Р Е Ш Е Н И Е
№ 300
Гр. Добрич, 19.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ДОБРИЧ, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
при секретаря Мария
Михалева, разгледа докладваното от съдия Милева административно дело № 114 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба, подадена от И.П.И. ***, чрез адв.
Костадин Д. - ВАК против Заповед № 21-0265-000029 от 04.03.2021 г. на Началник РУ Ген. Тошево към ОД на
МВР Добрич,, с която на осн. чл. 171 т. 2 а, б.“Б“ от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ
- прекратяване регистрацията на ППС за срок от 365 дни. Твърди се, че заповедта е нищожна, а
в условията на евентуалност се счита, че заповедта е незаконосъобразна и немотивирана.
Релевират се доводи, че лицето не е управлявало автомобила и че липсват данни
техническото средство да е преминало метрологична проверка. Сочи се, че е нарушен
чл.35 от АПК. Моли се, да се отмени заповедта. Претендира присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В с.з., оспорващият чрез своя процесуален представител поддържа
подадената жалба на изложените в нея основания. Излага твърдения, че И. е бил
възпрепятстват да даде кръвна проба, тъй като е бил задържан за 24 часа.
Ответната страна не изразява
становище по жалбата.
Административен съд - Добрич, като взе предвид
изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Заповедта е издадена на 04.03.2021 г.
Връчена е лично на жалбоподателя на същата дата, жалбата е подадена на 17.03.2021 г. Т.е., жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, имаща
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, е частично основателна, но не по изложените в
нея съображения.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед 21 - 0265 - 000029 от 04.03.2021 г.
на Началник РУ Ген. Тошево към ОДМВР - Добрич, с която на основание чл. 171, т.2а, б.“Б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка на И.П.И. чрез
прекратяване на регистрацията на собственото му ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 365
дни, като са му отнети 2 броя регистрационни табели Тх 0878 РХ.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за следното: на 04.03.2021 г. около 17,45 часа в село Балканци, общ. Ген.
Тошево при движението си по ул. „Четвърта“, посока към кметството на селото,
управлява лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. №ТХ 0878 РХ, след употреба на
алкохол, установен с техническо средство Дрегер Алкотест 7510С, с инвент. №ARDN0076, на което цифровата индикация е отчела 0.54
промила алкохол, установено от издишания от водача въздух. Издаден талон за
изследване №072502. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Съставен е АУАН, който е връчен лично на
нарушителя на 04.03.2021 г.
и е подписан от него, като в графа възражения не е вписано такова.
Лицето е отказало
извършването на кръвна проба, отбелязано в Талон за изследване.
По делото като
доказателства са приобщени доказателства за преминала метрологична проверка на
техническото средство, с което е измерен алкохола, както и цялата преписка по
задържането на И. в РУ гр. Ген. Тошево.
Като свидетели по делото
по искане на оспорващия са разпитани А.С.М., Д. А. Д. и Н.Й.Б..
Свидетелят М., който е и
актосъставител е направил тестването с дрегера на място в районното управление.
Същият не е присъствал при спирането на водача и довеждането му в РУ Ген.
Тошево.
Свидетелят Д.Д. е бил
наряд процесния ден и е задържал И. с друго лице, тъй като са били заподозрени
в извършването на кражба. Присъствал е при тестването с дрегер и е видял
резултата от същия.
Н.Й.Б. е задържан заедно
с жалбоподателя. Според него към шест часа е дошла полиция да го вземат от в
къщи в с. Балканци. Попитали са го за И., но той е отговорил, че не знае къде
е. С И. са комшии. От някъде е дошъл И. с микробус, който той е управлявал.
Полицаите са отишли, взели са го и всички са отишли в управлението в гр. Ген.
Тошево. Посочва, че на място не са правили тест на И., но в полицията е видял,
че са го тествали.
Въз основа на така съставения АУАН, е издадена
процесната заповед.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0265-000029 от 04.03.2021 г.
на началник РУ гр. Ген. Тошево при ОДМВР Добрич, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата
на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, заповед № 357з-815 от
19.04.2017 година на
директора на ОД МВР – Добрич за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР
за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП.
Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма
и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 59, ал.
2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез препращане към съдържанието на
съставения на жалбоподателя АУАН. В практиката мотивите могат да съществуват в
друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване на оспорения
административен акт. Описаните в акта за установяване на административно
нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната
заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по
смисъла на чл. 59, т. 4 АПК, както и всички реквизити.
В производството по издаване на оспорената заповед не
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и
същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението
по пътищата.
Относно преценката за материална законосъобразност на
заповедта, съдът съобрази следното:
Правилото на чл. 171,т. 2а, б.
„Б“ ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно
средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година;
Следователно при тази законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане
на мярката е употреба на алкохол, което е установено с техническо средство и потвърдено от
извършена кръвна проба. От доказателствата в административната
преписка и от разпита на свидетеля Н.Б. /свидетел на оспорващия/ се установява, че И. е управлявал лекия
автомобил. От разпита на другите двама свидетели се установява, че същият е употребил алкохол, надлежно
измерен с техническо средство.
Нарушението на водача следва да бъде констатирано със
съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно
нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него
обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален
свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя
изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя.
В настоящото производство жалбоподателят не е
ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния
орган. Твърдението му, че не е управлявал автомобила не се доказаха. Ето защо, при така установените факти, съдът приема,
че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед. Касае се
за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата
на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. Приложената принудителна административна мярка има
превантивен и преустановителен характер - да осуети възможността на дееца да
извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява
административно наказание.
Налагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. б от закона
обаче е в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като
прекратяването на регистрацията е на максималния срок, предвиден в
разпоредбата-12 месеца.
Според цитираната разпоредба, административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. А когато с АА се засягат права или се създават задължения за граждани
или организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако
и по този начин ще се постигне целта на закона. С други думи, търси се
съответствие между преследваната законова цел и средствата за нейното
постигане, както и постигане на баланс между обществения и личния интерес.
В настоящата хипотеза на ЗДвП административният орган действа
в условията на обвързана компетентност при налагане на ПАМ, но разполага с
право на преценка за какъв срок следва да я наложи. Законовите рамки са от 6
месеца до една година. В оспорената Заповед не се съдържат никакви конкретни
основания/фактически или правни/, които са мотивирали АО да наложи максималния
срок на мярката по чл. 171, т. 2а, б. "б. " от ЗДвП. Липсата
на каквито и да е мотиви в процесната Заповед, по отношение на максимално
определения срок на наложената принудителна мярка, а именно - 1/една/ година
съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, което не може
да се причисли към категорията на съществените, но се доближава до тях. Липсата
на мотиви е обусловило издаването на оспорената заповед при допуснато нарушение
на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК.
Няма спор, че целта на принудителна административна
мярка като процесната е предотвратяването и преустановяването на
административните нарушения, както и отстраняване на вредните последици от тях.
В случая преустановителният ефект е осъществен още в момента на издаване на
процесната Заповед. Превантивното действие на ПАМ-прекратяване регистрацията на
МПС обаче, в рамките на една година, какъвто е максималния срок по закон не е
обосновано. Последиците от така издадената заповед за ПАМ за прекратяване
регистрацията на МПС за една година са несъизмерими с преследваната от закона
цел. Последната може да бъде постигната и с по-кратък срок на мярката, с оглед
личността на нарушителя и конкретно установените обстоятелства в тази връзка.
Игнорирането и липсата на преценка относно тези
обстоятелства сочат, че АО е постановил АА в противоречие с чл. 6, ал. 3 и, ал.
5 от АПК. Доколкото обаче заповедта по основанието си е законосъобразна,
установеното нарушение не води до извод за отмяната й, а налага изменението на
същата в частта относно определения срок на ПАМ, като същият бъде редуциран към
средата от 8 месеца.
С оглед изхода на спора, предвид частичната
основателност на жалбата само досежно срока на наложената ПАМ, предвид размера
на направените, доказани и поискани от страните разноски, такива не им се
следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по жалба на И.П.И. ***, Заповед № 21-0265-000029 от
04.03.2021 г.
на Началник РУ Ген. Тошево към ОД на МВР Добрич,, с
която на осн. чл. 171 т. 2 а, б.“Б“ от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 365 дни,
като НАМАЛЯВА определения едногодишен срок на наложената принудителна
административна мярка на 8 месеца.
Решението е окончателно.
Съдия: