена на 04.03.2021 г. Връчена е лично на жалбоподателя на  същата дата,  жалбата е подадена  на 17.03.2021 г. Т.е., жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.

Разгледана по същество, е  частично основателна, но не по изложените в нея съображения.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед 21 - 0265 - 000029 от 04.03.2021 г. на Началник РУ Ген. Тошево към ОДМВР - Добрич, с която  на основание чл. 171, т.2а, б.“Б“ от ЗДвП е наложена   принудителна административна мярка  на И.П.И. чрез прекратяване на регистрацията на собственото му ППС  за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 365 дни, като са му отнети 2 броя регистрационни табели Тх 0878 РХ.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за следното: на 04.03.2021 г.  около 17,45 часа в село Балканци, общ. Ген. Тошево при движението си по ул. „Четвърта“, посока към кметството на селото, управлява лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. №ТХ 0878 РХ, след употреба на алкохол, установен с техническо средство Дрегер Алкотест 7510С, с инвент. №ARDN0076, на което цифровата индикация е отчела 0.54 промила алкохол, установено от издишания от водача въздух. Издаден талон за изследване №072502. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Съставен е АУАН, който е връчен лично на нарушителя на 04.03.2021 г. и е подписан от него, като в графа възражения не е вписано такова.

Лицето е отказало извършването на кръвна проба, отбелязано в Талон за изследване.

По делото като доказателства са приобщени доказателства за преминала метрологична проверка на техническото средство, с което е измерен алкохола, както и цялата преписка по задържането на И. в РУ гр. Ген. Тошево.

Като свидетели по делото по искане на оспорващия са разпитани А.С.М., Д. А. Д. и Н.Й.Б..

Свидетелят М., който е и актосъставител е направил тестването с дрегера на място в районното управление. Същият не е присъствал при спирането на водача и довеждането му в РУ Ген. Тошево.

Свидетелят Д.Д. е бил наряд процесния ден и е задържал И. с друго лице, тъй като са били заподозрени в извършването на кражба. Присъствал е при тестването с дрегер и е видял резултата от същия.

Н.Й.Б. е задържан заедно с жалбоподателя. Според него към шест часа е дошла полиция да го вземат от в къщи в с. Балканци. Попитали са го за И., но той е отговорил, че не знае къде е. С И. са комшии. От някъде е дошъл И. с микробус, който той е управлявал. Полицаите са отишли, взели са го и всички са отишли в управлението в гр. Ген. Тошево. Посочва, че на място не са правили тест на И., но в полицията е видял, че са го тествали.

Въз основа на така съставения АУАН, е издадена процесната заповед.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0265-000029 от 04.03.2021 г. на началник РУ гр. Ген. Тошево при ОДМВР Добрич, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, заповед № 357з-815 от 19.04.2017 година на директора на ОД МВР – Добрич за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез препращане към съдържанието на съставения на жалбоподателя АУАН. В практиката мотивите могат да съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 АПК, както и всички реквизити.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Относно преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Правилото на чл. 171,т. 2а, б. „Б“ ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година;

Следователно при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане на мярката е употреба на алкохол, което е установено с техническо средство и потвърдено от извършена кръвна проба. От доказателствата в административната преписка и от разпита на свидетеля Н.Б. /свидетел на оспорващия/ се установява, че И. е управлявал лекия автомобил. От разпита на другите двама свидетели се установява, че същият  е употребил алкохол, надлежно измерен с техническо средство.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя.

В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган. Твърдението му, че не е управлявал автомобила не се доказаха. Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

Налагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. б от закона обаче е в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като прекратяването на регистрацията е на максималния срок, предвиден в разпоредбата-12 месеца.

Според цитираната разпоредба, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. А когато с АА се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин ще се постигне целта на закона. С други думи, търси се съответствие между преследваната законова цел и средствата за нейното постигане, както и постигане на баланс между обществения и личния интерес.

В настоящата хипотеза на ЗДвП административният орган действа в условията на обвързана компетентност при налагане на ПАМ, но разполага с право на преценка за какъв срок следва да я наложи. Законовите рамки са от 6 месеца до една година. В оспорената Заповед не се съдържат никакви конкретни основания/фактически или правни/, които са мотивирали АО да наложи максималния срок на мярката по чл. 171, т. 2а, б. "б. " от ЗДвП. Липсата на каквито и да е мотиви в процесната Заповед, по отношение на максимално определения срок на наложената принудителна мярка, а именно - 1/една/ година съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, което не може да се причисли към категорията на съществените, но се доближава до тях. Липсата на мотиви е обусловило издаването на оспорената заповед при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК.

Няма спор, че целта на принудителна административна мярка като процесната е предотвратяването и преустановяването на административните нарушения, както и отстраняване на вредните последици от тях. В случая преустановителният ефект е осъществен още в момента на издаване на процесната Заповед. Превантивното действие на ПАМ-прекратяване регистрацията на МПС обаче, в рамките на една година, какъвто е максималния срок по закон не е обосновано. Последиците от така издадената заповед за ПАМ за прекратяване регистрацията на МПС за една година са несъизмерими с преследваната от закона цел. Последната може да бъде постигната и с по-кратък срок на мярката, с оглед личността на нарушителя и конкретно установените обстоятелства в тази връзка.

Игнорирането и липсата на преценка относно тези обстоятелства сочат, че АО е постановил АА в противоречие с чл. 6, ал. 3 и, ал. 5 от АПК. Доколкото обаче заповедта по основанието си е законосъобразна, установеното нарушение не води до извод за отмяната й, а налага изменението на същата в частта относно определения срок на ПАМ, като същият бъде редуциран към средата от 8 месеца.

С оглед изхода на спора, предвид частичната основателност на жалбата само досежно срока на наложената ПАМ, предвид размера на направените, доказани и поискани от страните разноски, такива не им се следват.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ по жалба на И.П.И. ***, Заповед № 21-0265-000029 от 04.03.2021 г. на Началник РУ Ген. Тошево към ОД на МВР Добрич,, с която на осн. чл. 171 т. 2 а, б.“Б“ от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 365 дни, като НАМАЛЯВА определения едногодишен срок на наложената принудителна административна мярка на 8 месеца.

Решението е окончателно.

 

 

                                      Съдия: