РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                    Година   2019                        Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                    ХХІХ състав

На двадесети юни                  Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                       Съдия Мария Бончева

 

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №1402 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по жалба на Я.Ж.Ж. против НП № 19-0819-000112/31.01.2019г. на Началника на група в сектор ПП ОД МВР- гр.Варна,  с което на Я.Ж.Ж. е наложено административно наказание  в пункт първи "ГЛОБА" в размер на 20 лева, на основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП и в пункт втори "ГЛОБА" в размер на 200 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

         Жалбоподателят моли да бъде отменено НП. 

          В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят се явява лично и  се представлява,  като процесуалния му представител поддържа жалбата.

         Въззиваемата страна не се представлява и не е изразила становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган

На 02.01.2019 г. около 08:42 часа в гр.Варна на ул.Андрей Сахаров като водач на автобус - Мерцедес Спринтер 413 цди с per № В2363НА, държава България на бензиностанция ВМ-Петролеум при движение на заден ход не се убеждава, че пътя зад управляваното от него МПС не е свободен вследствие на което блъска със задна част газово съоръжение с което става причина за птп . водачът не си изпълнява задължението, като участник в ПТП да остане на место и да уведоми органите на мвр за оказване на съдействие по установяване на вредите от произшествието.

         Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

                   Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-съгласно заповед № I-8121з-515/14.05.2016г. на Министъра на вътрешните работи.

          В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

           По пункт 1 от издаденото наказателно постановление:

           Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 40 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма и на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП е наложил наказание. Видно от разпоредбата на закона преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Тъй като не е изпълнил това си задължение по ЗДП въззивникът е станал причина за ПТП.

            Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административно- наказващия орган не се е съобразил с обстоятелството, че водача няма други нарушения по ЗДП. В тази връзка съдът намира, че наказание е определено към минималния размер би било справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.        Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП.

            По пункт втори от НП:        

            Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.123 ал.1 т.3 ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.  В НП е било  посочено, че жалбоподателят не е останал на място и не е уведомил контролните органи за ПТП. Съдът намира, че наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка.  В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е правилно наказан и е извършил вмененото му нарушение. Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание в пункт втори, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган не се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение. По делото няма доказателства въззивникът да е имал и други нарушения в стажа си на водач на МПС в последните пет години. В тази връзка съдът намира, че наказание в пункт втори, определено към минималния размер би било по-справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и би  изпълнило  целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че следва да намали размера на наложеното наказание- „Глоба” от 200 на 50 лева и наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” от 3 месеца на 1 месец.

              Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като те по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                     Р  Е Ш  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0819-000112/31.01.2019г. на Началника на група в сектор ПП ОД МВР- гр.Варна,  с което на Я.Ж.Ж. е наложено административно наказание  в пункт първи "ГЛОБА" в размер на 20 лева, на основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП.

           ИЗМЕНЯ НП № 19-0819-000112/31.01.2019г. на Началника на група в сектор ПП ОД МВР- гр.Варна,  с което на Я.Ж.Ж. е наложено административно наказание  в пункт втори "ГЛОБА" в размер на 200 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, КАТО НАМАЛЯВА  размера на наложеното наказание „Глоба” от 200 лева на 50 лева и наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” от 3 месеца на 1 месец.

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: