Р Е Ш Е Н И Е
№............../….…...2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 19.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18444/2018 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 79 ЗЗД от ищеца „П.К.Б."
ЕООД, *****, против ответника И.Й.П., ЕГН: **********, да заплати сумата от
227.91 лв., представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски
кредит № **********/28.10.2016 г., както и сумата от 611.75 лв. - възнаграждение
по сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.10.2016 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № **********, между „П.К.Б." ЕООД, като кредитор, и И.Й.П.,
като длъжник, със следните условия: сума на кредита 950 лв.; срок на кредита 24
месеца; размер на вноската 58.73 лв.; годишен процент на разходите 49.89 %;
годишен лихвен процент 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11%; общо задължение
по кредита: 1409.52 лв.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
949.92 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги 39.58 лв.;
общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение
2359.44 лв.; общ размер на вноска 98.31 лв.; дата на погасяване 10 ден от
месеца. На 28.10.2016 г. ищецът превел сумата от 950 лв. по посочена от
длъжника банкова сметка. ***. 4 от Общите условия към ДПК № **********
длъжникът дължал договорно възнаграждение за изтегления кредит, определено в
погасителния план и в размер на 450.52 лв. Неизплатеното договорно
възнаграждение от страна на длъжника било в размер на 227.91 лв. Съгласно
сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в
размер на 949.92 лв., като оставащото неизплатено възнаграждение по пакета от
допълнителни услуги било в размер на 611.75 лв. На 06.07.2017 г., между „П.К.Б."
ЕООД и И.Й.П. бил сключен Анекс № 1 към ДПК № **********, с който страните се
договорили да бъде отложена погасителна вноска № 7, като тя трябвало да бъде
заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил и
новия погасителен план, като погасителните вноски се променяли от 24 на 25
броя. Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора
задължения и направил само 9 пълни погасителни вноски и една непълна (с дата
28.08.2017 г.), след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, на 21.11.2017
г. договорът бил прекратен автоматично от страна на „П.К.Б.“ ЕООД и обявена
неговата предсрочна изискуемост. На 27.11.2017 г. на длъжника било изпратено
уведомително писмо, с което той бил информиран, че договорът е едностранно
прекратен от дружеството и е обявена неговата предсрочна изискуемост. Към
настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК №
********** било в общ размер на 874.44 лв. С плащанията си длъжникът погасил
част от номинала по заема в размер на 808.01 лв. Сумата от 26.43 лв. отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита. С плащанията си клиентът заплатил
40 лв. от начислените такси по тарифа.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
По повод на подадено от ищеца
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното
ч.гр.д. № 13081/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, с която е разпоредено длъжникът И.Й.П., да заплати на “П.К.Б.“ ЕООД, сумата от 711,77 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/28.10.2016 г. В останалата част, за сумата от 227,91 лева –договорно
възнаграждение, както и за сумата от 611,75 лева - възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, заявлението е отхвърлено. За възможността да предяви осъдителен иск, на основание чл. 415, ал. 1,
т. 3 от ГПК, заявителят е уведомен на 05.11.2018 г. Настоящият осъдителен иск е предявен на 04.12.2018 г.
От представените по делото писмени доказателства – искане за отпускане на
кредит, договор за потребителски кредит, споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, погасителен план, общите условия и платежно нареждане за
сумата от 950 лв., се установява, че на 28.10.2016 г., между „П.К.Б." ЕООД
и И.Й.П. е бил сключен Договор за потребителски кредит, при следните условия:
сума на кредита 950 лв.; срок на кредита 24 месеца; размер на вноската 58.73
лв.; годишен процент на разходите 49.89 %; годишен лихвен процент 41.17 %;
лихвен процент на ден: 0.11%; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги 949.92 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги
39.58 лв.; общо задължение по кредита: 2359.44 лв., с общ размер на вноската 98.31 лв.; дата на погасяване
10 ден от месеца. На 28.10.2016 г. ищецът превел сумата от 950 лв. по сметка на
длъжника.
От представените по делото заявление от 04.07.2017 г. и анекс към договора
за потребителски кредит се установява, че страните са договорили нов
погасителен план: размер на вноската 58.73 лв.; годишен лихвен процент
41.17 %; годишен процент на разходите 46.43 %; размер на вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги 39.58 лв.; общ размер на вноска 98.31 лв.
По делото са приети още и декларация във връзка с обработката на личните
данни, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, извлечение по сметка и уведомително писмо.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният договор за потребителски
кредит (по см. на чл. 9 от ЗПК) е сключен между страните и ответникът е получил
заемната сума от 950 лв. Следователно, по несъмнен начин в процеса на доказване
е установен правнорелевантният факт, че ищецът е изпълнил своето основно
договорно задължение за предоставяне (отпускане) на заем в размер на 950 лв.,
поради което е възникнало насрещното правно задължение на длъжника да върне на
ищеца усвоената сума по договора.
Установи се от договора за потребителски кредит, че
ответникът е поел и задължение да
заплати лихва за ползвания кредитен ресурс, съставляваща възнаграждението на
кредитора (цената за предоставената финансова услуга). Уговореният лихвен
процент и годишен процент на разходите са в съответствие с разпоредбата на чл.
19 ЗПК. По делото няма спор, че длъжникът е заплатил сумата от 238.23 лв. –
главница, сумата от 231.61 лв. – договорна лихва, и сумата от 338.17 лв. – пакет за допълнителни
услуги. При настъпила изискуемост на целия кредит и при отчитане на размера на
погасителните вноски за договорна лихва, съобразно погасителния план, съдът
намира, че размерът на дължимата договорна лихва възлиза на 227.91 лева. Не се
твърди и не се представят доказателства, ответникът да е извършвал плащания за
погасяване на останалата част от задължението за договорна лихва в размер на
227.91 лв. Поради което искът се явява основателен и следва да се уважи за
сумата от 227.91 лева.
Съдът намира обаче, че клаузите
от договора досежно възнаграждението за допълнителни услуги противоречат на
императивните норми на закона. Видно от споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги е, че изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги настъпва от датата на
споразумението. В споразумението е посочено, че 15 % от възнаграждението по
закупения пакет, но не повече от 300 лева, представляват стойността на
разходите за предоставена услуга приоритетно разглеждане на искане за отпускане
на кредит. Посочената стойност на разходите е
дължимо изцяло при сключване на споразумението, но заплащането е разсрочено за
срока на кредита и е част от вноските по закупения пакет от допълнителни
услуги. Доказателства за това дали кредитополучателят е ползвал тези
допълнителна услуга или друга услуга от изброените не са налице по делото,
поради което и заплащане на възнаграждение по споразумението не се дължи. От
друга страна и самата уговорка за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги в размер на 949.92 лева, се явява противоречаща на разпоредбите
на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Доколкото уговорките в споразумението
не са индивидуално договорени между страните, не отговарят на изискването за
добросъвестност, сключени са във вреда на потребителя и водят до неравновесие
между правата и задълженията на страните (в съотношение главница - 950 лв.,
възнаграждение за допълнителни услуги - 950 лв.), същите се явяват и неравноправни по смисъла на чл. 24 ЗПК вр. с чл. 143 от ЗЗП. В тази връзка споразумението се
явява нищожно. Доколкото не е налице основание за присъждане на претендираната сума, то
искът за сумата от 611.75 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в
размер на 67.85 лв., съобразно уважената част от претенциите. Като при изчисляване на
разноските на ищеца съдът взе предвид заплатената държавна такса от 100 лв. и определеното
само за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., съгласно
чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, доколкото
претенцията на заявителя в заповедното производство е била отхвърлена.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Й.П., ЕГН: **********, да заплати на ищеца „П.К.Б."
ЕООД, *****, сумата от 227.91 лв.,
представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит №
**********/28.10.2016 г., за периода 10.09.2017 г. до 10.12.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 611.75 лв. - възнаграждение по сключено споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, на основание чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Й.П., ЕГН: **********, да заплати на ищеца „П.К.Б."
ЕООД, *****, сумата от 67.85 лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: